ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

на съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

 

по к. д. № 2/2021 г.

 

 

 

         Оспорването, с изключение на частта срещу чл. 73, ал. 3, изр. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), е допустимо.

 

            1. Процесуалните легитимации на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет за оспорване в конституционния процес са ограничени предметно от чл. 150, ал. 3 и 4 от Конституцията а/ само до закони, с които б/ се нарушават права и свободи на гражданите.

 

            Правата и свободите не са ограничени от Конституцията нито по вид, нито по нормативна йерархия на своя източник. Те  могат да произтичат както непосредствено от Конституцията, така и от друг, законов или подзаконов, нормативен акт. Достатъчно е към момента на оспорването да са налични.

 

            При оспорванията си омбудсманът и Висшият адвокатски съвет действат като процесуални субститутиенти от вида на процесуалните заместници (процесуална суброгация). Те не са носители на засегнатите материални права и свободи, но разполагат с правото на конституционно оспорване вместо техните субекти („гражданите“). По тази причина оспорването би било допустимо винаги и само, ако би било допустимо и с несъществуващото към този момент индивидуално конституционно оспорване от гражданин за нарушено негово право или свобода.

 

            2. „Нарушаване“ по смисъла на двете конституционни норми е всяко прекратяване или ограничаване на съществуващо право или свобода. Такова е и създаването или разширяването на правно задължение, защото то по необходимост ограничава свободата.

 

            3. Чл. 4, т. 15 ЗМИП ограничава едновременно и поне: правото на гражданина на тайна на съобщенията му със защитника (чл. 30, ал. 5, изр. 2), което е част от по-общите му права на защита (чл. 56) и на тайна на кореспонденцията и съобщенията (чл. 34, всичките от Конституцията). Проверката за конституционосъобразността на (поне) тези ограничения е, следователно, допустима.

 

            4. Чл. 101, ал. 4 и чл. 103, ал. 8 ЗМИП създават правен механизъм (средството) за осъществяване на посоченото нарушаване. Проверката на конституционосъобразността му е допустима, защото:

 

            а. Той е свързан единствено и само с това нарушаване. Няма как при евентуален извод за неговата неправомерност да остане да съществува средството, с което се осъществява.

 

            б. Чл. 134 от Конституцията допуска само организационна, не и функционална намеса в дейността адвокатурата, каквато въвеждат двата текста. Макар и опосредствана, намесата на трета страна в правоотношението между гражданина и защитника/доверителя му е съществена за правото му на защита, за което свободата, независимостта и самоуправлението на адвокатурата са едно от средствата.

 

            5. Конституционният съд е обвързан само от искането в оспорването, не и от посочените в него основания за несъответствие с Конституцията – чл. 22 от Закона за Конституционен съд. По тази причина при решаване на въпроса за допустимостта не могат да бъдат слушани каквито и да било доводи, свързани с основанията (което, впрочем, важи и при всяко оспорване на публичноправен акт, с изключение на част от съдебните решения).    

 

            6. Недопустимо е оспорването на чл. 73, ал. 3, изр. 2 ЗМИП. Подсъдността на споровете е неотносима към правата или свободите на гражданите по смисъла чл. 150, ал. 4 от Конституцията.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:

 

                                                               /Г. АНГЕЛОВ/

 



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки