Справки
Търси
Резултати

Съдия: Мариана Карагьозова-Финкова

от: 18.6.2019 г.


Съдия: Филип Димитров

от: 28.5.2019 г.


Съдия: Надежда Джелепова

от: 9.5.2019 г.

Описание: Разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г.), чието обявяване за противоконституционна се иска, е изменена със Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от 44-то Народно събрание на 5 април 2019 година (обн., ДВ, бр. 33 от 19 април 2019 г.), като в края й е добавено: „като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1“. Конституционният съд намира, че промяната на § 8 ПЗР на ЗИДЗБН изисква производството по к.д. № 11/2018 година да бъде прекратено. Съдът е бил сезиран с разпоредба, която вече не съществува. Разглеждането на така изменената разпоредба означава съдът да се самосезира, което е недопустимо.



Съдия: Константин Пенчев

от: 9.5.2019 г.


Съдия: Гроздан Илиев

от: 9.5.2019 г.


Съдии: Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Таня Райковска

от: 9.5.2019 г.


Съдия: Павлина Панова

от: 19.4.2019 г.


Съдии: Атанас Семов, Таня Райковска

от: 19.4.2019 г.


Съдия: Георги Ангелов

от: 19.4.2019 г.


Съдия: Атанас Семов

от: 9.4.2019 г.

Описание: Съгласно чл. 84, т. 3 във връзка с чл. 60, ал. 1 от Конституцията единствено Народното събрание установява данъците и определя размера на държавните данъци и не може да делегира тези свои правомощия на изпълнителната власт. Изискването за законоустановеност на данъците обхваща всички техни елементи – данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и др. Въвеждането на по-високи ставки за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в списък на курортите в Република България, приеман от Министерския съвет, представлява нарушаваща Конституцията делегация на изключителни правомощия на Народното събрание. Данъкът върху недвижимите имоти e имуществен данък и като такъв се определя въз основа на стойността на имота, независимо за какви нужди се използва той. Поставянето на размера на ставката на данъка върху недвижимите имоти в зависимост от функционалната употреба на имота представлява недопустимо съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията смесване на елементи на имуществените и подоходните данъци. Разпоредбата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси противоречи на чл. 6, ал. 2, чл. 8, чл. 60, ал. 1, чл. 84, т. 3 и чл. 141 от Конституцията. Съгласно чл. 116 от Конституцията държавната служба се ползва от стабилитет на служебното правоотношение, без който държавният служител не би могъл да остане верен на волята и интересите на нацията и политически неутрален и да се ръководи единствено от предписанията на закона. Директорите на териториални дирекции, главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация на Централното митническо управление са висши държавни служители и дейността им се регулира от принципите за държавната служба. Принципът на стабилитет на служебното правоотношение на държавните служители гарантира осъществяването на техните функции по конституционно предписания начин. Той изисква прекратяването на служебното правоотношение да се извършва при наличието на изчерпателно изброени в закона обективни основания. Косвеното ограничаване на правото на съдебна защита е недопустимо според чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Принципът на равенство пред закона по чл. 6, ал. 2 от Конституцията не допуска въвеждане на по-неблагоприятен ред за прекратяване на служебното правоотношение само на определени категории държавни служители, без да е налице конституционно оправдание за това. Разпоредбите на ал. 4, изр. 2 и ал. 5, изр. 2 на чл. 9 ЗМ противоречат на чл. 6, ал. 2, чл. 116 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията.



Съдия: Красимир Влахов

от: 7.3.2019 г.


Съдии: Борис Велчев, Павлина Панова

от: 21.2.2019 г.


Съдия: Мариана Карагьозова-Финкова

от: 21.2.2019 г.


Съдия: Филип Димитров

от: 21.2.2019 г.


Съдия: Георги Ангелов

от: 21.2.2019 г.

Описание: Разпоредбите на чл.230, ал.1 и 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са предназначени да защитят престижа на съдебната власт, изведен като конституционна ценност в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията. Накърняването на престижа на съдебната власт е изрично посочено от конституционния законодател като едно от основанията за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател. Съгласно чл. 129, ал. 1 от основния закон, компетентна да направи това е съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по определен от закона ред. По аргумент за по-силното основание, съответната колегия на ВСС, макар това да не е изрично предвидено от основния закон, е компетентна и да отстрани временно съдия, прокурор или следовател в хипотезата на привличане като обвиняем в случаи по чл. 132 от Конституцията, водена от същата легитимна цел. Това правомощие на съответните колегии на ВСС е уредено на законово равнище. Поставяйки легитимна цел, обаче, законодателят специално в ал. 1 от чл. 230 ЗСВ предвижда средство за постигането й, което застрашава вътрешната и външна независимост на съдебната власт. По смисъла на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ ВСС действа не като решаващ, т.е. имащ възможност да прецени и избере позицията си, орган на съдебната власт. Според оспорената ал. 1 на чл. 230 от ЗСВ, съответните колегии на ВСС гласуват решение за временното отстраняване, при което само потвърждават предписаното от законодателя ex lege разрешение, инициативата за което е на прокурора, и го обличат във формата на свое решение. Автоматизмът на действие на съответните колегии на ВСС в този случай представлява нарушаване на независимостта на съдебната власт, разбирана и като независимост на всеки от органите на съдебната власт спрямо другите при осъществяване на конституционните им функции. В своята съвкупност разпоредбите на чл. 117, 118 и 120 ал. 1 във връзка с чл. 4 ал. 1 от Конституцията въвеждат „специфичния авторитет“ или „престижа“ на съдебната власт в самостойна конституционна ценност. Изискванията за съхраняване на престижа на съдебната власт са специфични и следователно защитата й може да се различава от тази на престижа на която и да била друга държавна служба. Това оправдава въвеждането на специфична защита по законодателен ред, каквато е предвидена в съдържанието на атакуваната ал. 2 на чл. 230 ЗСВ. Доколкото става въпрос за разграничими ценности, тази защита е независима от и не следва да се смесва със защитата, предвидена в чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс за нуждите на наказателния процес по конкретно дело. В случаите по чл. 230 ал. 2 от ЗСВ задачата на ВСС не е да правораздава, а да прояви властническа воля, чрез която да избере да защити ли или не магистрат срещу евентуален произвол. Решението на ВСС в този случай не разрешава наказателноправния казус, а единствено възпира настъпването (до окончателното му разрешаване) на една от предвидените в закона последици от иницииране на наказателното преследване – временно отстраняване на магистрат от длъжност.



Съдии: Георги Ангелов, Красимир Влахов, Надежда Джелепова, Павлина Панова

от: 21.2.2019 г.


Съдия: Атанас Семов

от: 24.1.2019 г.


Съдия: Георги Ангелов

от: 22.1.2019 г.

Описание: определение по допустимост




Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки