ОСОБЕНО  МНЕНИЕ

 

на съдия Мариана Карагьозова – Финкова

 

по определение от 21 февруари 2019г.

 

  Не споделям приетото от мнозинството конституционни съдии определение за недопускане за обсъждане и разглеждане по същество на к.д.  №1 от 2019г. по следните съображения:

 

Макар и да е широко възприет в демократичните държави едва през втората половина на 20в. омбудсманът представлява днес важна институционална възможност за принос към  демократичното управление. В съвременния свят, предвид предизвикателствата пред демокрациите, ролята на омбудсманите нараства благодарение на концепцията за защита на правата, както и на новите отговорности, които им се възлагат. Ето защо е важно, в един все по – глобализиращ се свят, както в международен план, така и на национално ниво да има ясна позиция за ролята на омбудсмана и укрепването на институцията.

 

   С изменението на Конституцията през 2006г., конституционният законодател закрепва институцията омбудсман в националния конституционния ред (чл.91а от основния закон) и възлага на същата правомощие да сезира пряко Конституционния съд за установяване противоконституционност на закон, с който се нарушават правата и свободите на гражданите (чл.150, ал.3 от основния закон), имащи конституционен ранг. Става дума за основните права и свободи на гражданите, което разбиране се поддържа и в практиката на Конституционния съд (определение №8 от 02.12.2010г. по к.д. №14/2010г.). Като му възлага посоченото в чл.150, ал.3 правомощие, основният закон утвърждава виждането за значим мандат  на омбудсмана - като един от гарантите за неговото върховенство. В този случай омбудсманът реагира не във връзка с нарушаване на индивидуални права, а във връзка с един общ модел на  действие (независимо от конкретен повод), който счита, че застрашава конституционно установените права и свободи на гражданите. Макар и лимитирано изрично от конституционния законодател, в сравнение с общата компетентност за сезиране на конституционната юрисдикция на субектите по чл.150, ал.1 от Конституцията, това правомощие има съществен потенциал. Омбудсманът в този случай действа в общ интерес чрез искане до Конституционния съд да отсъди абстрактно по въпроса за конституционността на закон, който поражда проблема за засягане на основни права и свободи на гражданите.

 

 Няма съмнение, че с вписването на омбудсмана в една разгърната рамка на системата за контрол за конституционност се увеличава неговия обхват и се развива пространството за конституционен диалог. Без да замества отсъстващата конституционна жалба, обсъжданото правомощие на омбудсмана допълва механизма за гарантиране върховенството на конституцията.

 

    Изграждането на широк институционален капацитет на омбудсмана в конституционната правова държава, каквато установява българският основен закон,  несъмнено следва да бъде съпътствано от адекватно засилване на неговите отговорности при упражняване на възложените му правомощия. Правомощието по чл.150, ал.3 от Конституцията не прави изключение и засилената отговорност намира израз включително и в изискванията към предявяваните пред Конституционния съд искания от омбудсмана. Между тях съществено значение има изискването твърдяното нарушаване на правата и свободите да бъде реално, а не вероятно произтичащо от оспорения да е противоконституционен закон, както и ясно да се визират основни права и свободи на гражданите. По настоящото дело установяването на съответствие на искането на омбудсмана с изискването за реалност на твърдяното нарушаване на основни права и свободи на гражданите предполага навлизане в предмета на искането по същество.

 

       Предвид изложеното по – горе за разгръщането на институционалния капацитет на омбудсмана като защитник на правата и свободите и гарант за върховенството конституцията, считам, че в подкрепа на този процес, който е в общ интерес, следваше искането да бъде допуснато за разглеждане по същество. Това би позволило също така  да се обсъдят становищата на възможно най – широк кръг институции на публичната власт, неправителствени организации и изтъкнати специалисти в материята, предмет на искането. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд, съдът може да се произнася по допустимостта на искането във всяка фаза на конституционното дело.

 

                                                         

 

                                             Съдия  :

 

                                                          М. Карагьозова - Финкова

 

     

 

 

 



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки