Особени мнения:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

София, 20 октомври 2020 г.

 

Конституционният съд в състав: председател - Борис Велчев, членове: Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 20 октомври 2020 г. конституционно дело № 12/2020 г., докладвано от съдията Анастас Анастасов.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) и е във фазата на произнасяне по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Делото е образувано на 13.10.2020 г. по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание за създаване на Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България от 2.10.2020 г. (обн., ДВ, бр. 86 от 6.10.2020 г.).

В искането се твърди, че оспореното решение е противоконституционно поради противоречие с чл. 158, т. 1, чл. 159, ал. 1, чл. 161, чл. 79, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Според вносителя, като предоставя правомощие на създадената от Народното събрание временна комисия „да предлага конкретни предложения за промени“ в проекта за нова конституция, решението нарушава чл. 158, т. 1 от Конституцията. Излагат се аргументи, че тъй като по силата на тази разпоредба единствено Великото народно събрание  може да приеме нова конституция, то е и единствено компетентният орган да обсъжда промени в нейния проект. Поддържа се, че предвиденото с решението правомощие на временната комисия „заобикаля“ установеният в чл. 159, ал. 1 от Основния закон ред за иницииране на конституционни промени, които по силата на чл. 158, т. 1-5 от Конституцията трябва да бъдат извършени от Велико народно събрание. Вносителят посочва, че по този начин Народното събрание би се произнесло по въпроси извън неговата компетентност, тъй като съгласно чл. 158, т. 1 и чл. 161 от Конституцията решение по внесения проект за нова конституция може да вземе Велико народно събрание. Според президента, правомощието на Народното събрание да разглежда проект за нова конституция по чл. 159, ал. 2 от Конституцията е необходимо да се тълкува във връзка с чл. 160 от Основния закон, от което следва, че единственият въпрос, който Народното събрание може да обсъжда във връзка с внесен проект за нова конституция е относно вземането на решение да се произведат избори за Велико народно събрание.

Изложени са доводи за противоконституционност на решението поради противоречието му с чл. 79, ал. 3 от Конституцията. Като се позовава на практика на Конституционния съд относно спецификата на временните парламентарни комисии, вносителят посочва, че неяснотата относно предмета на дейност на комисията и правомощието на Народното събрание за нейното създаване води до противоречие с конституционната разпоредба.

В искането се твърди също, че поради своята неяснота и „двусмислие“ оспореното решение противоречи и на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

Съдът е сезиран от легитимен субект на инициативата по чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

Произнасянето по искането е в правомощията на Конституционния съд, тъй като съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 86, ал. 1 от Конституцията негов предмет е установяването на противоконституционност на акт на Народното събрание. По предмета на искането Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение, включително и по неговата допустимост, поради което не е налице и отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС, която да изключва неговата допустимост в настоящото производство.

Искането е направено след обнародване на оспореното решение и има изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити.

Воден от горните съображения, съдът приема, че искането е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Предвид характера на атакувания акт и предмета на направеното искане, съдът счита, че на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС като заинтересувана институция по делото следва да бъде конституирано Народното събрание.

Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да бъде отправена покана да предложат становища по предмета на делото следните неправителствени, съсловни, синдикални и други организации: Институт за модерна политика и Съюз на юристите в България.

На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС съдът приема, че следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото проф. д.ю.н. Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Атанас Славов, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Христо Паунов.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от ЗКС, Конституционният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Допуска за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание за създаване на Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България от 2.10.2020 г. (обн., ДВ, бр. 86 от 6.10.2020 г.).

Конституира като заинтересувана институция по делото Народното събрание, на която да се изпратят преписи от искането и от определението, като му се дава възможност в 30-дневен срок да представи писменo становище по предмета на делото.

Отправя покана до Института за модерна политика и Съюза на юристите в България, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да предложат становища по предмета на делото.

Отправя покана до проф. д.ю.н. Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Атанас Славов, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Христо Паунов на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да дадат писмено мнение по предмета на делото.

Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, който в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения.

 

Председател:  

Борис Велчев



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки