искане

Вид на акта
искане
Дата
01-01-1970 г.
Към дело
/
Сваляне в
PDF
Разпечатване
Print

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

Изх. № 34/20.02.2008 г.
ДО
Г-Н РУМЕН ЯНКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Приложено, ви изпращам становище на Върховния касационен съд по искането на главния прокурор за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 191 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Становището е прието на заседание на пленума на ВКС, проведено на 14.02.2008 г. От общо 89 съдии на заседанието присъстваха 86. От тях "за" приемане на становището гласуваха 81 колеги, "против" - 3, а 2 подкрепиха алтернативното предложение.

СТАНОВИЩЕ
на Пленума на ВКС

по искането на главния прокурор за установяване пр чл. 191 нституционност на разпоредбата на чл. 191 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС)

Мотивите, както по допустимостта, така и по о чл. 191 ността в искането на главния прокурор за обявяване лровоконституционност на чл. 191 от ЗОВС се базират на неправилното твърдение, че въпросната разпоредба "на практика забранява приложение на мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на офицери и сержанти от въ чл. 191 е сили без предварително разрешение на министъра на отбраната". Именно в тази връзка не е съобразено, че съгласно чл. 191 от ЗОВС офицерите и сержантите "не могат да бъдат предварително задържани", а не че не могат да бъдат задържан чл. 202 ража и че между две чл. 391, ал. 3 ържане под стража" и "предварително задържане" има съществена разлика.
Това е видно и при съпоставка на разпоредбите на чл. 202 НПК отм чл. 402, ал. 3. е предварителното задържане и тази на чл. 391, ал. 3 НПК отм., предвиждаща че „за задържане под стража на офицери и граждански лица се съобщава незабавно на съответния министър". Същата формулировка се съдържа и в сега действащия НПК - чл. 402, ал. 3.
Ето защо и при действието на отменения НПК и сега, никога не е имало съмнение, че офицерите и сержантите могат да бъдат задържани и задържани под стража без да се изисква разрешение на министъра на отбраната.
В действащия НПК понятията "задържане под стража" и "задържане" са легални понятия и всяко от тях е ясно очертано със свое различно съдържание. Задържането под стража се постановява само по отношение на обвиняем и само от съда по искане на прокурора. За разлика от това, задържането е временна мярка, а не мярка за неотклонение и се постановява само от прокурор за срок до 72 часа на единствено основание - да бъде доведен обвиняемият пред съда при направено искане за задържане под стража. По отменения, както и по действащия НПК режимите на задържането под стража и задържането са едни и същи. Разликата е в това, че отмененият закон регламентираше и още един вид задържане, което се обозначаваше именно, като "предварително задържане". Такова задържане бе възможно от следовател и само по отношение на заподозрян, както и чл. 191 тел при бързо полицейско производство като временна мярка за принуда. С приемането на новия НПК се уеднаквиха правомощията на следователи и дознатели, уеднаквиха се и формите на разследване и отпадна фигурата на заподозрения и на предварителното задържане. Очевидно, че разпоредбата на чл. 191 от ЗОВС не може да се приложи, тъй като тя изисква разрешение на министъра на отбраната за предварително задържане, а този вид задържане с приемането на новия НПК бе отменено. Така н чл. 11, ал. 3 и разпоредба с бланкетен характер е изпразнена от нормно съдържание, тя няма собствено приложно поле и може да се приеме, че е мълчаливо отменена.
Проблемът е, че нашето позитивно право не познава мълчалива отмяна на законови разпоредби. Вярно че това понятие е доктринерно и утвърдено на практика, но според чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актов чл. 191 отменят само с изрична разпоредба на нов нормативен акт. И затова правни нор чл. 30, ал. 3 рактика се неприложими, защото са изпразнени от съдържание и нямат приложно поле, трябва да се отменят изрично чрез приемането на друг закон. До изричната им отмяна обаче тези норми са действащо право и затова могат да бъдат обявявани за противоконституционни, ако са такива по същество.

Разпоредбата на чл. 191 от ЗОВС не е била в противоречие с Конституцията когато е могла да се прилага при действието на отменения НПК.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от Конституцията - „в изрично посочените от чл. 191 неотложни случай, компетентните държавни органи могат да задържат граждани, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 час чл. 408б, ал. 2 ns' чл. 203, ал. 1 задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност". Очевидно, че по нашата Конституция едно лице може да бъде чл. 408б, ал. 5 f=''>чл. 203, ал. 3 задържано и от орган на изпълнителната власт, но само в случай на неотложност и само за срок до 24 часа. На още по-силно основание орган на изпълнителната власт може да даде разрешение за такова задържане. Съгласно чл. 191 от ЗОБС, министърът на отбраната е трябвало да дава разрешение, но единствено за предварително задържане на заподозрян от следовател или от дознател, което е било възможно само в случай на неотложност - чл. 202 и чл. 408б, ал. 2 (НПК отм.) и само за срок до 24 часа - чл. 203, ал. 1 и чл, 408б, ал. 4 (НПК отм). След изтичането на този срок, прокурорът е могъл да удължи предварителното задържане до три дни, без да е длъжен да иска разрешение от министъра на отбраната - чл. 203, ал. 3 и чл. 408б, ал. 5 (НПК отм.).

Председател на ВКС:
Л. Груев