О С О Б Е Н О   М Н Е Н И Е

 

на съдията Филип Димитров по к.д. № 1/2019 г.

 

 

 

Считам, че не следва да бъде отклонено като недопустимо искането на омбудсмана за произнасяне по конституционносъобразността на чл.8, ал.1-6, чл. чл. 9-15, чл.17, ал.1, т.4, чл.22, ал.2, т. 12 и чл. 30 от ЗАРИДСНПНП и § 1, т.8 от Допълнителните разпоредби към същия закон.

 

Друг е въпросът дали това искане е основателно или не и ако не по силата на какви аргументи.

 

Новите ал. 3 и 4 на чл. 150 от Конституцията, които дават право на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет да атакуват пред Конституционния съд закони, с които се нарушават права и свободи на гражданите, не следва да се тълкуват стеснително. Конституционният текст ограничава правото на омбудсмана (респ. на Висшия адвокатски съвет) да сезира Конституционния съд за противоконституционност на законови разпоредби (а не например на решения на Народното събрание или международни договори) и не прави разграничение между едни или други права (и свободи) на гражданите, нито между различните дейности, които те, гражданите, осъществяват. Схващането, че когато отстояват правата си като стопански субекти, не става дума за права по горните текстове е несъстоятелно и няма нито законова (конституционна), нито сравнително-правна основа.[1]

 

Създаването на цитираните конституционни разпоредби представлява сериозна крачка напред в обсега на конституционното правосъдие в България, като създава вместо често срещаната, но твърде спорна (и доказала се в много отношения като неефективна) индивидуална конституционна жалба, възможност претенциите на гражданите за противоконституционност на законови разпоредби да могат да достигнат до Конституционния съд, но през филтъра на компетентни правни субекти, които поради естеството си са обвързани именно с интереса на индивидуалните граждани, а не на държавните институции.

 

Тези разпоредби се отнасят до въпроси, свързани с правата и свободите на гражданите, но става дума за всякакви права и свободи. И в не малък брой случай самото установяване на тази свързаност е възможно едва при разглеждането на делото по същество.

 

С оглед на горното считам, че искането на омбудсмана не следва да бъде отклонено като недопустимо.

 

 

 

                                                                     Съдия:

 

                                                                                   Филип Димитров

 



[1] Показателно е, че и Венецианската комисия в препоръките си досежно института на омбудсмана (op.897/2018 по CDL(2017)025 от 21.06.2018 г.) и в частност по правото да иска произнасяне за противоконституционност, не прави такова разграничение на видове права.

 



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки