Особени мнения:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

София, 18 юни 2019 г.

 

 

Конституционният съд в състав: Борис Велчев – председател, членове: Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова–Финкова, Константин Пенчев, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Атанас Семов и Красимир Влахов при участието на секретар-протоколиста Кристина Енчева разгледа в закрито заседание на 18 юни 2019 г. конституционно дело №  4/2019 г., докладвано от съдията Мариана Карагьозова-Финкова

Производството е с основание по чл.149, ал. 1, т. 2 и т.4 във връзка с чл.150, ал. 1 от Конституцията на Република България (Конституцията) и се намира  във фазата на произнасяне по допустимостта на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Конституционният съд е сезиран от петдесет и пет народни представители от 44-то Народно събрание с искане да упражни правомощията си по чл.149, ал.1, т.2 и т.4, втората част на изречението, от Конституцията. Иска се установяване на противоконституционност и произнасяне за съответствие с разпоредби от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС наричана по-долу и „Хартата“), както и с три съображения и с чл. 85 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (наричан за краткост „Регламентът“ или  „General Data Protection Regulation“(GDPR) на нормата в чл.25з, ал.2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) (създаден с § 26 от ЗИД на ЗЗЛД, Обн. ДВ, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.), както следва според петитума на искането:

1. Установяване на противоконституционност на чл. 25з, ал. 2 ЗЗЛД като противоречащ на:

1.1. чл. 4. ал. 1 от Конституцията (принцип на правовата държава и съдържащите се в него изисквания за правна сигурност, стабилност, предвидимост и предсказуемост и изисквания за пропорционалност, съразмерност и забрана за прекомерност);

1.2. чл.39,чл. 40 и чл.41 от Конституцията;

1.3. чл. 11. ал, 1 от Конституцията (принцип на политическия плурализъм);          

1.4. чл. 54, ал. 2 от Конституцията.

2. Произнасяне за съответствие на чл. 25з, ал. 2 ЗЗЛД с:

2.1. чл. 10 от КЗПЧОС;

2.2. чл. 19 от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и чл. 19 от МПГПП;

2.3. чл.11 от ХОПЕС;

2.4. съображение (4), съображение (65), съображение (153) и чл. 85 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО.

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

Искането е направено след обнародване и влизане в сила на ЗИДЗЗЛД, с § 26 от който се създава оспорената разпоредба на чл.25з, ал.2 от ЗЗЛД, от оправомощен по чл. 150, ал. 1 от Конституцията субект за сезиране на Конституционния съд.

Подателят на искането излага подробно съображенията си в подкрепа на твърдените противоречия на чл.25з, ал.2 от ЗЗЛД с Конституцията и несъответствието му с посочените актове и норми, отнeсени всички към тези по чл.149, ал.1, т.4, втората част на изречението, от Конституцията.

Искането в частта му по т.1, за произнасяне на Конституционния съд по реда на чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията, както и в  частта му по т.2.1 и т.2.2, за произнасяне на Конституционния съд по реда на чл.149, ал.1, т.4 от Конституцията, е в кръга на правомощията на Конституционния съд.

  По искането в обсъдените му части не е постановявано решение, нито определение за недопустимост.

По отношение на т.2.3 и т.2.4 от искането Конституционният съд намира за необходимо да направи следното уточнение:

Вносителят иска от Конституционния съд да упражни правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 4, втората част на изречението, от Конституцията, за да се произнесе по съответствието на нормата на чл. 25з, ал. 2 ЗЗЛД с посочените в искането разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз и от Регламент (ЕС) 2016/679.

По отношение на регламента в практиката си Конституционният съд посочва като основна характеристика на актовете на вторичното право на Европейския съюз, че те не са международни договори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и не подлежат на ратификация след приемането им и разглежда разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Основния закон като норма принцип, въвеждаща европейското измерение в дейността на държавата (Решение на Конституционния съд № 3 от 2004 г. и съответно Решение № 7 от 2018 г.).

По отношение на Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се отчете нейният особен характер като правен източник. Тя е правен акт, изработен от Конвент, състоящ се от представители на държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, представител на председателя на Комисията, членове на Европейския парламент и на националните парламенти. На 12 декември 2007 г. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът приемат междуинституционно споразумение, с което прогласяват Хартата. С Договора за реформи, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. и влязъл в сила на 1 декември 2009 г., в чл. 6 на Договора за Европейския съюз е добавена нова разпоредба (параграф 1, ал. 1), според която прогласената предишния ден Харта „има същата юридическа сила като Договорите”. По този начин Хартата придобива правен статус на първичен източник на правото на Европейския съюз (ЕС), наравно с Договорите (Договор за ЕС (ДЕС) и Договор за функционирането на ЕС  (ДФЕС)). Това обаче не я превръща във формална част от тях (Хартата е публикувана веднага след консолидираните текстове на Договорите в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ ЕС), C 326, 26.10.2012, като отделен акт), не я превръща в международен договор и не променя правния ù характер на акт на институциите на ЕС във формата на междуинституционно споразумение. Ето защо Хартата на основните права на ЕС не може да се разглежда като международен договор, в смисъла на употребата на този термин в международното право, и следователно и по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 4, втората част на изречението, от Конституцията. Предвид изложеното съдът приема, че не следва да допусне искането в тази му част за разглеждане по реда на чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията, както е поискано от вносителя.

Искането има изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд форма и реквизити и следва да се допусне до разглеждане по същество в съответствие с изложеното по-горе.

Като заинтересувани институции следва да бъдат конституирани президентът на Република България, Народното събрание, Министерският съвет, Върховният административен съд, Върховният касационен съд, омбудсманът, Висшият адвокатски съвет, Комисията за защита на личните данни и Съветът за електронни медии.

За писмено становище следва да бъдат поканени Съюзът на българските журналисти, фондация „Програма Достъп до информация“, Асоциацията за защита на личните данни, сдружение „Българска асоциация за европейско право“, фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, сдружение „Асоциация на европейските журналисти – България“, сдружение „Съюз на българските национални електронни медии“, сдружение „Български хелзинкски комитет“, фондация „Български адвокати за правата на човека“ и  сдружение „Българска асоциация по международно право“.

За писмени правни мнения следва да бъдат поканени доц. Георги Лозанов, проф. д-р Жасмин Попова, доц. д-р Жана Попова, проф. д.ю.н. Нели Огнянова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева и доц. д-р Юлия Захариева.

Водим от горното и на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска за разглеждане по същество искането на петдесет и пет народни представители от 44-то Народно събрание по т.1 за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД (създаден с § 26 от ЗИД на ЗЗЛД, обн. ДВ, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.), както и по т.2.1 и т. 2.2 за произнасяне по съответствието на същата законова разпоредба с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна.

Отклонява искането за произнасяне по реда на чл.149, ал.1, т.4 от Конституцията за съответствие на чл.25з, ал.2  ЗЗЛД с чл.11 от ХОПЕС и  със съображение (4), съображение (65), съображение (153) и с чл. 85 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).

Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането с указание, че в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения по направеното от него искане.

Конституира като заинтересувани институции президента на Република България, Народното събрание, Министерския съвет, Върховния административен съд, Върховния касационен съд, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет, Комисията за защита на личните данни и Съвета за електронни медии.

Преписи от искането и от определението да се изпратят на заинтересованите институции с указание в 30-дневен срок от получаването им да представят писмени становища.

Отправя покана до Съюза на българските журналисти, фондация „Програма Достъп до информация“, Асоциацията за защита на личните данни, сдружение „Българска асоциация за европейско право“, фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, сдружение „Асоциация на европейските журналисти – България“, сдружение „Съюз на българските национални електронни медии“, сдружение „Български хелзинкски комитет“, фондация „Български адвокати за правата на човека“ и  сдружение „Българска асоциация по международно право“ да представят в указания по-горе срок писмено становище.

Отправя покана да представят правно мнение в същия срок до доц. Георги Лозанов, проф. д-р Жасмин Попова, доц. д-р Жана Попова, проф. д.ю.н. Нели Огнянова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева и доц. д-р Юлия Захариева.

Преписи от искането и определението да се изпратят на поканените.

 

Председател: Борис Велчев



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки