СТАНОВИЩЕ

 

на съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

 

по к. д. № 15/19 г.

 

 

 

         Съгласявайки се с диспозитива и с част от мотивите на решението, които в цялост няма да анализирам като само ще отбележа, че не навсякъде издържат критичен анализ, струва ми се важно да отбележа следното.

 

         Разрешеният въпрос е частен случай и резултат от напрежението, което възниква при зададената с Конституцията структура на функционалния (върху упражняването на правомощията му) надзор над прокурора. Проблемът е най-видим при съпоставянето на чл. 126, ал. 2 и чл. 117 , ал. 2 от Конституцията, но обхватът му е по-широк. Причина за него е конституционното съчетаване на еднолично централизирана прокуратура с вътрешноинституционален контрол  от затворен тип.

 

         1. Според чл. 126, ал. 2 от Конституцията, главният прокурор осъществява надзор за законност върху дейността на всички прокурори.  Конституционното понятие за дейност включва всички правни действия на всички прокурори. Те могат да са извършени както с действие (комисивни), така и с бездействие (омисивни), защото нормата не изключва нито един от двата вида. Надзорът е вътрешен за системата на прокуратурата, възходящо йерархичен и централизиран. По тази причина той не обхваща самия главен прокурор.

 

         Тази система наподобява вътрешноинституционалния контрол, типичен за изпълнителната власт (вж. напр. чл. 107 от Конституцията) но без неговия съществен завършек и коректив - там контролът в последна сметка е външен за системата, защото се осъществява от съда (чл. 120 от Конституцията). Сам по себе си вътрешноинституционалният контрол не е независим.

 

         Настоящото решение снема функционалния надзор на главния прокурор над прокурора, който го разследва, за времето, през което го разследва.

 

         2. Съгласно чл. 117, ал. 2 от  Конституцията, съдебната власт, в която е включена и прокуратурата, е независима. При осъществяване на своите функции прокурорите се подчиняват само на закона.   Връзката е двустранна - подчинеността им само на закона се гарантира чрез тяхната независимост, която пък означава неподчинеността им на нищо друго извън закона, т. е. на всички и всякакви други, включително и лични, обстоятелства, които биха могли да породят съмнение в безпристрастното му прилагане. Това е всъщност принципът, стоящ зад римското правило nemo judex in causa sua.

 

         В процесуалното (в широкия смисъл на понятието) законодателство този принцип се прилага чрез института на отводите. Като съществуващи, обстоятелствата не могат да се отстранят, затова от процеса се отстранява техният носител. Отстраняването му е не само в частен, но преди всичко в общия интерес от доверие в съдебната (в случая) власт чрез гарантиране на упражняването ѝ единствено и само за целта по чл. 117, ал. 1 от Конституцията, за която тя е създадена, предоставена и предназначена.

 

         3. Системата на прокуратурата по чл. 126, ал. 2 от Конституцията е пирамидално йерархична, като главният прокурор е на нейния връх. Временното сваляне на вътрешноинституционалния надзор над прокурора, който разследва главния прокурор, премахва само една част от проблема – контрола, но само контрола от този вид, на разследвания над разследващия.

 

         Разследващият прокурор обаче остава административно подчинен на главния прокурор. Кариерното му развитие, така, както и на всички останали прокурори, пряко или косвено  зависи и от главния прокурор (напр. брой отменени актове - атестация - оценка - гласуване във Висшия съдебен съвет; командироване и пр.). Разследването неизбежно рефелектира в прокурорската общност (т. нар. институционална култура). Примерите могат да бъдат продължавани. Казано общо: освен с функционалния си надзор, главният прокурор разполага и с много други формални и неформални механизми за власт над разследващия го прокурор.

 

         Във всички тези случаи безпристрастното прилагане на закона е под съмнение по дефиниция. За всеки прокурор с достатъчно основание може да се постави въпросът за отвод поради лична заинтересованост или институционална солидарност.

 

         4. По тази причина ефектът от настоящото решение за създаването на юридически и оттам на демократичен контрол над конституционната фигура на главния прокурор не е голям. При действащата Конституция то е стъпка в правилна посока, но е само палиатив. Възможността за промяна е в ръцете на суверена - чл. 1, ал. 2 от Конституцията. Както винаги.

 

                                                                 

 

                                                                             СЪДИЯ:

 

                                                                                               /Г. АНГЕЛОВ/

 



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки