Особени мнения:

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

София, 9 октомври 2018 г.

 

 

 

 

 

 

 

Конституционният съд в състав: председател - Борис Велчев, членове: Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, при участието на секретар-протоколиста Полина Пешева разгледа в закрито заседание на 9 октомври 2018 г. конституционно дело № 14/2018г., докладвано от съдията Стефка Стоева.

 

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

 

Делото е образувано на 28.09.2018 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 227а, чл. 235а и чл. 242а от Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., послeдно изм. и доп. бр. 77 от 18.09.2018 г.) (АПК), поради противоречие с  чл. 4, ал. 1, чл. 56, чл. 60, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията, както и на разпоредбите на чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация, създаден с §125, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.) (ПЗРЗИДАПК), поради противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 56, чл. 120, ал. 2 и чл. 125, ал. 1 от Конституцията; на чл. 13, ал. 6 и 7 от Закона за социално подпомагане, създадени със § 130 ПЗРЗИДАПК, поради противоречие с чл. 4, ал. 1; чл. 51, ал. 1 и 3, чл. 56, чл. 120, ал. 2 и чл. 125, ал. 1 от Конституцията; на чл. 10, ал. 6 и чл. 14а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца, създадени с §133, т. 1, б. „а“ и т. 2 ПЗРЗИДАПК, поради противоречие с чл. 4, ал. 1; чл. 47, ал. 1 и  3; чл. 56; чл.120, ал. 2 и чл. 125, ал. 1 от Конституцията.

 

В искането се твърди, че с оспорените разпоредби на чл. 227а, чл. 235а и чл. 242а АПК законодателят не е намерил баланс между увеличението на таксите в касационното производство и правото на достъп до съд, с което се възпрепятстват голяма част от гражданите при защита на основните им права. По отношение на втората група атакувани разпоредби сочи, че с въвеждането на едноинстанционно производство се отстъпва от вече постигнатия двуинстанционен съдебен контрол върху актове на администрацията, пряко засягащи основни права, защитени от Конституцията.

 

Производството е във фазата на произнасяне по допустимостта на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

 

Искането е от компетентността на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. То е направено от легитимен субект на инициатива по чл. 150, ал. 3 от Конституцията. Искането е в обхвата на правомощието на омбудсмана да сезира Конституционния съд, тъй като се касае за законови разпоредби, свързани с правото на гражданите на съдебна защита, правото на социално подпомагане и правото на информация.

 

Спазени са изискванията на чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС - искането е направено в писмена форма, мотивирано е и е предявено след деня на обнародване на оспорените законови разпоредби – 18.09.2018 г. По искането съдът не се е произнасял с решение или с определение за недопустимостта му, поради което не е налице отрицателна процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС.

 

По тези съображения съдът намира, че искането е допустимо и следва да бъде разгледано по същество с известно уточняване.

 

Предмет на искането е установяване на противоконституционност на разпоредби от ЗИДАПК (обн., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.). На основание  §156 от преходните и заключителните разпоредби към същия закон, оспорените разпоредби влизат в сила от 1 януари 2019 г. Съгласно константната практика на  Конституционния съд (вж. Решение № 22 от 31.10.1995 г. г. по к. д. № 25/1995г., Определение от 10.07.2008 г. по к. д. № 5/2008 г., Определение от 04.06.2009 г. по к. д. № 6/2009 г., Определение от 29.09.2015 г. по к. д. № 6/2015 г.), действието на един закон се състои в неговото прилагане от влизането му в сила до момента, в който бъде отменен, а всеки един закон за изменение и допълнение на друг закон, обслужва действащия закон, има вторичен характер и след влизането му в сила престава да бъде самостоятелен, тъй като от този момент той става част от закона, който се изменя и допълва. От момента на обнародването до влизането му в сила, обаче законът за изменение и допълнение все още не се е инкорпорирал в закона, който се изменя и допълва, поради което през този период той може да бъде самостоятелен предмет на контрол за конституционосъобразност от страна на съда.

 

По горните съображения съдът намира, че към момента на изготвяне на настоящето определение искането е за установяване на противоконституционност на § 57 ЗИДАПК (обн., ДВ. бр. 77 от 18.09.2018 г.), с който е създаден чл. 227а АПК, § 61 ЗИДАПК, с който е създаден чл. 235а АПК, § 67 ЗИДАПК , с който е създаден чл. 242а АПК, § 125, т. 3 ПЗР ЗИДАПК, с който е създаден чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация, §130 ПЗРЗИДАПК, с който е създаден чл. 13, ал. 6 и 7 от Закона за социално подпомагане, § 133, т. 1 , б. „а“ и т. 2 ПЗРЗИДАПК , с които е създаден чл. 10, ал. 6 и е изменен чл. 14а от Закона за семейни помощи за деца.

 

Конституционният съд също констатира, че има връзка между предмета на настоящото дело и предмета на к. д. № 12/2018 г., образувано по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредби от  ЗИДАПК (обн., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.). Оспорените разпоредби по настоящото дело попадат почти изцяло в предмета на к. д. № 12/2018 г., с изключение на § 133, т. 2 ПЗРЗИДАПК, поради което съдът счита, че следва к. д. № 14/2018г. да бъде присъединено към по-рано образуваното к. д. № 12/2018 г за съвместно разглеждане и решаване.

 

С оглед предмета на делото, на основание чл. 20а, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) съдът намира, че следва да конституира като заинтересовани институции, които да представят становища по делото: Народното събрание, Министерският съвет, Президентът, министърът на правосъдието, министърът на финансите, министърът на труда и социалната политика, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор, Висшият адвокатски съвет, Националното бюро за правна помощ, Националният осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане и Националната агенция по приходите.

 

На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да бъдат оправени покани да предложат становища по предмета на делото следните съсловни и неправителствени организации: Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България, Българска асоциация за европейско право, Съюз на съдиите в България, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Фондация Български адвокати за правата на човека, Фондация Програма Достъп до Информация, Асоциация на парковете в България, Екологично сдружение „За Земята“ и Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт.

 

На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС съдът преценява да покани да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д-р Анелия Мингова, проф.   д-р Димитър Костов, проф. д-р Дончо Хрусанов, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Мария Славова, проф. д-р Сашо Пенов, проф. д.ю.н. Цветан Сивков, Владислав Славов и Благовест Пунев.

 

          По горните съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС Конституционният съд

 

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

 

 

 

Допуска за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на § 57, § 61, § 67, § 125, т. 3, §130, § 133, т. 1 , б. „а“ и т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.).

 

Конституира като заинтересовани институции по делото Народното събрание, Министерския съвет, Президентът, министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Висшия адвокатски съвет, Националното бюро за правна помощ, Националния осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане и Националната агенция по приходите, на които да се изпратят преписи от искането и от настоящото определение като им се предостави 30-дневен срок от уведомяването да представят становище.

 

Отправя покана до следните заинтересовани от предмета на делото  съсловни и неправителствени организации: Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България, Българска асоциация за европейско право, Съюз на съдиите в България, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Фондация Български адвокати за правата на човека, Фондация Програма Достъп до Информация, Асоциация на парковете в България, Екологично сдружение „За Земята“ и Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт, които могат в 30-дневен срок от получаване на преписи от искането и настоящото определение да предложат становище по делото.

 

Отправя покана до проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Дончо Хрусанов, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Мария Славова, проф. д-р Сашо Пенов, проф. д.ю.н. Цветан Сивков, Владислав Славов и Благовест Пунев да дадат писмено правно мнение по предмета на делото в 30-дневен срок от получаване на преписи от искането и от настоящото определение.

 

Присъединява к. д. № 14/2018 г. към к. д. № 12/2018 г. за съвместно разглеждане и решаване.

 

Препис от определението да се изпрати и на вносителя на искането, на който се предоставя възможност в посочения по–горе срок да представи допълнителни съображения.

 

 

 

 

                                                                                                      Председател:  Борис Велчев



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки