Особени мнения:
Гроздан Илиев

 

 

 

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                               

 

                                           София, 20 октомври 2020 г.

 

 

 

 

 

Конституционният съд в състав: председател - Борис Велчев, членове: Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 20 октомври 2020 г. конституционно дело №9/ 2020 г., докладвано от съдията Красимир Влахов. 

 

 

 

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

 

Делото е образувано на 14.05.2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1- 2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г.,  в сила от 19.04.2019 г.), § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.), чл. 60б, ал. 1- 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.,  в сила от 16.03.2018 г.) и § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).

 

Оспорените законови разпоредби предвиждат: обявяване за нищожни на извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „Корпоративна търговска банка” АД- в несъстоятелност в периода от поставянето й под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени в полза на банката обезпечения, като същите се смятат за действителни и запазват своя ред, освен когато вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане; спиране на законовите срокове за действието на учредените в полза на посочената банка обезпечения за времето от поставянето й под специален надзор до изтичане на 6-месечен срок от влизане в сила на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр.22 от 2018 г.), като е предвидена възможност банката да поднови в същия срок всяко едно обезпечение за нов срок; противопоставимост на тези обезпечения на всяко трето лице независимо от начина, по който е придобило имуществото, предмет на обезпеченията; относителна недействителност- по отношение на банката и на кредиторите по несъстоятелността, на всяко прехвърляне или поредица от прехвърляния на акции и/или дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на „Корпоративна търговска банка” АД- в несъстоятелност, под особен надзор, като е предвидена възможност в 5-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност тази недействителност да бъде предявена по съдебен ред от синдика, временния синдик или от Фонда за гарантиране на влоговете в банките; прилагане със задна дата- към 20.06.2014 г., на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 относно относителната недействителност- по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на извършени от банката или от нейни кредитори прихващания, като кредиторите служебно се вписват в списъка на приетите от синдика вземания; възможност синдикът, временният синдик или Фондът за гарантиране на влоговете в банките да водят искове за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице, когато последното не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, както и когато полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му; дефинирано е понятието „произход от банката” по смисъла на Закона за банковата несъстоятелност; приложимост на разпоредбите на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г.) и за производствата по несъстоятелност, открити до влизане на този закон в сила (според вносителя разпоредбата се отнася до всички норми на Закона за банковата несъстоятелност, приети до влизане в сила на изменителния закон); относителна недействителност- по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността, на всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, ако в патримониума на разпоредилия се не е постъпило в разумен срок съразмерно имущество, различно от вземане за цена по сделка; дефинирано е понятието „разумен срок” по смисъла на закона. В искането са изложени подробни доводи за противоконституционност на посочените разпоредби поради нарушаване на принципа на правовата държава (чл. 4, ал.1 от Конституцията), принципа на равенство пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), гарантирането и неприкосновеността на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията).

 

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

 

Искането изхожда от легитимен субект на инициатива по смисъла на чл. 150, ал. 4 от Конституцията и има изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити.

 

Искането е за установяване на противоконституционност на разпоредби от закон, което е сред правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

 

 Вносителят твърди и излага доводи, според които оспорените разпоредби (с изключение на тези на § 1, т. 7 и т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗБН по изложените по-долу съображения) нарушават правото на собственост и принципа на равенство пред закона на гражданите. Съобразявайки специфичния характер на производството по банкова несъстоятелност и на съпътстващите го искови производства, както и легитимираните да участват в тях лица, и вземайки предвид твърдяното от вносителя, Съдът намира, че на този етап искането следва да бъде допуснато до разглеждане като редовно. Съгласно чл. 25, ал. 2 ПОДКС Конституционният съд може да се произнесе по допустимостта на искането във всяка фаза на производството.

 

По предмета на искането Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение, включително и по неговата допустимост, поради което не е налице и отрицателната процесуална предпоставка, която да изключва  допустимостта му (чл. 21, ал. 6 ЗКС).

 

С оглед изложеното Съдът намира, че в посочената по-горе част искането на Висшия адвокатски съвет следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.

 

Съдът намира искането за недопустимо в частта, с която се иска установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 1, т. 7 и т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.). Първата от тях съдържа дефиниция на понятието „произход от банката”- всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма. Втората дефинира понятието „разумен срок” по смисъла на този закон-  всеки срок, в който предвид нормалната търговска практика между независими търговци може да се очаква, че ще се реализира насрещната престация по сделката, който не може да е по-дълъг от 6 месеца. За тези разпоредби вносителят не е изложил твърдения сами по себе си да засягат каквото и да е конкретно право на гражданите.  Въпреки, че по принцип е възможно да съществува противоречие между определителна и друга норма, оспорените в случая определителни норми не засягат права на граждани. Освен това, и като се отчита установената практика на Съда (Определение № 2 от 12.04.2016 г. по к.д.№ 12/ 2015 г. и Определение № 1 от 21.02.2019 г. по к.д.№ 1/ 2019 г.), следва да бъде съобразено, че по своя характер тези разпоредби не съдържат определено правило за поведение, а единствено определят съдържанието, което влага законодателят при използване на термините „произход от банката” и  „разумен срок” в други разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност, които имат регулативен характер и чиято конституционосъобразност в цялост е отделен предмет на проверка по делото.

 

С оглед предмета на конституционното производство съдът счита, че като заинтересувани институции на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да  конституира: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Българската народна банка, омбудсмана на Република България и Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

 

 Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС  следва да покани да предложат становище: Съюз на юристите в България, сдружение „Асоциация на банките в България”, сдружение „Национален съюз на синдиците” и сдружение „Асоциация на синдиците в България”.

 

Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС, следва да бъдат поканени да дадат писмено мнение по предмета на делото: проф. д.ю.н. Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Тенчо Колев, проф. д-р Янаки Стоилов, доц.д-р Атанас Славов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Христо Паунов.

 

Въз основа на горното Конституционният съд


 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДОПУСКА   до     разглеждане              по същество искането на Висшия      адвокатски    съвет  за   установяване на                        противоконституционност      на   §  5,     ал.   1 - 4,       §   6,   ал.  1 - 2,      §   7     и    §    8    от    Преходните         и   заключителни разпоредби на  Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.)

 

ОТКЛОНЯВА искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на § 1, т. 7   от Допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.) и § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.)

 

Конституира като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Българска народна банка, омбудсмана на Република България и Фонда за гарантиране на влоговете в банките, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.

 

Отправя покана да предложат становище по делото до: Съюз на юристите в България, сдружение „Асоциация на банките в България”, сдружение „Национален съюз на синдиците” и сдружение „Асоциация на синдиците в България”, на които да се изпратят  преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмено становище по предмета на делото.

 

 

Отправя покана до: проф. д.ю.н. Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Тенчо Колев, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Атанас Славов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова  и доц. д-р Христо Паунов, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да дадат писмено мнение по предмета на делото.

 

Препис от определението да се изпрати и на вносителя на искането, на когото се предоставя възможност в посочения по-горе срок да представи допълнителни съображения.

 

 

Определението е подписано с особено мнение от съдията Гроздан Илиев.

 

 

                                                                                Председател:

 

 

 

                                                                                                      Борис Велчев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      

 

 

 



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки