Особени мнения:

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

София, 14 септември 2021 г.

 

Конституционният съд в състав: председател - Борис Велчев, членове: Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов при участието на секретар-протоколиста Полина Пешева разгледа в закрито заседание на 14 септември 2021 г. конституционно дело  19/ 2021 г., докладвано от съдията Надежда Джелепова.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) и е във фазата на произнасяне по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Делото е образувано на 23.08.2021 г. по искане на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 24 и чл. 86, ал. 1 и ал. 4 (в частта, касаеща изпълнение на препоръките на Народното събрание и отправянето на препоръки към Прокуратурата на Република България) от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) (обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2021 г.). С писмено уточнение от 9.09.2021 г. вносителят е конкретизирал петитума на искането си по отношение на чл. 86 ПОДНС, като е посочил, че оспорва ал. 1 само в частта „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“, а ал. 4 – само по отношение на второто изречение.

Според вносителя оспорените разпоредби противоречат на чл. 8, чл. 84, т. 16 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията. В искането се поддържа, че чл. 24 ПОДНС „недопустимо разширява“ конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт, с което се нарушава принципът на разделение на властите и се накърнява независимостта на съдебната власт. Посочва се също, че разпоредбата създава задължение за участие на главния прокурор в обсъждания на Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание относно прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи при липса на детайлно уредена процедура, без това да е обвързано с конкретна необходимост от дискусия и по теми, част от които излизат извън компетентността на главния прокурор и на самата комисия.

Според вносителя, като предвижда ново задължение за обсъждане в противоречие с чл. 84, т. 16 от Конституцията, чл. 24 ПОДНС създава предпоставка за превръщането на процедурата във форма на парламентарен контрол по отношение на магистрати, което според практиката на Конституционния съд е недопустимо.

В искането се изтъква също, че изискването за изслушване на главния прокурор пред комисията „най-малко веднъж на три месеца“ е прекомерно, излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти, представлява вмешателство в независимостта на съдебната власт и нарушава принципа на разделение на властите.

По отношение на чл. 86, ал. 1 ПОДНС в частта „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и чл. 86, ал. 4, изр. второ ПОДНС в искането се поддържа, че разпоредбите недопустимо разширяват и допълват чл. 84, т. 16 от Конституцията. Посочва се, че с даването на препоръки на прокуратурата от Народното събрание и с изискването за отчет относно тяхното изпълнение се нарушава балансът между властите и се изземват конституционни функции на съдебната власт.

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

Съдът е сезиран от легитимен субект на инициатива съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията.  

Предмет на искането е установяване на противоконституционност на  разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е в кръга на правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Искането е направено след обнародване и влизане в сила на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

По този предмет Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение, включително и по неговата допустимост, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС.

Искането има изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и на реквизити.

Предвид изложеното, Конституционният съд намира, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.

На основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС съдът приема, че с оглед предмета на направеното искане следва да конституира като заинтересувани институции, които да представят становища по делото, Народното събрание, президента, Министерския съвет, Върховния административен съд, Върховния касационен съд, министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет.

Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да бъде отправена покана да предложат становища по предмета на делото следните неправителствени, съсловни, синдикални и други организации: Съюзът на съдиите в България, Асоциацията на българските административни съдии, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Съюзът на юристите в България.

На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС съдът преценява, че следва да бъде отправена покана да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Лазар Груев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов и доц. д-р Наталия Киселова.

По изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

 

Допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 24, на чл. 86, ал. 1 в частта „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и на чл. 86, ал. 4, изр. второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2021 г.).

 Конституира като заинтересувани институции по делото Народното събрание, президента, Министерския съвет, Върховния административен съд, Върховния касационен съд, министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.

Отправя покана до Съюза на съдиите в България, Асоциацията на българските административни съдии, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Съюза на юристите в България, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, в 30-дневен срок да предложат становища по предмета на делото.

Отправя покана до проф. д.ю.н. Лазар Груев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов и доц. д-р Наталия Киселова, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, в 30-дневен срок да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.

Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, който в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения.

 

Председател:  

Борис Велчев

 

 

 



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки