ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

НА СЪДИЯТА ГРОЗДАН ИЛИЕВ ПО К. Д. № 9 ОТ 2020 Г.

 

 

 

       Поддържам разбирането си за недопустимост на искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) в частта, с която е допуснато за разглеждане по същество за  установяване  на противоконституционност на §  5,     ал.   1- 4,       §   6,   ал.  1 - 2,  §   7     и    §    8    от    Преходните   и   заключителни разпоредби на  Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).

 

       Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.4 от Конституцията правомощията на ВАдвС са значително ограничени, може да сезира Конституционния съд само на основание по чл.149, ал.1, т. 2 от Конституцията – за установяване противоконституционност на закон, с който пряко/непосредствено се нарушават права и свободи на гражданите, каквито несъмнено са закрепените в Конституцията лични и политически права, които са присъщи на човека и всеки гражданин и са неотменими. Редакцията на разпоредбата е идентична с тази на чл.150, ал. 3, отнасяща се до правомощията на омбудсмана. Според мотивите към законопроекта ВАдвС може да сезира Конституционния съд само в случаите, когато със закон се засягат основните права на гражданите. (В този смисъл  Определение № 1 от 2020 г. по к. д. № 8/2020 г., Определение № 1 от 2019 г. по к. д. № 1/2019 г., Определение № 2 от 2016 г. по к. д. № 12/2015 г., Определение № 8 от 2010 г. по к. д. № 14/2010 г.).

 

Предмет на искането по настоящето дело са разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност, с които се урежда производството по несъстоятелност на банка поради неплатежоспособност, настъпила при осъществяване на търговската ѝ дейност, като активен участник във финансовата и икономическата политика на държавата. Прегледът на оспорените разпоредби дава основание за извода, че уреждат правоотношенията между банката, обявена в несъстоятелност, и нейните длъжници – основно юридически лица. Или става дума за търговски правоотношения   между банката като търговец и кредитополучателите, като страна по търговските сделки. Гражданите като вложители не участват в производството по несъстоятелност. Фондът за гарантиране на влоговете в банките е институцията, която се суброгира във вземанията на гражданите и участва в производството като привилегирован кредитор на банката.

 

От изложеното става ясно, че се оспорва конституционосъобразността на разпоредби, които уреждат търговска/стопанска дейност и имат за пряк адресат търговци, а не граждани в това им качество. Оспорената уредба обаче не попада в обхвата на конституционно установената компетентност на ВАдвС, която е ограничена до случаите на противоконституционност на закон, с който пряко се нарушават права и свободи на гражданите.  В случая  не е налице пряко засягане на права и свободи на гражданите от оспорените разпоредби, като предпоставка за допустимост на искането. В съобразителната му част липсват съображения в тази насока. Изискването за наличие на пряко противоречие на оспорената норма на закон със съответната конституционна разпоредба е трайно застъпено и в практиката на КС – Решение № 4 от 15.03.2007 г. по    к. д. № 10 от 2006 г.; Решение № 11 от 3.07.2018 г. по к. д. № 8/2008 г.; Определение № 2 от 12.04.2016 г. по к. д. № 12 от 2015 г.; Определение №1 от 21.02.2019 г. по к. д. № 1/2019 г. Подробни съображения за липсата на процесуална легитимация на ВАдвС да инициира производство в аналогични случай съм изложил в особените мнения по к. д. № 1 от 2017 г.; к. д  № 11 от 2017 г.; к. д. № 3 от 2019 г., поради което не се налага да ги повтарям. В подкрепа на разбирането ми за отсъствие на процесуална легитимация на ВАдвС са и Решение № 11 от 18.12.2007 г. по к. д. № 6 от 2007 г.; Определение № 8 от 2 декември 2010 г. по к. д. № 14/2010 г.; Определение № 2 от 12.04.2016 г. по к. д. № 12 от 2015 г.; Определение № 1 от 21.02.2019 г. по к. д. №1 от 2019 г.; Определение № 1 от 29.09. 2020 г. по к. д. № 8 от 2020 г.

 

ВАдвС поддържа, както по всяко искане, с което сезира Конституционния съд, наличие на противоконституционност на  оспорените разпоредби, твърдейки, че противоречат на  принципа на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Конституцията. В тази част искането за обявяване противоконституционност на оспорените разпоредби също е извън обхвата на правомощията на вносителя по чл. 150, ал. 4 от Конституцията, защото разпоредбата на чл. 4 закрепва принципа на правовата държава – това е норма принцип, която не урежда конкретни права и свободи на гражданите, които непосредствено да са нарушени с оспорената разпоредба. В тези случаи щом като счита, че законът не съответства на конституционни принципи, какъвто е принципът на правовата държава – чл. 4 от Конституцията, дори да се приеме, че нарушението на последния индиректно/косвено да води до засягане и на  правата и свободите на гражданите, то не може да бъде предмет на искане по чл. 150, ал. 4 от Конституцията. В този и други подобни случаи ВАдвС не разполага с правомощието за пряко сезиране на Конституционния съд. При твърдяната противоконституционност той разполага с възможността да уведоми органите по чл.150, ал.1 от Конституцията, които извършват самостоятелна преценка за наличие на основанията по чл.149, ал.1 от Конституцията, за да сезират Конституционния съд. В този смисъл е и последователната практика на Конституционния съд, намерила израз в Решение № 11 от 18.12.2007 г. по к. д. № 6/2007 г.; Определение № 8 от 02.12.2010 г. по к. д. № 14 от 2010 г.; Определение  № 2  от 12.04.2016  г. по  к. д.  № 12  от 2015 г.; Определение № 1 от 21.02.2019 г. по к. д. № 1 от 2019 г.; Решение №11 от 2018 г. по к. д. № 8 от 2018 г.

 

По изложените съображения приемам, че искането на ВАдвС  за установяване противоконституционност на оспорените разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност като недопустимо трябваше да бъде отклонено и производството по делото прекратено, а искането се върне на вносителя му.

 

 

 

 

 

                                                  Конституционен съдия:

 

                                                                                           Гроздан Илиев

 

 

 

 

 



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки