Конституционен съд на Република България

Вид на акта

искане

Дата

10-02-2011 г.

Към дело

ДО
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИСКАНЕ
от група народни представители от 41-ото Народно събрание на Република България за обявяване на противоконституционност на чл. 98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (Обн., ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г., изм., ДВ, бр. 60 от 30.07.2009 г., Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 3.12.2009 г. - бр. 98 от 11.12.2009 г., доп., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 г., изм. и доп., ДВ, бр. 43 от 8.06.2010 г.) като противоречащ на чл. 4, ал. 1 (и преамбюла); чл. 89; чл. 112 от Конституцията

По чл. 149, ал. 1, т. 2
от Конституцията

Уважаеми господа конституционни съдии,

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) е специфичен нормативен акт, който по ранг има силата на закон (Решение № 7/2010 г. КС).

Обществените отношения, които този ПОДНС регулира основно са взаимодействието и баланса на централните органи на властта, в т.число отношенията между Народно събрание и Министерски съвет. Правилникът трябва да конкретизира и развие конституционните принципи и норми на основния ни закон. В този смисъл ПОДНС се явява пряко продължение на конституционните идеи, а не да им противоречи или да “дописва” Конституцията.

Чл. 98 от ПОДНС гласи: “При гласуване на доверие или отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца.”.

Тази правна норма е двусмислена и вътрешно противоречива. С нея се “дописва” Конституцията в противоречия с принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 К и преамбюла). Това е така, защото се прави недопустимо смесване на два конституционни института - вот на недоверие и вот на доверие.

Чл. 89 К е уреден в гл. трета “Народно събрание”. Той дава право на една пета от народните представители да предложат на НС да гласува недоверие на МС. Предложението е прието, като за него са гласували повече от половината от всички народни представители, т.е. минимум 121 депутата (чл. 89, ал. 1 К). Когато НС отхвърли предложението за гласуване на недоверие на МС, ново предположение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца (чл. 89, ал. 3 К). В тази насока е Решение № 13/1992 г. по к.д. № 27/92 (ДВ, бр. 87/92).

Вотът на доверие е друг конституционен институт (чл. 112 К). Той е уреден в гл. пета “Министерски съвет”. И това не е случайно. При него инициатор да сезира НС не са народните представители, а МС. Правителството може да поиска от НС да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, т.е. възможно и под 121, а не както е при вота на недоверие с квалифицирано мнозинство.

В текстът на чл. 112 К не се говори след какъв срок може да се иска нов вот на доверие от МС, защото живота е динамичен, като обществената и политическата обстановка може да наложат определени действия (виж в тази насока Р. 4/1994 г. на к.д. № 8/1994 г., ДВ бр. 56/94 г.). Освен това никъде в Конституцията не се прави паралел между вота на недоверие по чл. 89 К и вота на доверие по чл. 112 К.

Следователно чл. 98 ПОДНС противоречи на чл. 89 и чл. 112 К.

Господа конституционни съдии,

Моля на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 К да обявите чл. 98 от ПОДНС за неконституционносъобразен, противоречащ на чл. 4, ал. 1 (и преамбюла); чл. 89 и чл. 112 от Конституцията.

Моля да конституирате като страна в конституционния процес Президентът, Министерския съвет, ВКС, ВАС, Главния прокурор и парламентарните групи в Народното събрание.

7.02.2011 г.

гр. София

Народни представители
..............................................................
..............................................................
..............................................................
..............................................................
..............................................................