ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

 

 

НА СЪДИЯТА ГРОЗДАН ИЛИЕВ ПО К. Д. № 9 ОТ 2020 Г.

 

 

 

Подписах Определението по допустимост с особено мнение, защото искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) е недопустимо и в частта, с която е допуснато за разглеждане по същество за  установяване  на противоконституционност на § 5, ал.  1- 4, § 6,   ал.  1 - 2,  § 7 и  §  8  от Преходните   и заключителни разпоредби на  Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност  (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).

 

Предмет на искането са разпоредби на закон, с които се урежда производството по несъстоятелност на банка, поради неплатежоспособност  настъпила при осъществяване на търговската ѝ дейност. Гражданите, като вложители и други кредитори не участват в производството по несъстоятелност. Фондът за гарантиране на влоговете в банките е институцията, която се суброгира  във вземанията на гражданите и участва в производството като привилегирован кредитор.

 

От изложеното става ясно, че се оспорва конституционосъобразността на разпоредби, които уреждат търговска/стопанска дейност и имат за пряк адресат търговци, а не граждани  в това им качество. Оспорената уредба обаче не попада в обхвата на конституционно установената компетентност на ВАдвС по чл.150, ал.4 от Конституцията, която е ограничена до  случаите на противоконституционност на закон, с който пряко се нарушават права и свободи на гражданите. Подробни съображения за липсата на процесуална легитимация на ВАдвС да инициира производство в аналогични случаи съм  изложил  в  особените  мнения по к.д. № 1 от 2017 г.; к.д  № 11 от 2017 г.; к.д. № 3 от 2019 г., поради което не се налага да ги повтарям. В подкрепа на разбирането ми за отсъствие на процесуална легитимация на ВАдвС са и Решение № 11 от 18.12.2007 г. по к. д. № 6 от 2007 г.;  Определение № 8 от 2 декември 2010 г. по к. д. № 14/2010 г.; Определение № 2 от 12.04.2016 г. по к.д. № 12 от 2015 г.; Определение № 1 от 21.02.2019 г. по к.д. №1 от 2019 г.; Определение № 1 от 29.09.2020 г. по к.д. № 8 от 2020 г.

 

 

 

 

 

 

 

                                                        Конституционен съдия:

 

                                                                 

 

                                                                                              Гроздан Илиев

 

 

 

 

 



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки