О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

София,  8 октомври 2019 г.

 

Конституционният съд в състав: председател - Борис Велчев, членове: Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на  8 октомври 2019 г. конституционно дело № 11/ 2019 г., докладвано от съдията Красимир Влахов.

 

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България във фазата по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд.

Делото е образувано на 17.07.2019 г. по искане на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, във връзка със следните въпроси:

1. Всички съдебни актове ли представляват „актове на правораздаването” по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

2.    Какви характеристики следва да притежава един съдебен акт, за да бъде категоризиран като акт на правораздаването по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

3.    Кои съдебни актове не са актове на правораздаване по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

4.    Валидни ли са „актовете на правораздаването” по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, които не са мотивирани?

5.    Допустимо ли е по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, в изрично посочени със закон случаи, излагането на мотиви към определени „актове на правораздаването” да бъде осъществено след подаването на жалба срещу постановения акт?

В искането е изложено, че Върховният административен съд е натоварен от Конституцията да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, като в изпълнение на това си конституционно задължение функционира и като касационна инстанция по отношение на актовете на административните съдилища. Поддържа се, че с исканото задължително тълкуване на чл. 121, ал. 4 от Конституцията ще се изяснят значими за касационния контрол въпроси, свързани с преценката на значението на конституционното изискване за мотивиране на правораздавателните актове. В искането е посочено, че неяснотата на разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от основния закон поражда разногласия както в правната теория, така и в съдебната практика относно характера на мотивите и тяхната сила, а това е от обуславящо значение при извършване на преценка за валидността на актовете, които не са мотивирани. Заедно с това се заявява, че посочената конституционна разпоредба е от значение за изясняване като цяло на правораздавателната компетентност на съдилищата, чиято дейност е основна функция на държавата наред със законодателната и изпълнителната дейност. В мотивите на искането е посочено, че относно точния смисъл на разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията съществува неяснота, защото текстът й не дава отговор на поставените тълкувателни питания и това прави възможно възникване на спорове при прилагането й.

Пленумът на Върховния административен съд е изложил съображения за необходимостта по тълкувателен път да се изясни, коя дейност на съдилищата представлява правораздаване (т.е. независимо и самостоятелно решаване на правни спорове в условията на състезателност, чието начало се поставя със съответно сезиране, според Решение № 6 от 11.11.2008 г. по к.д.№ 5 от 2008 г.), дали всички актове на съдилищата представляват актове на правораздаване, които задължително следва да бъдат мотивирани, или това понятие не включва актовете, с които не се разрешава правен спор, каквито според искането са актовете на спорна и безспорна администрация на гражданските правоотношения, осъществявана от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Съдът намира, че искането е направено от легитимен субект на инициатива по смисъла на чл. 150, ал. 1 от основния закон. Предявено е в писмена форма и е мотивирано, с което са съобразени изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗКС. Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение за недопустимост на така направено искане, поради което не е налице отрицателна процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС.

Искането е за задължително тълкуване на разпоредба от основния закон, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията.

Съдът намира искането за допустимо, тъй като нормата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията не дава ясен отговор на поставените тълкувателни питания, а това е обусловило различни тълкувания и колебания в практиката (според определения по допустимост от 22.01.2004 г. по к.д.№ 1 от 2004 г. и от 16.11.2004 г. по к.д.№ 9 от 2004 г., отсъствието на изрична правна уредба в Конституцията обуславя допустимост на поставения за тълкуване въпрос). Упражняването на тълкувателната компетентност на Конституционния съд е насочено към установяване на смисъла на  конституционната норма, по който се спори, констатира се неяснота и/или двусмислие, разкриването му обосновава различни възможни решения или прилагането е противоречиво, като по този начин даването на задължително тълкуване служи непосредствено за повече ефективност на основния закон (Определение № 4 от 14.08.2007 г. по к.д.№ 9 от 2007 г.). Същевременно абстрактният характер на тълкуването, което извършва Конституционния съд, не изисква наличие на определен, конкретен конституционноправен спор, а същото е предназначено да изясни съществуващи или възможни юридически проблеми при приложението на конституционната норма (Решение № 8 от 01.09.2005 г. по к.д.№ 7 от 2005 г.), които в случая искателят подробно е посочил.

Поставеният от пленума на Върховния административен съд пети тълкувателен въпрос (Допустимо ли е по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, в изрично посочени със закон случаи, излагането на мотиви към определени „актове на правораздаването” да бъде осъществено след подаването на жалба срещу постановения акт?”) ангажира тълкувателната компетентност на Съда предвид превантивната функция на тълкуването, при която чрез изясняване точния смисъл на конституционните разпоредби се осигурява изграждането на съобразена с основния закон система на нормативните актове, като се предотвратява използването на санкционните правомощия на Конституционния съд и в частност обявяването на даден закон за противоконституционен (Решение  № 8 от 01.09.2005 г. по к.д.№ 7 от 2005 г.). Многократно в практиката си Конституционният съд е допускал за разглеждане искания за тълкуване за нуждите на протичащ или бъдещ законодателен процес, с цел да бъде избягнато противоречие на закона с Конституцията (Решение № 17 от 09.12.1993 г. по к.д.№ 14 от 1993 г., Решение № 19 от 21.12.1993 г. по к.д.№ 11 от 1993 г., Решение № 2 от 06.02.1996 г. по к.д.№ 26 от 1995 г., Решение № 11 от 25.09.1997 г. по к.д.№ 4 от 1997 г. и др.).

Ангажирането на тълкувателната компетентност на Конституционния съд е необходимо, когато зададеният въпрос се отнася до реално съществуващ и конкретно обоснован проблем, произхождащ от твърдяна неяснота на конституционна разпоредба и чрез решаването на който се постига конституционно значима цел (Определение № 4 от 14.08.2007 г. по к.д.№ 9 от 2007 г., Определение № 8 от 22.11.2016 г. по к.д.№ 17 от 2016 г.). Тези предпоставки в случая са налице, тъй като поставените от вносителя тълкувателни въпроси, на които разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията не дава еднозначен отговор, са от значение за функционирането на съдилищата, чиято дейност е насочена да гарантира правата, свободите и законните интереси на правните субекти, както и законосъобразното осъществяване на публичната власт от институциите и техните администрации (Решение № 6 от 27.03.2018 г. по к.д.№ 10 от 2017 г.), и в този смисъл исканото тълкуване е в състояние да постигне конституционно значима цел.

По изложените съображения Конституционният съд намира, че искането на пленума на Върховния административен съд за задължително тълкуване на чл. 121, ал. 4 от Конституцията следва да бъде допуснато до разглеждане по същество. С оглед предмета на делото и на основание чл. 20а, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) съдът приема, че следва да конституира като заинтересувани институции, които да представят становища по делото, както следва: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, главния прокурор и Висшия адвокатски съвет.

На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да бъдат отправени покани да предложат становища по предмета на делото: Съюз на юристите в България, Съюз на съдиите в България, Българска съдийска асоциация и Асоциация на българските административни съдии и.

На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС съдът преценява да покани да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Георги Близнашки,  проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д-р Гергана Маринова, доц. д-р Бойко Рашков, доц. д-р Иван Ранчев, доц. д-р Екатерина Салкова, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Валентина Попова, проф. д-р Силви Чернев, доц. д-р Камелия Цолова, доц. д-р Таня Градинарова, доц. д-р Петър Бончовски, проф. д.ю.н. Цветан Сивков, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Дончо Хрусанов, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Ганета Минкова.

Водим от горното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

           

Допуска за разглеждане по същество искането на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, във връзка с отговор на следните въпроси:

1. Всички съдебни актове ли представляват „актове на правораздаването” по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

2.    Какви характеристики следва да притежава един съдебен акт, за да бъде категоризиран като акт на правораздаването по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

3.    Кои съдебни актове не са актове на правораздаване по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

4.    Валидни ли са „актовете на правораздаването” по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, които не са мотивирани?

5.    Допустимо ли е по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, в изрично посочени със закон случаи, излагането на мотиви към определени „актове на правораздаването” да бъде осъществено след подаването на жалба срещу постановения акт?

Конституира като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, главния прокурор и Висшия адвокатски съвет, като им се предостави 30-дневен срок от уведомяването да представят становище по делото.

Оправя покана до: Съюз на юристите в България, Съюз на съдиите в България, Българска съдийска асоциация и Асоциация на българските административни съдии, които могат да дадат писмени становища по предмета на делото в 30-дневен срок от уведомяването и получаването на преписи от искането и от настоящото определение.

Отправя покана до: проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Георги Близнашки,  проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д-р Гергана Маринова, доц. д-р Бойко Рашков, доц. д-р Иван Ранчев, доц. д-р Екатерина Салкова, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Валентина Попова, проф. д-р Силви Чернев, доц. д-р Камелия Цолова, доц. д-р Таня Градинарова, доц. д-р Петър Бончовски, проф. д.ю.н. Цветан Сивков, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Дончо Хрусанов, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Дарина Зиновиева и проф. д-р Ганета Минкова, които могат да дадат писмено правно мнение по предмета на делото в същия 30-дневен срок от уведомяването и получаването на преписи от искането и от настоящото определение.

Препис от определението да се изпрати и на вносителя на искането, на когото се предоставя възможност в посочения по-горе срок да представи допълнителни съображения.

 

                         Председател:    Борис Велчев

 

 

 

 

 

 



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки