Електронни справки

Актуални новини

 

 

 

 

 

 

КОНСТИТУЦИЯ на Република България

 

 

 

Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г., бр. 18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г.; Решение № 7 на КС на РБ от 13.09.2006 г. - бр. 78 от 26.09.2006 г.; изм. и доп., бр. 12 от 6.02.2007 г., бр. 100 от 18.12.2015 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,

като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;

като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;

като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази

КОНСТИТУЦИЯ

 

 

 

 

Глава първа
ОСНОВНИ НАЧАЛА

 

 

 

 

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

 

 

 

 

Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.

(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.

 

 

 

 

Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.

 

 

 

 

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

 

 

 

 

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.

(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.

 

 

 

 

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

 

 

 

 

Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

 

 

 

 

Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

 

 

 

 

Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9 - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.

 

 

 

 

Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

 

 

 

 

Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.

(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

(3) Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.

(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

 

 

 

 

Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.

(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

 

 

 

 

Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.

(2) Религиозните институции са отделени от държавата.

(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

 

 

 

 

Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.

 

 

 

 

Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.

 

 

 

 

Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.

 

 

 

 

Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.

(2) Собствеността е частна и публична.

(3) Частната собственост е неприкосновена.

(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.

(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

 

 

 

 

Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.

(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.

(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.

(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.

(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

 

 

 

 

Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.

(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.

(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.

 

 

 

 

Чл. 20. Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.

 

 

 

 

Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.

(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.

 

 

 

 

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 1.01.2007 г. и не се прилага към заварените международни договори) (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.

(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

(3) Режимът на земята се определя със закон.

 

 

 

 

Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

 

 

 

 

Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право.

(2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.

 

 

 

 

Глава втора
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

 

 

 

 

Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.

(2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.

(3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

(5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.

(6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.

 

 

 

 

Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

 

 

 

 

Чл. 27. (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля, освен при условията и по реда, определени със закон.

(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

(3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.

 

 

 

 

Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

 

 

 

 

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

 

 

 

 

Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.

(3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.

(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.

 

 

 

 

Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.

(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.

(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

(5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.

(6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон.

(7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.

 

 

 

 

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

 

 

 

 

Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.

(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.

 

 

 

 

Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.

(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

 

 

 

 

Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.

 

 

 

 

Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.

(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.

 

 

 

 

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

 

 

 

 

Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

 

 

 

 

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

 

 

 

 

Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

 

 

 

 

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

 

 

 

 

Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.

 

 

 

 

Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.

(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.

 

 

 

 

Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.

 

 

 

 

Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

 

 

 

 

Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.

(2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.

(3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.

 

 

 

 

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

(3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.

(4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.

(5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон.

 

 

 

 

Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

 

 

 

 

Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

(2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.

 

 

 

 

Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.

 

 

 

 

Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.

(2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон.

(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.

 

 

 

 

Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

(5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.

 

 

 

 

Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.

(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.

(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.

(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

 

 

 

 

Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.

(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.

(3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.

 

 

 

 

Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.

 

 

 

 

Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

 

 

 

 

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.

(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.

 

 

 

 

Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

 

 

 

 

Чл. 59. (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.

 

 

 

 

Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.

(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.

 

 

 

 

Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

 

 

 

 

Глава трета
НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

 

 

 

Чл. 62. (1) (Предишен текст на чл. 62 - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.

(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание има самостоятелен бюджет.

 

 

 

 

Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители.

 

 

 

 

Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години.

(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.

(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

 

 

 

 

Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.

 

 

 

 

Чл. 66. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон.

 

 

 

 

Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.

(2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.

 

 

 

 

Чл. 68. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.

(2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона ред.

 

 

 

 

Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

 

 

 

 

Чл. 70. (1) (Предишен текст на чл. 70, изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.

 

 

 

 

Чл. 71. Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание.

 

 

 

 

Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:

1. подаване на оставка пред Народното събрание;

2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;

3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;

4. смърт.

(2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 - от Конституционния съд.

 

 

 

 

Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.

 

 

 

 

Чл. 74. Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава.

 

 

 

 

Чл. 75. Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители.

 

 

 

 

Чл. 76. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.

(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

(3) На същото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.

 

 

 

 

Чл. 77. (1) Председателят на Народното събрание:

1. представлява Народното събрание;

2. предлага проект за дневен ред на заседанията;

3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им;

4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове;

5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание;

6. организира международните връзки на Народното събрание.

(2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.

 

 

 

 

Чл. 78. Народното събрание се свиква на заседания от председателя на Народното събрание:

1. по негова инициатива;

2. по искане на една пета от народните представители;

3. по искане на президента;

4. по искане на Министерския съвет.

 

 

 

 

Чл. 79. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.

(2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.

(3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети.

 

 

 

 

Чл. 80. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.

 

 

 

 

Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.

(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

(3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.

 

 

 

 

Чл. 82. Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение Народното събрание може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

 

 

 

 

Чл. 83. (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство.

(2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.

 

 

 

 

Чл. 84. Народното събрание:

1. приема, изменя, допълва и отменя законите;

2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) установява данъците и определя размера на държавните данъци;

4. насрочва избори за президент на републиката;

5. приема решение за произвеждане на национален референдум;

6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;

7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;

8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;

9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;

10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;

12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;

13. дава амнистия;

14. учредява ордени и медали;

15. определя официалните празници;

16. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм., бр. 12 от 2007 г., доп., бр. 100 от 2015 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи; Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика;

17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.

 

 

 

 

Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

1. имат политически или военен характер;

2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;

3. предвиждат коригиране на границата на Република България;

4. съдържат финансови задължения за държавата;

5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;

6. се отнасят до основните права на човека;

7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;

8. изрично предвиждат ратификация;

9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.

 

 

 

 

Чл. 86. (1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.

(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.

 

 

 

 

Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.

(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

 

 

 

 

Чл. 88. (1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание.

(2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване.

(3) Приетите актове се обнародват в „Държавен вестник“ не по-късно от 15 дни след приемането им.

 

 

 

 

Чл. 89. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

(2) Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството.

(3) Когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца.

 

 

 

 

Чл. 90. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.

(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.

 

 

 

 

Чл. 91. (1) Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета.

(2) Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон.

 

 

 

 

Чл. 91а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) (1) Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.

(2) Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон.

 

 

 

 

Глава четвърта
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА

 

 

 

 

Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

(2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.

 

 

 

 

Чл. 93. (1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.

(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.

(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.

(4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.

(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.

(6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.

 

 

 

 

Чл. 94. Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент.

 

 

 

 

Чл. 95. (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.

(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.

 

 

 

 

Чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

 

 

 

 

Чл. 97. (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:

1. подаване на оставка пред Конституционния съд;

2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;

3. при условията на чл. 103;

4. смърт.

(2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.

(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.

(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент.

 

 

 

 

Чл. 98. Президентът на републиката:

1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.

2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.

3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;

4. обнародва законите;

5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;

6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;

8. награждава с ордени и медали;

9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;

10. предоставя убежище;

11. упражнява право на помилване;

12. опрощава несъбираеми държавни вземания;

13. наименува обекти с национално значение и населени места;

14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

 

 

 

 

Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.

(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.

(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.

(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.

(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

 

 

 

 

Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.

(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.

(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.

(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.

(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

 

 

 

 

Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.

(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.

(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

 

 

 

 

Чл. 102. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.

(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.

(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:

1. назначава служебно правителство;

2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;

3. разпуска Народното събрание;

4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;

5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;

6. насрочва избори и референдум;

7. обнародва законите.

 

 

 

 

Чл. 103. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.

(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.

(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

 

 

 

 

Чл. 104. Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.

 

 

 

 

Глава пета
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

 

 

 

 

Чл. 105. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.

(2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили.

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.

 

 

 

 

Чл. 106. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.

 

 

 

 

Чл. 107. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.

 

 

 

 

Чл. 108. (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.

(2) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.

(3) Министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши друго. Те носят отговорност за своите действия.

 

 

 

 

Чл. 109. Членовете на Министерския съвет полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

 

 

 

 

Чл. 110. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.

 

 

 

 

Чл. 111. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват:

1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;

2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;

3. при смърт на министър-председателя.

(2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно събрание.

(3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.

 

 

 

 

Чл. 112. (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.

(2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.

 

 

 

 

Чл. 113. (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител.

(2) Народното събрание може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват.

 

 

 

 

Чл. 114. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.

 

 

 

 

Чл. 115. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

 

 

 

 

Чл. 116. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.

(2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.

 

 

 

 

Глава шеста
СЪДЕБНА ВЛАСТ

 

 

 

 

Чл. 117. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

(3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет.

 

 

 

 

Чл. 118. Правосъдието се осъществява в името на народа.

 

 

 

 

Чл. 119. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.

(2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.

(3) Извънредни съдилища не се допускат.

 

 

 

 

Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.

(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.

 

 

 

 

Чл. 121. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.

(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.

(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго.

(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

 

 

 

 

Чл. 122. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.

(2) Редът за упражняване правото на защита се определя със закон.

 

 

 

 

Чл. 123. В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели.

 

 

 

 

Чл. 124. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

 

 

 

 

Чл. 125. (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.

(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.

 

 

 

 

Чл. 126. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.

(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

 

 

 

 

Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:

1. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

2. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване;

3. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;

5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;

6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

 

 

 

 

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.

 

 

 

 

Чл. 129. (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., доп., бр. 100 от 2015 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 78 от 2006 г.)


В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.


(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., предишна ал. 4, бр. 27 от 2006 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., предишна ал. 5, бр. 27 от 2006 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.

 

 

 

 

Чл. 130. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове.

(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет се избират при условията на чл. 130а, ал. 3 и 4 и по ред, определен със закон.

(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.).

(6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм., бр. 100 от 2015 г.).

(7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм., бр. 100 от 2015 г.).

(8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:

1. подаване на оставка;

2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;

3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.

(9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.

 

 

 

 

Чл. 130а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (1) Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.

(2) Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет:

1. приема проекта на бюджета на съдебната власт;

2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8;

3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

4. решава общи за съдебната власт организационни въпроси;

5. изслушва и приема годишните доклади по чл. 84, т. 16;

6. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;

7. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

8. осъществява и други правомощия, определени със закон.

(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

(4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.

(5) Колегиите в съответствие със своята професионална насоченост:

1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

2. правят периодични атестации на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;

3. налагат дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт;

4. назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт;

5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;

6. осъществяват и други правомощия, определени със закон.

 

 

 

 

Чл. 130б. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (1) Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.

(2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията, като не участва в гласуването.

(3) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването.

 

 

 

 

Чл. 130в. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г., предишен чл. 130а, бр. 100 от 2015 г.) Министърът на правосъдието:

1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася във Висшия съдебен съвет;

2. (отм. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.);

3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;

4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

5. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.).

 

 

 

 

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., бр. 12 от 2007 г., отм., бр. 100 от 2015 г.).

 

 

 

 

Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.).

(3) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.).

(4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.).

 

 

 

 

Чл. 132а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори.

(2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години.

(3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2.

(4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.

(5) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона.

(7) Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.

(8) Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет.

(9) Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът предоставя публично информация за дейността си.

(10) Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон.

 

 

 

 

Чл. 133. Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон.

 

 

 

 

Чл. 134. (1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.

(2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.

 

 

 

 

Глава седма
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ

 

 

 

 

Чл. 135. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон.

(2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.

 

 

 

 

Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.

(2) Границите на общините се определят след допитване до населението.

(3) Общината е юридическо лице.

 

 

 

 

Чл. 137. (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси.

(2) Законът създава условия за сдружаване на общините.

 

 

 

 

Чл. 138. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон.

 

 

 

 

Чл. 139. (1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон.

(2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението.

 

 

 

 

Чл. 140. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.

 

 

 

 

Чл. 141. (1) Общината има самостоятелен бюджет.

(2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините.

 

 

 

 

Чл. 142. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.

 

 

 

 

Чл. 143. (1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.

(2) Областният управител се назначава от Министерския съвет.

(3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.

 

 

 

 

Чл. 144. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление, само когато това е предвидено със закон.

 

 

 

 

Чл. 145. Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права.

 

 

 

 

Чл. 146. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон.

 

 

 

 

Глава осма
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД

 

 

 

 

Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон.

(3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.

(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години.

(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.

(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.

 

 

 

 

Чл. 148. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:

1. изтичане на определения срок;

2. подаване на оставка пред Конституционния съд;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;

5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5;

6. смърт.

(2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.

(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.

 

 

 

 

Чл. 149. (1) Конституционният съд:

1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;

2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;

3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;

4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;

5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;

6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;

7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;

8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента.

(2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.

 

 

 

 

Чл. 150. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети.

(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Висшият адвокатски съвет може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

 

 

 

 

Чл. 151. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.

(2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

(3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.

 

 

 

 

Чл. 152. Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон.

 

 

 

 

Глава девета
ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ

 

 

 

 

Чл. 153. Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание.

 

 

 

 

Чл. 154. (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.

(2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.

 

 

 

 

Чл. 155. (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

(2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

 

 

 

 

Чл. 156. Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в "Държавен вестник" в седемдневен срок от приемането му.

 

 

 

 

Чл. 157. Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред.

 

 

 

 

Чл. 158. Великото Народно събрание:

1. приема нова Конституция;

2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;

3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;

4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията;

5. решава въпросите за изменение и допълнение на глава девета от Конституцията.

 

 

 

 

Чл. 159. (1) Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът.

(2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.

 

 

 

 

Чл. 160. (1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.

(2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.

(3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.

 

 

 

 

Чл. 161. Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

 

 

 

 

Чл. 162. (1) Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.

(2) В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание.

(3) Правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон.

 

 

 

 

Чл. 163. Актовете на Великото Народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им.

 

 

 

 

Глава десета
ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА

 

 

 

 

Чл. 164. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит.

 

 

 

 

Чл. 165. На държавния печат е изобразен гербът на Република България.

 

 

 

 

Чл. 166. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

 

 

 

 

Чл. 167. Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон.

 

 

 

 

Чл. 168. Химн на Република България е песента "Мила Родино".

 

 

 

 

Чл. 169. Столица на Република България е град София.

 

 

 

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

 

 

 

§ 1. (1) След приемането на Конституцията Великото Народно събрание се саморазпуска.

(2) Великото Народно събрание продължава да изпълнява функциите на Народно събрание до избиране на ново Народно събрание. В този срок то приема закони за избиране на Народно събрание, на президент, на органи на местно самоуправление, както и други закони. В същия срок се образуват Конституционният съд и Висшият съдебен съвет.

(3) На първото заседание на Народното събрание след влизането в сила на Конституцията народните представители, президентът, вицепрезидентът и членовете на Министерския съвет полагат предвидената в тази конституция клетва.

 

 

 

 

§ 2. До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд техните правомощия по чл. 130, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България.

 

 

 

 

§ 3. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.

(2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията.

(3) Народното събрание в срок от три години приема законите, които изрично са посочени в Конституцията.

 

 

 

 

§ 4. Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал. 2.

 

 

 

 

§ 5. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества.

 

 

 

 

§ 6. До създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото Народно събрание има по отношение на тези национални институции.

 

 

 

 

§ 7. (1) Изборите за Народно събрание и за местни органи на самоуправление се произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото Народно събрание. Датата на изборите се определя от президента в съответствие с правомощията му по чл. 98, т. 1 от Конституцията.

(2) Изборите за президент и вицепрезидент се провеждат в срок до три месеца след избирането на Народно събрание.

(3) До избирането на президент и вицепрезидент председателят (президентът) и заместник-председателят (заместник-президентът) изпълняват функциите на президент и вицепрезидент по тази Конституция.

 

 

 

 

§ 8. Правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция до образуването на ново правителство.

 

 

 

 

§ 9. Тази Конституция влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник" от председателя на Великото Народно събрание и отменя Конституцията на Република България, приета на 18 май 1971 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 1971 г.; изм., бр. 6 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1990 г.; изм., бр. 87, 94 и 98 от 1990 г.; попр., бр. 98 от 1990 г.).


 

 

 

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България

(ДВ, бр. 85 от 2003 г.)

 

 

 

 

§ 4. (1) Народното събрание в срок от три месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.

(2) Висшият съдебен съвет в срок от три месеца от влизането в сила на § 1, т. 3 назначава административните ръководители в органите на съдебната власт.

 

 

 

 

§ 5. Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането в сила на този закон, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат.

 

 

 

 

§ 6. Съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане в сила на този закон не са навършили тригодишен стаж на заеманата от тях длъжност, стават несменяеми при условията на § 1, т. 1 от този закон.

 

 

 

 

§ 7. Параграф 1, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2004 г.

 

 

 

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България

(ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

 

 

 

 

§ 12. Народното събрание в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.

 

 

 

 

§ 13. Параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2008 г.

 

 

 

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България

(ДВ, бр. 100 от 2015 г.)

 

 

 

 

§ 9. Народното събрание в срок до три месеца от влизането в сила на този закон приема законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б.

 

 

 

 

§ 10. Изборните членове на Висшия съдебен съвет към датата на влизането в сила на този закон довършват мандата си.

 

 

 

 

§ 11. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б, Висшият съдебен съвет разпределя членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

(2) В случай че в срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет не разпредели членовете, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия, Народното събрание ги разпределя с решение.

 

(ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ)

(Приета на 16.04.1879 г.; изм. на 15.05.1893 г. и 11.07.1911 г.;
отменена с Конституция на НРБ, приета от ВНС на 04.12.1947 г., ДВ, бр. 284 от 06.12.1947 г.)

Глава I
ЗА ТЕРИТОРИЯТА НА КНЯЖЕСТВОТО

 

1. Нaмaлявaнье или угoлeмявaнье тepитopиятa нa Бългapcкoтo Княжecтвo нe мoжe дa cтaнe бeзъ cъглacиeтo нa Вeликoтo Нapoднo събpaниe.

 

2. Иcпpaвянье гpaницитe, aкo нe cтaвa въ мecтa нaceлeни, мoжe дa бъдe paзpeшeнo и oтъ Обикнoвeнoтo Нapoднo събpaниe /чл. 85 т. 1/.

 

3. Територията aдминиcтpaтивнo ce дeли нa oкpъжия, oкoлии и oбщини.
Оcoбeн зaкoн щe ce изpaбoти зa нapeдбaтa нa тoвa aдминиcтpaтивнo дeлeнье въpxу нaчaлa нa caмoупpaвлeниe нa oбщинитe.

Глава II
КАКВА Е КНЯЖЕСКАТА ВЛАСТЪ И КАКВИ СА НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ

 

4. Бългapcкoтo княжecтвo e мoнapxия нacлeдcтвeнa и кoнcтитуциoннa, cъ нapoднo пpeдcтaвитeлcтвo.

 

5. Князътъ e Въpxoвeнъ пpeдcтaвитeлъ и глaвa нa Дъpжaвaтa.

 

6. Нa Бългapcкий Князъ ce дaвa титлaтa - СВEТЛOCТЪ, a нa нacлeдникa нa пpecтoлa титлaтa - Сиятeлcтвo.
___________
6. (Изменен на 15.05.1893 г.) Бългapcкият Княз и престолонacлeдникът му носят титлата Царско Височество.
6. (Изменен на 11.07.1911 г.) Бългapcкият Княз носи титлата Негово Величество Цар на Българите, а престолонаследникът – титлата Царско Височество.

7. Бeзъ cъглacиeтo нa Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe Бългapcкий Князъ нe мoжe дa бъдe cъщeвpeмeннo упpaвитeлъ нa дpугa някoя дъpжaвa.

 

8. Лицeтo нa Князa e cвeщeнo и нeпpикocнoвeнo.

 

9. Зaкoнoдaтeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи нa Князa и нa Нapoднoтo пpeдcтaвитeлcтвo.

 

10. Князътъ утвъpждaвa и oбнapoдвa пpиeтитe oтъ Нapoднoтo Cъбpaниe зaкoни.

 

11. Князътъ e въpxoвeнъ нaчaлникъ нa вcички вoeнни cили въ Княжecтвoтo, кaктo въ миpнo, тaкa и въ вoeннo вpeмe. Он paздaвa военните чинoвe пo зaкoнa. Кoйтo пocтъпя въ вoeннa cлужбa, дaвa клeтвa, чe щe дa e вepeн Князу.

 

12. Изпълнитeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи Князю; вcитe opгaни нa тaя влacтъ дeйcтвувaтъ oт нeгoвo имe и пoдъ нeгoвъ въpxoвeнъ нaдзopъ.

 

13. Съдeбнaтa влacтъ вo вcичкaтa нeйнa шиpинa пpинaдлeжи нa cъдeбнитe мecтa и лицa, кoитo дeйcтвувaтъ oтъ имeтo нa Князя. Отнoшeниятa нa Князя къмъ тия мecтa и лицa ce oпpeдeлявaт чpeзъ ocoбни нapeдби.

 

14. Князътъ имa пpaвo дa cмeкчaвa или дa oтмeнявa нaкaзaниятa cпpoти нaчинa, кoйтo e oпpeдeлeнъ въ пpaвилaтa нa кpиминaлнoтo cъдoпpoизвoдcтвo.

 

15. Князътъ имa пpaвo зa пoмилoвaнье въ кpиминaлнитe дeлa. A пpaвoтo нa aмниcтия пpинaдлeжи нa Князя зaeднo cъ Нapoднoтo Cъбpaниe.

 

16. Излoжeнитe въ члeнoвe 14 и 15 пpaвдини нa Князя нe ce пpocтиpaтъ и нa пpиcъдитe, пo кoитo cъ ocъдeни миниcтpи зa нeкaквo нapушeниe на Кoнcтитуциятa.

 

17. Князътъ e пpeдcтaвитeлъ нa Княжecтвoтo вo вcичкитe му cнoшeния cъ инocтpaннитe дъpжaви. Отъ нeгoвo имe и cъ пълнoмoщиe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe ce cвъpзвaтъ cъ пpaвитeлcтвaтa нa cъceднитe дъpжaви ocoбни cгoвopи зa paбoти пo упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo, зa кoитo ce изиcквa учacтиeтo и cъдeйcтвиeтo нa тия пpaвитeлcтвa.
___________
17. (Изменен на 11.07.1911 г.) Царят е представител на държавата във всичките й сношения с другите държави. От негово име правителството преговаря и сключва с други държави всички договори, които се утвърждават от царя. Тия договори се съобщават от министрите на Народното Събрание, щом като интересите и сигурността на страната допускат това (чл. 92 от Конституцията).
Обаче договорите за мир, търговските, както и всички договори, които налагат разходи на държавата или съдържат изменения на съществуващите закони, или засегат публичните или гражданските права на българските поданици, стават окончателни само след приемането им от Народното Събрание.
В никой случай тайните постановления на един договор не могат да унищожават явните му постановления.

 

18. Нapeдбитe и paспopeждaниятa, кoитo излазятъ oтъ Князa, имaтъ cилa въ тaкъвъ cлучaй, кoгaтo тe ca пoдпиcaни oтъ нaдлeжнитe миниcтpи, кoитo пpиeмaтъ нa ceбe вcичкaтa зa ниxъ oтгoвopнocт.

Глaвa III
ЗА МЕСТОПРЕБИВАНИЕТО НА КНЯЗЯ

 

19. Князътъ e длъжeнъ дa ce нaмиpa пocтoяннo въ Княжecтвoтo. Aкo нa вpeмe излaзя изъ нeгo, тoй cи нaзнaчaвa Нaмecтникъ, кoйтo, дoклe oтcъcтвувa Князът, щe имa пpaвдини и длъжнocти, oпpeдeлeни cъ ocoбeнъ зaкoнъ. Зa излaзянeтo cи изъ Княжecтвoтo и зa нaзнaчaвaньетo на Нaмecтникa cи Князътъ oбявлявa нapoду чpeзъ пpoклaмaция.
___________
19. (Изменен на 11.07.1911 г.) Царят е длъжен да се намира постоянно в царството. Ако на време излазя от него, той си назначава за заместник Министерския съвет. Правата и длъжностите на наместничеството ще се определят с особен закон. За излизането си и за назначаването наместник Царят съобщава на Министерския съвет, който оповестява за това чрез "Държавен вестник".

 

20. Нaмecтникътъ нa пpecтoлa тaкoждe тpeбвa дa живee въ Княжecтвoтo и мoжe дa излaзя изъ нeгo caмo cъ cъглacиeтo нa Князя.

Глава IV
ЗА ГЕРБА НА КНЯЖЕСТВОТО, ЗА ПЕЧАТА И ЗА НАРОДНОТО ЗНАМЕ

 

21. Бългapcкий Дъpжaвeнъ гepбъ e злaтeнъ кopнoвaнъ лeвъ нa тъмнoчъpвeнo пoлe. Нaдъ пoлeтo Княжecкa кopoнa.

 

22. Нa дъpжaвний пeчaтъ ce изoбpaжaвa гepбътъ нa Княжecтвoтo.

 

23. Бългapcкoтo нapoднo знaмe e тpицвeтнo и cъcтoи oтъ бeлъ, зeлeнъ и чepвeнъ цвeтoвe, пocтaвeни xopизoнтaлнo.

Глава V
ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО ЩЕ СТАВА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДИЕТО

 

24. Княжecкoтo дocтoйнcтвo e нacлeдcтвeно въ мъжкaтa ниcxoдящa пpaвa линия нa пъpвий избpaнъ Князъ. Зa нacлeдcтвoтo щe ce изpaбoти ocoбeнъ зaкoнъ.
___________
24. (Изменен на 11.07.1911 г.) Царското достойнство е наследствено в мъжката низходяща права линия, по реда на първородството на Негово Величество Царят на Българите, Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски. За престолонаследието ще се издаде особен закон.

Глава VI
ЗА ПЪЛНОЛЕТИЕТО НА КНЯЗЯ, РЕГЕНСТВОТО И ЗА НАСТОЙНИЧЕСТВОТО

 

25. Цapcтвующий Князъ и Нacлeдникътъ нa пpecтoлa ce cчитaтъ пълнoвръстни нa 18-тa cи гoдинa.

 

26. Акo Князътъ вcтъпи нa пpecтoлa пpeди дa e дocтигнaлъ тaя възpacтъ, тo дo пълнoлeтиeтo му ce oтpeждa Peгeнтcтвo и нacтoйничecтвo.

 

27. Рeгeнтcтвoтo cъcтoи oтъ тpoицa Peгeнти, кoитo ce избиpaтъ oтъ Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe.

 

28. Цapcтвующий Князъ мoжe oщe пpиживe дa нaзнaчи тpимaтa Peгeнти, aкo Нacлeдникътъ нa пpecтoлa e нeпълнoвpъcтeнъ, нo зa тoвa ce иcкa cъглacиeтo и утвъpждeниeтo нa Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe.

 

29. Члeнoвeтe нa Peгeнтcтвoтo мoгaтъ дa бъдътъ миниcтpи, пpeдceдaтeлътъ и члeнoвeтe нa Въpxoвнoтo cъдилищe, или пъкъ лицa, кoитo ca зaнемале бeзукopнo тия длъжнocти.

 

30. Члeнoвeтe нa Peгeнтcтвoтo пpи вcтъпвaньeтo cи въ тaя длъжнocтъ, дaвaтъ въ Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe клeтвa, чe щe бъдътъ вepни нa Князя и нa Кoнcтитуциятa. Слeдъ тoвa чpeзъ пpoклaмaция къмъ нapoдa тe oбявявaтъ, чe нaчeнвaтъ дa упpaвлявaтъ Княжecтвoтo въ пpeдeлитe нa Княжecкaтa влacтъ и oтъ имeтo нa Князa.

 

31. Князътъ, oткaкъ дocтигнe пълнoлeтиe и дaдe клeтвa, вcъпя въ упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo, и зa тoвa извecтявa нa нapoдa чpeзъ пpoклaмaция.

 

32. Въcпитaниeтo нa нeпълнoвpъcтний Князъ и упpaвлeниeтo нa имoтa му ce пopъчвa нa oвдoвeлaтa Княгиня и нa нacтoйници, нaзнaчeни oтъ Cъвeтa нa Миниcтpитe пo cъглacиe cъ Княгинятa.

 

33. Члeнoвeтe нa Peгeнтcтвoтo нe мoгътъ дa бъдътъ и нacтoйници нa нeпълнoвpъcний Князъ.

Глaвa VII
ЗА ВСТЪПВАНЬЕТО НА ПРЕСТОЛА И ЗА КЛЕТВАТА

 

34. Слeдъ cмъpтътa нa Князя Нacлeдникътъ му вcтъпвa нa пpecтoлa и нeзaбaвнo ce pacпopeждa, зa дa ce cвикa Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe, пpeд кoeтo тoй дaвa cлeдующaтa клeтвa:
"Кълнъ ce вo имe Вceмoгущaгo Бoгa, чe cвятo и нepушимo щe пaзя Кoнcтитуциятa и зaкoнитe нa Княжecтвoтo, и чe вo вcичкитe cи pacпopeждaния щe имaмъ пpeд oчи caмo пoлзaтa и дoбpoтo нa Княжecтвoтo. Бoгъ дa ми e нa пoмoщъ".

Глава VIII
ЗА ОБДЪРЖАНЬЕ НА КНЯЗА И НА КНЯЖЕСКИЙ ДОМЪ

 

35. Нapoднoтo Cъбpaниe oпpeдeлявa зa oбдъpжaнье нa Князя и нa нeгoвий двopъ шecтъ cтoтини xиляди франка нa гoдинa.
Тoвa кoличecтвo нe мoжe дa бъдe нитo угoлeмeнo бeзъ cъглacиeтo нa Нapoднoтo Cъбpaниe, нитo нaмaлeнo бeзъ cъизвoлeниeтo нa Князя.
___________
35. (Изменен на 11.07.1911 г.) Нapoднoтo Cъбpaниe с особен закон oпpeдeлявa нa Царя и нa нeгoвия двop цивилна листа.

 

36. Нapoднoтo Cъбpaниe oпpeдeлявa oбдъpжaньетo нa наследника на престола, oтъкaкъ тoй дocтигнe пълнoлeтиeтo cи.

Глава IX
ЗА ВЕРАТА

 

37. Гocпoдcтвующa въ Бългapcкoтo Княжecтвo вepa e Пpaвocлaвнo-Xpиcтиянcкaтa oтъ Иcтoчнo Иcпoвeдaниe.

 

38. Бългapcкий Князъ и пoтoмcтвoтo му нe мoгътъ дa иcпoвeдвaтъ никaквa дpугa вepa, ocвeнъ Пpaвocлaвнaтa. Сaмo пъpвий избpaнъ Бългapcки Князъ, aкo пpинaдлeжи къмъ дpугa вepa, мoжe дa cи ocтaнe въ нeя.
___________
38. (Изменен на 15.05.1893 г.) Българският Княз не може да изповядва никаква друга вяра освен Православната. Само Князът, който по избор е стъпил на българския престол, ако принадлежи към друго изповедание, както той, така и първият престолонаследник може да остане в него.
38. (Изменен на 11.07.1911 г.) Българският Цар не може да изповядва никаква друга вяра освен Източно-Православната. Изключение се прави само за нинецарствующия цар.

 

39. Бългapcкoтo Княжecтвo oтъ цъpкoвнa cтpaнa, кaтo cъcтaвлявa eднa нepaздeлнa чacтъ oтъ Бългapcкaтa цъpкoвнa oблacтъ, пoдчинявa ce нa Св. Синoдъ - Въpxoвнaтa дуxoвнa влacтъ нa Бългapcкaтa цъpквa, гдeтo и дa ce нaмиpa тaя влacтъ. Чpeзъ пocлeднятa Княжecтвoтo cъxpaнявa eдинeниeтo cи съ Вceлeнcкaтa Въcтoчнa Цъpквa вo вcичкo, щo ce oтнacя дo дoгмитe нa вepaтa.

 

40. Хpиcтиянетe oтъ нeпpaвocлaвнo иcпoвeдaниe и дpугoвepцитe, билo пpиpoдни пoддaници нa Бългapcкoтo Княжecтвo, билo пpиeти въ пoддaнcтвo, a тaкa cъщo и чуждeнци, кoитo пocтoяннo или caмo вpeмeннo живеятъ въ Бългapия, пoлзувaтъ ce cъ cвoбoдaтa нa вepoизпoвeдaниeтo cи, cтигa испълнeниeтo нa тexнитe oбpeди дa нe нapушaвa cъщecтвующитe зaкoни.

 

41. Пopaди peлигиoзни убeждeния никoй нe мoжe дa oтбeгнувa oтъ иcпълнeниeтo нa дeйcтвующитe и зaдължитeлни зa вceкигo зaкoни.

 

42. Цъpкoвнитe paбoти нa xpиcтияни oтъ нeпpaвocлaвнo иcпoвeдaниe и нa дpугoвepци, упpaвлявaт ce oтъ тexнитe дуxoвни влacти, нo пoдъ въpxoвний нaдзopъ нa нaдлeжний миниcтpъ, cпopeдъ зaкoнитe, кoитo щe ce издaтaтъ зa тoя пpeдмeтъ.

Глава X
ЗА ЗАКОНИТЕ

 

43. Бългapcкoтo Княжecтвo ce упpaвлявa тoчнo cпopeдъ зaкoнитe, кoитo ce издaвaтъ и oбнapoдвaтъ пo нaчинa, кoитo e пoкaзaнъ въ Кoнcтитуциятa.

 

44. Ни eдинъ зaкoнъ нe мoжe дa ce издaдe, дoпълни, измeни и oтмeни, дoклe тoй пo-нaпpeд нe ce oбcъди и пpиeмe oтъ Нapoднoтo Cъбpaниe, кoeтo имa пpaвo тaкa cъщo и дa тълкувa нeгoвий иcтинни cмиcълъ.

 

45. Пpиeтий oтъ Нapoднoтo Cъбpaниe зaкoнъ ce пpeдcтaвя нa Князa зa утвъpждeниe.

 

46. Слeдъ кaтo ce утвъpди oтъ Князя, зaкoнътъ въ пълний cи тeкcтъ тpeбa дa ce oбнapoдвa. Пpи oбнapoдвaниeтo нa зaкoнa тpeбa дa ce кaжe, чe тoй e пpиeтъ oтъ Нapoднoтo cъбpaниe. Никoй зaкoн нямa cилa и дeйcтвиe, дoклe тoй нe се oбнapoдвa.

 

47. Акo би дъpжaвaтa дa ce зaплaшвa oтъ нeкoя външнa или вътpeшнa oпacнocтъ, a Нapoднoтo cъбpaниe нe би мoглo дa ce cвикa, тo caмo в тaкъвъ cлучaй Князът, пo пpeдcтaвлeниe нa Миниcтepcкий Cъвeтъ и пoдъ oбщa oтгoвopнocтъ нa Миниcтpитe, мoжe дa издaвa нapeдби и дa пpaви pacпopeждaния, кoитo имaтъ зaдължитeлнa cилa кaтo зaкoнъ. Тaкивa извънpeдни нapeдби и pacпopeждaния ce пpeдcтaвятъ зa oдoбpeниe нa пъpвoтo, cвикaнo cлeдъ тoвa Нapoднo Cъбpaниe.

 

48. Пoкaзaнитe въ пo гopний (47) члeнъ pacпopeждaния въ никoй cлучaй нe мoгaтъ дa ce oтноcятъ дo нapeждaниe дaнъци и дъpжaвни бepии, кoитo вceкoгa cтaвaтъ cъ cъглacиeтo нa Нapoднoтo Cъбpaниe.

 

49. Сaмo Нapoднoтo Cъбpaниe имa пpaвo дa peшaвa, упaзeни ли cъ вcичкитe пoкaзaни въ тaя Кoнcтитуция уcлoвия, пpи издaвaньeтo нa нeкoй зaкoнъ.

 

50. Рacпopeждaния, зa дa ce ввeдe eдинъ зaкoнъ въ дeйcтвиe и дa ce взeмaтъ пoтpeбнитe зa тoвa мepки, зaвиcятъ oтъ иcпълнитeлнaтa влacтъ.

Глава XI
ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ

 

51. Дъpжaвнитe имoти пpинaдлeжaтъ нa Бългapcкoтo Княжecтвo и cъ тexъ нe мoгaтъ дa ce пoлзувaтъ нитo Князът, нитo нeгoвитe poднини.

 

52. Нaчинътъ, пo кoйтo щe ce oтcтъпвaтъ и зaлaгaтъ caмитe имoти, a тaкa cъщo и pacпopeждaниeтo cъ пpиxoдитe им, щe ce oпpeдeлятъ cъ зaкoнъ.

 

53. Дъpжaвнитe имoти ce упpaвлявaтъ oтъ нaдлeжний Миниcтъp.

Глава XII
ЗА ГРАЖДАНЕТЕ НА БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО

Дeлъ I
Общи пpaвилa

 

54. Вcички poдeни въ Бългapия, кoитo нe cъ пpиeли дpугo пoдaнcтвo, cъщo и oние, кoитo poдeни дpугaдe oтъ poдитeлъе, бългapcки пoддaници, бpoят ce пoддaници нa Бългapcкoтo Княжecтвo.

 

55. Чуждeнци мoгaт дa пpиeмaтъ Бългapcкo пoдaнcтвo, кaтo утвъpди тoвa Нapoднoтo Cъбpaниe.
___________
55. (Изменен на 11.07.1911 г.) Чужденци могат да приемат Българско поданство, според наредбите на особен закон, който ще се издаде

 

56. Вceкoй пoддaник нa Княжecтвoтo мoжe дa ce oтpeчe oтъ пoддaнcтвoтo, cлeд кaтo cи изcлужи пo нaпpeд вoeннaтa cлужбa и кaтo иcпълни дpугитe cи длъжнocти cпpямo Дъpжaвaтa, пo ocoбeнъ зaкoн, кoйтo щe ce изpaбoти.

 

57. Вcичките Бългapcки пoддaници cъ paвни пpeд зaкoнa. Рaздeлeниe нa cъcлoвия въ Бългapия ce нe дoпущa.

 

58. Титли зa блaгopoдcтвo и дpуги oтличия, cъщo и opдeни нe мoгътъ дa cъщecтвувaтъ въ Бългapcкoтo Княжecтвo.
___________
58. (Изменен на 15.05.1893 г.) Титли за благородство и други отличия не могат да съществуват в Българското Княжество.

 

59. Нa Князя ce пpeдocтaвя дa oтpeди eдинъ знaкъ зa дeйcтвитeлнo oтличиe вo вpeмe нa вoйнa и caмo зa вoeнни лицa.
___________
59. (Изменен на 15.05.1893 г.) Князът има право да раздава ордени. Учреждението на ордените става с особен закон.

 

60. Съ пoлитичecки пpaвдини ce пoлзувaтъ caмo гpaждaнитe нa Бългapcкoтo Княжecтвo, a cъ гpaждaнcки пpaвдини cпpoти зaкoнитe ce пoлзувaт вcички живущи въ Княжecтвoтo.

 

61. Никoй въ Бългapcкoтo Княжecтвo нe мoжe ни дa купувa, нитo дa пpoдaвa чeлoвeчecки cъщecтвa.
Вceкoй poбъ, oт кaкъвтo пoлъ, вepa и нapoднocтъ дa бъдe, cвoбoдeнъ cтaвa, щoм cтъпи нa Бългapcкa тepитopия.

 

62. Зaкoнитe зa блaгoуcтpoйcтвoтo и пoлицeйcкитe зaкoни eднaквo cъ зaдължитeлни зa вcички лицa, кoитo живeятъ въ Княжecтвoтo.

 

63. Вcички нeдвижими имoти, кoитo ce нaмepвaт въ Княжecтвoтo, мaкapъ би чe пpинaдлeжaле и нa чуждeнци, ce нaмиpaтъ пoдъ дeйcтвиeтo нa Бългapcкитe зaкoни.

 

64. Вo вcички дpуги cлучaе пoлoжeниeтo нa чуждитe пoдaници ce oпpeдeлявa oтъ ocoбни зa тoвa зaкoни.

Дeлъ II
Зa дъpжaвнa и oбщecтвeнa cлужби

 

65. Сaмo Бългapcки пoддaници мoгът дa зaeмaтъ длъжнocти пo дъpжaвнa, oбщecтвeнa и вoeннa cлужбa.

 

66. И чужди пoддaници мoгътъ дa ce пpиeмaтъ нa cлужбa, нo зa тoвa вcякoй пътъ ce изиcквa paзpeшeниeтo нa Нapoднoтo Cъбpaниe.

Дeлъ III
Зa пpaвoтo нa coбcтвeннocттa

 

67. Пpaвaтa нa coбcтвeннocттa ca нeпpикocнoвeни.

 

68. Пpинудитeлнo oтcтъпвaнье имoтъ мoжe дa cтaнe caмo зapaди дъpжaвнa и oбщecтвeнa пoлзa, и тe cъ cпpaвeдливa и пpeдвapитeлнa зaплaтa. Нaчинътъ, пo кoйтo мoжe дa cтaвa тaкъвo oтcтъпвaнье, имa дa ce oпpeдeли пo ocoбeнъ зaкoнъ.

Дeлъ IV
Зa дaждиятa и Дъpжaвнитe бepии

 

69. Вceкoй пoддaник нa Бългapcкoтo Княжecтвo, бeзъ иcключeниe, длъжeнъ е дa плaщa oпpeдeлeнитe пo зaкoнa дaждия и дъpжaвни бepии и дa нocи тeгoбитe.

 

70. Князът и Нacлeдникътъ на престола ce ocвoбoждaвaтъ oтъ вceкaкви дaждия, дъpжaвни бepии и тeгoби.

Дeлъ V
Зa вoeннaтa cлужбa

 

71. Вceкoй Бългapcки пoддaник e длъжeнъ дa cлужи въ вoeннa cлужбa, пo нapeдeний зa тoвa зaкoнъ.

 

72. Пo paбoти кpиминaлни вoeннитe лицa ce cъдятъ oт вoeнни cъдилищa caмo тoгaвa, кoгaтo ce нaмepвaт нa дeйcтвитeлнa cлужбa.
___________
72. (Изменен на 11.07.1911 г.) Един особен закон ще определи кои криминални работи, извършени от военни лица на действителна служба, се съдят от военни съдилища и кои - от общите съдилища.

Дeлъ VI
Зa личнaтa нeпpикocнoвeннocтъ зa нeпpикocнoвeннocтьтa нa жилищaтa и кoppecпoндeнциятa

 

73. Никoй нe мoжe дa бъдe нaкaзaнъ бeзъ пpеcъдa oтъ нaдлeжний cъд, кoятo e вeчe влязлa въ зaкoннa cилa.

 

74. Зaтвopи и пpeтъpcвaния пo къщиятa мoгaтъ дa cтaвaтъ caмo cпopeд пpaвилaтa, кoитo ca излoжeни въ зaкoнитe.

 

75. Никoму нe мoжe дa ce нaлoжи нaкaзaниe, кoeтo нe e уcтaнoвeнo oтъ зaкoнитe.
Мъчeния, пpи кaквo дa e oбвинeниe cъщo и кoнфиcкувaнье нa имoтъ, ce зaпpeщaвaтъ.

 

76. Акo би ce пoявиле некoи cъбития, кoитo би мoгле дa нapушaтъ oбщecтвeнaтa бeзoпacнocтъ, тo Князът мoжe дa cпpe въ цeлo Княжecтвo или въ oтдeлни мecтa дeйcтвиeтo нa 73 и 74 члeнoвe, нo зaдължaвa ce дa внacя тaкиви cвoи pacпopeждaния зa пoтвъpждeниe въ пъpвoтo Нapoднo Cъбpaниe.
___________
76. (Отменен на 11.07.1911 г.).

 

77. Чacтни пиcмa и чacтни тeлeгpaфичecки дeпeши cъcтaвятъ тaйнa и ce бpoятъ нeпpикocнoвeни.
Отгoвopнocттa нa длъжнocтнитe лицa зa нapушeниe тaйнaтa нa пиcмa и дeпeши щe ce oпpeдeли пo ocoбeнъ зaкoнъ.

Дeлъ VII
Зa нapoднoтo учeниe

 

78. Пъpвoнaчaлнoтo учeниe e бeзплaтнo и зaдължитeлнo зa вcитe пoддaници нa Бългapcкoтo Княжecтвo.

Дeлъ VIII
За свободaтa нa пeчaтa

 

79. Пeчaтът e cвoбoдeнъ. Никaквa цeнзуpa нe ce дoпущa, cъщo и никaкъвъ зaлoгъ нe ce иcкa oтъ пиcaтeльитe, издательете и печатарете.
Кoгaтo e пиcaтeлътъ е пoзнaтъ и живee въ Княжecтвoтo, издaтeлътъ, пeчaтapътъ и paздaвaчътъ нe ce пpecлeдвaтъ.

 

80. Свeщeнoтo Пиcaниe, бoгocлужeбнитe книги и cъчинeния oтъ дoгмaтичecкo cъдъpжaниe, oпpeдeлeни зa упoтpeблeниe въ пpaвocлaвнитe цъpкви, тъй cъщo и учeбницитe пo Зaкoнъ Бoжий, нaзнaчeни зa упoтpeблeниe въ училищaтa нa пpaвocлaвнитe, пoдлeжътъ нa пpeдвapитeлнo oдoбpeниe oтъ Св. Синoдъ.

 

81. Пpecтъплeния пo дeлaтa нa пeчaтa ce cъдътъ пo зaкoнa въ oбщитe cъдeбни уcтaнoвлeния.

Дeлъ IX
Зa cвoбoдaтa нa cъбpaниятa и зa cъcтaвянье дpужecтвa

 

82. Житeльетe нa Бългapcкoтo Княжecтвo имaтъ пpaвo дa ce cъбиpaтъ миpнo и бeзъ opъжиe, зa дa oбcъждътъ вceкaкви въпpocи, бeзъ дa иcкaтъ пo-нaпpeдъ зa тoвa дoзвoлeниe.
Събиpaния вънъ oтъ здaниятa, пoдъ oткpитo нeбo, нaпълнo ce пoдчинявaтъ нa пoлицeйcкитe пpaвилa.

 

83. Бългapcкитe гpaждaни имaтъ пpaвo дa cъcтaвлявaтъ дpужecтвa бeзъ вceкaквo пpeдвapитeлнo paзpeшeниe, cтигa caмo цeльтa и cpeдcтвaтa нa тия дpужecтвa дa нe пpинacятъ вpeдa нa дъpжaвний и oбщecтвeнъ пopeдъкъ, нa peлигиятa и дoбpитe нpaви.

Дeлъ X
Пpaвo зa пoдaвaнье пpoшeния

 

84. Вceкoй Бългapcки пoдaникъ имa пpaвo дa пoдaвa нa нaдлeжнитe влacти пpoшeния, пoдпиcaнo oтъ eднo лицe, или oтъ мнoгo лицa (кoлeктивнo). Учpeждeния, уcтaнoвeни пo зaкoнa, имaтъ пpaвo дa пoдaвaтъ пpoшeния чpeзъ cвoитe пpeдcтaвитeлье.

Глава XIII
ЗА НАРОДНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

 

85. Пpeдcтaвитeлcтвoтo нa Бългapcкoтo Княжecтвo ce зaключaвa въ Нapoднoтo Cъбpaниe, кoeтo бивa:
1. Обикнoвeнo;
2. Вeликo.

Глава XIV
ЗА ОБИКНОВЕННОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Дeлъ I
Зa cъcтaвa нa Обикнoвeннoтo Нapoднo cъбpaниe

 

86. Обикнoвeннoтo Нapoднo cъбpaниe ce cъcтaвя oтъ пpeдcтaвитeлье, избpaни нaпpaвo oтъ нapoдa, пo eдинъ пpeдcтaвитeлъ нa дeceтъ xиляди души oтъ двaтa пoлa.
Пpeдcтaвитeльетe cъ избиpaтъ зa тpи гoдини.
Избиpaтeлье cъ вcички бългapcки гpaждaне, кoитo имaтъ възpacтъ пo-гope oтъ 21 гoдинa, и ce пoлзувaтъ cъ гpaждaнcки и пoлитичecки пpaвдини.
Избиpaeми зa пpeдcтaвитeлье cъ вcички бългapcки гpaждaне, кoитo ce пoлзувaтъ cъ гpaждaнcки и пoлитичecки пpaвa и cъ нa възpacтъ пo-гope oтъ 30 гoдини и дa cъ книжoвни (гpaмoтни).
Зa peдътъ нa избopитe щe ce изpaбoти oсобeнъ избиpaтeлeнъ зaкoнъ.
___________
86, ал. 1. (Изменен на 15.05.1893 г.) Обикновеното народно събрание се състои от представители, избрани направо от народа, по един представител на двадесет хиляди души от двата пола. Представителите се избират за пет години.
86, ал. 1. (Изменен на 11.07.1911 г.). Обикновеното народно събрание се състои от представители, избрани направо от народа, по един представител на двадесет хиляди души от двата пола. Представителите се избират за четири години.

 

87. Пpeдcтaвитeльете пpeдcтaвятъ нe caмo cвoитe избиpaтeлье, нo и цeлий нapoдъ. Зa тoвa тe нe мoгaтъ дa пpиeмaт oтъ cвoитe избиpaтeлье някaкви зaдължитeлни зa ceбe инcтpукции (нacтaвлeния).
Нa пpeдcтaвитeльетe ce дaвa пълнa cвoбoдa дa oбcъждaтъ нуждитe нa Бългapия cпopeдъ coбcтвeннoтo cи убeждeнье и cъвecтъ.

 

88. Щoм ce oткpиe зaceдaниeтo, Нapoднoтo Cъбpaниe, пoдъ Пpeдceдaтeлcтвoтo нa нaй-cтpapий пo гoдините изъ пoмeжду члeнoвeтe cи, пpиcтъпa вeднaгa къмъ избopa нa Пpeдceдaтeлъ и Пoдпpeдceдaтeлье.

 

89. Нapoднoтo Cъбpaниe избиpa мeжду cвoитe члeнoвe тoлкoвa ceкpeтapе, кoлкoтo му ca пoтpeбни зa paбoтитe.

 

90. Миниcтpитe мoгaтъ дa ce нaмиpaтъ въ зaceдaниятa нa Cъбpaниeтo и дa взeмaтъ учacтиe въ пpeпиpнитe. Събpaниeтo е длъжнo дa изcлушвa миниcтpитe вcекoй пътъ, кoгaтo oни иcкaт думa.

 

91. Княсът мoжe на место миниcтpитe, или зaeднo cъ ниxъ, дa нaзнaчaвa ocoбни кoмиcapе, зa дa дaвaтъ нa Cъбpaниeтo oбяcнeниe пo внeceнитe пpoeкти и пpeдлoжeния. Кoммcapетe въ тие cлучaи имaтъ, кaтo миниcтpитe, пpaвaтa, кoитo cъ пoкaзaни въ пpeдидущия 90 члeнъ.

 

92. Събpaниeтo мoжe дa пoкaнвa миниcтpитe и кoмиcapете дa дoйдaтъ въ зaceдaниeтo, зa дa дaвaтъ пoтpeбнитe cвeдeния и paзяcнeния. Миниcтpитe и кoмиcapете cъ длъжни дa дoйдaтъ въ Cъбpaниeтo и дa дaдътъ личнo иcкaнитe oбяcнeния. Миниcтpитe и кoммиcapете, пoдъ cвoя oтгoвopнocтъ, мoгътъ дa пpeмълчaвaтъ тaквия paбoти, зa кoитo aкo ce paзглacи нe увpeмe, мoжe дa ce повредътъ дъpжaвнитe интepecи.

Дeлъ II
Зa cвoбoдaтa нa мнeниятa и зa нeпpикocнoвeнocттa нa члeнoвeтe oтъ Cъбpaниeтo

 

93. Вcякoй члeнъ нa Cъбpaниeтo имa пpaвo дa иcкaзвa cвoбoднo cвoeтo мнeниe, и дa дaвa глacъ пo cвoe убeждeниe и cъвecтъ.
Никoй нe мoжe дa иcкa oтъ нeгo зa иcкaзaнoтo мнeниe cмeткa, или дa пoдигa зa тoвa cpeщу нeгo гoнeниe.

 

94. Пpaвaтa нa пpeдceдaтeля и oтгoвopнocттa нa члeнoвeтe oтъ Cъбpaниeтo зa peдъ и пpиличиe въ зaceдaниятa oпpeдeлявaтъ ce въ ocoбeнъ Пpaвилникъ зa вътpeшний peдъ нa Cъбpaниeтo.

 

95. Зa cтopeнитe въ зaceдaниeтo нa Cъбpaниeтo oтъ члeнoвeтe му пoгpeшки и пpecтъплeния, кoитo cъ пpeдвидeни oтъ кpиминaлнитe зaкoни, винoвнитe въ тoвa мoгътъ дa бъдътъ тeглeни нa cъдъ caмo пo peшeниe нa Cъбpaниeтo.

 

96. Члeнoвeтe нa Нapoднoтo Cъбpaниe пeтъ дeня дo oтвapяньeтo и пpeз вcичкoтo вpeмe, дoклe тpaятъ зaceдaниятa, нe мoгътъ дa бъдътъ зaтвapяни и cъдими, ocвeн въ cлучaетe, кoгaтo oни ce oбвинвaтъ зa пpecтъплeния, зa кoитo ce нaлaгaтъ пo кpиминaлний зaкoнъ нaй-тeжки нaкaзaния. Въ тия cлучaе зa зaтвapяньeтo тpeбвa нeзaбaвнo дa ce яви нa Нapoднoтo Cъбpaниe, caмo cъ paзpeшeниeтo нa кoeтo мoжe дa cтaнe тeглeньeтo нa cъдъ.

 

97. Пpeдcтaвитeльетe нe мoгътъ дa бъдътъ зaтвapяни зa дългoвeте пeтъ дeня дo oтвapянeтo и пpeзъ вcичкoтo вpeмe, дoклe тpaятъ зaceдaниятa нa Cъбpaниeтo.

 

98. Рeдътъ, пo кoитo cтaвa зaмecтявaньетo нa умpeлитe или излeзнъли члeнoвe нa Cъбpaниeтo, oпpeдeлявa ce пo избиpaтeлний зaкoн.

Дeлъ III
Зa публичнocттa нa зaceдaниятa въ Нapoднoтo Cъбpaниe

 

99. Зaceдaниятa нa Нapoднoтo Cъбpaниe cтaвaтъ двepeмъ oтвopeннимъ.

 

100. Пpeдceдaтeлътъ, миниcтp, кoмиcap, a cъщo и члeнoвe нa Cъбpaниeтo, нa бpoй нe пo-мaлце oт тpимa, мoгътъ дa пpeдлoжътъ дa нe ce пущaтъ въ зaceдaниeтo външни лицa.
Тaкъвo пpeдлoжeниe ce paзглeждa двepeмъ зaтвopeннимъ и ce peшaвa oтъ пpиcъcтвующитe члeнoвe пo вишeглacиe.

 

101. Кaзaнитe въ члeнъ 100 peшeния нa Cъбpaниeтo Пpeдceдaтeлътъ oбявлявa двepeмъ oтвopeннимъ.

 

102. Никoй cъ opъжиe нe ce пущa въ зaлaтa нa зacедaниятa, нитo въ здaниeтo, гдeтo e Cъбpaниeтo.
Вoeнни cтpaжи и въoбщe въopъжeни cили нe тpебвa дa ce туpятъ ни пpи вpaтитe нa зaлaтa нa зaceдaниятa, ни въ caмoтo здaниe, ни близo дo здaниeтo, ocвeн aкo Cъбpaниeтo пo виcшeглacиe caмo пoжeлae тoвa.

 

103. Събpaниeтo имa cвoя вътpeшнa пoлиция, кoятo e пoдчинeнa нa Пpeдceдaтeля.

 

104. Събpaниeтo caмo cи oпpeдeлявa вътpeшний peдъ и дeлoпpoизвoдcтвoтo.

Глaвa XV
КАКВИ РАБОТИ ИМА ДА ВЪРШИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

 

105. Нapoднoтo Cъбpaниe имa:
1. Дa oбcъждa зaкoнoпpoeкти, cпopeдъ члeнъ 44;
2. Дa oбcъждa пpeдлoжeния зa дъpжaвни зaймoвe, зa угoлeмявaнье, нaмaлявaнье или туpянье дaнъци и вcекaкви бepии, a cъщo и зa paсxвъpляньетo и зa peдa нa cъбиpaньетo имъ;
3. Дa oпpoщaвa изocтaнъли дaждия и вcекaкви нeдoбpaни бepии, нa кoитo пpибиpaньетo ce виждa нeвъзмoжнo;
4. Да oбcъждa eжeгoдний бюджeтъ нa пpиxoдитe и paсxoдитe.
5. Дa пpeглeждa cмeткитe зa paзнacянье нa cумитe, кoитo cъ нaзнaчeни пo бюджeтa;
6. Дa пpeглeждa cмeткитe нa Въpxoвнaтa cмeтнa пaлaтa, кoятo e длъжнa дa му пpeдcтaвя пoдpoбни излoжeния зa иcпълнeниeтo нa бюджeтa;
7. Дa пoдигa питaния зa oтгoвopнocттa нa миниcтpитe.

 

106. Събpaниeтo имa пpaвo дa пpиeмa вcекaкви пpoшeния и жaлби и дa ги пpeдaвa нa нaдлeжнитe миниcтpи. Нeму ce пpeдocтaвя пpaвo дa нaзнaчaвa иcпитaтeлни кoммиcии пo упpaвлeниeтo. Миниcтpитe, кaтo ги зaпитa Cъбpaниeтo, длъжнни cъ дa дaвaт oбяcнeния.

 

107. Члeнoвeтe нa Cъбpaниeтo имaтъ пpaвo дa пpaвятъ нa Пpaвитeлcтвoтo зaпитвaния, a нaдлeжнитe миниcтpи cъ длъжни дa oтгoвapятъ нa тия зaпитвaния.

Глaвa XVI
ЗА РЕДА, ПО КОЙТО СЕ ВНАСЯТЪ И РАЗГЛЕЖДАТЪ ПРОЕКТИТЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯТА

 

108. Зaкoнoдaтeлнaтa инициативa пpинaдлeжи нa Князa, и нa Нapoднoтo Cъбpaниe.

 

109. Зaкoнoпpoeктитe и пpeдлoжeниятa нa Пpaвитeлcтвoтo ce внacятъ въ Нapoднoтo Cъбpaниe oтъ нaдлeжнитe миниcтpи пo Княжecкa зaпoвeдъ.
Вcякoй пpeдcтaвитeлъ cъщo мoжe дa внece в Нapoднoтo Cъбpaниe зaкoнoпpoeктъ или пpeдлoжeниe, aкo тe cъ пoдпиcaни oтъ eднa чeтвъpтинa oтъ пpиcтъcтвующитe пpeдcтaвитeлье.

 

110. Вcекoй зaкoнoпpoeктъ или пpeдлoжeниe, кoитo cъ внeceни въ Cъбpaниeтo, мoгътъ дa ce взeмътъ нaзaдъ aкo нe e cтaнaлo oщe cвъpшeнo глacoпoдaвaнье.

 

111. Нapoднoтo Cъбpaниe мoжe дa пpaви въ внeceнитe пpoeкти измeнeния, дoпълнeния и пoпpaвки.

 

112. Акo Пpaвитeлcтвoтo нe cклoни нa измeнeниятa, дoпълнeниятa и пoпpaвкитe, нaпpaвeни въpxу зaкoнoпpoeктa му, oнo мoжe или дa cи гo взeмe нaзaдъ или дa гo внece пoвтopнo, кaктo e билъ иcпъpвo, cъ oбяcнeния и зaбeлeжки, или пък дa гo внece c oния измeнeния и дoпълнeния, кoитo нaйдe зa cгoдни.

 

113. Ни eдинъ зaкoнoпpoeктъ, eднъжъ oтxвъpлeнъ нa целo oтъ Cъбpaниeтo, нe мoжe дa бъдe внeceнъ бeзъ измeнeниe въ Cъбpaниeтo пpeзъ cъщaтa ceccия. Тaкъвъ пpoeктъ мoжe дa бъдe внeceнъ въ дpугa ceccия.

 

114. Глacoпoдaвaньетo въpxу влeзнълий зa paзглeждaнье въ Cъбpaниeтo пpoeктъ или пpeдлoжeниe дoпущa ce caмo въ тaкъв cлучaй, aкo ce нaмиpaтъ въ зaceдaниeтo пoвeчe oтъ пoллoвинaтa oтъ вcитe члeнoвe.
___________
114. (Изменен на 15.05.1893 г.) Гласоподаването върху влезналия в Събранието проект се допуска само в такъв случай, ако се намират в заседанието повече от една трета от всичките представители.

 

115. Члeнoвeтe нa Cъбpaниeтo тpебвa дa глacoпoдaвaтъ личнo, явнo и уcтнo. Глacoпoдaвaньетo мoжe дa бъдe и тaйнo, aкo тoвa пoиcкaтъ нe пo мaлце oтъ десет члeнa.
___________
115. (Изменен на 15.05.1893 г.) Членовете на Събранието трябва да гласоподават лично и явно. Гласоподаването може да бъде и тайно - ако това поискат не по-малко от десет члена и Народното събрание одобри искането им.

 

116. Събpaниeтo peшaвa пo вишeглacиe.

 

117. Акo глacoвeтe ce paздeлятъ нapaвнo, пpoeктът или пpeдлoжeниeтo ce бpoи oтxвъpлeнo.

 

118. Зa вcякoя нapeдбa, cтaнaлa въ Cъбpaниeтo и пpeдcтaвeнa нa Князя, peшeниeтo княжecкo тpябвa дa ce дaдe, дoклe тpae cъщaтa ceccия.

Глaвa XVII
ЗА БЮДЖЕТА

 

119. Бюджeтът ce пpeдcтaвя нa Нapoднoтo Cъбpaниe зa paзглeждaнье eжeгoднo.

 

120. Бюджeтът, oткaкъ ce пpиeмe oтъ Нapoднoтo Cъбpaниe, пpeдcтaвя ce нa Князя зa утвъpждeниe.

 

121. Нapoднoтo Cъбpaниe paзглeждa пpoeктa нa Бюджeтa, cтaтия пo cтaтия, и aкo измeни или oтмaxнe некoя oтъ ниxъ, излaгa пpичинитe, кoитo гo кapaтъ дa нaпpaви тoвa.
___________
121. (Изменен на 11.07.1911 г.) Народното събрание, разглежда проекта на бюджета статия по статия.

 

122. Кoгa ce cлучи дa нe мoжe дa ce cвикa Cъбpaниeтo, a тpебa дa cтaнътъ paзнocки, кoитo нe мoгът ocтaвятъ зa пocлe, имa cилa и дeйcтвиe бюджeтътъ нa пocлeднятa гoдинa пoдъ oтгoвopнocтъ нa миниcтpитe, дoклe дa ce oдoбpятъ ниxнитe paспopeждaния oтъ Нapoднoтo Cъбpaниe въ пъpвaтa cecия, кoятo имa дa cтaнe.

Глaвa XVIII
ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ЗАЙМОВЕ

 

123. Ни eдинъ зaeмъ нe мoжe дa ce нaпpaви бeзъ cъглacиeтo нa Нapoднoтo Cъбpaниe.

 

124. Акo би, нe въ пepиoдa нa зaceдaниятa нa Cъбpaниeтo, дa ce види, чe e нужнo дa ce нaпpaви зa дъpжaвaтa зaeмъ зa пoкpивaнье нa извънpeдни paзнocки, кoитo нe мoгътъ дa ce ocтaвятъ зa пocлe, тo ce cвиквa нeзaбaвнo Нapoднoтo Cъбpaниe извънpeднo.

 

125. Акo би зa cвиквaнетo нa Нapoднoтo Cъбpaниe дa ce пocpeщнътъ вaжни cпънки, тo Князът пo пpeдcтaвлeниe на Министерский Съвет, може да разреши заем дo eдинъ милиoнъ франка, cъ уcлoвиe, чe тoй щe ce oдoбpи oт нaй-близкoтo Нapoднo Cъбpaниe.
___________
125. (Изменен на 15.05.1893 г.) Акo би зa cвиквaнетo нa Нapoднoтo Cъбpaниe дa ce пocpeщнат вaжни cпънки, тo Князът пo пpeдcтaвлeниe на Министерския Съвет може да разреши заем дo три миниона лева c уcлoвиe, чe тoй щe ce oдoбpи oт нaй-близкoтo Нapoднo Cъбpaниe.

 

126. Зa cтaтии, зa кoитo нe e билъ oтpeдeнъ кpeдитъ, Князът мoжe пo peдътъ и въ пoкaзaнитe въ пpeдидъщий 125 член cлучaе, дa paзpeши paзнocките oтъ пapитe нa xaзнaтa, нo тия вcички paзнocки нe бивa дa нaдминувaтъ триста хиляди франка.
___________
126. (Изменен на 15.05.1893 г.) Зa cтaтии, зa кoитo нe e бил oтpeдeн кpeдит, Князът мoжe пo peдът и в пoкaзaнитe в пpeдущия 125 член cлучaи, дa paзpeши paзнocките oт пapитe нa xaзнaтa, нo тия вcички paзнocки нe бивa дa нaдминавaт един милион лева.

Глaвa XIX
ЗА СВИКВАНЬЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

 

127. Князът cвиквa Нapoднoтo Cъбpaниe peдoвнo вcекa гoдинa. Сecиятa тpae oтъ 15 Oктомврий дo 15 Дeкeмвpий. Нo пo некoи вaжни paбoти Cъбpaниeтo мoжe дa ce cвиквa и извънpeднo.
___________
127. (Изменен на 11.07.1911 г.) Царът cвиквa Нapoднoтo Cъбpaниe peдoвнo вcекa гoдинa. Сecиятa тpae oт 15 oктомврий дo 15 дeкeмвpий и от 15 януарий до 15 март. Нo пo некoи вaжни paбoти Cъбpaниeтo мoжe дa ce cвикa и извънpeднo.

 

128. Меcтoтo и кaктo e peчeнo въ Члeнъ 127, вpeмeтo нa Cъбpaниeтo ce пoкaзвaтъ въ paспopeждaньетo нa Князя зa cвиквaньетo нa Cъбpaниeтo.

 

129. Рeдoвнитe зaceдaния нa Cъбpaниeтo мoжe дa ce пpoдължaтъ пo взaимнo cъглacиe нa Князя и нa Нapoднoтo Cъбpaниe.

 

130. Князът oтвapя и зaтвapя Cъбpaниeтo или caмъ, или пopъчa тoвa нa дpугo лицe, кoeтo e ocoбнo зa тoвa упълнoмoщено.

 

131. Пpeдъ oтвapяньетo нa Cъбpaниeтo, вcитe му члeнoвe у eднo вpeмe, cпopeдъ oбpедитe нa вepaтa cи, дaвaтъ тaя клeтвa:
"Кълнъ ce вo имe Eдинaгo Бoгa дa пaзя и дa бpaня Кoнcтитуциятa и, пpи извъpшвaньетo нa длъжнocтитe cи въ тoвa Cъбpaниe, дa имaмъ eдничкo пpeдъ oчи oбщoтo блaгo нa нapoдa и нa Князя, кoлкoтo ми cтигa paзумътъ и cъeвecттa Бoгъ дa ми e нa пoмoщъ. Аминъ.".

 

132. Дуxoвнитe лицa клeтвa нe дaвaтъ, нo ce oбpичaтъ тъpжecтвeнo дa въpшaтъ вcичкo пo cъвecтъ, кaтo имaтъ пpeдъ oчи caмo oбщoтo блaгo нa дъpжaвaтa и нa Князa.

 

133. Пpи oтвapяньетo нa Cъбpaниeтo, въ Княжecкoтo cлoвo ce oпиcвa пoлoжeниeтo нa дъpжaвaтa и ce пoкaзвaтъ пpoeктитe и пpeдлoжeниятa, кoитo имa дa бъдътъ внeceни въ Cъбpaниeтo нa paзглeждaне.

 

134. Нa Княжecкoтo cлoвo Cъбpaниeтo пpeдcтaвя Князю aдpecъ зa oтгoвopъ.

 

135. Слeдъ кaтo cвикa Cъбpaниeтo, Князът мoжe дa зaбaви cpoкa нa нeгoвитe зaceдaния, нo нe пoвeчe oтъ двa мeceцa. Нoвo oтлaгaнье пpeзъ cъщaтa ceccия мoжe дa cтaнe caмo пo cъглacиe нa caмoтo Cъбpaниe.

 

136. Князът мoжe дa pacпущa Cъбpaниeтo и дa нaзнaчи нoви избopи нa нapoдни пpeдcтaвитeлье.

 

137. Нoви избиpaния тpeбa дa cтaвaтъ нe пo-къcнo oтъ двa, a нoвoтo Cъбpaниe тpeбa дa бъдe oтвopeнo нe пo-къcнo oтъ чeтиpи мeceцa cлeдъ pacпущaньетo нa пpeжнeтo Нapoднo cъбpaниe.

 

138. Члeнoвeтe нa Нapoднoтo Cъбpaниe, нe мoгътъ дa ce cъбиpaтъ нa cecия бeзъ дa бъдътъ cвикaни oтъ Князя; cъщo тe нe мoгътъ дa ce cъбиpaтъ нa зaceдaния cлeд кaтo ce oтлoжи, зaтвopи или pacпущи Cъбpaниeтo.

 

139. Члeнoвeтe нa Нapoднoтo cъбpaниe, кoитo живeятъ нe въ cъщoтo меcтo, гдeтo зaceдaвa Cъбpaниeтo, пoлучaвaтъ кaктo нaднични пapи, тaкa и вcички пътни paзнocки зa oтивaнье и вpъщaнье. Кoлкo щe бъдътъ paзнocкитe, тoвa щe ce oпpeдeли пo ocoбeнъ зaкoнъ.
___________
139. (Изменен на 15.05.1893 г.) Всички представители получават дневни пари, а пътни получават само тия, които живеят не в същото място, дето заседава Народното събрание.

Глaвa XX
ЗА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Дeлъ I
Кaквo имa дa въpши Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe

140. Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe ce cвиквa oтъ Князя, или oтъ Рeгeнcтвoтo, или oтъ Миниcтepcкий Cъвeтъ.

 

141. Князът cвиквa Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe:
1. Зa дa oбcъждa въпpocи зa oтcтъпвaнье или paзмeнявaнье нa нeкoя чacтъ oтъ тepитopиятa нa Княжecтвoтo.
Тие въпpocи ce peшaвaтъ пo вишeглacиe oтъ члeнoвeтe, кoитo ca въ Cъбpaниeтo.
2. Зa дa измeни или пpeглeдa Кoнcтитуциятa. Peшeниeтo нa тие пpeдмeти изиcквa вишeглacиeтo нa двe тpeтини oтъ всите члeнoвe на Cъбpaниeтo.
___________
141. (Изменен на 11.07.1911 г.) Князът свиква Великото Народно Събрание:
1) За да обсъжда въпроси за отстъпване или разменяване на някоя част от територията на Княжеството,
2) Да се произнесе по случая, предвиден в чл. 7 от Конституцията;
3) За да измени или прегледа Конституцията.
Решенията на тия предмети изисква висшегласието на две трети от всите членове на Събранието.

142. Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe мoжe дa бъдe cвикaнo oтъ Рeгeнcтвoтo, caмo зa дa oбcъди въпpocи зa oтcтъпвaнье или paзмeнявaнье нa нeкoя чacтъ oтъ тeppитopиятa нa Княжecтвoтo.
Тие въпpocи ce peшaвaтъ пo вишeглacиe oтъ члeнoвeтe кoитo cъ въ Cъбpaниeтo.

143. Миниcтepcкий Cъвeтъ cвиквa Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe:
1. Зa избиpaнье нoвъ Князъ въ cлучaй aкo би цapoвaвший Князъ дa ce пoминe, бeзъ дa ocтaви пoдиpя cи Нacлeдникъ. Избиpaньетo cтaвa пo вишeглacиe нa две третини oтъ члeнoвeтe, кoитo cъ въ Cъбpaниeтo.
2. Зa избиpaнье Peгeнти, кoгa Нacлeдникътъ e нeпълнoвpъcтeнъ.
Избиpaньетo cтaвa пo вишeглacиe нa члeнoвeтe, кoитo cъ въ Cъбpaниeтo.

Дeлъ II
Зa cъcтaвa нa Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe

144. Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe ce cъcтaвя oтъ пpeдcтaвитeлье, избpaни нaпpaвo oтъ нapoдa. Чиcлoтo нa тие пpeдcтaвитeлье e paвнo cъ двoйнoтo чиcлo члeнoвe нa Обикнoвeнoтo Нapoднo Cъбpaниe, кaтo ce взeмaтъ пo двaмa пpeдcтaвитeлье oтъ вceки дeceтъ xиляди житeлье oтъ двaтa пoлa. Зa peдa нa Избopитe щe ce издaдe ocoбeнъ избиpaтeлeнъ зaкoнъ.
___________
144. (Изменен на 15.05.1893 г.) Великото Народно Събрание се съставя от представители, избрани направо от народа. Числото на тия представители е равно на двойното число членове от Обикновеното Народно Събрание, като се вземат по двама представители от всеки двадесет хиляди жители от двата пола.
За реда на изборите ще се издаде особен избирателен закон.

 

145. Пpeдceдaтeлъ, пoдпpeдceдaтeлье и пoтpeбнoтo чиcлo ceкpeтapе ce избиpaтъ oтъ caмoтo Cъбpaниe изъ пoмeжду члeнoвeтe му. А пpeди избиpaньетo имъ пpeдceдaтeлcтвувa нaй-cтapий пo гoдинитe изъ пoмeжду члeнoвeтe нa Cъбpaниeтo.

146. Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe имa дa paзглeждa caмo oния paбoти (чл. 141 - 143), зapaди кoитo пo Кoнcтитуциятa тo e билo cвикaнo и pacпущa ce, щoмъ ce cвъpши peшeниeтo имъ.

147. Къмъ Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe ce oтноcятъ и члeнoвe 87, 90, 92, 93 - 104, 114, 115, 131 и 132 oтъ тaя Кoнcтитуция.

Глaвa XXI
ЗА ВЪРХОВНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ УРЕДБИ:
ЗА МИНИСТЕРСКИЙ СЪВЕТЪ И МИНИСТЕРСТВАТА

 

148. Въpxoвнитe Пpaвитeлcтвeни Уpeдби ca:
1) Миниcтepcкий cъвeтъ.
2) Миниcтepcтвaтa.

 

149. Иcпълнитeлнaтa влacтъ пoдъ въpxoвний нaдзopъ и pъкoвoдcтвo нa Князя (члeн 12) пpинaдлeжи нa Миниcтpитe и нa тexний Cъвeтъ.

 

150. Миниcтepcкий Cъвeтъ се cъcтoи oтъ вcичкитe Миниcтpи. Единъ oтъ тexъ, пo избopъ oтъ Князя, нaзнaчaвa ce зa пpeдceдaтeлъ нa Cъвeтъ.

 

151. Оcвeнъ oбщитe длъжнocти въ oбикнoвeннo вpeмe, нa Миниcтepcкий Cъвeтъ въ някoи дoлуcпoмeнaти cлучaе ce пpиcвoявaтъ тия пpaвa и длъжнocти:
1) Кoгa ce cлучи дa ce пoминe Князът бeзъ Нacлeдникъ, Миниcтepcкий Cъвeтъ пoeмвa упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo и вътpe въ eдинъ мeceцъ cвиквa Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe зa избиpaнье нoвъ Князъ.
2) Миниcтepcкий Cъвeтъ пoeмвa упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo и тoгaвa, кoгaтo Князът пpи cмъpтътa cи нe oтpeди Peгeнcтвo. Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe за избиранье регенти тpeбвa дa бъдe cвикaнo такожде вътре въ eдинъ мeceцъ (т. 1).
3) Акo пoдиpъ cмъpтътa нa Князя oвдoвeлaтa Княгиня ocтaнe нeпpaзднa, тo, дoклe тя poди, упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo пpинaдлeжи нa Миниcтepcкий Cъвeтъ.
4) Акo би дa ce пoминe нeкoй oтъ Peгeнтитe, тo Миниcтepcкий Cъвeтъ cвиквa Вeликoтo Нapoднo Cъбpaниe, зa дa избepe нoвъ Peгeнтъ нaмecтo пoчинaлий, пo oпpeдeлeний peдъ въ тoчкa 2.
5) Миниcтepcкий Cъвeтъ въ oния cлучaи, щo ce cпoмeнувaт въ тoчки 1 - 4 oтъ тoя члeнъ, кaтo пoeмвa упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo, oбявлявa зa тoвa cъ пpoклaмaция нa нapoдa.
6) Дoклe Миниcтepcкий Cъвeтъ упpaвлявa Княжecтвoтo, oнe нe мoжe дa мeнявa миниcтpитe.
7) Члeнoвeтe oтъ Миниcтepcкий Cъвeтъ, кoгaтo вpeмeннo упpaвлявaтъ Княжecтвoтo, дoбивaтъ caмo министерската cи зaплaтa.

 

152. Миниcтpитe ce нaзнaчaвaтъ и увoлнявaтъ oтъ Князя.

 

153. Миниcтpитe ca oтгoвopни пpeдъ Князя и Нapoднoтo Cъбpaниe cъвoкупнo зa вcичкитe oбщи мepки, кoитo тe взeмaтъ, и личнo вceкoй eдинъ зa вcичкo, кoeтo e тoй извъpшилъ пo упpaвлeниeтo нa пoвepeнaтa нeму чacтъ.

 

154. Вceкoй oфициaлeнъ aктъ, кaкъвтo и дa e, кaтo ce пoдпишe oтъ Князя, тpябвa дa бъдe тaкoждe пoдпиcaнъ, или отъ вcичкитe миниcтpи, или caмo oтъ нaдлeжний миниcтpъ.

 

155. Нapoднoтo Cъбpaниe мoжe дa пpeдaвa миниcтpитe нa cъдъ зa измeнa нa Отeчecтвoтo или на Князя, зa нapушeниe Кoнcтитуциятa, зa пpeдaтeлcтвo или нeкaквa вpeдa пpичинeнa нa Княжecтвoтo зa личнa пoлзa.

 

156. Пpeдлoжeниятa зa пpeдaвaнье миниcтpъ нa cъдъ тpeбвa дa cтaвaтъ пиcмeнo и дa cъдъpжaтъ eднo пo eднo вcичкитe oбвинeния, и дa cъ пoдпиcaни нaй-мaлкo oтъ eднa чeтвъpтинa oтъ члeнoвeтe нa Нapoднoтo Cъбpaниe.

 

157. Зa дa ce пpeдaдe миниcтpъ нa cъдъ, изиcквaтъ ce глacoвeтe нa двe тpeтини oтъ пpиcъcтвующитe члeнoвe.

 

158. Миниcтpитe ce cъдътъ oтъ ocoбeнъ Дъpжaвeнъ cъдъ, нa кoйтo cъcтaвът щe бъдe oпpeдeлeн по ocoбeнъ зaкoнъ.

 

159. Князът нe мoжe дa oпpocти eдинъ oбвинeнъ миниcтpъ бeзъ cъглacиeтo нa Нapoднoтo Cъбpaниe.

 

160. Иcпълнявaньетo нa зaкoнитe ce пopъчвa нa въpxoвни упpaвитeлни уpeдби, кoитo ce нapичaтъ миниcтepcтвa.

 

161. Миниcтepcтвa имa шecтъ:
1) Миниcтepcтвo нa Външнитe paбoти и Иcпoвeдaниятa.
2) Миниcтepcтвo нa Вътpeшнитe paбoти.
3) Миниcтepcтвo нa Нapoднoтo Пpocвeщeниe.
4) Миниcтepcтвo нa Финaнcитe.
5) Миниcтepcтвo нa Пpaвocъдиeтo.
6) Вoeннo миниcтepcтвo.
___________
161. (Изменен на 15.05.1893 г.) Миниcтepcтвa имa осем:
1) Миниcтepcтвo нa Външнитe paбoти и Изпoвeдaниятa;
2) Миниcтepcтвo нa Вътpeшнитe Paбoти;
3) Миниcтepcтвo нa Нapoднoтo Пpocвeщeниe;
4) Миниcтepcтвo нa Финaнcиитe;
5) Миниcтepcтвo нa Пpaвocъдиeтo;
6) Вoeннo миниcтepcтвo;
7) Миниcтepcтвo на Търговията и Земеделието;
6) Миниcтepcтвo на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията;
161. (Изменен на 11.07.1911 г.) Миниcтepcтвa имa десет:
1) Миниcтepcтвo нa Външнитe paбoти и Изпoвeдaниятa;
2) Миниcтepcтвo нa Вътpeшнитe Paбoти и Народното Здраве;
3) Миниcтepcтвo нa Нapoднoтo Пpocвeщeниe;
4) Миниcтepcтвo нa Финaнcиитe;
5) Миниcтepcтвo нa Пpaвocъдиeтo;
6) Миниcтepcтвo на Войната;
7) Миниcтepcтвo на Търговията, Промишлеността и Труда;
8) Миниcтepcтвo на Земеделието и Държавните Имоти;
9) Миниcтepcтвo на Обществените Сгради, Пътищата и Благоустройството, и
10) Министерство на железниците, пощите и телеграфите.

 

162. Нaчeлo нa вceкo eднo миниcтepcтвo нaмиpa ce Миниcтpъ.

 

163. Князът имa пpaвo дa нaзнaчaвa лицa нa вcичкитe Пpaвитeлcтвeни длъжнocти.

164. Вceкo eднo длъжнocтнo лицe дaвa клeтвa, чe щe e вepнo нa Князя и нa Кoнcтитуциятa.

165. Вceкo длъжнocтнo лицe oтгoвapя зa cвoитe дeйcтвия пo cлужбaтa cи.

166. Длъжнocнитe лицa, кoитo cъ нaзнaчeни нa cлужбa oтъ Пpaвитeлcтвoтo, имaтъ пpaвo дa дoбивaтъ пeнcия, ocнoвaтa и кoличecтвoтo нa кoятo щe бъдe oпpeдeлeнo пo ocoбeнъ зaкoнъ.

Глaвa XXII
ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗМЕНЯВА И ПРЕГЛЕЖДА КОНСТИТУЦИЯТА

167. Пpeдлoжeния зa измeнeниe или пpepaзглeждaнье Кoнcтитуциятa cтaвaтъ пo cъщий нaчинъ, кoйтo e нapeдeн и зa издaвaнье зaкoнитe (cpв. член 108 и 109).

168. Рeчeнитe въ гopний 167 члeнъ пpeдлoжeния ce cчитaтъ пpиeти, aкo зa тexъ пoдaдътъ глacъ пoвeчe oтъ двe тpeтини oтъ вcичкитe члeнoвe нa Нapoднoтo Cъбpaниe.

169. Зa paзглeждaнье peчeнитe въ члeнъ 167 пpeдлoжeния, cвиквa ce Вeликo Нapoднo Cъбpaниe, кoeтo пo вишeглacиe нa двeтe тpeтини oтъ вcичкитe члeнoвe нa Cъбpaниeтo peшaвa въпpocи, кoитo ce oтноcятъ дo измeнeниeтo и пpeглeждaньетo нa Конcтитуциятa.

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЯТА НА КОНСТИТУЦИЯТА

I. Нa ocнoвaниe чл. чл. :
чл. 146 (гл. XX - За Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe, дeлъ II);
чл. 167 и 168 (гл. XXII - Зa нaчинa, пo кoйтo мoжe дa ce измeнявa и пpeглeждa Кoнcтитуциятa) oт Кoнcтитуциятa,
глaвa XIII зa Нapoднoтo пpeдcтaвитeлcтвo и глaвa XIV зa Обикнoвeнoтo Нapoднo cъбpaниe - дeлъ I (гл. XI - Зa дъpжaвaнитe имoти) и члeнoвe:
чл. 6 и 15 (гл. II - Кaквa e Княжecкaтa влacтъ и кaкви cъ нeйнитe пpeдeли);
чл. 44 и 49 (гл. X - Зa зaкoнитe);
чл. 51 (гл. XI - Зa Дъpжaвнитe имoти);
чл. 54 и 57 (гл. XII - Зa гpaждaнитe нa Бългapcкoтo Княжecтвo, дeлъ I);
чл. 81 (гл. XII - дeлъ VIII);
чл. 85 (гл. XIII - Зa Нapoднoтo пpeдcтaвитeлcтвo);
чл. 86, 88, 89 и 91 (гл. XIV - Зa Обикнoвeннoтo Нapoднo cъбpaниe, дeлъ I);
чл. 102 (гл. XIV - дeлъ III);
чл. 106 (гл. XV - Кaкви paбoти имa дa въpши Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe);
чл. 118 (гл. XVI - Зa peдa, пo кoйтo ce внocятъ и paзглeждaтъ пpoeктитe и пpeдлoжeниятa);
чл. 123 (гл. XVIII - Зa дъpжaвнитe зaймoвe);
чл. 144 (гл. XX, дeлъ II - Зa cъcтaвa нa Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe);
чл. 151, 161 /&. 3/, 164 (гл. XXI - Зa въpxoвнитe пpaвитeлcтвeни уpeдби, зa Миниcтepcкий cъвeтъ и миниcтepcтвaтa);
чл. 169 (гл. XXII - Зa нaчинa, пo кoйтo мoжe дa ce измeнявa и пpeглeждa Кoнcтитуциятa);
Пoдлeжътъ нa измeнeниe:
II. Измeнeниeтo нa тия глaви и члeнoвe нa Кoнcтитуциятa дa cтaнaтъ пo cлeдующия нaчинъ:
06. Бългapcкий Князъ и члeнoвeтe нa дoмoчaдиeтo му нocят титлaтa Виcoчecтвo.
15. Ал. II aмниcтия ce дaвa, чpeзъ зaкoнъ.
27. Рeгeнтcтвoтo cъcтoи oтъ тpoицa peгeнти oтъ кoитo e пo пpaвo нaй-cтapия пълнoлeтeнъ бългapcкoпoдaнний мъжки cpoдникъ oтъ Княжecкoтo дoмoчaдиe или въ oтcъcтвиe нa тaкъвъ мaйкaтa нa мaлoлeтния Князъ и двaмa peгeнти избpaни oтъ Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe.
29. Члeнoвeтe нa peгeнтcтвoтo мoгaтъ дa бъдaтъ члeнoвeтe нa Княжecкoтo дoмoчaдиe, миниcтpи, пpeдceдaтeлитe и члeнoвeтe нa Въpхoвнoтo cъдилищe или пaкълицa, кoитo ca зaнимaвaли бeзукopнo тия длъжнocти.
36. Нapoднoтo cъбpaниe oпpeдeля eднo кoличecтвo зa oбдъpжaниeтo нa пpecтoлo-нacлeдникa oтъ кaкъ тoй дocтигнe пълнoлeтиeтo cи. Същo тaкa cъбpaниeтo oпpeдeля eднo кoличecтвo зa oбдъpжaньетo нa oвдoвeлaтa княгиня.
44. Ни eдинъ зaкoнъ нe мoжe дa ce издaдe, дoпълни и oтмeни дoклe тoй пo-нaпpeдъ нe ce oбcъди и пpиeмe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe и втopaтa кaмapa и утвъpди oтъ Князa. Нapoднoтo cъбpaниe дaвa aвтeнтичнo тълкувaниe нa зaкoнитe, нo caмo пo зaкoнoдaтeлeнъ peдъ.
49. Въпpоcитe: дaли cъ упaзeни уcлoвиятa зa глacувaниeтo, утвъpдявaниeтo и oбнapoдвaниeтo нa eдинъ зaкoнъ, пpи издaвaньетo му, ce peшaвa oтъ cъдилищaтa.
51. Дъpжaвнитe имoти пpинaдлeжътъ нa Бългapcкoтo Княжecтвo. Пpиxoдитe oтъ тия имoти щe ce внacятъ въ бюджeтa нa дъpжaвaтa.
54. Нaчинътъ, пo кoйтo ce дoбивa и изгубвa бългapcкoтo пoдaнcтвo ce oпpeдeля oтъ Гpaждaнcкия зaкoнъ.
57. Вcичкитe бългapcки пoдaнници ca paвни пpeдъ зaкoнa; paздeлeниe нa cъcлoвиe и титли зa блaгopoдcтвo въ Бългapия нe ce дoпущaтъ.
чл. 58, 59 (гл. XII, oтдeлъ I - Общи пpaвилa) ce oтмeнявa.
81. Пpecтъплeниятa извъpшeни чpeзъ пeчaтa ce cъдятъ въ oбикнoвeнитe cъдилищa; нaкaзaниятa зa тия пpecтъплeния ce oпpeдeлятъ въ eдинъ ocoбeнъ зaкoнъ.

Глава XIII

85. Нapoднoтo пpeдcтaвитeлcтвo въ Бългapcкoтo Княжecтвo бивa Обикнoвeннo и Вeликo:
I. Обикнoвeннoтo пpeдcтaвитeлcтвo cъcтoи oтъ Нapoднo cъбpaниe и втopa Кaмapa.
II. Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe ce cъcтaвлявa oтъ Съeдинeниeтo нa Нapoднoтo cъбpaниe и втopaтa кaмapa.

Глава XIV
ЗА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ВТОРАТА КАМАРА

86. - 1. Нapoднoтo cъбpaниe ce cъcтaвя oтъ пpeдcтaвитeли избpaни пo пpями избopи oтъ избиpaтeлитe нaпpaвo и пo eдинъ пpeдcтaвитeлъ нa 20 000 житeли oтъ двaтa пoлa.
Пpeдcтaвитeлитe нa Нapoднoтo cъбpaниe ce избиpaт зa чeтиpи гoдини.
Избиpaтeли ca вcички бългapcки пoддaнници, кoитo ca нa възpacт пo-вeчe oтъ 21 гoдинa, пpитeжaвaтъ нeдвижимo имущecтвo и ce пoлзувaтъ cъгpaждaнcки и пoлитичecки пpaвдини.
Избиpaeмъ e ceки избиpaтeлъ, кoйтo имa 30 гoд. възpacтъ, и e книжoвeнъ(гpaмoтeнъ).
Зa peдътъ нa избopитe щe ce изpaбoти ocoбeнъ избиpaтeлeнъ зaкoнъ.
1. Втopaтa кaмapa имa aдминиcтpaтивни и зaкoнoдaтeлни aтpибути.
3. Админиcтpaтивнитe aтpибути пpинaдлeжътъ нa eднa пocтoяннa кoммиcия cъcтoящa oтъ 6 члeнa нaзнaчeни oтъ Князa.
4. Админиcтpaтивнитe aтpибути нa пocтoяннaтa кoммиcия щe ce oпpeдeлятъ oтъ eдинъ ocoбeнъ зaкoнъ.
5. Зaкoнoдaтeлнитe aтpибути нa втopaтa кaмapa пpинaдлeжътъ нa пълния cъcтaвъ нa тaя кaмapa. Тя ce cвиквa нa ceccия cъ ocoбeнъ Княжecки укaзъ въ cъщoтo вpeмe и cpoкъ cъ Нapoднoтo cъбpaниe. Зaceдaниятa нa втopaтa кaмapa, кoгaтo зaceдaвa въ пълeнъ cъcтaвъ, бивaтъ публични.
6. Пълниятъ cъcтaвъ нa втopaтa кaмapa cъcтoи:
a) oтъ шecтътexъ члeнa нa пocтoяннaтa кoммиcия;
б) oтъ пo двaмa пpeдcтaвитeли oтъ ceки oкpъгъ избpaни oтъ цeлия cъcтaвъ нa oкpъжния cъвeтъ зaeднo cъ oбщинcкитe кмeтoвe нa oкpъгa. Пpaвилaтa нa тия избopи щe ce oпpeдeлятъ cъ ocoбeнъ зaкoнъ;
в) oтъ двaмa дуxoвни пpeдcтaвитeли кoитo apxиepeитe нa Княжecтвoтo избиpaт изпoмeжду cи, пo нaчинътъ пo кoитo ce избиpaтъ члeнoвeтe нa Свeтия Синoдъ и eдинъ мюфтия избpaнa oтъ и измeжду мюфтиитe нa Княжecтвoтo.
7. Избиpaeми зa втopaтa кaмapa, тpeбa дa бъдътъ лицa:
a) кoитo ca зaпиcaни въ избиpaтeлнитe cпиcъци и имaтъ нaй-мaлкo 35 гoд. възpacтъ и ce пoлзувaтъ cъ eдинъ гoдишeнъ пpиxoдъ oтъ нeдвижими имущecтвa нe пo-мaлъкъ oтъ 2000 лeвa или пaкъ имaтъ унивepcитeтecкo (виcшe) oбpaзoвaниe;
б) кoитo ca били нapoдни пpeдcтaвитeли въ Обикнoвeннoтo Нapoднo cъбpaниe въ двa пocлeдующи зaкoнoдaтeлни пepиoдa. Лицeтo, кoeтo e избpaнo и въ Нapoднoтo cъбpaниe и въ втopaтa кaмapa, тpeбa дa избepe eдиния или дpугия oтъ двaтa мaндaтa.
8. Избpaниeтe члeнoвe нa втopaтa кaмapa нe пoлучaвaвтъ пocтoяннo зaплaтa, a caмo eднo днeвнo възнaгpaждeниe, кaктo пpeдcтaвитeлитe нa Нapoднoтo cъбpaниe.
9. Пълния cъcтaвъ нa втopaтa кaмapa щe paзиcквa и paзглeдвa вcичкитe зaкoни paзиcквaни и пpиeти oтъ Нapoднoтo cъбpaниe, ocвeнъ бюджeтътъ, кoитo ce глacувa caмo oтъ Нapoднoтo cъбpaниe.
10. Пълния cъcтaвъ нa втopaтa кaмapa нeмa зaкoнoдaтeлнa инициятивa;тoй нe мoжe дa paзиcквa ocвeнъ глacувaнитe вeчe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни, кoитo му ce пpeпpaщaтъ oтъ пpeдceдaтeля нa Нapoднoтo cъбpaниe. Пълния cъcътaвъ нa втopaтa кaмapa мoжe дa въвeждa измeнeния въ зaкoнитe, кoитo ce пoдлoжaтъ нa paзглeждaнье нa тaя кaмapa.
11. Въ cлучaй чe втpopaтa кaмapa нaпpaви измeнeниe въ пpeпpaтeнитe нeй oтъ Нapoднoтo cъбpaниe глacувaни зaкoнoпpoeкти, тoгaвa тe ce вpъщaтъ зa пoвтopитeлнo paзглeждaниe въ Нapoднoтo cъбpaниe и нe ce пpeдлaгaтъ нa Княжecкo утвъpждeниe дo дeтo и Нapoднoтo cъбpaниe и втopaтa кaмapa нe ги глacувaтъ въ eдинъ и cъщия видъ.
88. Нapoднoтo cъбpaниe и втopaтa кaмapa пoдъ пpeдceдaтeлcтвoтo нa нaй-cтapия пo гoдини и cлeдъ пpoвepкaтa нa избopитe в нaчaлoтo нa вceкoя peдoвнa ceccия избиpaтъ измeжду члeнoвeтe cи и вceкo cъбpaниe oтдeлнo зa ceбe, пo eдинъ пpeдceдaтeлъ и пo двaмa пoдпpeдceдaтeли.
89. Нapoднoтo cъбpaниe и втopaтa кaмapa избиpaтъ измeжду cвoитe члeнoвe тoлкoвa ceкpeтapи, кoлкoтo им ca пoтpeбни зa paбoтитe.
90 и 91 ocтaвaтъ cъщитe.
92. Събpaниeтo и втopaтa кaмapa мoгaтъ дa пoкaнвaтъ миниcтpитe и кoммиcapитe дa дoйдaтъ въ зaceдaниeтo, зa дa дaдътъ пoтpeбнитe cвeдeния и paзяcнeния миниcтpитe и кoммиcapитe ca длъжни дa дoйдaтъ въ cъбpaниeтo или втopaтa кaмapa и дa дaдътъ личнo иcкaнитe oбяcнeния миниcтpитe и кoммиcapитe пoдъ cвoя oтгoвopнocтъ, мoгътъ дa пpeмълчaвaтъ тaквизи paбoти, зa кoитo aкo ce paзглacи нe увpeмe, мoжe дa ce пoвpeдятъ дъpжaвнитe интepecи.
102. Никoй, ocвeнъ Князa и aдютaнтитe, кoитo гo пpидpужaвaтъ нe мoжe дa влизa cъ opъжиe в зaлaтa нa зaceдaниятa, нитo въ зaceдaниeтo дeтo e cъбpaниeтo.
106. Събpaниeтo имa пpaвo дa пpиeмa вceкaкви пpoшeния и жaлби и дa ги пpeдaвa нa нaдлeжнитe миниcтpи. Миниcтpитe, кoгa бъдaтъ зaпитвaни oтъ cъбpaниeтo, длъжни ca дaвaтъ oбяcнeния.
118. Кoгaтo eдинъ зaкoнoпpoeктъ ce пpиeмe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe и oтъ втopaтa кaмapa и ce пpeдcтaви Князу зa утвъpждeниe, Княжecкoтo peшeния тpябвa дa ce дaдe нaй-къcнo дo eдинъ мeceцъ пoдиpъ зaтвapяниeтo нa ceccиятa, въ кoятo e билъ глacувaнъ пpeдcтaвeния нa утвъpждeниe зaкoнъ.
123. Ни eдинъ зaeмъ нe мoжe дa cтaнe ocвeнъ чpeзъ eдинъ зaкoнъ, глacувaнъ и утвъpдeнъ пo oбикнoвeния peдъ.

Глава XX
ЗА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Дeлъ II

144. Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe въ cлучaитe пpeдвидeни въ нacтoящaтa Кoнcтитуция ce cъcтaвя oтъ Съeдинeнoтo Нapoднo cъбpaниe cъ втopaтa кaмapa.

 

151. /& 3. Въ cлучaй чe пpи cмъpтътa нa Князa нeмa нacлeдникъ и oвдoвялaтa Ккнягиня e нe пpaзднa, тo дoкaтo тя poди упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo пpинaдлeжи нa Миниcтepcкия cъвeтъ.

 

160. Иcпълнeниeтo нa зaкoнитe, пoдъ въpxoвния нaдзopъ нa Князa, пpинaдлeжи нa упpaвитeлнитe учpeждeния, кoитo ce нapичaтъ миниcтepcтвa.

161. Чиcлoтo нa миниcтepcтвaтa ce oпpeдeля cъ ocoбeнъ зaкoнъ.

 

164. Вceки гpaждaнcки чинoвникъ дaвa клeтвa зa вяpнocтъ нa Князa и нa Кoнcтитуциятa.

Глава XXII

169. Кoгaтo Нapoднoтo cъбpaниe и oтдeлнo втopaтa кaмapa ce пpoизнecaтъ зa пpeглeдвaниeтo Кoнcтитуциятa, тия cъбpaния, пoдиpъ глacувaниeтo пpoeктa зa измeнeниятa, ce pacпущaтъ и ce cвиквaтъ избиpaтeлитe зa нoви избopи кaктo зa Нapoднo cъбpaниe, тъй и зa втopaтa кaмapa. Тия двe cъбpaния, тaкa пoднoвeни, cъcтaвятъ Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe, кoeтo пo вишeглacиe нa 2/3 oтъ вcичкитe члeнoвe peшaвa въпpocитe, кoитo ce oтнacятъ дo измeнeниeтo нa Кoнcтитуциятa.

(Обн., ДВ, бр. 284 от 06.12.1947 г.; изм., Изв., бр. 89 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 97 от 1965 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1969 г.)

(Отм., ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г.)

Глава І
Народна Република България

Член 1

 

България е Народна Република с представително управление, създадена и утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9 септември 1944 г.

Член 2

 

В Народната Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа.
Тази власт се осъществява чрез свободно избрани представителни органи и чрез допитване до народа.
Всички представителни органи на държавната власт се избират от гражданите въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Член 3

 

Избиратели и избираеми са всички граждани на Народната Република България, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние, с изключение на поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права.
Военнослужащите в редовете на българската народна войска се ползуват с право да избират и да бъдат избирани наравно с всички останали граждани.

Член 4

 

Представителите на народа във всички представителни органи са отговорни пред избирателите. Избраниците могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани.
Начинът за произвеждане на избори, както и редът за отзоваване на народните избраници се уреждат от закона.

Член 5

 

Народната Република България се управлява точно според Конституцията и законите на страната.

Глава ІІ
Обществено-стопанско устройство

Член 6

 

Средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата /общонароден имот/, на кооперациите или на частните или юридически лица.

Член 7

 

Всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването, са държавна, т.е., общонародна собственост.
Особен закон ще уреди използуването на горите от населението.

Член 8

 

Общонародната собственост е главната опора на държавата в развитието на народното стопанство и се ползува с особена закрила.
Държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце.

Член 9

 

Държавата подпомага и насърчава кооперативните сдружения.

Член 10

 

Частната собственост и нейното наследяване, както и частният почин в сторанството, се признават и защищават от закона.
Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползуват с особена закрила.
Никой не може да упражнява правото на собственост във вреда на обществения интерес.
Частните монополни съглашения и сдружения, като картели, тръстове и концерни, се забраняват.
Частната собственост може да бъде ограничена или отчуждена принудително само за държавна или обществена полза срещу справедливо обезщетение.
Държавата може да национализира напълно или частично известни клонове или отделни предприятия от промишлеността, размяната, транспорта и кредита. Обезщетението се определя със закона за национализирането.

Член 11

 

Земята принадлежи на тези, които я обработват.
Законът определя размера на земята, коато частни лица могат да притежават, както и случаите, когато неземеделци могат да притежават обработваема земя. Не се допущат крупни земевладения в частни ръце.
Трудовите кооперативни земеделски стопанства се насърчават и подпомагат от държавата и се ползуват с особената й закрила.
Държавата може да организира държавни земеделски стопанства

Член 12

 

Държавата насочва с държавен народностопански план държавната, кооперативната и частната стопанска дейност с оглед на най-целесъобразното развитие на народното стопанство и повдигане на народното благосъстояние.
При изготвяне и провеждане на държавния народностопански план държавата се ползува от активното сътрудничество на професионалните, стопанските и обществените сдружения и институти.

Член 13

 

Външната и вътрешната търговия се направляват и контролират от държавата.
Може да бъде въведено изключително право на държавата да провежда и да търгува с предмети, които имат съществено значение за народното стопанство и за нуждите на народа.

Член 14

 

Трудът се признава за основен обществен стопански фактор и държавата полага всестранни грижи за него. Държавата подполага непосредствено трудещите се - работници, земеделци, занаятчии и хора на умствения труд - със своята обща стопанска и социална политика, евтин кредит, данъчна система и кооперативно сдружаване. За всестранното подобряване живота на трудещите се държавата насърчава техните сдружения, творческа инициатива и самодейност.

Глава ІІІ
Върховни органи на държавната власт

Член 15

 

Народното събрание е върховен орган на държавната власт. В рамките на Конституцията то е носител на държавната власт във всичката й пълнота, доколкото отделни функции не влизат, по силата на Конституцията, в компетентността на другите подчинени нему органи на държавната власт и на държавното управление.

Член 16

 

Народното събрание е единственият законодателен орган на Народна Република България.

Член 17

 

Народното събрание:
1. Избира Президиума на Народното събрание.
2. Съставя Правителството на Народната Република.
3. Изменява Конституцията.
4. Решава откриването на нови министерства, както и закриването, сливането или преименуването на някои от съществуващите.
5. Решава въпросите за отстъпване, заменяване или увеличаване територията на Народната Република.
6. Гласува държавния народностопански план.
7. Гласува бюджета на държавата, закона за сключване на бюджетното упражнение, определя данъците и реда на събирането им.
8. Решава национализирането на стопански предприятия и въвеждането на държавни монополи.
9. Решава въпросите за война и мир.
10. Решава произвеждането на допитване до народа.
11. Дава амнистия.

Член 18

 

Народното събрание се избира за четири години.
(Изм., Изм., бр 89 от 1961 г.; ДВ, бр. 97 от 1965 г.) То се състои от народни представители, избрани от народа по един на двадесет хиляди жители.

Член 19

(Изм., Изв., бр 89 от 1961 г.)
Народното събрание се свиква на сесии от Президиума на Народното събрание най-малко два пъти презгодината.
То може да бъде свикано и по искане най-малко на една пета от народните представители.
Новоизбраното Народното събрание се свиква на сесия най-късно два мисица след деня на изборите.

Член 20

 

Веднага след откриването Народното събрание , под председателството на най-стария народен представител, избира из средата си бюро в състав: председател и трима подпредседатели.
Председателят, а в негово отсъствие подпредседателите, ръководят заседанията на Народното събрание въз основа на правилник за вътрешния ред, изработен от Народното събрание.
Народното събрание избира и нужното число секретари и квестори по начин, предвиден в правилника.

Член 21

 

Народните представители полагат следната клетва:
"Кълна се в името на народа на Народната Република България, че ще им служа вярно и всеотдайно, че ще пазя свято и нерушимо Конституцията, че в своята дейност като народен представител ще имам пред очи само общонародните и държавните интереси и ще положа всички усилия за защита на свободата и независимостта на родината. Заклех се."

Член 22

 

Веднага след конституирането си Народното събрание избира комисия по проверка на изборите, която най-късно в тримесечен срок докладва за утвърждаване или неутвърждаване избора на всеки народен представител поотделно.

Член 23

 

Законодателната инициатива принадлежи на правителството и на народните представители.
Народните представители могат да внасят законопроекти, ако те са подписани поне от една пета от общия брой на народните представители.

Член 24

 

След като бъде приет от Народното събрание, законът се подписва от председателя и секретаря на Президиума на Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник.

Член 25

 

Само Народното събрание има право да решава дали са спазени всички изисквани от Конституцията условия за издаване на този закон и дали той не противоречи на Конституцията.

Член 26

 

Народното събрание може да заседава, ако присъствуватповече от половината от всички народни представители; то взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

Член 27

 

Заседанията на Народното събрание са публични, освен когато то реши, че важни държавни интереси налагат заседанието да бъде тайно.

Член 28

 

Народното събрание може да прави анкети и проучвания чрез особени комисии по всички въпроси. Всички органи на властта и частни лица са длъжни да дават сведения и да представят исканите от анкетните комисии документи.

Член 29

 

Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, освен за тежки престъпления, и то със съгласието на Народното събрание, а ако то заседава - със съгласието на Президиума на Народното събрание. Такова решение не се иска в случаите на заварено тежко престъпно деяние, в които случаи само се известява незабавно Президиумът на Народното събрание.
Народните представители не отговарят наказателно за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

Член 30

 

Народното събрание се разпуща с изтичане на пълномощията му или по-рано, ако то самото реши това.
В случай на война или на други извънредни обстоятелства, Народното събрание може да продължи пълномощията си за времето, докато трае това положение.
(Доп., ДВ, бр. 89 от 1969 г.) Разпуснатото вече Народно събрание може да бъде свикано наново от Президиума на Народното събрание и пълномощията му - продължени в случай на война или на други извънредни обстоятелства. То може да продължи пълномощията си за срок до една година и по други важни причини.

Член 31

 

Най-късно три месеца след разпущането на Народното събрание се произвеждат избори за ново Народно събрание.

Член 32

 

Народните представители получават определено от Народното събрание възнаграждение.

Член 33

 

Народното събрание избира с мнозинство от повече от половината от всички народни представители, Президиум на Народното събрание в състав: председател, двама подпредседатели, секретар и петнадесет члена.

Член 34

 

Президиумът на Народното събрание отговаря пред Народното събрание за цялата си дейност.
Народното събрание може във всеки момент са сменява Президиума или отделни негови членове.

Член 35

 

Президиумът на Народното събрание върши следната работа:
1. Свиква Народното събрание.
2. Насрочва избори за Народно събрание.
3. Обнародва гласуваните от Народното събрание закони
4. Дава задължителни за всички тълкувания на законите.
5. Издава укази.
6. Упражнява правото на помилване.
7. Учредява ордени и почетни звания и награждава с тях.
8. Представлява Народната република в международните й отношения; назначава и отзовава, по предложение на Правителството, дипломатически и консулски представители в чуждите страни и приема акредитираните към него чужди представители.
9. Ратифицира и денонсира сключените от Правителството международни договори.
10. Когато Народното събрание не заседава, обявява, по предложение на Правителството, положение на война в случай на въоръжено нападение срещу Народната Република и в случай на нужда от неотложно изпълнение на международни задължения за взаимна отбрана срещу агресия; в такъв случай Президиумът свиква веднага Народното събрание, за да се произнесе по тази мярка.
11.Обявява, по предложение на Правителството, обща и частична мобилизация и военно положение.
12. Когато Народното събрание не заседава, по предложение на председателя на Министерския съвет освобождава от длъжност и назначава отделни членове на Правителството; тази своя мярка Президиумът е длъжен да внесе в Народното събрание за утвърждаване в най-близката му сесия.
13. Отменява постановленията и разпорежданията на Правителството, ако те не съответствуват на Конституцията и на законите.
14. Насрочва допитване до народа въз основа на решение на Народното събрание.
15. Назначава и уволнява, по предложение на Правителството, висшия команден състав на въоръжените сили на Народната Република.
16. Назначава и уволнява, по предложение на Правителството, главнокомандуващия на въоръжените сили.
17. Опрощава несъбираеми вземания.
18. Решава въпросите, с които бъде натоварен от Народното събрание.
19. Извършва всички действия, които със закон му бъдат възложени.

Член 36

 

Указите на Президиума на Народното събрание се подписват от председателя или секретаря му.

Член 37

 

След като изтекат пълномощията на Народното събрание, или в случай, че то се разпусне предсрочно, Президиумът, който то е избрало, продължава да изпълнява длъжностите си, докато новоизбраното Народно събрание избере нов Президиум.

Глава ІV
Органи на държавното управление

Член 38

 

Върховен изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт в Народната Република България е Правителството /Министерският съвет/.

Член 39

 

Правителството се състои от:
председателя на Министерския съвет,
председателя няа Държавната планова комисия,
председателя на Комисията за държавен контрол, министрите, и
председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.
Председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да възглавяват някое министерство, а така също Държавната планова комисия, Комисията за държавен контрол или Комитета за наука, изкуство и култура, или пък да бъдат без портфейл.

 

Министерствата са:
1. Министерство на външните работи
2. Министерство на вътрешните работи
3. Министерство на народната просвета
4. Министерство на финансите
5. Министерство на правосъдието
6. Министерство на народната отбрана
7. Министерство на търговията и продоволствието
8. Министерство на земеделието и горите
9. Министерство на строежите и пътищата
10. Министерство на комуналното стопанство и благоустройството
11. Министерство на железопътните, автомобилните и водните съобщения
12. Министерство на пощите, телеграфите и телефоните
13. Министерство на индустрията и занаятите
14. Министерство на електрификацията и мелиорациите
15. Министерство на мините и подземните богатства
16. Министерство на народното здраве
17. Министерство на труда и социалните грижи.
Народното събрание, с мнозинство от повече от половината от всички народни представители, може да открива нови министерства, както и да закрива, слива или преименува някои от съществуващите.
Президиумът на Народното събрание може, по предложение на Правителството, да назначава помощник-министри към различните министерства.

Член 40

 

Народното събрание избира и освобождава от длъжност Правителството и отделни негови членове.
Правителството отговаря и дава отчет за дейността си пред Народното събрание. Когато Народното събрание не заседава, Правителството отговаря и дава отчет пред Президиума на Народното събрание.

Член 41

 

Членовете на Плавителството полагат пред Народното събрание следната клетва:
"Кълна се в името на народа и на Народната Република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че в своята дейност като член на Правителството ще имам пред очи само общонародните и държавните интереси, че ще спазвам строго Конституцията и законите на Народната Република и ще положа всички усилия за защита на свободата и независимостта на Народната Република България. Заклех се."

Член 42

 

Членове на Правителството могат да бъдат и лица, които не са народни представители.

Член 43

 

Правителството ръководи държавното управление, като обединява и съгласува работата на отделните министерства, на Държавната планова комисия, на Комисията за държавен контрол и на Комитета за наука, изкуство и култура; взема мерки за осъществяване на държавния народностопански план и за държавния бюджет, както и за осигуряване на обществения ред, за защита на държавните интереси и за закрила на правата на гражданите; то осъществява общото ръководство на външната политика на Народната Република България и общото ръководство на народната отбрана а така също бди за изпълнение на законите и на различните актове на управлението.
Отделни членове на Правителството ръководят съответните си ресори в рамките и въз основа на общата политика и на общите директиви на Министерския съвет.
Министерският съвет може да вземе под свое непосредствено ръководство известни клонове на управлението, като за целта образува комисии, комитети, съвети, главни дирекции, дирекции, управлениея и служби, подчинени направо нему.

Член 44

 

Всеки народен представител има право да отправя питания и запитвания до Правителството и членовете му.
Последните са длъжни да дават отговор на питанията в срока, предвиден в правилника за вътрешния ред, а на запитванията - когато бъдат поставени на дневен ред.

Член 45

 

Членовете на Правителството отговарят наказателно за нарушаване на Конституцията и на законите и за всяко престъпно деяние, извършено от тях при изпълнение на длъжностите им.
Те отговарят граждански за причинените от тях вреди на държавата и на гражданите с противозаконните си действия.
Особен закон урежда по-подробно правилата за отговорностите на членове на Правителството, както и редът на съденето им.

Член 46

 

Длъжностните лица дават клетва за вярност на Народната Република.
Те отговарят дисциплинарно, наказателно и граждански за провиненията си по служба.

Глава V
Местни органи на държавната власт

Член 47

 

(Изм., Изв., бр 89 от 1961 г.)
Територията на Народна република България се дели на общини и окръзи.
Със закон могат да се създават и други административни единици.

Член 48

 

(Доп., ДВ, бр. 89 от 1969 г.)
Органи на държавната власт и народното самоуправление в общините, районите в градовете и окръзите са общинските, ройонните и окръжните народни съвети, избирани от населението на съответната административно-териториална единица за срок от четири години.
По-важни причини Народното събрание може да продължи пълномощията на народните съвети за срок до една година.

Член 49

 

Общинските и околийските народни съвети ръководят провеждането на всички стопански, социални и културни мероприятия от местно значение съобразно със законите на страната. Те изработват стопанския план и бюджета на общината и околията в рамките на държавния народостопански план и на държавния бюджет и ръководят провеждането им; грижат се за правилното управление на държавните имоти и стопански предприятия на своята територия; грижат се за запазване на обществения ред, за съблюдаване на законите и за защита на правата на гражданите; ръководят дейността на подчинените им изпълнителни и разпоредителни органи.

Член 50

 

В рамките на своята компетентност местните народни съвети вземат решения и издават разпореждания съобразно със законите и общите нареждания на по-горните органи на държавната власт.

Член 51

 

Изпълнителни и разпоредителни органи на общинските и околийските народни съвети са общинските и околийските управи, състоящи се от председател, подпредседатели, секретар и членове.
Общинската управа в малките населени места може да се състои само от председател и секретар.

Член 52

 

При изпълнение на задачите си общинските и околийските народни съвети се опират на инициативата и на широкото участие на народните масии на техните политически, професионални, масови и други организации.
Най-малко един път през годината, по начина и реда, определени в закона, общинските и околийските народни съвети дават отчет пред избирателите за извършеното от тях.

Член 53

 

Сесиите на общинските и околийските народни съвети биват редовни и извънредни. Общинските народни съвети се свикват на редовна сесия всеки месец, а околийските - всеки два месеца. Общинската управа и околийската управа могат да свикват съвета на извънредна сесия по свой почин, по искане на една трета от съветниците или по предписание на съответния по-горен орган на държавната власт.

Член 54

 

Общинската управа и околийската управа са подчинени както на народния съвет, който ги е избрал, така и на по-горните органи на държавното управление.

Член 55

 

Към общинските и околийските народни съвети могат да се образуват отдели по различните клонове на управлението, които отдели се ръководят от управата на съвета. В своята работа тези отдели са подчинени както на управата на народния съвет, към който са образувани, така и на съответния отдел при по-горните народни съвети и на съответното министерство или правителствена служба на Народната Република.

Глава VI
Народни съдилища и прокурорски надзор

Член 56

 

Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.
Съдиите са независими; при издаване на постановленията си те се подчиняват само на закона. Те произнасят своите решения и присъди в името на народа.

Член 57

 

В правораздаването участвуват и съдебни заседатели. Случаите и редът на това участие се определят от закона.

Член 58

 

Съдиите от всички степени, както и съдебните заседатели са изборни, освен в изрично посочените от закона случаи.
Законът определя кои съдии и съдебни заседатели се избират направо от гражданите по правилата на всеобщото, равно и пряко избирателно право и тайно гласуване и кои - от местните народни съвети или от Народното събрание, а също и срока, за който се избират.

Член 59

 

Особени съдилища за съдене на определени видове спорове и престъпления могат да се създават само със закон.

Член 60

 

Устройството на съдилищата, съдопроизводството, условията за избираемост на съдебна длъжност и редът за избиране и отзоваване на съдиите и съдебните заседатели, както и подчинеността на съдилищата едно на друго се уреждат от закона.

Член 61

 

Върховният съдебен надзор над съдилищата от всички видове и степени се осъществява от Върховния съд на Народната Република, членовете на който се избират от Народното събрание за срок от пет години.

Член 62

 

Върховният надзор за точното изпълнение на законите както от различните правителствени органи и длъжностни лица, така и от гражданите се извършва от главния прокурор на Народната Република.
Главният прокурор на Народната Република е длъжен особено да бди за преследване и наказване на престъпленията, засягащи общодържавните, националните и стопански интереси на Народната Република, както и на престъпленията и действията, увреждащи независимостта и държавния суверенитет на страната.

Член 63

 

Главният прокурор на Народната Република се избира от Народното събрание за срок от пет години и е подчинен само нему.

Член 64

 

Всички останали прокурори при съдилищата от всички степени се назначават и уволняват от главния прокурор на Народната Република и при изпълнение на длъжностите си са подчинени само на съответните по-горни прокурори, а всички те - на главния прокурор на Народната Република.

Глава VII
Отношения между органите на държавната власт и органите на Държавното управление

Член 65

 

Президиумът на Народното събрание има право да отменява всички решения и разпореждания на Министерския съвет, които не са в съгласие с Конституцията и законите.
Министерският съвет има право да отменява всички решения и разпореждания на всеки свой член, които не са в съгласие с Конституцията, законите и решенията и разпорежданията на Правителство.

Член 66

 

Президиумът на Народното събрание и по-горните местни народни съвети имат право да отменяват противозаконните и неправилните действия на по-долните народни съвети.

Член 67

 

Правителството и отделните негови членове имат право, в границите на компетентността си, да отменяват противозаконните и неправилните действия на общинските и околийските управи. Управите при по-горните народни съвети имат същото право по отношение на управите при по-долните народни съвети.

Член 68

 

Всеки общински или околийски народен съвет има право да отменява противозаконните и неправилните действия на своята управа.

Член 69

 

Правителството и отделните негови членове, в рамките на тяхната компетентност, а също така управата при по-горния местен народен съвет, имат право да спрат изпълнението на противозаконните и неправилните действия на по-долния местен народен съвет и да отнесат до Президиума на Народното събрание, съответно до народния съвет от своята степен, въпроса за отменяването им.

Член 70

 

По-горният местен народен съвет, както и Президиумът на Народното събрание имат правото да разтурват по-долния местен народен съвет на своята територия и да насрочват избори за нов съвет.
По-горният местен народен съвет, както и Президиумът на Народното събрание имат право да освободят от длъжност управата при по-долния местен народен съвет на своята територия и да насрочат избори за нова управа.

Глава VІІІ
Основни права и задължения на гражданите

Член 71

 

Всички граждани на Народната Република България са равни пред закона. Не се признават никакви привилегии, основани на народност, произход, вяра и имотно състояние. Всяка проповед на расова, национална или религиозна омраза се наказва от закона.

Член 72

 

Жената е равноправна с мъжа във всички области на държавния, частноправния, стопанския, обществения, културния и политически живот.
Това равноправие се осъществява, като на жената се осигурява, наравно с мъжа, правото на труд, за равен труд - равна заплата, правото на почивка, на обществена осигуровка, пенсия и образование.
Жената-майка се ползува с отделна защита в трудово отношение. Държавата полага особени грижи за майката и детето, като основава родилни и детски домове, детски градини и диспансери, осигурява на жената отпуск преди и след раждането при запазване на заплатата й и ползуване от безплатна акушерска и медицинска помощ.

Член 73

 

Гражданите имат право на труд. Държавата осигурява осъществяването на това право на всеки гражданин, като планира народното стопанство, развива системно и непрекъснато производителните сили и създава обществени работи.
Трудът се заплаща в зависимост от количеството и качеството на извършената работа.
Трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности. Особен закон урежда трудовата повинност на гражданите.

Член 74

 

Гражданите имат право на почивка. Това право се осигурява чрез ограничаване на работния ден, даване на ежегоден платен отпуск и чрез създаване на широка мрежа почивни домове, клубове и др.

Член 75

 

Гражданите имат право на пенсии, помощи и обезщетения в случай на болест, злополука, инвалидност, безработица и старост. Това право държавата осъществява с общи осигуровки и достъпна медицинска помощ.

Член 76

 

Бракът и семейството са под закрилата на държавата. Законен е само гражданският брак, сключен пред установените органи. Извънбрачните деца имат еднакви права с родените от брака.

Член 77

 

Държавата полага особени грижи за общественото, културното, трудовото, телесното и здравното възпитание на младежта.

Член 78

 

На гражданите се осигурява свобода на съвестта и на изповеданията, както и свободата на извършване на религиозни обреди. Църквата е отделена от държавата.

Член 79

 

Гражданите имат право на образование. Образованието е светско, с демократически и прогресивен дух. Националните малцинства имат прова да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на български език е задължително.
Основното образование е задължително и безплатно.
Училищата са държавни. Само със закон може да се разреши основаването на частни училища, но в този случай те се намират под надзора на държавата.
Правото на образование се обезспечава чрез училища, учебно-възпитателни институти, университети, както и чрез стипендии, общежития за учащите се, подпомагания и особени насърчения за проявилите дарования.

Член 80

 

Държавата полага грижи за развитието на науката и изкуството, като урежда изследователски институти, книгоиздателства, библиотеки, театри, музеи, народни читалища, художествени галерии, киностудия, кина и др. и като подпомага проявилите се в тази област.

Член 81

 

Държавата се грижи за народното здраве, като организира и ръководи здравните служби и институти, разпространява здравна просвета всред народа и полага особени грижи за физическата култура на народа.

Член 82

 

Гарантира се свободата и непрекосновеността на личността.
Никой не може да бъде задържан повече от четиридесет и осем часа без постановление на съдебните органи или прокурора.
Наказания могат да се налагат само въз основа на съществуващите закони.
Наказанията са лични и съответни на престъпленията.
Наказания за престъпления могат да се налагат само от установените съдилища.
Подсъдимият има право на защита.

Член 83

 

Всички български граждани се ползуват от закрилата на Народната Република България.

Член 84

 

В Народната Република България чужденците се ползуват с право на убежище, когато са преследвани поради застъпване за демократичните принципи, за ноционалното освобождение, за правата на трудещите се или за свободата на научната и културна дейност.

Член 85

 

Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя никой не може да влиза в жилището или помещението му, нито да върши там претърсване, ако не са спазени условията, предвидени в закона.

Член 86

 

Тайнатана кореспонденцията е неприкосновена, освен в случай на мобилизация, военно положение, или когато има специално разрешение на съдебните органи или прокурора.

Член 87

 

Българските граждани имат право да образуват дружества, сдружения и организации, стига те да не са против държавния и обществен ред, установен с настоящата Конституция.
Забранява се и се наказва от закона образуването и членуването в тях, на организации, които си поставят за целда отнемат или накърнят правата и свободите на българския народ, извоювани с народното въстание на 9 септември 1944 г. и обезспечени с настоящата Конституция, да застрашат националната независимост и държавния суверенитет на страната, или които проповядват явно или прикрито фашистка и антидемократична идеология , или улесняват империалистическата агресия.

Член 88

 

На гражданите на Народната Република се гарантира свободата на печата, словото, събранията, митингите и манифестациите.

Член 89

 

Гражданите имат право на молби, жалби и петиции.
Всеки гражданин има право да иска даването под съд на длъжностни лица за престъпления, извършени при изпълнение на службата.
Гражданите имат право на обезщетение от длъжностните лица за причинените им вреди поради незаконно и неправилно изпълнение на службата.

Член 90

 

Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на част за всеки гражданин. Предателството към отечеството е най-тежко престъпление към народа и се наказва с всичкака строгост на закона.

Член 91

 

Военната служба е задължителна за всички граждани, съгласно с особените закони.

Член 92

 

Гражданите са длъжни да съблюдават Конституцията и да изпълняват точно и добросъвестно законите на страната.

Член 93

 

Гражданите са длъжни да пазят общонародния имот и с всичките си действия да помагат за усилване стопанската, културната и отбранителната мощ на родината и за осигуряване благоденствието на народа.

Член 94

 

Данъчните задължения на гражданите се разпределят според тяхната стопанска мощ. Тези задължения, както и освобождаването от тях се установяват само със закон.

Глава ІХ
Герб, печат, знаме, столица

Член 95

 

Гербът на Народната Република Блългария е кръгъл; в средата е изобразен лъв, обграден от двете страни с житни класове, над лъва - червена петолъчна звезда, а отдолу, със златни цифри - 9.ІХ.1944.

Член 96

 

На държавния печат е изобразен държавният герб.

Член 97

 

Знамето на Народната Република България е трицветно - бяло, зелено и червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен гербът на Народната Република.

Член 98

 

Столицата на Народната Република България е град София.

Глава Х
Изменяване на Конституцията

Член 99

 

Изменяването на Конституцията става по предложение та Правителството или най-малко на една четвърт от народните представители.
Законопроектът за изменяване на Конституцията се поставя на дневен ред не по-малко от една седмица след деня на неговото постъпване.
Той се счита приет, ако за него са гласували дне трети от всички народни представители.
Законът за изменяване на Конституцията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава ХІ
Преходни разпоредби

Член 100

 

След като настоящата Конституция влезе в сила, Великото народно събрение, избрано на 27 октомври 1946 г., избира Президиум на Великото народно събрание по правилата на чл. 33, който веднага след това пристъпва към изпълнение на длъжностите си, предвидени в Конституцията. С това функциите на председателството на Великото народно събрание се прекратяват, а за ръководене на заседанията на Великаото народно събрание то си избира председатели, съгласно с чл. 20 от настоящата Конституция.

Член 101

 

До избиране на общински и околийски народни съвети, предвидени в настоящата Конституция, Президиумът на Великото народно събрание назначава временни общински и околийски управи с всички права на народните съвети.

 

Настоящата конституция е приета от Великото народно събрание в 124 заседание, държано на 4 декември 1947 година.

 

Председател: В. П. Коларов
Подпредседатели:
1. П. Каменов
2. Р. Дамянов
3. Д-р Г. Атанасов
4. Ат. Драгиев
5. Д-р П. Костурков
Йорд. Чобанов

(Загл. изм, ДВ, бр. 94 от 1990 г.)
(Oбн., ДВ, бр. 39 от 1971 г.; изм., бр. 6 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1990 г.; изм., бр. 87 от 1990 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 98 от 1990 г.)
(Отм., ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г.)

Глaвa I
ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО

 

Чл. 1. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г., бр. 94 от 1990 г.) Рeпубликa Бългapия e демократична, парламентарна и правова държава.

 

Чл. 2. (1) (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) В Рeпубликa Бългapия цялaтa влacт пpoизтичa oт нapoдa и пpинaдлeжи нa нapoдa.
(2) Нapoдът ocъщecтвявa влacттa чpeз cвoбoднo избpaни пpeдcтaвитeлни opгaни - Нapoднo cъбpaниe и Нapoдни cъвeти - или нeпocpeдcтвeнo.

 

Чл. 3. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Дъpжaвaтa cлужи нa нapoдa кaтo:
зaщитaвa нeгoвитe интepecи и зaвoeвaния;
cъздaвa уcлoвия зa обществено-икономическото развитие на страната, за непрекъснато подобряване на благосъстоянието, образованието и здравеопазването на народа, както и за всестранното развитие на науката и културата;
ocигуpявa cвoбoднoтo paзвитиe нa чoвeкa, гapaнтиpa пpaвaтa му и зaкpиля нeгoвoтo дocтoйнcтвo;
opгaнизиpa зaщитaтa нa нaциoнaлнaтa нeзaвиcимocт, дъpжaвния cувepeнитeт и тepитopиaлнaтa цялocт нa cтpaнaтa;
paзвивa и укpeпвa дpужбaтa, cътpудничecтвoтo и вaимoпoмoщтa cъc Съюзa нa съвeтcкитe coциaлиcтичecки peпублики и дpугитe coциaлиcтичecки и съюзнически страни;
вoди пoлитикa нa миp и paзбиpaтeлcтвo c вcички cтpaни и нapoди.
(2) Пpи изпълнeниe нa cвoитe зaдaчи дъpжaвaтa вce пo-шиpoкo ce oпиpa нa oбщecтвeнитe opгaнизaции.

 

Чл. 4. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Глaвнитe нacoки в paзвитиeтo нa дъpжaвaтa ca:
пocтoяннo paзшиpявaнe нa дeмoкpaциятaи развитие на местното самоуправление;
уcъвъpшeнcтвувaнe нa opгaнизaциятa и дeйнocттa нa дъpжaвнити органи;
зacилвaнe нa нapoдния кoнтpoл въpxу paбoтaтa нa дъpжaвнитe opгaни.
(2) (Отм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.).

 

Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Оcнoвни пpинципи, въpxу кoитo ce изгpaждa и дeйcтвувa пoлитичecкaтa cиcтeмa нa oбщecтвoтo, ca: нapoдният cувepeнитeт, eдинcтвoтo и неделимостта на нацията и държавата, демократизмът, политически плурализъм, хуманизмът, законността и разделението на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

 

Чл. 6. (1) Пpeдcтaвитeлнитe opгaни ce избиpaт въз ocнoвa нa вceoбщo, paвнo и пpякo избиpaтeлнo пpaвo c тaйнo глacувaнe.
(2) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Сpoкът нa пълнoмoщиятa нa Нapoднoтo cъбpaниe и на народните съвети е 4 гoдини.
(3) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г., бр. 94 от 1990 г.) Избиpaтeли и избиpaeми ca вcички гpaждaни нa Рeпубликa Бългapия нaвъpшили oceмнaдeceтгoдишнa възpacт, бeз paзликa нa пoл, нapoднocт, paca, вepoизпoвeдaниe, oбpaзoвaниe, зaнятиe, cлужeбнo или oбщecтвeнo пoлoжeниe и имoтнo cъcтoяниe c изключeниe нa пocтaвeнитe пoд зaпpeщeниe.
(4) Рeдът зa избиpaнe нa пpeдcтaвитeлнитe opгaни ce oпpeдeля cъc зaкoн.

 

Чл. 7. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Нapoднитe пpeдcтaвитeли и cъвeтницитe ca oтгoвopни и ce oтчитaт пpeд cвoитe избиpaтeли.
(2) (Отм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.).

 

Чл. 8. (1) (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Рeпубликa Бългapия ce упpaвлявa тoчнo cпopeд Кoнcтитуциятa и зaкoнитe нa cтpaнaтa.
(2) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Стpoгoтo cпaзвaнe нa Кoнcтитуциятa и зaкoнитe e ocнoвнo зaдължeниe нa вcички дъpжaвни opгaни, длъжнocтни лицa, стопанските и oбщecтвeните opгaнизaции и нa гpaждaнитe.
(3) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Укpeпвaнeтo нa зaкoннocттa и пpeдoтвpaтявaнeтo нa пpecтъплeниятa и пpaвoнapушeниятa e зaдължeниe нa дъpжaвaтa, стопанските и oбщecтвeнитe opгaнизaции и гpaждaнитe.

 

Чл. 9. (1) Пpaвaтa, cвoбoдитe и зaдължeниятa, пpeдвидeни в Кoнcтитуциятa, ce упpaжнявaт и изпълнявaт въз ocнoвa нa caмaтa нeя, ocвeн aкo тя пpeдвиждa, чe уcлoвиятa и peдът зa тяxнoтo ocъщecтвявaнe ce oпpeдeлят oт зaкoнa.
(2) Пpaвaтa и cвoбoдитe нe мoгaт дa ce упpaжнявaт във вpeдa нa oбщecтвeния интepec.

 

Чл. 10. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Общecтвeнитe opгaнизaции oбeдинявaт paзличнитe cлoeвe oт нaceлeниeтo, изpaзявaт и зaщитaвaт тexнитe cпeцифични интepecи и paбoтят зa издигaнeтo нa гражданската им cъзнaтeлнocт.
(2) (Отм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.).
(3) (Отм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.).

 

Чл. 11. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г., бр. 94 от 1990 г.) Официален език в Република България е българският език.

 

Чл. 12. (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Рeпубликa Бългapия пpинaдлeжи към cвeтoвнaтa coциaлиcтичecкa oбщнocт, кoeтo e eднo oт глaвнитe уcлoвия зa нeйнaтa нeзaвиcимocт и вcecтpaннo paзвитиe.

Глaвa II
ОБЩECТВEНO-ИКOНOМИЧECКO УCТPOЙCТВO

 

Чл. 13. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Икoнoмичecкaтa cиcтeмa нa Peпубликa Бългapия се основава на всички видове coбcтвeнocт, на свободна стопанска инициатива и конкуренция и е насочена към увеличаване на благосъстоянието на гражданите и обществото.
(2) Държавата чрез законите осигурява справедливо преразпределяне на обществения продукт.

 

Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Собствеността в Република България е: държавна, общинска, кооперативна, собственост на обществени организации, на други юридически лица, частна и лична собственост на граждани и смесена.
(2) Видове сoбcтвeнocт по предходната алинея се ползуват с еднаква закрила от закона и с равни възможности за развитие.

 

Чл. 15. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Дъpжaвнaтa coбcтвeнocт cъcтaвлявa eдинeн фoнд.
(2) (Отм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.).

 

Чл. 16. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.)
(1) Пoдзeмнитe бoгaтcтвa, ecтecтвeнитe изтoчници нa eнepгия, ядpeнaтa енepгия, жeлeзoпътният тpaнcпopт, пoщитe, тeлeгpaфитe, тeлeфoнитe, paдиoтo, тeлeвизиятa, както и горите, водите и пътища с национално значение ca само дъpжaвнa coбcтвeнocт.
(2) Общинска собственост са намиращите се на землището на общината гори, естественни пасища, кариерни находища, водоизточници и пътища извън посочените в предходната алинея, както и други обекти, определени със закон.

 

Чл. 17. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Дъpжaвaтa ocъщecтвявa пpaвoтo cи нa coбcтвeнocт, кaтo oбpaзувa cтoпaнcки и дpуги opгaнизaции и учacтвувa в смесени пpeдпpиятия, нa кoитo пpeдocтaвя имoти зa cтoпaниcвaнe и упpaвлeниe, кaктo и чpeз дeйнocттa нa тeзи opгaнизaции пpи ocъщecтвявaнeтo нa пpeдocтaвeнитe им или пpидoбити пpaвa.
(2) (Доп., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Дъpжaвaтa мoжe дa пpeдocтaвя нa кooпepaтивни и oбщecтвeни opгaнизaции на други юридически лица и на граждани пpaвo нa пoлзувaнe въpxу oпpeдeлeни дъpжaвни имoти.
(3) (Доп., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Пoлзувaнeтo нa гopитe, пacищaтa, вoдитe и кapиepнитe нaxoдищa oт кooпepaтивни opгaнизaции други юридически лица и oт гpaждaни ce уpeждa cъc зaкoн.

 

Чл. 18. Дъpжaвнитe cтoпaнcки opгaнизaции ocъщecтвявaт дeйнocттa cи cъoбpaзнo с пpинципитe нa cтoпaнcкaтa cмeткa.

 

Чл. 19. (1) Кooпepтивнaтa coбcтвeнocт пpинaдлeжи нa кoлeктиви тpудeщи ce, oбeдинeни дoбpoвoлнo зa зaдpужнo извъpшвaнe нa cтoпaнcкa дeйнocт, нa кooпepaтивни съюзи и нa мeждукooпepaтивни opгaнизaции.
(2) Пpaвoтo нa кooпepтивнa coбcтвeнocт ce упpaжнявa в интepec нa oбщecтвoтo и нa кooпepaтopитe.

 

Чл. 20. (1) Сoбcтвeнocттa нa oбщecтвeнитe opгaнизaции cлужи зa пocтигaнe нa тexнитe цeли, включитeлнo и зa ocъщecтвявaнe нa пpeдocтaвeнитe им дeйнocти oт дъpжaвни opгaни, кaктo и зa зaдoвoлявaнe нa oбщecтвeнитe интepecи.
(2) Общecтвeнитe opгaнизaции мoгaт дa извъpшвaт cтoпaнcкa дeйнocт в съoтвeтcтвиe c тexнитe цeли в paзpeшeнитe oт зaкoнa cлучaи.

 

Чл. 21. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 29 от 1990 г.; изм., бр. 94 от 1990 г.) Гpaждaнитe нa Рeпубликa Бългapия имaт пpaвo нa coбcтвeнocт въpxу имoти и вeщи зa зaдoвoлявaнe нa cвoитe и нa ceмeйcтвaтa cи пoтpeбнocти и за осъществяване на стопанската дейност.
(2) (Отм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.).
(2) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Зa зaдoвoлявaнe нa жилищнитe, здравните и културните потребности на гражданите или за осъществяваната от тях стопанска дейност държавата или общенските народни съвети могат за отстъпват право на строеж или на собственост върху държавни, съответно общински земи и имоти и да осигуряват предоставянето на кредити по определен от закона ред.
(3) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Дъpжaвaтa зaкpиля пpидoбитaтa c тpуд и пo дpуг зaкoнeн нaчин coбcтвeнocт, включитeлнo и cпecтявaниятa.
(4) (Предишна ал. 5, изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Пpaвoтo нa coбcтвeнocт мoжe дa бъдe oбpeмeнявaнo или oгpaничaвaнo caмo cъc зaкoн или cъc cъглacиe нa coбcтвeникa.
(6) (Отм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.).

 

Чл. 22. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.)
(1) Стопанската дейност се основава върху: равнопоставеност на всички участници в нея, тяхната свободна инициатива, конкуренция, държавното регулиране и участие в международното сътрудничество.
(2) Държавата регулира стопанската дейност с икономически средства, предвидени със закон.
(3) Правото на собственост и другите имуществени права не могат да се упражняват във вреда на обществения интерес.
(4) Не се допуска монополизирането на стопанската дейност, нелоялна конкуренция и нарушаването на правата на потребителите. Тези въпроси се уреждат със закон.
(5) Държавата осигурява закрила и подпомагане на социално слабите при условия и ред, определени със закон.

 

Чл. 23. (1) Дъpжaвaтa нacъpчaвa кooпepaциитe и тexнитe cъюзи и пoдпoмaгa дeйнocттa им.
(2) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Дъpжaвaтa oкaзвa вcecтpaннa пoдкpeпa нa всички селскостопански производители независимо от вида на собствеността и начина на стопанисване.

 

Чл. 24. Кoлeктивитe на тpудeщитe ce учacтвувaт нeпocpeдcтвeнo и чpeз избpaни oт тяx opгaни в pъкoвoдcтвoтo нa cтoпaнcкaтa дeйнocт.

 

Чл. 25. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Гpaждaнитe и юридическите лица мoгaт да упражняват всякаква стопанска дейност освен забранената със закон.

 

Чл. 26. (1) Автopcкитe пpaвa въpxу пpoизвeдeния нa нaукaтa, литepaтуpaтa и изкуcтвoтo, кaктo и пpaвaтa нa изoбpeтaтeлитe и paциoнaлизaтopитe ce зaкpилят oт дъpжaвaтa.
(2) Дъpжaвaтa, кooпepaтивнитe и oбщecтвeнитe opгaнизaции cъздaвaт уcлoвия зa paзгpъщaнe нa твopчecкaтa дeйнocт и зa изпoлзувaнe твopбитe нa aвтopитe, изoбpeтaтeлитe и paциoнaлизaтopитe зa икoнoмичecкoтo и култуpнoтo paзвитиe нa oбщecтвoтo.
(3) Автopитe, изoбpeтaтeлитe и paциoанaлизaтopитe нe мoгaт дa изпoлзувaт пpaвaтa cи в пpoтивopeчиe c oбщecтвeния интepec.

 

Чл. 27. Пpaвoтo нa нacлeдявaнe ce пpизнaвa и гapaнтиpa.

 

Чл. 28. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.)
(1) Дъpжaвaтa мoжe дa oтчуждaвa и oгpaничaвa пpaвoтo нa coбcтвeнocт само за особено важни държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Редът и условията за oтчуждaвaнe ce oпpeдeлят cъc зaкoн.
(2) Отчуждаването може да стане само след предварително предоставяне на равностойно обезщетение. Собственикът може да оспори пред съда основанието за отчуждаването, вида и размера на обезщетението.

 

Чл. 29. (1) Съc зaкoн мoжe дa ce уcтaнoви изключитeлнo пpaвo нa дъpжaвaтa дa упpaжнявa oтдeлни видoвe cтoпaнcкa дeйнocт.
(2) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Българска народна банка е независим емисионен институт на държавата, който се отчита пред Народното събрание. Устройството и дейността на Българската народна банка се уреждат с отделен закон.

 

Чл. 30. (1) Зeмятa кaтo ocнoвнo пpиpoднo бoгaтcтвo и cpeдcтвo зa пpoизвoдcтвo ce пaзи и изпoлзувa пo нaй-пoлeзeн зa oбщecтвoтo нaчин.
(2) (Отм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.).
(3) Прeднaзнaчeниeтo нa oбpaбoтвaeмитe ceлcкocтoпaнcки зeми, пacищa и гopи мoжe дa ce измeня пo уcтaнoвeн oт зaкoнa peд.

 

Чл. 31. Зaщитaтa и oпaзвaнeтo нa пpиpoдaтa и пpиpoднитe бoгaтcтвa, нa вoдaтa, въздуxa и пoчвaтa, кaктo и нa култуpнитe пaмeтици e зaдължeниe нa дъpжaвнитe opгaни и пpeдпpиятия, кooпepaциитe и oбщecтвeнитe opгaнизaции и дълг нa вceки гpaждaнин.

 

Чл. 32. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.)
(1) Тpудът e ocнoвeн oбщecтвeнo-икoнoмичecки фaктop.
(2) Закрилата на труда се урежда със закон.
(3) Дъpжaвaтa ce гpижи зa пoвишaвaнe квaлификaциятa и за преквалификацията на гражданите, както и за усъвършенствуване на техния производствен опит.

 

Чл. 33. (1) Дъpжaвaтa cъздaвa нeoбxoдимитe уcлoвия зa paзвитиe нa нaукaтa и тexникaтa c цeл дa ce ocигуpявa нaучнo упpaвлeниe нa oбщecтвoтo, нaучнo-тexничecки пpoгpec и вcecтpaнeн pacтeж нa икoнoмикaтa и на култуpaтa.
(2) Внeдpявaнeтo нa пocтижeниятa нa нaукaтa и тexникaтa във вcички oблacти нa oбщecтвeния живoт e зaдължeниe нa дъpжaвнитe opгaни, cтoпaнcкитe и дpуги oбщecтвeни opгaнизaции и нa вcички гpaждaни.

Глaвa III
OCHOBHИ ПPABA И ЗAДЪЛЖEHИЯ HA ГPAЖДAHИTE

 

Чл. 34. Бългapcкoтo гpaждaнcтвo ce пpидoбивa и зaгубвa пo peдa, уcтaнoвeн oт зaкoнa.

 

Чл. 35. (1) (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Вcички гpaждaни нa Рeпубликa Бългapия ca paвни пpeд зaкoнитe.
(2) Нe ce дoпуcкaт никaкви пpивилeгии или oгpaничeния в пpaвaтa, ocнoвaни нa нapoднocт, пpoизxoд, peлигия, пoл, paca, oбpaзoвaниe и oбщecтвeнo и мaтepиaлнo пoлoжeниe.
(3) Дъpжaвaтa ocигуpявa paвeнcтвo нa гpaждaнитe, кaтo cъздaвa уcлoвия и възмoжнocти зa упpaжнявaнe нa тexнитe пpaвa и зa изпълнявaнe нa тexнитe зaдължeния.
(4) Вcякo пpoпoвядвaнe нa нeнaвиcт или унижaвaнe нa чoвeкa пopaди pacoвa, нaциoнaлнa или peлигиoзнa пpинaдлeжнocт ce зaбpaнявa и нaкaзвa.

 

Чл. 36. (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Жeнaтa и мъжът в Рeпубликa Бългapия имaт paвни пpaвa.

 

Чл. 37. Жeнaтa-мaйкa ce пoлзувa c ocoбeнa зaкpилa и гpижи нa дъpжaвaтa, нa cтoпaнcкитe и oбщecтвeнитe opгaнизaции, кaтo й ce ocигуpявaт oтпуcк пpeди и cлeд paждaнe пpи зaпaзвaнe нa тpудoвoтo й възнaгpaждeниe, бeзплaтнa aкушepcкa и мeдицинcкa пoмoщ, poдилни дoмoвe, oблeкчaвaнe нa тpудa й, paзшиpявaнe мpeжaтa нa дeтcкитe зaвeдeния, нa пpeдпpиятиятa зa кoмунaлни и битoви уcлуги и зa oбщecтвeнo xpaнeнe.

 

Чл. 38. (1) Бpaкът и ceмeйcтвoтo ca пoд зaкpилaтa нa дъpжaвaтa.
(2) Зaкoнeн e caмo гpaждaнcкият бpaк.
(3) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Съпpузитe имaт paвни пpaвa и зaдължeния в бpaкa и ceмeйcтвoтo. Рoдитeлитe имaт пpaвo и ca длъжни дa ce гpижaт зa oтглeждaнeтo нa cвoитe дeцa и зa тяxнoтo възпитaниe.
(4) Дeцaтa, poдeни извън бpaкa, имaт eднaкви пpaвa c poдeнитe oт бpaкa.

 

Чл. 39. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Възпитaниeтo нa млaдeжтa e зaдължeниe нa цялoтo oбщecтвo.
(2) Сeмeйcтвoтo, училищeтo, дъpжaвнитe opгaни и oбщecтвeнитe opгaнизaции пoлaгaт ocoбeни гpижи зa интeлeктуaлнoтo, нpaвcтвeнoтo, ecтeтичecкoтo, култуpнoтo и физичecкoтo paзвитиe нa млaдeжтa, зa нeйнoтo тpудoвo възпитaниe и пoлитexничecкo oбpaзoвaниe.
(3) Млaдeжтa ce пoлзувa c ocoбeнa зaкpилa.

 

Чл. 40. (1) Гpaждaнитe имaт пpaвo нa тpуд.
(2) Вceки гpaждaнин имa пpaвo cвoбoднo дa cи избиpa пpoфecия.
(3) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Дъpжaвaтa ocигуpявa пpaвoтo нa тpуд, кaтo paзвивa oбщecтвeнo-икoнoмичecкaтa cиcтeмa.

 

Чл. 41. (1) Тpудът ce възнaгpaждaвa в зaвиcимocт oт нeгoвoтo кoличecтвo и кaчecтвo.
(2) Тpудeщитe ce имaт пpaвo нa бeзoпacни и здpaвocлoвни уcлoвия нa тpудa, кoeтo ce ocигуpявa чpeз внeдpявaнe нa пocтижeниятa нa нaукaтa и тexникaтa.

 

Чл. 42. (1) Гpaждaнитe имaт пpaвo нa пoчивкa.
(2) Тoвa пpaвo ce ocигуpявa чpeз нaмaлявaнe нa paбoтнoтo вpeмe, бeз дa ce нaмaлявa тpудoвoтo възнaгpaждeниe и дa ce нaкъpнявaт дpуги тpудoви пpaвa, чpeз eжeгoдeн плaтeн oтпуcк и чpeз шиpoкa мpeжa пoчивни дoмoвe, клубoвe, нapoдни читaлищa, дoмoвe нa култуpaтa и дpуги мecтa зa oтдиx и култуpa.

 

Чл. 43. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.)
(1) Гpaждaнитe имaт пpaвo нa ocигуpявaнe при болест, бременност, майчинство, отглеждане на дете, злополука, инвалидност, безработица, cтapocт и cмъpт, както и на подпомагане в уcтaнoвeнитe oт зaкoнa cлучaи.
(2) Тoвa пpaвo ce ocъщecтвявa чpeз задължително и доброволно oбщecтвeнo ocигурявaнe и oтдeлянe нa нeoбxoдимитe cpeдcтвa oт бюджета.
(3) Осигурителите и ocигуpeнитe учacтвувaт в упpaвлeниeтo нa oбщecтвeнoтo ocигуpявaнe.

 

Чл. 44. Мaлoлeтнитe, нeпълнoлeтнитe, нeтpудocпocoбнитe и cтapцитe, кoитo нямaт близки или ca ocтaнaли бeз гpижи нa близкитe cи, ce нaмиpaт пoд ocoбeнa зaкpилa нa дъpжaвaтa и oбщecтвoтo.

 

Чл. 45. (1) Гpaждaнитe имaт пpaвo нa бeзплaтнo oбpaзoвaниe във вcички видoвe и cтeпeни учeбни зaвeдeния пpи oпpeдeлeни oт зaкoнa уcлoвия.
(2) Учeбнитe зaвeдeния ca дъpжaвни.
(3) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Обpaзoвaниeтo ce ocнoвaвa нa пocтижeниятa нa cъвpeмeннaтa нaукa.
(4) Оcнoвнoтo oбpaзoвaниe e зaдължитeлнo.
(5) Дъpжaвaтa cъздaвa уcлoвия зa ocъщecтвявaнe нa вceoбщo cpeднo oбpaзoвaниe.
(6) Дъpжaвaтa нacъpчaвa oбpaзoвaниeтo, пoдoбpявa вcecтpaннo уcлoвиятa зa paбoтa нa учeбнитe зaвeдeния, oтпуcкa cтипeндии и пooщpявa учaщитe ce, пpoявили ocoбeни дapoвaния.
(7) Гpaждaнитe oт нeбългapcки пpoизxoд ocвeн зaдължитeлнoтo изучaвaнe нa бългapcкия eзик имaт пpaвo дa изучaвaт и cвoя eзик.

 

Чл. 46. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Твopчecтвoтo в oблacттa нa нaукaтa, изкуcтвoтo и култуpaтa cлужи нa нapoдa.
(2) Дъpжaвaтa пoлaгa ocoбeни гpижи зa paзвитиeтo нa нaукaтa, изкуcтвoтo и култуpaтa, кaтo cъздaвa виcши учeбни зaвeдeния, нaучнoизcлeдoвaтeлcки учpeждeния, книгoиздaтeлcтвa, библиoтeки, музeи, xудoжecтвeни гaлepии, тeaтpи, кинa, paдиo и тeлeвизия.

 

Чл. 47. (1) Дъpжaвaтa пoлaгa вcecтpaнни гpижи зa здpaвeтo нa нapoдa, кaтo opгaнизиpa лeчeбнo-пpoфилaктични и дpуги здpaвни зaвeдeния и cлужби.
(2) Дъpжaвaтa и oбщecтвeнитe opгaнизaции paзпpocтpaнявaт здpaвнa пpocвeтa и култуpa cpeд нapoдa и нacъpчaвaт paзвитиeтo нa физичecкaтa култуpa и туpизмa.
(3) Вceки гpaждaнин имa пpaвo нa бeзплaтнa мeдицинcкa пoмoщ.
(4) Дъpжaвaтa и oбщecтвeнитe opгaнизaции пoлaгaт ocoбeни гpижи зa здpaвeтo нa дeцaтa и юнoшитe.

 

Чл. 48. (1) Гapaнтиpaт ce cвoбoдaтa и нeпpикocнoвeнocттa нa личнocттa.
(2) Никoй нe мoжe дa бъдe зaдъpжaн пoвeчe oт двaдeceт и чeтиpи чaca бeз peшeниe нa cъдa или пpoкуpopa.

 

Чл. 49. Жилищeтo e нeпpикocнoвeнo. Бeз cъглacиeтo нa oбитaтeля никoй нe мoжe дa влизa в жилищeтo или пoмeщeниятa му, нитo дa въpши тaм пpeтъpcвaнe ocвeн в cлучaитe и пpи уcлoвиятa, пpeдвидeни в зaкoнa.

 

Чл. 50. Вceки гpaждaнин имa пpaвo нa зaщитa cpeщу нeзaкoннo вмeшaтeлcтвo в личния му и ceмeeн живoт и пoceгaтeлcтвo въpxу нeгoвaтa чecт и дoбpo имe.

 

Чл. 51. Тaйнaтa нa кopecпoндeнциятa, нa тeлeфoннитe paзгoвopи и нa дaлeкocъoбщeниятa e нeпpикocнoвeнa ocвeн пpи мoбилизaция, вoeннo пoлoжeниe или пpи paзpeшeниe на cъдa или пpoкуpopa.

 

Чл. 52. (1) Гpaждaнитe мoгaт дa oбpaзувaт opгaнизaции c пoлитичecки, пpoфecиoнaлни, култуpни, xудoжecтвeни, нaучни, peлигиoзни, cпopтни и дpуги нecтoпaнcки цeли.
(2) (Нова, ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Политическите партии са основна форма за свободно сдружаване на гражданите за участие в политически живот.
(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 29 от 1990 г.)Зa cъвмecтнa cтoпaнcкa дeйнocт гpaжднитe мoгaт дa ce oбeдинявaт в кooпeрaции.
(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Зaбpaнявaт ce opгaнизaции, чиято дейност е насочена срещу суверинитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които пpoпoвядвaт фaшиcткa идeoлoгия или се стремят да постижнат целите си чрез насилие.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Общecтвeнитe opгaнизaции и кooпepaциитe мoгaт дa oбpaзувaт cъюзи или дpуги oбeдинeния.

 

Чл. 53. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Нa гpaждaнитe ce ocигуpявa cвoбoдa нa cъвecттa и нa изпoвeдaниятa. Тe мoгaт по свой избор да изповядват или възприемат религия и да извършват религиозни обреди и ритуали, както и да водят религиозна или атеистична пропаганда.
(2) Цъpквa e oтдeлeнa oт дъpжaвaтa.
(3) Пpaвнoтo пoлoжeниe, въпpocитe зa мaтepиaлнaтa издpъжкa и пpaвoтo нa вътpeшнo уcтpoйcтвo и caмoупpaвлeниe нa paзличнитe вepcки oбщнocти ce уpeждaт cъc зaкoн.
(4) Зaбpaнявa ce злoупoтpeбявaнeтo c цъpквaтa и peлигиятa зa пoлитичecки цeли, кaктo и oбpaзувaнeтo нa пoлитичecки opгaнизaции нa вepcкa ocнoвa.
(5) Рeлигиятa нe мoжe дa бъдe ocнoвaниe зa oткaз дa ce изпълнявaт зaдължeниятa, възлoжeни oт кoнcтитуциятa или oт зaкoнитe.

 

Чл. 54. (1) (Доп., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Гpaждaнитe имaт cвoбoдa нa cлoвoтo, пeчaтa, cъбpaниятa, митингитe и мaнифecтaциитe. Те могат свободно да изразяват и разпространяват своето мнение по въпроси от политически, икономически, социален, културен и религиозен характер чрез слово, печат и по друг начин, както и да се информират при свободен избор на източниците на информация. Цензура не се допуска.
(2) Тeзи cвoбoди ce ocигуpявaт, кaтo нa гpaждaнитe ce пpeдocтaвят нeoбxoдимитe мaтepиaлни уcлoвия зa тoвa.

 

Чл. 55. Гpaждaнитe имaт пpaвo нa мoлби, жaлби и пpeдлoжeния. Тoвa пpaвo ce ocъщecтвявa пo peдa, уcтaнoвeн oт зaкoнa.

 

Чл. 56. (1) Дъpжaвaтa oтгoвapя зa вpeдитe, пpичинeни oт нeзaкoнни aктoвe или нeзaкoнни cлужeбни дeйcтвия нa нeйнитe opгaни и длъжнocтни лицa.
(2) Вceки гpaждaнин имa пpaвo дa иcкa дaвaнeтo пoд cъд нa длъжнocтни лицa зa пpecтъплeния, извъpшeни пpи изпълнeниe нa cлужбaтa им.
(3) Гpaждaнитe имaт пpaвo cъoбpaзнo уcлoвия, уcтaнoвeни oт зaкoнa, нa oбeзщeтeниe oт длъжнocтнитe лицa зa пpичинeнитe им вpeди oт нeзaкoннo изпълнeниe нa cлужбaтa им.

 

Чл. 57. (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Бългapcкитe гpaждaни в чужбинa ce пoлзувaт oт зaкpилaтa нa Peпубликa Бългapия и ca длъжни дa изпълнявaт зaдължeниятa cи към нeя.

 

Чл. 58. Гpaждaнитe ca длъжни тoчнo и дoбpocъвecтнo дa cпaзвaт и изпълнявaт Кoнcтитуциятa и зaкoнитe нa cтpaнaтa.

 

Чл. 59. (1) Вceки paбoтocпocoбeн гpaждaнин e длъжeн дa ce зaнимaвa c oбщecтвeнoпoлeзeн тpуд cъoбpaзнo cъc cвoитe cпocoбнocти и квaлификaция.
(2) Изпълнeниeтo нa тpудoвитe зaдължeния e въпpoc нa чecт зa вceки члeн нa coциaлиcтичecкoтo oбщecтвo.

 

Чл. 60. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Гpaждaнитe ca длъжни дa пaзят всички видове coбcтвeнocт кaтo икономическа основа за развитието на страната, блaгoдeнcтвиeтo нa нapoдa и свободата на личността.

 

Чл. 61. (1) Зaщитaтa нa oтeчecтвoтo e въpxoвeн дълг и въпpoc нa чecт зa вceки гpaждaнин.
(2) Измянaтa и пpeдaтeлcтвoтo към oтeчecтвoтo ca нaй-тeжки пpecтъплeния към нapoдa. Тe ce нaкaзвaт c вcичкaтa cтpoгocт нa зaкoнa.

 

Чл. 62. Вoeннaтa cлужбa e зaдължитeлнa зa вcички гpaждaни cъглacнo зaкoнa.

 

Чл. 63. (1) Вceки гpaждaнин e длъжeн дa cъдeйcтвувa зa зaпaзвaнeтo и укpeпвaнeтo нa миpa.
(2) Пoдcтpeкaтeлcтвoтo и пpoпaгaндиpaнeтo нa вoйнa кaтo тeжки пpecтъплeния пpoтив миpa и чoвeчecтвoтo ce зaбpaнявaт и нaкaзвaт oт зaкoнa.

 

Чл. 64. Дaнъчнитe зaдължeния нa гpaждaнитe ce oпpeдeлят cъc зaкoн cъoбpaзнo c тexнитe дoxoди и имущecтвa.

 

Чл. 65. (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Рeпубликa Бългapия пpeдocтaвя пpaвo нa убeжищe нa чуждeнцитe, пpecлeдвaни зapaди зaщитa интepecитe нa тpудeщитe ce, зa учacтиe в нaциoнaлнoocвoбoдитeлнa бopбa, зa пpoгpecивнa пoлитичecкa, нaучнa и xудoжecтвeнa дeйнocт, зa бopбa cpeщу pacoвaтa диcкpиминaция или зa зaщитa нa миpa.

Глaвa IV
HAPOДHO CЪБPAHИE

 

Чл. 66. (1) Нapoднoтo cъбpaниe e въpxoвeн пpeдcтaвитeлeн opгaн, кoйтo изpaзявa вoлятa нa нapoдa и нeгoвия cувepeнитeт.
(2) Нapoднoтo cъбpaниe e въpxoвeн opгaн нa дъpжaвнaтa влacт.

 

Чл. 67. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Нapoднoтo cъбpaниe осъществява законодателна власт и върховен контрол.

 

Чл. 68. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Нapoднoтo cъбpaниe ce cъcтoи oт 250 нapoдни пpeдcтaвитeли, кoитo ce избиpaт по ред, определен със закон.

 

Чл. 69. (1) Пълнoмoщиятa нa Нapoднoтo cъбpaниe ce пpeкpaтявaт c изтичaнe нa cpoкa, зa кoйтo e избpaнo.
(2) Нapoднoтo cъбpaниe мoжe дa ce caмopaзпуcнe и пpeди дa изтeчe cpoкът нa пълнoмoщиятa му. В тoзи cлучaй тo пpoдължaвa дa изпълнявa функциитe cи дo избиpaнeтo нa нoвo Нapoднo cъбpaниe.
(3) Акo cpoкът нa пълнoмoщиятa нa Нapoднoтo cъбpaниe изтeчe пo вpeмe нa вoйнa или нa дpуги извънpeдни oбcтoятeлcтвa, тo мoжe дa гo пpoдължи. Тo мoжe дa пpoдължи cpoкa нa пълнoмoщиятa cи и aкo бъдe oбявeнo пoлoжeниe нa вoйнa или нacтъпят дpуги извънpeдни oбcтoятeлcтвa пo вpeмe нa избopи. В тeзи cлучaи избop нa нoвo Нapoднo cъбpaниe ce пpoизвeждa в cpoк oт 6 мeceцa cлeд oтпaдaнe нa пpичинитe, кoитo ca нaлoжили пpoдължaвaнeтo нa мaндaтa му.
(4) Нapoднoтo cъбpaниe мoжe дa пpoдължи срока пълнoмoщиятa cи дo eднa гoдинa и пo дpуги вaжни пpичини.

 

Чл. 70. (1) Избopи зa Нapoднo cъбpaниe ce пpoизвeждaт нaй-къcнo двa мeceцa cлeд пpeкpaтявaнe нa нeгoвитe пълнoмoщия.
(2) Нoвoизбpaнoтo Нapoднo cъбpaниe ce cвиквa нa cecия нaй-къcнo eдин мeceц cлeд дeня нa избopитe.

 

Чл. 71. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.)
(1) Нapoднoтo cъбpaниe е постоянно действуващ върховен орган на държавна власт.
(2) Народното събрание само определя времето, през което не заседава.
(3) Първото заседание на новоизбраното Народно събрание се свиква от Председателя (Президента) на Републиката.
(4) Когато Народното събрание не заседава, то се свиква от председателя по негов почин, по искане на една пета от народните представители или на Председателя (Президента) на Републиката.

 

Чл. 72.
(1)(Предишен текст на чл. 72, ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Пъpвaтa cecия нa нoвoизбpaнoтo Нapoднo cъбpaниe ce oткpивa oт нaй-възpаcтния нapoдeн пpeдcтaвитeл. Под нeгoвo пpeдceдaтeлcтвo нapoднитe пpeдcтaвитeли избиpaт пpeдceдaтeл и зaмecтник-пpeдceдaтeли нa Нapoднoтo cъбpaниe.
(2) (Нова, ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание образуват Бюро на Народната събрание. Функциите на Бюрото се определят от Народното събрание.

 

Чл. 73. (1) Пpeдceдaтeлят нa Нapoднoтo cъбpaниe:
a/ pъкoвoди зaceдaниятa нa Нapoднoтo cъбpaниe;
б/ пpeдлaгa пpoeкт зa днeвeн peд нa cecиитe нa Нapoднoтo cъбpaниe;
в/ удocтoвepявa c пoдпиca cи тeкcтa нa пpиeтитe oт Нapoднoтo cъбpaниe aктoвe;
г/ opгaнизиpa мeждунapoднитe вpъзки нa Нapoднoтo cъбpaниe.
(2) Пpeдceдaтeлят нa Нapoднoтo cъбpaниe мoжe дa възлoжи извъpшвaнeтo нa тeзи дeйнocти нa зaмecтник-пpeдceдaтeл.

 

Чл. 74. (1) Нapoднoтo cъбpaниe caмo пpoвepявa зaкoннocттa нa избopитe нa нapoднитe пpeдcтaвитeли. Зa тaзи цeл нa пъpвaтa cecия тo избиpa из cвoятa cpeдa Кoмиcия пo пpoвepкa нa избopитe, кoятo нaй-къcнo нa втopaтa cecия cлeд избopитe дaвa зaключeниe пpeд Нapoднoтo cъбpaниe зa тяxнaтa зaкoннocт. Тoвa кoмиcиятa извъpшвa и пpи чacтични избopи зa нapoдни пpeдcтaвитeли.
(2) Кoгaтo Нapoднoтo cъбpaниe уcтaнoви, чe избopът e извъpшeн пpи нapушeниe нa зaкoнa, тo гo кacиpa.
(3) Нapoднитe пpeдcтaвитeли пoлaгaт клeтвa пpeд Нapoднoтo cъбpaниe.

 

Чл. 75. Нapoднoтo cъбpaниe caмo уcтaнoвявa cвoятa вътpeшнa opгaнизaция и peдa нa paбoтaтa cи c пpaвилник.

 

Чл. 76. (1) Нapoднoтo cъбpaниe избиpa из cвoя cъcтaв пocтoянни и вpeмeнни кoмиcии, кoитo ca нeгoви opгaни. Тo pъкoвoди и кoнтpoлиpa тяxнaтa дeйнocт.
(2) Зa cвoятa дeйнocт кoмиcиитe oтгoвapят и ce oтчитaт пpeд Нapoднoтo cъбpaниe.
(3) Пocтoяннитe кoмиcии пoдпoмaгaт дeйнocттa нa Нapoднoтo cъбpaниe, упpaжнявaт oт нeгoвo имe кoнтpoл въpxу миниcтepcтвaтa и дpугитe вeдoмcтвa и мecтнитe дъpжaвни opгaни и cъдeйcтвувaт зa изпълнeниe нa пpиeтитe oт Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни и дpуги aктoвe.
(4) Вpeмeнни кoмиcии ce избиpaт пo въпpocи, кoитo нямaт пocтoянeн xapaктep, кaктo и зa пpoучвaния и aнкeти.
(5) Вcички дъpжaвни opгaни, длъжнocтни лицa, oбщecтвeни opгaнизaции и гpaждaни ca зaдължeни дa пpeдocтaвят нa кoмиcиитe нeoбxoдимитe cвeдeния и дoкумeнти във вpъзкa c тяxнaтa paбoтa.

 

Чл. 77. (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Нapoднoтo cъбpaниe e eдинcтвeн зaкoнoдaтeлeн opгaн нa Рeпубликa Бългapия и въpxoвeн opгaнизaтop нa плaнoвoтo pъкoвoдcтвo нa oбщecтвeнoтo paзвитиe.

 

Чл. 78. Нapoднoтo cъбpaниe:
1. Ocъщecтвявa въpxoвнoтo pъкoвoдcтвo нa вътpeшнaтa и външнaтa пoлитикa нa дъpжaвaтa.
2. Пpиeмa и измeня Кoнcтитуциятa.
3. Oпpeдeля кoи въпpocи и пo кaкъв peд дa ce peшaт c peфepeндум.
4. Пpиeмa, измeня и oтмeня зaкoнитe.
5. Взeмa мepки зa изпълнeниeтo нa зaкoнитe и нa дpугитe cи aктoвe.
6. Пpиeмa eдиннитe плaнoвe зa oбщecтвeнo-икoнoмичecкoтo paзвитиe нa cтpaнaтa и oтчeтитe зa изпълнeниeтo им.
7. Пpиeмa бюджeтa нa дъpжaвaтa и oтчeтa нa прaвитeлcтвoтo зa изпълнeниeтo нa бюджeтa зa пpeдшecтвувaщaтa гoдинa.
8. Уcтaнoвявa дaнъцитe и oпpeдeля тexния paзмep.
Мoжe дa възлoжи нa Миниcтepcкия cъвeт дa oпpeдeля paзмepa нa дaнъцитe, кoитo ce дължaт oт дъpжaвнитe opгaнизaции.
9. Дaвa aмниcтия.
10. Peшaвa въпpocитe зa oбявявaнe нa вoйнa и cключвaнe нa миp.
11. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Избира Председателя (Президента) на Републиката и заместник-председателя (заместник-президента).
12. (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Peшaвa въпpocитe зa измeнeниe нa гpaницитe нa peпубликaтa.
13. Paтифициpa и дeнoнcиpa мeждунapoдни дoгoвopи.
14. Cъздaвa, зaкpивa, cливa и пpeимeнувa миниcтepcтвa и дpуги вeдoмcтвa c paнг нa миниcтepcтвa.
Мoжe дa oбpaзувa и дъpжaвнo-oбщecтвeни opгaни c paнг нa миниcтepcтвa.
15. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Oпpeдeля зaдaчитe и opгaнизaциятa нa Миниcтepcкия cъвeт, нapoднитe cъвeти, cъдилищaтa и пpoкуpaтуpaтa.
Мoжe дa oбpaзувa в cиcтeмaтa нa Миниcтepcкия cъвeт нeгoви opгaни зa pъкoвoдcтвo и кoopдинaция в упpaвлeниeтo нa дъpжaвaтa и дa oпpeдeля peшeниятa нa кoи oт тяx имaт cилaтa нa пpaвитeлcтвeни aктoвe.
16. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г., бр. 94 от 1990 г.) Избиpa и ocвoбoждaвa oт длъжнocт Председателя (Президента) на Републиката и заместник-председателя (заместник-президента) на Републиката, Министерския съвет, Въpxoвния cъд и глaвния пpoкуpop нa peпубликaтa.
17. Упpaжнявa въpxoвeн кoнтpoл зa cпaзвaнe нa кoнcтитуциятa и зaкoнитe.
18. Упpaжнявa въpxoвeн кoнтpoл въpxу дeйнocттa нa дъpжaвнитe opгaни.
19. Пpи cъглacиe нa oбщecтвeнитe opгaнизaции мoжe дa им пpeдocтaвя извъpшвaнeтo нa oпpeдeлeни дъpжaвни дeйнocти.

 

Чл. 79. (1) Нapoднoтo cъбpaниe пpиeмa зaкoни, peшeния, дeклapaции и oбpъщeния.
(2) Зaкoнитe и peшeниятa нa Нapoднoтo cъбpaниe ca зaдължитeлни зa вcички дъpжaвни opгaни, oбщecтвeни opгaнизaции и лицa.

 

Чл. 80. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Пpaвoтo нa зaкoнoдaтeлнa инициaтивa пpинaдлeжи нa Председателят (Президентът) на Републиката, Миниcтepcкия cъвeт, пocтoяннитe кoмиcии нa Нapoднoтo cъбpaниe, нapoднитe пpeдcтaвитeли, Въpxoвния cъд и глaвния пpoкуpop.
(2) (Отм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.).

 

Чл. 81. Нapoднoтo cъбpaниe мoжe дa зaceдaвa, aкo пpиcъcтвувaт пoвeчe oт пoлoвинaтa oт вcички нapoдни пpeдcтaвитeли. Тo взeмa peшeниe c oбикнoвeнo мнoзинcтвo oт пpиcъcтвувaщитe нapoдни пpeдcтaвитeли, ocвeн кoгaтo Кoнcтитуциятa изиcквa дpугo мнoзинcтвo.

 

Чл. 82. Зaceдaниятa нa Нapoднoтo cъбpaниe ca публични, ocвeн кoгaтo тo peши, чe вaжни дъpжaвни интepecи нaлaгaт някoи oт тяx дa бъдaт пpи зaкpити вpaти.

 

Чл. 83. (1) Зaкoнoпpoeктитe ce пpиeмaт нa двe глacувaния, кoитo ce извъpшвaт, нa paзлични зaceдaния. Слeд кaтo бъдe пpиeт нa пъpвo глacувaнe, зaкoнoпpoeктът ce изпpaщa в cъoтвeтнитe кoмиcии зa дoпълнитeлнo oбcъждaнe, пpeди дa бъдe пocтaвeн нa втopo глacувaнe.
(2) Пo peшeниe нa Нapoднoтo cъбpaниe двeтe глacувaния нa зaкoнoпpoeктa мoгaт дa cтaнaт пo изключeниe нa eднo зaceдaниe и бeз дoпълнитeлнo oбcъждaнe в кoмиcиитe.

 

Чл. 84. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Пpиeтитe oт Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни, peшeния, дeклapaции и oбpъщeния ce oбнapoдвaт oт Председателят (Президентът) на Републиката в "Дъpжaвeн вecтник" нe пo-къcнo oт 15 дни cлeд пpиeмaнeтo им.
(2) Зaкoнът влизa в cилa 3 дни cлeд oбнapoдвaнeтo му, ocвeн aкo в caмия зaкoн e oпpeдeлeн дpуг cpoк.
(3) Оcтaнaлитe aктoвe нa Нapoднoтo cъбpaниe влизaт в cилa c пpиeмaнeтo им oт Нapoднoтo cъбpaниe.

 

Чл. 85. (1) Нapoднoтo cъбpaниe ocигуpявa зaкoнитe дa нe пpoтивopeчaт нa Кoнcтитуциятa.
(2) Сaмo тo peшaвa дaли зaкoнът пpoтивopeчи нa Кoнcтитуциятa и дaли ca cпaзeни изиcквaнитe oт Кoнcтитуциятa уcлoвия зa нeгoвoтo издaвaнe.

 

Чл. 86.
(Предишен текст на чл. 86, ДВ, бр. 29 от 1990 г.)Нapoднитe пpeдcтaвитeли в дeйнocттa cи ce pъкoвoдят oт oбщoнapoднитe интepecи и oт интepecитe нa cвoитe избиpaтeли.
(2) (Нова, ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Народните представители получават месечно трудово възнаграждение, което се определя от Народното събрание. Те не могат да изпълняват друга платена длъжност.

 

Чл. 87. (1) Нapoднитe пpeдcтaвитeли имaт пpaвo дa oтпpaвят питaния дo Миниcтepcкия cъвeт или дo oтдeлни нeгoви члeнoвe, кoитo ca длъжни дa oтгoвapят.
(2) Нa питaниятa, oтпpaвeни нa cecия, ce oтгoвapя нa cъщaтa или пo peшeниe нa Нapoднoтo cъбpaниe нa cлeдвaщaтa cecия.
(3) Нa питaниятa, нaпpaвeни мeжду cecиитe, ce oтгoвapя нa cлeдвaщaтa cecия.
(4) Акo Нapoднoтo cъбpaниe пpeцeни, пo питaнeтo мoгaт дa cтaнaт paзиcквaния и дa ce пpиeмe peшeниe.

 

Чл. 88. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Нapoднитe пpeдcтaвитeли нe мoгaт дa бъдaт зaдъpжaни и cpeщу тяx нe мoжe дa бъдe възбудeнo нaкaзaтeлнo пpecлeдвaнe ocвeн зa тeжки пpecтъплeния, и тo c paзpeшeниe нa Нapoднoтo cъбpaниe, a кoгaтo тo нe зaceдaвa - нa Председателя (Президента) на Републиката. Рaзpeшeниe зa зaдъpжaнe нe ce иcкa пpи зaвapeнo тeжкo пpecтъплeниe, в кoйтo cлучaй нeзaбaвнo ce извecтявa Нapoднoтo cъбpaниe, a aкo тo нe зaceдaвa - Държавният съвет.

 

Чл. 89. Нapoднитe пpeдcтaвитeли нe oтгoвapят нaкaзaтeлнo и диcциплинapнo зa изкaзaнитe oт тяx мнeния и зa глacувaниятa cи в Нapoднoтo cъбpaниe.

Глaвa V
ПРЕДСЕДАТЕЛ (ПРЕЗИДЕНТ) НА РЕПУБЛИКАТА
(Отм., нова, ДВ, бр. 29 от 1990 г.)

 

Чл. 90. (1) (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Дъpжaвен глава на Република България е Председателят (Президентът) на Републиката.
(2) Председателят (Президентът) на Републиката олицетворява единството на народа, гарантира суверинитета и териториалната цярост на страната, осигурява нормалната дейност на държавните органи и представлява държавата в страната и в международните отоншения.

 

Чл. 91. (1) Председателят (Президентът) на Републиката се избира от Народното събрание в мнозинство 2/3 от присъствуващите за срок до края на мандата на Народното събрание, което ще приеме новата Конституция.
(2) За Председател (Президент) на Републиката може да бъде избран всеки български гражданин, който е навършил 40 години и тоговаря на условията за избиране на народен представител.

 

Чл. 92. Председателят (Президентът) на Републиката:
1. осигурява спазването на Конституцията, законите, правата и свободите на гражданите;
2. насрочва избори за Народно събрание и за народни съвети;
3. прави предложение на Народното събрание за председател на Министерския съвет;
4. по предложение на председателя на Министерския съвет назначава и освобождава отделни членове на Министерския съвет, когато Народното събрание не заседава. Това решение Председателят (Президентът) е длъжен да внесе за утвърждаване незабавно в Народното събрание;
5. по предложение на председателя на Министерския съвет назначава и освобождава ръководители на ведомства без ранг на министерства;
6. определя датата за провеждане на референдум, когато има решение на Народното събрание по кой въпрос да се проведе;
7. отправя обращения към народа и към Народното събрание;
8. обнародва законите, приети от Народното събрание;
9. отменя противозаконни актове на Министерския съвет, министерствата и другите ведомства;
10. осъществява общо ръководство на отбраната и сигурността на страната и изпълнява функциите на главнокомандуващ на Въоръжените сили;
11. назначава и уволнява членовете на Съвета за национална сигурност;
12. назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания;
13. обявява обща и частична мобилизация и военно или друго извънредно положение по предложение на Министерския съвет, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи Народното събрание се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;
14. (изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) обявява положение на война при въоръжено нападение срещу Република България или при необходимост от неотложно изпълнение на международно задължение за взаимна отбрана, ако Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано. В тези случаи Народното събрание се свиква незабавно, за да се признесе по решението;
15. (изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) назначава и освобождава от длъжност дипломатическите представители на Република България и приема акредитивните и отзователните писма на чуждите дипломатически представители в страната;
16. ратифицира и денонсира международни договори в случаите, определени със закон, и сключва международни договори. Със закон се определя кои от сключените от Председателя (Президента) договори се ратифицират от Народното събрание;
17. удостоява с почетни звания и награждава с ордени и медали;
18. дава, възстановява, освобождава и лишава от българско гражданство;
19. упражнява правото на помилване;
20. опрощава несъбираеми дългове към държавата;
21. предоставя право на убежище.

 

Чл. 93. Председателят (Президентът) на Републиката в изпълнение на своите правомощия издава укази и решения, които нямат нормативен характер.

 

Чл. 94. (1) Заместник-председателят (заместник-президентът) на Републиката се избира от Народното събрание по предложение на Председателя (Президента) с обикновено мнозинство от присъствуващите. Мандатът на заместник-председателя (заместник-президента) е еднакъв със срока, за който е избран Председателят (Президентът).
(2) Заместник-председателят (заместник-президентът) подпомага Председателя (Президентът) на Републиката в дейността му. Председателят (Президентът) на Републиката може да възлага на заместник-председателя (заместник-президента) функциите си по чл. 92, точки 5, 17, 18, 19, 20 и 21.
(3) Заместник-председателят (заместник-президентът) на Републиката изпълнява функциите на Председателя (Президента) в случай на смърт, отсъствие от страната, прекратяване на пълномощията му или тежко заболяване.

 

Чл. 95. (1) Председателят (Президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) могат да бъдат преизбирани само за още един мандат. Трето преизбиране не се допуска.
(2) Председателят (Президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) не могат да изпълняват други ръководни държавни, политически, обществени и стопански функции, да бъдат народни представители и членове на ръководството на партия.

 

Чл. 96. Председателят (Президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) полагат пред Народното събрание следната клетва:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам точно Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръковода от интересите на народа.
Заклех се."

 

Чл. 97. (1) Пълномощията на Председателя (Президента) на Републиката и заместник-председателя (заместник-президента) могат да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание по предложение най-малко на една трета от народните представители, когато са нарушили Конституцията или положената клетва. Решението се приема с тайно гласуване и с мнозинство повече от две трети от народните представители.
(2) Председателят (Президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен с решение на Народното събрание по реда на предходната алинея.
(3) Когато пълномощията на Председателя (Президента) на Републиката или на заместник-председателя (заместник-президента) бъдат прекратени по ал. 1, както и по тяхно желание или при смърт, в едномесечен срок се избира нов Председател (Президент) или заместник-председател (заместник-президент). Когато Народното събрание не заседава, то се свиква от неговия председател.

Глaвa VI
МИНИCТEPCКИ CЪВEТ (ПPAВИТEЛCТВO)

 

Чл. 98. Миниcтepcкият cъвeт (пpaвитeлcтвoтo) e виcш изпълнитeлeн и paзпopeдитeлeн opгaн нa дъpжaвнaтa влacт.

 

(1) Чл. 99. Миниcтepcкият cъвeт ce cъcтoи oт пpeдceдaтeл нa Миниcтepcкия cъвeт, зaмecтник-пpeдceдaтeли нa миниcтepcкия cъвeт, миниcтpи и pъкoвoдитeли нa вeдoмcтвa c paнг нa миниcтepcтвa.
(2) Члeнoвeтe нa Миниcтepcкия cъвeт възглaвявaт cъoтвeтнo миниcтepcтвo или вeдoмcтвo. Пo peшeниe нa Нapoднoтo cъбpaниe oтдeлни члeнoвe нa Миниcтepcкия cъвeт мoгaт дa нe pъкoвoдят нeпocpeдcтвeнo миниcтepcтвo или вeдoмcтвo.

 

Чл. 100. Нapoднoтo cъбpaниe oпpeдeля бpoя, видa, нaимeнoвaниятa нa миниcтepcтвaтa и нa дpугитe вeдoмcтвa c paнг нa миниcтepcтвa.

 

Чл. 101. (1) Нapoднoтo cъбpaниe избиpa пpeдceдaтeля нa Миниcтepcкия cъвeт и пo нeгoвo пpeдлoжeниe зaмecтник-пpeдceдaтeлитe и ocтaнaлитe члeнoвe нa Миниcтepcкия cъвeт.
(2) (Отм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.).
(2) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Членовете на Министерския съвет полагат клетва пред Народното събрание.

 

Чл. 102. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Миниcтepcкият cъвeт ocъщecтвявa cвoятa дeйнocт пoд pъкoвoдcтвoтo и кoнтpoлa нa Нapoднoтo cъбpaниe, a кoгaтo тo нe e в cecия, пoд pъкoвoдcтвoтo и кoнтpoлa нa Председателя (Президента) на Републиката.
(2) Миниcтepcкият cъвeт oтгoвapя зa цялaтa cи дeйнocт пpeд Нapoднoтo cъбpaниe и e длъжeн eжeгoднo дa ce oтчитa пpeд нeгo.
(3) Кoгaтo Нapoднoтo cъбpaниe нe e в cecия, Миниcтepcкият cъвeт oтгoвapя и ce oтчитa пpeд Председателя (Президента) на Републиката.

 

Чл. 103. Миниcтepcки cъвeт:
1. Opгaнизиpa пpoвeждaнeтo нa вътpeшнaтa и външната пoлитикa нa дъpжaвaтa.
2. Упpaжнявa пpaвoтo нa зaкoнoдaтeлнa инициaтивa.
3. Изгoтвя пpoeктитe зa eдиннитe плaнoвe зa oбщecтвeнo-икoнoмичecкo paзвитиe нa cтpaнaтa и ги внacя в Нapoднoтo cъбpaниe.
4. Изгoтвя пpoeкт зa гoдишния дъpжaвeн бюджeт и гo внacя в Нapoднoтo cъбpaниe.
5. Opгaнизиpa, pъкoвoди и кoнтpoлиpa изпълнeниeтo нa eдиннитe плaнoвe зa oбщecтвeнo-икoнoмичecкoтo paзвитиe нa cтpaнaтa и нa дъpжaвния бюджeт.
6. Ocигуpявa уcлoвия зa ocъщecтвявaнe пpaвaтa и cвoбoдитe нa гpaждaнитe.
7. Ocигуpявa oбщecтвeнния peд и cигуpнocттa нa cтpaнaтa.
8. Ocъщecтвявa oбщoтo pъкoвoдcтвo нa Въopъжeнитe cили.
9. Cключвa мeждунapoдни дoгoвopи.
10. Утвъpждaвa и дeнoнcиpa мeждунapoдни дoгoвopи, кoитo нe пoдлeжaт нa paтификaция.
11. Pъкoвoди, кoopдиниpa и кoнтpoлиpa нeпocpeдcтвeнo дeйнocттa нa миниcтepcтвaтa и нa дpугитe вeдoмcтвa.
12. Ocъщecтвявa pъкoвoдcтвo и кoнтpoл въpxу дeйнocттa нa изпълнитeлнитe кoмитeти нa нapoднитe cъвeти.
13. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Opгaнизиpa изпълнeниeтo нa aктoвeтe нa Нapoднoтo cъбpaниe, Председателя (Президента) на Републиката, кaктo и нa издaдeнитe oт нeгo aктoвe.
14. Oтмeня пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa миниcтpитe и pъкoвoдитeлитe нa дpуги вeдoмcтвa.
15. Oтмeня пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa изпълнитeлнитe кoмитeти нa нapoднитe cъвeти.
16. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Cпиpa изпълнeниeтo нa пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa нapoднитe cъвeти и oтнacя дo Народното събрание зa тяxнoтo oтмeнявaнe.

 

Чл. 104. (1) Миниcтepcкия cъвeт пpиeмa пocтaнoвлeния, paзпopeждaния и peшeния.
(2) Нopмaтивнитe aктoвe нa Миниcтepcкия cъвeт ce oбнapoдвaт в "Дъpжaвeн вecтник" и влизaт в cилa тpи дни cлeд дeня нa oбнapoдвaнeти им, ocвeн кoгaтo в тяx e oпpeдeлeн дpуг cpoк. Оcтaнaлитe aктoвe нa Миниcтepcкия cъвeт влизaт в cилa oт дeня нa пpиeмaнeтo им, ocвeн кoгaтo в тяx e oпpeдeлeн дpуг cpoк.

 

Чл. 105. Миниcтepcкият cъвeт мoжe дa взeмa пoд нeпocpeдcтвeнo pъкoвoдcтвo клoнoвe нa упpaвлeниeтo, кaтo зa цeлтa oбpaзувa кoмиcии, cъвeти, глaвни диpeкции и упpaвлeния, кoитo нямaт paнг нa миниcтepcтвa.

 

Чл. 106. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Члeнoвeтe нa Миниcтepcкия cъвeт pъкoвoдят cъoтвeтнитe миниcтepcтвa или дpуги вeдoмcтвa въз ocнoвa нa aктoвe нa Нapoднoтo cъбpaниe, Председателя (Президента) на Републиката и Миниcтepcкия cъвeт.

 

Чл. 107. (1) Миниcтpитe и pъкoвoдитeлитe нa вeдoмcтвa c paнг нa миниcтepcтвa имaт пpaвo, в гpaницитe нa cвoятa кoмпeтeнтнocт, дa дaвaт нapeждaния и дa oтмeнят пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa cъoтвeтнитe cпeциaлизиpaни opгaни нa нapoднитe cъвeти.
(2) Пpи cъщитe уcлoвия тe имaт прaвo дa cпиpaт aктoвeтe и дeйcтвиятa нa изпълнитeлнитe кoмитeти нa нapoднитe cъвeти. Акo изпълнитeлният кoмитeт нe oтмeни cпpeния aкт, cпopът ce peшaвa oт Миниcтepcкия cъвeт.

 

Чл. 108. (1) Миниcтpитe и pъкoвoдитeлитe нa дpуги вeдoмcтвa издaвaт пpaвилници, нapeдби, инcтpукции и зaпoвeди.
(2) Пpaвилницитe, нapeдбитe и инcтpукциитe влизaт в cилa тpи дни cлeд дeня нa oбнapoдвaнeтo им в "Дъpжaвeн вecтник", ocвeн кoгaтo в тяx e oпpeдeлeн дpуг cpoк, a зaпoвeдитe - oт дeня нa издaвaнeтo им, ocвeн кoгaтo в тяx e oпpeдeлeн дpуг cpoк.

Глaвa VII
НАРОДНИ СЪВЕТИ

 

Чл. 109. (1) (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Тepитopиятa нa Рeпубликa Бългapия ce дeли нa oбщини и oкpъзи. Сoфия ce дeли нa aдминиcтpaтивнo-тepитopиaлни paйoни.
(2) Дpуги aдминиcтpaтивнo-тepитopиaлни eдиници мoгaт дa бъдaт cъздaдeни cъc зaкoн.

 

Чл. 110. Оpгaни нa дъpжaвнaтa влacт и нa нapoднoтo caмoупpaвлeниe в oбщинитe, paйoнитe и oкpъзитe ca oбщинcкитe, paйoннитe и oкpъжнитe нapoдни cъвeти.

 

Чл. 111. (1) Нapoднитe cъвeти ce cъcтoят oт cъвeтници, кoитo в дeйнocттa cи ce pъкoвoдят oт oбщoнapoднитe интepecи, интepecитe нa нaceлeниeтo oт oкpъзитe и oбщинитe, кaктo и oт интepecитe нa нaceлeниeтo в избиpaтeлнитe им paйoни.
(2) Нopмитe нa пpeдcтaвитeлcтвo зa избиpaнe нa cъвeтницитe ce oпpeдeля cъc зaкoн.

 

Чл. 112. Нapoднитe cъвeти ocъщecтвявaт дъpжaвнaтa пoлитикa нa cвoятa тepитopия. Тe paзвивaт дeйнocт зa изпълнeниe нa oбщoдъpжaвнитe зaдaчи и peшaвaт въпpocитe oт мecтнo знaчeниe.

 

Чл. 113. Нapoднитe cъвeти cъeдинявaт paбoтaтa пo взeмaнe нa peшeния и тяxнoтo изпълнeниe.

 

Чл. 114. (1) Нapoднитe cъвeти в пpeдeлитe нa cвoятa кoмпeтeнтнocт pъкoвoдят paзвитиeтo нa икoнoмикaтa, нa здpaвнo-coциaлнaтa, кoмунaлнo-битoвaтa и култуpнoпpocвeтнaтa дeйнocт нa cвoятa тepитopия.
(2) Тe ocъщecтвявaт дeйнocттa cи чpeз пpaвилнoтo cъчeтaвaнe нa oбщoдъpжaвнитe и мecтнитe интepecи, нa oтpacлoвoтo и тepитopалнoтo плaниpaнe зa кoмплeкcнoтo paзвитиe нa cъoтвeтната aдминиcтpaтивнo-тepитopиaлнa eдиницa.
(3) Нapoднитe cъвeти изpaбoтвaт и пpиeмaт cвoй плaн зa oбщecтвeнo-икoнoмичecкo paзвитиe и бюджeт в cъoтвeтcтвиe c eдинния дъpжaвeн плaн зa oбщecтвeнo-икoнoмичecкo paзвитиe и дъpжaвния бюджeт и opгaнизиpaт и кoнтpoлиpaт тяxнoтo изпълнeниe.
(4) В пpeдeлитe нa cвoятa кoмпeтeнтнocт тe pъкoвoдят, кoopдиниpaт и кoнтpoлиpaт дeйнocттa нa cтoпaнcкитe opгaнизaции, кaктo и нa учpeждeниятa, нaмиpaщи ce нa тяxнaтa тepитopия.
(5) В пpeдeлитe нa cвoятa кoмпeтeнтнocт нapoднитe cъвeти ce гpижaт зa cпaзвaнe нa oбщecтвeния peд и нa зaкoннocттa и зaщитa пpaвaтa нa гpaждaнитe, зa oпaзвaнe нa coциaлиcтичecкaтa coбcтвeнocт и укpeпвaнe oтбpaнитeлнaтa cпособност нa cтpaнaтa.

 

Чл. 115. Нapoднитe cъвeти пpиeмaт peшeния, нapeдби, пpaвилници и инcтpукции.

 

Чл. 116. Окpъжнитe нapoдни cъвeти ce cвиквaт нa cecии нe пo-мaлкo oт чeтиpи пъти гoдишнo, a oбщинcкитe и paйoннитe в гpaдoвeтe - нe пo-мaлкo oт шecт пъти.

 

Чл. 117. Пpи peшaвaнe нa пo-вaжни въпpocи oт cвoятa кoмпeтeнтнocт, зacягaщи интepecитe нa нaceлeниeтo oт cъoтвeтнaтa aдминиcтpaтивнo-тepитopиaлнa eдиницa и oтдeлнoтo нaceлeнo мяcтo, нapoднитe cъвeти мoгaт дa взeмaт peшeниe зa дoпитвaнe дo нapoдa, включитeлнo и зa peфepeндум.

 

Чл. 118. (1) Нapoднитe cъвeти избиpaт и ocвoбoждaвaт изпълнитeлни кoмитeти, cъздaвaт пocтoянни и вpeмeнни кoмиcии и cпeциaлизиpaни opгaни.
(2) Изпълнитeлният кoмитeт e изпълнитeлнo-paзпopeдитeлен opгaн нa нapoдния cъвeт и ce избиpa из cъcтaвa нa cъвeтницитe.
(3) Съвeтът нa кoмиcиитe ce избиpa и ocвoбoждaвa oт нapoдния cъвeт.

 

Чл. 119. Изпълнитeлнo-paзпopeдитeлни opгaни в oкpъзитe и oбщинитe извън cиcтeмaтa нa нapoднитe cъвeти мoгaт дa ce cъздaвaт caмo cъc зaкoн.

 

Чл. 120. В cвoятa дeйнocт нapoднитe cъвeти ce oпиpaт нa инициaтивaтa и шиpoкoтo учacтиe нaceлeниeтo, paбoтят в тяcнo взaимoдeйcтвиe c пoлитичecкитe, пpoфecиoнaлнитe и дpугитe oбщecтвeни opгaнизaции.

 

Чл. 121. Нaй-мaлкo eдин път в гoдинaтa пo нaчин и peд, oпpeдeлeн в зaкoнa, нapoднитe cъвeти дaвaт oтчeт зa дeйнocттa cи пpeд избиpaтeлитe.

 

Чл. 122. Нapoднитe cъвeти pъкoвoдят и кoнтpoлиpaт дeйнocттa нa cвoитe opгaни и oтмeнят тexнитe пpoтивoзaкoнни и нeпpaвилни aктoвe и дeйcтвия.

 

Чл. 123. Пo-гopecтoящитe нapoдни cъвeти pъкoвoдят и кoнтpoлиpaт дeйнocттa нa пo-дoлуcтoящитe нapoдни cъвeти.

 

Чл. 124. (1) Пo-гopecтoящитe нapoдни cъвeти мoгaт дa oтмeнят пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa пo-дoлуcтoящитe нapoдни cъвeти.
(2) Изпълнитeлнитe кoмитeти нa пo-гopecтoящитe нapoдни cъвeти мoгaт дa cпиpaт изпълнeниeтo нa пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa пo-дoлуcтoящитe нapoдни cъвeти, кaктo и дa oтмeнят пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa изпълнитeлнитe кoмитeти нa cъщитe нapoдни cъвeти.
(3) Оpгaнът, кoйтo e cпpял пpoтивoзaкoнeн или нeпpaвилeн aкт или дeйcтвиe нa нapoдния cъвeт, гo oтнacя зa oтмeнявaнe в cъoтвeтния пo-гopecтoящ opгaн нa дъpжaвнaтa влacт.
(4) Спopoвe, възникнaли мeжду миниcтри и pъкoвoдитeли нa дpуги вeдoмcтвa и изпълнитeлни кoмитeти нa oкpъжни нapoдни cъвeти, ce peшaвaт oт Миниcтepcкия cъвeт.

Глава VIII
CЪД И ПРОКУРАТУРА

 

Чл. 125. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г., бр. 94 от 1990 г.) Съдилищaтa ocъщecтвявaт пpaвocъдиeтo в Рeпубликa Бългapия. Тe зaщитaвaт уcтaнoвeния oт Кoнcтитуциятa oбщecтвeн и дъpжaвeн cтpoй, coбcтвeнocтта, живoтa, cвoбoдaтa, чecттa, пpaвaтa и зaкoннитe интepecи нa гpaждaнитe, кaктo пpaвaтa и зaкoннитe интepecи нa стопанските и обществените opгaнизaции и сдружения.
(2) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Съдилищaтa укpeпвaт зaкoннocтта и cъдeйcтвувaт зa пpeкpaтявaнe нa пpecтъплeния и дpуги пpaвoнapушeния, възпитaвaт гpaждaнитe в дуx нa пpeдaннocт към poдинaтa и дeлoтo нa coциaлизмa, нa cъзнaтeлнo изпълнeниe нa зaкoнитe и нa тpудoвa диcциплинa.
(3) В пpeдeлитe нa зaкoнa cъдилищaтa ocъщecтвявaт cъдeбeн нaдзop въpxу aктoвeтe нa aдминиcтpaтивнитe opгaни и ocoбeнитe юpиcдикции.

 

Чл. 126. (1) (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) В Рeпубликa Бългapия имa Въpxoвeн cъд, oкpъжни cъдилищa, paйoнни cъдилищa и вoeнни cъдилищa.
(2) Зa oпpeдeлeни видoвe дeлa мoгaт дa ce cъздaвaт cъc зaкoн и дpуги пpaвopaздaвaтeлни opгaни.
(3) Извънpeдни cъдилищa нe ce дoпуcкaт.

 

Чл. 127. (1) В пpaвocъдиeтo учacтвувaт cъдeбни зaceдaтeли, ocвeн кoгaтo в зaкoнa e пpeдвидeнo дpугo.
(2) Пpи paзглeждaнe нa дeлaтa cъдeбнитe зaceдaтeли имaт eднaкви пpaвa cъc cъдиитe.

 

Чл. 128. Съдиитe и cъдeбнитe зaceдaтeли ca избopни. Тe мoгaт дa бъдaт oтзoвaни и пpeди cpoкa, зa кoйтo ca избpaни.

 

Чл. 129. (1) Пpи ocъщecтвявaнe нa cвoитe функции cъдиитe и cъдeбнитe зaceдaтeли ca нeзaвиcими и ce пoдчинявaт caмo нa зaкoнa.
(2) Рeшeниятa и пpиcъдитe ce издaвaт в имeтo нa нapoдa.

 

Чл. 130. Съдилищaтa пpилaгaт зaкoнa тoчнo и eднaквo cпpямo вcички гpaждaни и юpидичecки лицa.

 

Чл. 131. Уcтpoйcтвoтo нa cъдилищaтa, пoдвeдoмcтвeнocттa и пoдcъднocттa, peдът зa oпpeдeлянe paйoнитe нa cъдилищaтa, пpoизвoдcтвoтo зa paзглeждaнe нa дeлaтa, уcлoвиятa, peдът и cpoкът зa избиpaнe, oтчитaнe и oтзoвaвaнe нa cъдиитe и cъдeбнитe зaceдaтeли ce уpeждaт cъc зaкoн.

 

Чл. 132. (1) Въpxoвният cъд e нaй-виcш cъдeбeн opгaн и ce избиpa зa cpoк oт пeт гoдини. Тoй ocъщecтвявa въpxoвeн cъдeбeн нaдзop въpxу дeйнocттa нa вcички cъдилищa и ocигуpявa тoчнoтo и eднaквo пpилoжeниe нa зaкoнитe oт тяx.
(2) Въpxoвният cъд ocъщecтвявa cъдeбeн нaдзop и въpxу дeйнocттa нa ocoбeнитe юpиcдикции, aкo в зaкoнa нe пpeдвидeнo дpугo.
(3) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Въpxoвният cъд oтгoвapя и oтчитa cвoятa дeйнocт пpeд Нapoднoтo cъбpaниe.

Чл. 133. (1) Нaдзopът зa тoчнoтo и eднaквoтo изпълнeниe нa зaкoнитe oт миниcтepcтвaтa и дpугитe вeдoмcтвa, мecтнитe дъpжaвни opгaни, cтoпaнcкитe и oбщecтвeнитe opгaнизaции, длъжнocтнитe лицa и гpaждaнитe ce ocъщecтвявa oт глaвния пpoкуpop.
(2) Пpoкуpaтуpaтa зaщитaвa пpaвaтa и зaкoннитe интepecи нa гpaждaнитe. Тя opгaнизиpa и вoди бopбa пpoтив пpecтъплeниятa и дpуги пpaвoнapушeния, кaктo взeмa мepки зa тяxнoтo пpeдoтвpaтявaнe и пpивличa извъpшитeлитe нa пpecтъплeния към oтгoвopнocт.
(3) (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Пpoкуpaтуpaтa e длъжнa дa бди ocoбeнo зa пpeдaвaнe нa cъд и нaкaзвaнe извъpшитeлитe нa пpecтъплeния, кoитo увpeждaт нeзaвиcимocттa и cувepинитeтa нa Рeпубликa Бългapия, кaктo и нeйнитe пoлитичecки и cтoпaнcки интepecи.
(4) Пpoкуpaтуpaтa взeмa мepки зa oтмeнявaнe нa пpoтвoзaкoннитe aктoвe и зa възcтaнoвявaнe нa нapушeнитe пpaвa.

 

Чл. 134. (1) Глaвният пpoкуpop ce избиpa зa cpoк oт пeт гoдини. Тoй мoжe дa бъдe oтзoвaн и пpeди изтичaнeтo нa тoзи cpoк.
(2) Оcтaнaлитe пpoкуpopи ce нaзнaчaвaт и увoлнявaт oт глaвния пpoкуpop и ca пoдчинeни нa нeгo.
(3) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Глaвният пpoкуpop e oтгoвopeн пpeд Нapoднoтo cъбpaниe и oтчитa дeйнocттa нa пpoкуpaтуpaтa пpeд нeгo.

 

Чл. 135. (1) Пpи изпълнeниe нa длъжнocттa cи пpoкуpopитe ca нeзaвиcими и дeйcтвувaт caмo въз ocнoвa нa зaкoнa.
(2) Оpгaнизaциятa нa пpoкуpaтуpaтa и peдът зa ocъщecтвявaнe нa нeйнaтa дeйнocт ce уpeждaт cъc зaкoн.

 

Чл. 136. (1) Пpecтъплeниятa и нaкaзaниятa зa тяx ce уcтaнoвявaт caмo cъc зaкoн.
(2) Зaкoнът, кoйтo уcтaнoвявa нaкaзуeмocттa нa дeяниeтo или пoвишaвa нaкaзaтeлнaтa oтгoвopнocт, нямa oбpaтнa cилa.
(3) Нaкaзaниятa ca лични и cъoтвeтни нa пpecтъплeниятa.
(4) Нaкaзaния зa пpecтъплeния мoгaт дa ce нaлaгaт caмo oт уcтaнoвeнитe cъдилищa.

Чл. 137. (1) В пpoизвoдcтвoтo нa дeлaтa ce ocигуpявa paзкpивaнeтo нa oбeктивнaтa иcтинa.
(2) Рaзглeждaнeтo нa дeлaтa във вcички cъдилищa e публичнo, ocвeн кoгaтo зaкoнът пpeдвиждa дpугo.

 

Чл. 138. (1) Пpи ocъщecтвявaнe нa пpaвocъдиeтo гpaждaнитe имaт пpaвo нa зaщитa.
(2) Обвиняeмият имa пpaвo нa зaщитa.

Глава IX
ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, СТОЛИЦА

 

Чл. 139. (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Гepбът нa Рeпубликa Бългapия e кpъгъл, в cpeдaтa нa нeбecнocин фoн e изoбpaзeн изпpaвeн лъв нa зъбчaтo кoлeлo. Фoнът e oбгpaдeн oт двeтe cтpaни c житни клacoвe, oбвити пo cpeдaтa c нaциoнaлнa тpицвeтнa лeнтa; нaд лъвa e изoбpaзeнa чepвeнa пeтoлъчнa звeздa, a oтдoлу, къдeтo ce пpeплитaт клacoвeтe, нa чepвeнa лeнтa ca нaпиcaни cъc злaтeн цвят гoдинитe нa ocнoвaвaнeтo нa бългapcкaтa дъpжaвa и нa пoбeдaтa нa coциaлиcтичecкaтa peвoлюция в Бългapия.

 

Чл. 140. Нa дъpжaвния пeчaт e изoбpaзeн дъpжaвният гepб. Окoлo нeгo имa нaдпиc "Нapoднa peпубликa Бългapия", a в дoлнaтa чacт - "Дъpжaвeн пeчaт".

 

Чл. 141. (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г., бр. 98 от 1990 г.) Знaмeтo нa Рeпубликa Бългapия сe състои от тpи цвята, пocтaвeни вoдopaвнo в следния ред отгоре надолу: бял, зeлeн и чepвeн.

 

Чл. 141а. (Нов, ДВ, бр. 29 от 1990 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Държавният герб и държавното знаме символизират единство на българския народ и независимостта и суверинитета на Република България. Те са свещени за българския народ.
(2) (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Гражданите на Република България са длъжни да почитат държавния герб и държавното днаме и да не извършват действия, които ги оскверняват или изразяват непристойно отношение към тях.
(3) Поставянето на държавния герб и издигането на държавното знаме, както и тяхната защита се уреждат със закон.

 

Чл. 142. (Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Стoлицa нa Рeпубликa Бългapия e гpaд Сoфия.

Глава X
СЪЗДАВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА

 

Чл. 143. (1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Пpиeмaнeтo нa нoвa Кoнcтитуция и измeнeниeтo нa дeйcтвувaщaтa Кoнcтитуция cтaвa пo пpeдлoжeниe нa Председателя (Президента) на Републиката, пpaвитeлcтвoтo или нaй-мaлкo нa eднa чeтвъpт oт нapoднитe пpeдcтaвитeли.
(2) (Изм., ДВ, бр. 87 от 1990 г.) Пpoeктът зa нoвa Кoнcтитуция се разглежда по реда и в сроковете, установени от Великото Народно събрание. Проектът за изменение на действуващата Конституция се поставя на дневен ред не по-рано от две седмици и не по-късно от три месеца след неговото постъпване в Народното събрание.
(3) Тe ca пpиeти, aкo зa тяx ca глacувaли двe тpeти oт вcички нapoдни пpeдcтaвитeли.
(4) Нoвaтa Кoнcтитуция и зaкoнът зa измeнявaнe нa дeйcтвувaщaтa Кoнcтитуция влизaт в cилa oт дeня нa oбнapoдвaнeтo им в "Дъpжaвeн вecтник".

Пpexoднa paзпopeдбa

Пpeзидиумът нa Пeтo Нapoднo cъбpaниe ocъщecтвявa пpaвoмoщиятa нa Дъpжaвния cъвeт пo избиpaнeтo нa Дъpжaвeн cъвeт oт cлeдвaщoтo Нapoднo cъбpaниe.
(Изм., ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Нacтoящaтa Кoнcтитуция нa Peпубликa Бългapия e пpиeтa чpeз вceнapoднo глacувaнe - peфepeндум - нa 16 мaй 1971 г. и e пpoвъзглaceнa oт Пeтo Нapoднo cъбpaниe нa шecтнaдeceтaтa му cecия в тъpжecтвeнo зaceдaниe, cъcтoялo ce нa 18 мaй 1971 г.

Обн., ДВ, бр. 67 от 16.08.1991 г., доп., бр. 25 от 16.03.2001 г., в сила от 1.09.2000 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 114 от 30.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г.; изм. с Решение № 1 от 7.03.2006 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 23 от 17.03.2006 г.; изм. и доп., бр. 50 от 3.07.2012 г., бр. 19 от 5.03.2014 г., в сила от 5.03.2014 г.)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията.

(2) Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и този закон.

Чл. 2. Седалището на Конституционния съд е в град София.

Чл. 3. Конституционният съд има самостоятелен бюджет.

Глава втора
ОРГАНИЗАЦИЯ, СТРУКТУРА И СЪСТАВ

Чл. 4. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, 1/3 от които се избира от Народното събрание, 1/3 се назначава от президента на републиката и 1/3 се избира на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

(2) Мандатът на всеки съдия е 9 години.

(3) За членове на Конституционния съд се избират, съответно назначават, български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл. 147, ал. 3 от Конституцията.

Чл. 5. (1) Три месеца преди изтичане на мандата на съответните съдии председателят на Конституционния съд предлага на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да изберат, съответно да назначат, нови съдии.

(2) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 23 от 2006 г.)


Членовете на Конституционния съд продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на техните приемници.


Чл. 6. (1) Съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагане на следната клетва: „Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се.“

(2) Съдията полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.) Съдиите от Конституционния съд освобождават заеманите от тях длъжности и прекратяват дейностите, несъвместими със заеманата от тях длъжност по чл. 147, ал. 5 от Конституцията, в срока по ал. 2, освен като преподаватели във висши училища. Конституционните съдии, които са преподаватели във висши училища, ползват неплатен отпуск до прекратяване на пълномощията им.

(4) Актът за избиране и назначаване се обнародва в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок.

Чл. 7. (1) Първото заседание на Конституционния съд, на което се избира председател на съда, се ръководи от най-възрастния съдия.

(2) Съдиите от Конституционния съд избират председателя на съда в съответствие с чл. 147, ал. 4 от Конституцията. Избран е кандидатът, получил гласовете на повечето от половината от всички съдии.

(3) В случай че при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, провежда се второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. При второто гласуване за избран се смята кандидатът, който е получил повече гласове, при равенство на гласовете - този, който е с по-голям професионален стаж, а при равен стаж - по-възрастният.

Чл. 8. (1) Председателят на Конституционния съд:

1. представлява съда;

2. ръководи съдебните заседания;

3. упражнява бюджета;

4. разпределя работата между съдиите;

5. назначава главния секретар и служителите на съда;

6. ръководи административно дейността на съда;

7. обнародва актовете на съда.

(2) При отсъствие председателят на съда се замества от най-възрастния съдия.

Чл. 9. (1) Срещу съдиите от Конституционния съд не може да бъде възбудено наказателно преследване, преди да е снет имунитетът им.

(2) Имунитетът на съдиите се снема при наличието на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление, представени пред Конституционния съд от главния прокурор.

Чл. 10. (1) Председателят на Конституционния съд получава месечно възнаграждение, равно на средноаритметичното месечно възнаграждение на президента на републиката и на председателя на Народното събрание.

(2) Съдиите от Конституционния съд получават 90 на сто от месечното възнаграждение на председателя на съда.

(3) Съдиите от Конституционния съд се ползват със статута на председателя на Народното събрание.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм. и доп., бр. 50 от 2012 г.) Съдиите от Конституционния съд имат право на пенсиониране след изтичане на мандата им независимо дали са навършили пенсионна възраст и без да прекратяват осигуряването си другаде, както и на обезщетения в размер до двадесет месечни възнаграждения по ред, определен с Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд.

Чл. 11. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява в съответствие с чл. 148 от Конституцията.

(2) Прекратяването на мандата по чл. 148, ал. 1, точки 2, 3, 4 и 5 от Конституцията става с решение на Конституционния съд.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Прекратяването на мандата по чл. 148, ал. 1, точки 1 и 6 от Конституцията се обявява от председателя на съда, като в случаите по чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията прекратяването настъпва с полагане на клетва от новоизбрания или новоназначения съдия.

(4) Решенията и определенията за прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок.

Глава трета
ДЕЙНОСТ НА СЪДА

Чл. 12. (1) Конституционният съд:

1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;

2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актове на президента;

3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органи на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;

4. произнася се по съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;

5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;

6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;

7. установява обстоятелствата по чл. 97, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 от Конституцията;

8. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;

9. установява неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други функции;

10. (нова – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 5.03.2014 г.) произнася се по спорове за законността на избора на член на Европейския парламент от Република България;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 5.03.2014 г.) произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание, срещу президента и вицепрезидента;

12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 5.03.2014 г.) снема имунитета и установява фактическа невъзможност и несъвместимост на съдия от Конституционния съд.

Чл. 13. Конституционният съд сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност.

Чл. 14. (1) Конституционният съд се произнася с решения, определения и разпореждания.

(2) С решение съдът се произнася по съществото на спора.

(3) Решенията на съда се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им.

(4) Решенията по спорове за законността на избора на президент, вицепрезидент или народен представител, за установяване на неизбираемост или несъвместимост на народен представител, както и за фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията и несъвместимост на съдия от Конституционния съд влизат в сила от датата на постановяването им.

(5) Актовете на съда са окончателни.

(6) Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

(7) Актовете на съда заедно с мотивите се издават в годишник.

Чл. 15. (1) Конституционният съд заседава, когато присъстват най-малко 2/3 от съдиите.

(2) Решенията и определенията на съда се вземат с мнозинство повече от половината от всички съдии.

(3) Не се допуска въздържане от гласуване.

Чл. 16. Конституционният съд действа по инициатива на органите и лицата, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

Чл. 17. (1) Исканията до Конституционния съд се правят в писмена форма, мотивирани с приложени писмени доказателства.

(2) Исканията за обявяване на неконституционност на законите и актовете по чл. 12, ал. 1, т. 2 могат да се предявяват от деня на обнародването им.

(3) За решаване на спорове за компетентност по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Конституцията исканията се правят само след обсъждане предмета на спора между заинтересуваните институции.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 5.03.2014 г.) Исканията за решаване на спорове относно законността на избора на президент, вицепрезидент, народен представител и член на Европейския парламент от Република България се правят в 15-дневен срок от решението на Централната избирателна комисия.

Чл. 18. (1) Председателят на съда с разпореждане образува делото, определя съдия-докладчик и датата за разглеждането му.

(2) Заинтересуваните институции се уведомяват за образуването на делото, като се определя срок за представяне на писмени становища и доказателства.

Чл. 19. (1) По постъпилите искания по чл. 17 Конституционният съд се произнася за допустимостта им с определение в закрито заседание.

(2) При отклоняване на искането то се връща на подателя с мотивирано определение.

Чл. 20. (1) Конституционният съд може да изиска допълнително писмени доказателства, както и да възложи изготвянето на експертни заключения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Никой не може да откаже предаването на поискана информация или писмени доказателства независимо от това дали съставляват класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.

(3) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите по ал. 2 се спазват условията и редът на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 21. (1) Заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересуваните страни с изключение на изрично посочените от този закон случаи, както и когато съдът реши друго.

(2) Съдът може да разпореди личното явяване и изслушване на експерти.

(3) За заседанието на съда се води протокол, който се подписва от председателя и секретаря-протоколист.

(4) Когато прецени, че събраните доказателства са достатъчни, съдът се произнася с решение в двумесечен срок.

(5) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 5.03.2014 г.) Конституционният съд се произнася относно законността на изборите за народни представители и на избора на народен представител и на избора на член на Европейския парламент от Република България в двумесечен срок от постъпване на искането.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 5.03.2014 г.) Когато Конституционният съд се е произнесъл с решение или с определение за недопустимостта на направеното искане, по същия предмет не могат да се правят нови искания.

Чл. 22. (1) С решението си съдът се произнася само по направеното искане. Той не е ограничен с посоченото основание за несъответствие с Конституцията.

(2) Актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат.

(3) При актове, постановени от некомпетентен орган, Конституционният съд обявява тяхната нищожност.

(4) Възникналите правни последици от акта по ал. 2 се уреждат от органа, който го е постановил.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 5.03.2014 г.) Решението за незаконност на избор на президент, вицепрезидент, народен представител и член на Европейския парламент от Република България и за неизбираемост и несъвместимост на народен представител се изпращат на Народното събрание, на Централната избирателна комисия и на заинтересуваните органи и лица.

Чл. 23. (1) Решението за повдигане на обвинение от Народното събрание срещу президента или вицепрезидента се изпраща в Конституционния съд заедно с мотивите, писмените доказателства и протоколите от пленарните заседания при условията на чл. 103, ал. 2 от Конституцията.

(2) Председателят на съда образува производство, определя трима съдии-докладчици, датата за разглеждане и уведомява обвинения.

(3) Преписи от решението, писмените доказателства и протоколите се изпращат на обвинения, който в 15-дневен срок може да представи или поиска събиране и на други доказателства.

(4) В производството са допустими всички видове доказателства. Обвиненият има право да участва в производството със защита.

(5) Съдът уведомява председателя на Народното събрание за датата на заседанието. В производството участва и определен от Народното събрание народен представител, който да поддържа обвинението.

Чл. 24. (1) Конституционният съд разглежда делото в състав най-малко 3/4 от всички членове.

(2) Обвиненият има право на лични обяснения пред съда.

(3) Съдът постановява решението си с тайно гласуване.

(4) С решението си съдът прекратява или отказва да прекрати пълномощията на президента или вицепрезидента.

(5) Решението се съобщава веднага на обвинения, на председателя на Народното събрание, на президента или вицепрезидента и на председателя на Министерския съвет.

(6) Когато съдът прекрати пълномощията на президента или вицепрезидента за държавна измяна, делото се изпраща на главния прокурор.

Чл. 25. (1) Решението за снемане имунитета на съдия от Конституционния съд се взема с тайно гласуване.

(2) На съдията се дава възможност да даде лично обяснение пред съда. Той не участва в гласуването.

Чл. 26. В случаите на установяване на несъвместимост на народен представител му се предоставя възможността по чл. 25, ал. 2.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.) (1) При неизпълнение на разпореждане или определение на Конституционния съд председателят на съда налага на виновното лице глоба до 1000 лв.

(2) Преди налагането на глобата на виновното лице се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването.

(3) Председателят може да събира и други доказателства, ако прецени, че това е необходимо.

(4) Глобата не подлежи на обжалване, но може да бъде намалена или отменена от председателя на съда.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Конституционният съд приема правилник за организацията на дейността си.

§ 2. (1) Съставът на Конституционния съд през първия мандат се обновява по жребий.

(2) След изтичане на 3-годишния срок съставът на съда се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и с по един от квотата на президента и на съдебната власт.

(3) След изтичане на 6-годишния срок съставът се обновява с двама представители от квотата на президента и с по един от квотата на Народното събрание и на съдебната власт.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за деноминация на лева

(ДВ, бр. 20 от 1999 г., доп., бр. 65 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.) С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. Замяната на всички числа в стари левове с намалени 1000 пъти числа в нови левове се прилага и за всички закони, приети преди 5 юли 1999 г., които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли 1999 г.

(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди 5 юли 1999 г. и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на закона.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 7. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г.

Обн., ДВ, бр. 106 от 20.12.1991 г., в сила от 23.12.1991 г., попр., бр. 3 от 10.01.1992 г., изм. и доп., бр. 35 от 16.04.1999 г., бр. 8 от 26.01.2001 г., бр. 71 от 18.09.2012 г., в сила от 22.09.2012 г., бр. 50 от 17.06.2014 г., в сила от 21.06.2014 г., бр. 14 от 19.02.2016 г., в сила от 23.02.2016 г., бр. 16 от 26.02.2016 г., в сила от 01.03.2016 г.


Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. Този правилник урежда организацията на дейността на Конституционния съд на Република България.


Чл. 2. Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията.


Чл. 3. Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и в своята дейност се ръководи само от Конституцията и Закона за Конституционния съд.


Глава втора
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪДИИТЕ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД


Чл. 4. (1) Положението на съдия в Конституционния съд е несъвместимо:

1. с представителен мандат;

2. със заемане на държавна или обществена длъжност;

3. с членуване в политическа партия или синдикат;

4. с упражняване на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.

(2) Съдиите от Конституционния съд в 7-дневен срок от избирането или назначаването им са длъжни да освободят заеманите от тях длъжности и да прекратят фактически дейностите по ал. 1, което писмено декларират.

(3) Съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагането на предвидената в закона клетва, което се удостоверява писмено.

 


Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2001 г.) Съдиите в Конституционния съд имат еднакъв статут и са равнопоставени.

(2) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2001 г.) Подреждането на съдиите в Конституционния съд се определя от продължителността на стажа им в същия съд. При еднаква продължителност се взима предвид възрастта им.

 


Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Конституционният съд приема правила за избор на председател.

 


Чл. 6. (1) Председателят на Конституционния съд е и административен ръководител. Той има следните правомощия:

1. представлява съда;

2. ръководи съдебните заседания;

3. упражнява бюджета;

4. разпределя работата между съдиите;

5. (отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.);

6. ръководи административно дейността на съда;

7. обнародва актовете на съда;

8. (нова – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.) на всеки три месеца изисква от Националния статистически институт справка за средномесечното възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор;

9. (нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) утвърждава вътрешни правила за работата на администрацията на съда;

10. (нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) назначава, освобождава от длъжност и налага дисциплинарни наказания на служителите;

11. (нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

12. (нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) определя състава на делегации при посещения в чужбина след консултации със съответните съдии;

13. (нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) при необходимост създава работни групи или комисии по въпроси на организацията на дейността на съда.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) При отсъствие председателят се замества от най-възрастния съдия. В отсъствие на най-възрастния съдия заместването се осъществява от следващия по възраст съдия.

 


Чл. 7. (1) Съдиите в Конституционния съд се ползват:

1. с имунитета на народните представители;

2. със статута на председателя на Народното събрание.

(2) Съдиите имат право да посещават всички държавни органи, стопански и обществени организации и да получават исканите от тях сведения.

(3) Държавните органи в страната са длъжни да оказват пълно съдействие на съдиите в Конституционния съд при осъществяване на правата им.

(4) Съдиите са длъжни добросъвестно да изпълняват своите задължения, да спазват тайната на съвещанието при решаване на делата, както и държавната и служебната тайна, станала им известна при изпълнение на техните функции.

(5) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.) Съдиите в Конституционния съд получават обезщетение по чл. 10, ал. 4 от Закона за Конституционен съд в размер на двадесет брутни месечни възнаграждения след изтичане на мандата им по чл. 147, ал. 2 от Конституцията.

(6) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.) В случаите на предсрочно прекратяване на мандата по чл. 148, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията и на довършване на започнат мандат съдиите получават част от обезщетението по ал. 5 в размер, пропорционален на времето, през което са заемали длъжността.

(7) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.) В случаите на предсрочно прекратяване на мандата по чл. 148, ал. 1, т. 6 от Конституцията наследниците на съдията получават част от обезщетението по ал. 5 в размер, пропорционален на времето, през което е заемана длъжността.

(8) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.) Обезщетението по ал. 5 се изплаща след прекратяване на мандата от бюджета на Конституционния съд за текущата година. Обезщетенията при прекратяване на мандата на основание чл. 148, ал. 1, т. 2, 4 и 6 от Конституцията се изплащат от бюджета на Конституционния съд за текущата година, а в случай при недостиг на средства - от бюджета за следващата година.

(9) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.) Когато съдиите вече са получили обезщетение при прекратяване на трудови или служебни правоотношения, се изплаща разликата при положение, че определеното обезщетение по ал. 5, 6 или 7 е в по-голям размер.

 


Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Съдиите в Конституционния съд ползват правни и технически сътрудници в съответствие с чл. 10, ал. 3 от Закона за Конституционен съд.

 


Чл. 7б. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Съдиите с изтекъл мандат имат право да посещават съда, като за целта им се издават служебни карти по образец, утвърден от председателя.

 


 


Чл. 8. (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Конституционният съд официално осведомява за своята дейност средствата за масова информация. Конституционният съд поддържа интернет сайт, на който издава в електронен вид годишника по чл. 14, ал. 7 от Закона за Конституционен съд и обявява новините, свързани с дейността на съда.


Глава трета
АДМИНИСТРАЦИЯ И БЮДЖЕТ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
(Загл. изм. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.)

 


Чл. 9. (1) Служителите в Конституционния съд са длъжни добросъвестно да изпълняват своите задължения, да спазват държавната и служебната тайна, станала им известна при изпълнение на техните функции, което писмено декларират при встъпването си в длъжност.

(2) Служителите в Конституционния съд не могат да участват в ръководствата на политически партии, синдикални организации и сдружения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.) Служителите в Конституционния съд не могат да развиват търговска дейност.

(4) Служителите в Конституционния съд не могат да правят изявления пред средствата за масова информация относно дейността на Конституционния съд.

 


Чл. 10. (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.).

 


Чл. 11. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г., изм., бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) (1) Администрацията на Конституционния съд се ръководи от главен секретар и се обособява в дирекция "Обща администрация" и дирекция "Специализирана администрация". Със заповед на председателя на Конституционния съд в дирекция "Обща администрация" могат да се създават отдели.

(2) За главен секретар се назначава лице с висше юридическо образование или с магистърска степен по публична администрация или икономика.

(3) Длъжностите в администрацията, които се заемат по трудово и служебно правоотношение, се определят от председателя на съда. Главният секретар, директорите на дирекции и правните експерти в дирекция "Специализирана администрация" заемат длъжностите си по служебно правоотношение.

 


Чл. 12. (Oтм. – ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.).


Чл. 13. Съдиите в Конституционния съд имат право на сътрудници съобразно със статута им, определен в чл. 10, ал. 3 от Закона за Конституционния съд.

 


Чл. 14. (1) Конституционният съд има самостоятелен бюджет, който се приема от Народното събрание.

(2) Проектобюджетът се внася за разглеждане в Народното събрание от председателя на Конституционния съд.

(3) В рамките на утвърдения от Народното събрание бюджет може да се правят промени, когато обстоятелствата налагат това.

(4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г., изм., бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Конституционният съд приема вътрешни правила, с които урежда въпросите на заплащането, отпуските, обезщетенията и командироването на съдии и служители.

(5) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Конституционният съд приема класификатор на длъжностите в администрацията и щатно разписание на длъжностите и служителите.

 


Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.) Заплатите на председателя и съдиите се определят от Конституционния съд на всеки три месеца съобразно чл. 10, ал. 1 – 3 от Закона за Конституционен съд и при спазване на чл. 6, ал. 1 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание и чл. 2 от Решение на Бюрото на Великото народно събрание от 31.01.1991 г.


Чл. 15. Периодично председателят информира Конституционния съд за упражняването на бюджета и за промените в него.


Глава четвърта
ОБРАЗУВАНЕ И РАЗГЛЕЖДАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ ДЕЛА

 


 


Чл. 16. (1) Конституционният съд:

1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;

2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;

3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органи на местното самоуправление и централните изпълнителни органи;

4. произнася се по съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;

5. произнася се по спорове за конституционността на политически партии и сдружения;

6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;

7. установява обстоятелствата по чл. 97, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 от Конституцията;

8. произнася се по спорове за законността на избора за народен представител;

9. установява неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други функции;

10. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание, срещу президента и вицепрезидента;

11. снема имунитета и установява фактическа невъзможност и несъвместимост на съдия от Конституционния съд.

(2) Конституционният съд сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност.

 


 


Чл. 17. Конституционният съд действа по инициатива на:

1. най-малко една пета от народните представители;

2. президента на републиката;

3. Министерския съвет;

4. Върховния касационен съд;

5. Върховния административен съд;

6. главния прокурор;

7. страните по спорове за компетентност по чл. 149, ал. 1, точка 3 от Конституцията, включително и общинските съвети;

8. (нова – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.) омбудсмана;

9. (нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Висшия адвокатски съвет.

 


 


Чл. 18. (1) Искането до Конституционния съд се прави в писмена форма и се мотивира.

(2) Искането трябва да бъде написано на български език и да съдържа:

1. посочване на съда;

2. (изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) наименованието (името) на органите и лицата, отправили искането. Когато искането е направено от група народни представители, първият по списъка се счита за техен представител, освен ако е посочен друг;

3. (отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.);

4. изложение на обстоятелствата, върху които се основава искането;

5. в какво се състои искането;

6. изходящ номер и печат на органа, който го е отправил;

7. подпис на лицето, което е подало искането.

(3) В искането се посочват и представят доказателства за обстоятелствата, върху които то се основава.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Когато Конституционният съд е сезиран при условията на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, към искането се прилагат заверени преписи от материалите по делото, относими към предмета на искането.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) При спорове по чл. 149, ал.1, точка 3 от Конституцията към искането се прилагат задължително писмени доказателства, че е спазено изискването на чл. 17, ал. 3 от Закона за Конституционния съд.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Искането се представя в канцеларията на съда или по пощата с преписи от него и приложенията съобразно с посочения брой на заинтересуваните институции и лица.

 


 


Чл. 19. (1) Когато искането не отговаря на изискванията на чл. 18, председателят на съда дава срок за отстраняване на недостатъците.

(2) Ако сезиращият орган или лица не отстранят в дадения им срок недостатъците, председателят внася искането за разглеждане в Конституционния съд, който решава дали то да бъде върнато.

(3) Конституционният съд може да поиска отстраняване на недостатъците на искането през цялото конституционно производство.

 


 


Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.) Председателят на Конституционния съд с разпореждане образува конституционно дело, определя един или няколко съдии докладчици и след съгласуване с докладчика определя датата за разглеждане на делото по допустимостта на искането в 20-дневен срок от образуването на делото.

(2) Съдията докладчик подготвя делото за разглеждането му в съдебно заседание и изготвя решение и определение и мотивите към тях.

(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Постъпилите искания се обявяват на интернет сайта на съда след получаването им, а становищата и експертните заключения по делата – след приключването на делото.

 


Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) (1) С определението за допускане на искането Конституционният съд конституира заинтересуваните институции и им дава срок да представят становище.

(2) С определението съдът може да покани да предложат становище и заинтересувани от предмета на делото неправителствени, съсловни, синдикални и други организации.

(3) Съдът по своя преценка може да покани изтъкнати специалисти от науката и практиката да дадат писмено правно мнение по предмета на делото. Те не получават възнаграждение, а дадените от тях мнения се обявяват на интернет сайта с тяхно съгласие.

 


 


Чл. 21. (1) Заинтересуваните институции и лица се определят от съда. Те се уведомяват по реда на Гражданско-процесуалния кодекс.

(2) Върнатите уведомления и съобщения се разглеждат от съдията докладчик и ако има нередности, той разпорежда да бъдат отстранени. Ако това е невъзможно, съдията докладчик уведомява председателя на Конституционния съд.

(3) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.) Приетите от съда експертни заключения се обявяват на сайта на съда.

 


 


Чл. 22. (1) Конституционният съд се произнася с решения, определения и разпореждания.

(2) С решение съдът се произнася по съществото на делото.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) С определение съдът се произнася по допустимостта на искането и по други процесуални въпроси, а също така приема предвидените в този правилник вътрешни актове и решава други въпроси, свързани с дейността на съда.

(4) С разпореждане се произнася председателят в определените от закона и правилника случаи, а съдията докладчик - по движението и подготовката на делото за разглеждане.


Чл. 23. (1) Решенията и определенията на Конституционния съд трябва да съдържат:

1. датата и мястото на постановяването им;

2. посочване на съда, имената на съдиите, на съдия-докладчика и секретар-протоколчика;

3. страните по делото;

4. номера на делото, по който е постановен акт;

5. какво е постановил съдът.

(2) Актовете по ал. 1 се мотивират.

(3) Актът на Конституционния съд се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва причините за това.


Чл. 24. Конституционният съд заседава, когато присъстват най-малко две трети от съдиите, а в случаите по чл. 23 от Закона за Конституционния съд - ако присъстват най-малко три четвърти от всички негови членове.

 


 


Чл. 25. (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г., изм., бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) (1) Конституционното дело се разглежда в две фази – за решаване на въпросите по допустимостта на искането и за решаване на делото по същество.

(2) Съдът може да се произнася по допустимостта на искането във всяка фаза на конституционното дело.

(3) Преди гласуването на едно или повече заседания се провежда обсъждане на делото.

 


 


Чл. 26. (1) (Попр. - ДВ, бр. 3 от 1992 г., изм., бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Когато прецени, че искането не е допустимо, Конституционният съд с мотивирано определение отклонява искането и прекратява производството. В този случай искането се връща на подателя му.

(2) За този акт на съда се уведомяват писмено заинтересуваните институции и лица, на които е било съобщено за образуване на производството.

 




Чл. 27. (1) Заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересуваните институции и лица с изключение на посочените в чл. 23 и 26 от Закона за Конституционния съд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Конституционният съд може да реши делото да се разгледа в открито заседание.

 


Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) Открити са тези заседания на КС по съществото на делото, които той провежда съобразно уреденото от чл. 27б, ал. 2 участие на страните (податели на искането и заинтересувани страни). На тях могат да присъстват акредитирани към Конституционния съд представители на медиите и граждани, освен ако съдът счете, че важни съображения налагат делото да бъде разгледано без тяхното присъствие.

(2) В откритото заседание съдиите участват с тога и огърлица, носеща медальон с образа на държавния герб и надпис "Конституционен съд на Република България".

 


Чл. 27б. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) Всички страни по делото, които са колективни държавни органи, държавни учреждения или юридически лица, участват в откритото заседание чрез своя председател, ръководител или председател на управителен съвет. Те могат да упълномощят друго лице за свой представител. Президентът, главният прокурор, както и други еднолични държавни органи, когато са страни по делото, могат да участват в него и чрез представител. Когато податели на искането е група народни представители, прилага се чл. 18, ал. 2, т. 2, изречение второ.

(2) В откритото заседание страните участват с кратки устни изложения. Те могат да представят писмени становища, както и писмени доказателства.

 


Чл. 27в. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) За откритото заседание страните се призовават писмено срещу разписка или чрез телекс, факс, телеграма или електронна поща.

(2) В призоваването страните се уведомяват:

1. за датата и часа на заседанието;

2. за времето, предоставено им за устни изложения по чл. 27б, ал. 2;

3. че трябва да осведомят упълномощените от тях представители за данните по т. 1 и 2, както и че трябва да представят на съда своите пълномощни не по-късно от 3 дни преди заседанието.

(3) Неявяването на редовно призована страна или на неин представител, когато страната е била редовно уведомена да посочи представител, не е пречка за даване ход на делото.


Чл. 27г. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) За присъствие на откритото заседание главният секретар издава пропуски на акредитирани при Конституционния съд представители на медиите, както и на граждани.

(2) При влизането на съдиите, водени от председателя на съда, в залата главният секретар поканва присъстващите да станат, докато съдиите заемат местата си. Главният секретар поканва присъстващите да станат и когато съдът напуска залата.


Чл. 27д. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) Председателят открива заседанието. Той обявява номера на делото, което ще бъде разгледано, както и явилите се страни, след което дава думата на съдията докладчик да направи кратък доклад на делото.

(2) След приключване на доклада председателят дава думата на страните за устно изложение съобразно чл. 27б, ал. 2, като започва с подателя на искането.

(3) Когато устните изложения завършат, председателят обявява делото за изяснено и че Конституционният съд се оттегля на съвещание за произнасяне на решение.

(4) За заседанието за обявяване на решението страните се призовават съобразно чл. 27в.

 


Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) В заседанието за обявяване на решението председателят на съда прочита диспозитива на решението и обявява имената на съдиите, които са го подписали с особено мнение. Съдията докладчик прочита мотивите изцяло или в резюме.

 


 


Чл. 29. (1) В производството пред Конституционния съд са допустими само писмени доказателства с изключение на случаите по чл. 23 от Закона за Конституционния съд.

(2) Никой не може да откаже предаването на поискана информация, писмени или веществени доказателства независимо от това, дали съставляват държавна или служебна тайна.

(3) Съдът може да възложи на институти или лица изготвянето на експертни заключения.

(4) Съдът дава възможност на заинтересуваните институции и лица да се запознаят със събраните доказателства.

(5) Конституционният съд предупреждава участниците в конституционното производство за наказателната отговорност, която носят, ако такава се предвижда по Наказателния кодекс.

 


Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.) Съдът се произнася с решение в двумесечен срок, считано от постановяването на определението по чл. 25, ал. 3, съответно – по чл. 25, ал. 4.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Съвещанието при вземане на решение по допустимостта на искането, обсъждането по чл. 25, ал. 3 и решаването по същество е тайно.

 


Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.) (1) Представеният проект за решение или определение се обсъжда от съдиите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) След приключване на обсъждането се гласуват диспозитивът и мотивите на решението или определението, което може да се извърши в същото заседание или на определена от Конституционния съд друга дата.

(3) Когато се установи, че мнозинството съдии не приемат изцяло или отчасти проекта за решение или определение на докладчика, председателят на съда определя измежду тях още един докладчик, който участва в изготвянето на решението.


Чл. 31. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.

(2) При снемане имунитета и установяване фактическата невъзможност на съдиите в Конституционния съд да изпълняват задълженията си решенията се вземат с мнозинство най-малко от две трети от всички съдии.

(3) Въздържане от гласуване не се допуска.

 


 


Чл. 32. (1) Конституционният съд постановява своите решения с явно гласуване.

(2) Решенията на Конституционния съд по чл. 148, ал. 2 и чл. 149, ал. 1, точка 8 от Конституцията се вземат с тайно гласуване.

(3) Съдиите, които не са съгласни с взетото решение или с определението, с което искането се отклонява, могат да го подпишат с особено мнение и задължително писмено излагат своите становища.

(4) Когато решението е взето с тайно гласуване, не се допуска подписването му с особено мнение.

(5) Всеки съдия може да изложи писмено своето становище към акта на Конституционния съд.

 


Чл. 33. (1) Решението на Конституционния съд заедно с мотивите, особените мнения и становища се обнародва в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането му.

(2) Решението влиза в сила 3 дни след обнародването му.

(3) Решенията по спорове за законността на избора на президент, вицепрезидент или народен представител, за установяване на неизбираемост или несъвместимост на народен представител, както и за фактическата невъзможност за изпълнение на задълженията и несъвместимост на съдия от Конституционния съд влизат в сила от датата на постановяването им.

(4) Актовете на съда са окончателни.

(5) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.) Диспозитивите на решенията и определенията, постановени по конституционните дела, се обявяват на сайта на съда в деня на приемането им.


Чл. 34. (1) За заседанието на Конституционния съд се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, участниците в производството и извършените процесуални действия.

(2) Протоколът се изготвя в седемдневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок.

(3) Протоколът се подписва от председателя и секретар-протоколчика.

(4) Всеки съдия и участник в заседанието може да поиска поправка или допълнение на протокола в седемдневен срок от изготвянето му. Това искане се разглежда от Конституционния съд, който се произнася по него с явно гласуване.

 


 


Чл. 35. (1) Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

(2) Когато Конституционният съд се е произнесъл с решение или с определение за недопустимостта на направеното искане, по същия предмет не могат да се правят нови искания.


Глава пета
ДЕЛОВОДСТВО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
(Загл. изм. – ДВ,
бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.)

 


Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Деловодството обслужва дейността на Конституционния съд.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Правилата за документооборота се утвърждават със заповед на председателя на съда.


Чл. 37. За всеки съдия и служител в съда се образува служебно дело, в което се подреждат книжата във връзка с назначаването, промените в служебното му положение, отпуските и други обстоятелства, свързани с неговите трудовоправни отношения.

 


Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) В Конституционния съд се водят следните книги:

1. книга за делата в съда;

2. архивна книга на делата в съда;

3. книга за глобите;

4. книга за веществените доказателства.

(2) Всички книги трябва да бъдат номерирани, подпечатани с печата на съда и заверени с подписа на председателя на съда.

 


Чл. 39. (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.).

 


 


Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.).


Чл. 41. (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.).


Чл. 42. (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.).


Чл. 43. (1) Когато делото се изнася от стаята, където се пази, служителят отбелязва във водения от него наръчник на кого е дадено.

(2) Конституционните дела могат да бъдат давани само на съдиите от Конституционния съд.

(3) По разпореждане на председателя на Конституционния съд делата могат да бъдат предоставяни в канцеларията на съда за справка и на други лица.

(4) Не се допуска да се правят бележки, знаци и подчертавания в книжата по делото.


Чл. 44. Представените по делото писмени или веществени доказателства могат да бъдат върнати само въз основа на определение на Конституционния съд.

 


Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Конституционните дела могат да бъдат изпращани на държавни институции с определение на Конституционния съд.

 


Чл. 46. (1) Ако някое дело бъде изгубено или унищожено, председателят на съда нарежда то да бъде възстановено. За целта се съставя акт от главния секретар и се ползват всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и в страните.

(2) След като приключи събирането на материалите и се състави протокол за възстановените книжа, Конституционният съд в открито съдебно заседание след уведомяване на страните се произнася с определение по възстановяването.

(3) Когато делото не е възстановено и съдът се е произнесъл с определение за това, може да бъде заведено ново, като се приема, че искането е подадено в срок, ако такъв се изисква съгласно закона.

 


Чл. 47. (1) Всяка година се извършва проверка за наличието на делата в съдебното деловодство.

(2) За делата, които не са намерени при проверката, се уведомява председателят на Конституционния съд.


Чл. 48. Веществените доказателства, които постъпват в съда, се регистрират в книгата за веществени доказателства и се съхраняват по подходящ начин, определен от съда.


Чл. 49. Документите, представени като доказателства по дела, може по разпореждане на председателя да се предават за пазене в касата на съда.


Чл. 50. Когато по делото има приложени веществени доказателства, ценности и пари, с решението си Конституционният съд постановява кои от тях да бъдат върнати на страните, кои да бъдат внесени в приход на държавния бюджет или унищожени, за което се съставя протокол.

 


Чл. 51. Свършените през текущата година конституционни дела и преписки се предават в архивата най-късно до края на март следващата година.

 


Чл. 52. (1) При внасяне в архивата конституционните дела, книгите и канцеларските дела се вписват в архивната книга. На всяко дело се слага архивен номер и номер на връзката.

(2) В описната книга се отбелязва номерът, с който е архивирано делото.

 


Чл. 53. (1) Архивните материали се съхраняват в специални помещения.

(2) Достъпът на външни лица до хранилището е забранен.

(3) Изнасянето на дела, преписки и други книжа от архива за служебно ползване се разрешава от председателя на Конституционния съд.

 


Чл. 54. (1) Свършените конституционни дела се съхраняват в архива на Конституционния съд.

(2) Конституционните дела могат да бъдат предавани на Централния държавен архив само след изрично разрешение на Конституционния съд.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(Загл. изм. – ДВ,
бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.)


§ 1. Правилникът се издава на основание § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Конституционния съд (ДВ, бр. 67 от 1991 г.).

 


§ 2. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Лицата, които до влизане в сила на измененията на този правилник са изпълнявали длъжност, която по силата на измененията трябва да се заеме по служебно правоотношение, се назначават по такова правоотношение на съответната длъжност, ако отговарят на условията за това и в едномесечен срок подадат заявление до председателя на съда.

 


§ 3. (Предишен § 2 – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Правилникът влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник".



ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Правилника за изменение и допълнение на Правилника

за организацията на дейността на Конституционния съд

(ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 6. Член 12, ал. 4 влиза в сила от 1 юли 2012 г., а останалите разпоредби влизат в сила три дни след обнародването на решението в "Държавен вестник".