Детайли



Дело № 8/ 2016 г.
Статус - РЕШЕНО


Докладчик - Кети Маркова
Подател на искането - президента на Република България


Предмет на искането - Установяване на противоконституционност в частта относно въпроси с номера 2, 4 и 6 на Решение за произвеждане на национален референдум, прието от Народното събрание на 12 май 2016 г. (Обн., ДВ, бр. 37 от 2016 г.).

Становища на заинтересовани страни:
Висш адвокатски съвет
Министър на външните работи
Министър на вътрешните работи
Сдружение Болкан Асист и Фондация Институт за пряка демокрация
Съюз на юристите в България
Инициативен комитет Гласувай без граници
Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум
Институт за модерна политика
Министър на правосъдието
Министър на регионалното развитие и благоустройството
омбудсман на Република България
Институт за развитие на публичната среда
Институт за социална интеграция
Национална младежка мрежа
Федерация на независимите студентски дружества
Фондация Български адвокати за правата на човека




Номер на решение -9
По искането за установяване на противоконституционност на т. 2 от Решението за произвеждане на национален референдум: Конституционният съд приема, че компетентният в случая орган е само и единствено Велико Народно събрание. Следователно, Решението в тази си част е противоконституционно. Този извод следва от съвкупния анализ на нормите на чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията, тъй като се отнася до промени, засягащи формата на държавно управление. Такава промяна ще представлява намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2003г., по к. д. № 22/2002 г., според което промяната на конституционно установения брой на народните представители следва да се третира като промяна във формата на държавно управление. Правомощието на Народното събрание да приема решение за произвеждане на национален референдум е пряко обвързано с останалите му конституционно уредени правомощия. В този смисъл въпросите, предмет на национален референдум, могат да бъдат само такива, чието решаване е от компетентност на Народното събрание. Решението по чл. 84, т. 5 от Конституцията като акт на своеобразен предварителен контрол следва да осигурява гаранция, че гражданите ще вземат такова решение, което да може да бъде изпълнено от Народното събрание. По искането за установяване на противоконституционност на т. 4 от Решението за произвеждане на национален референдум: Решението в тази му част е в колизия с принципа на правовата държава, прогласен с Преамбюла и чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Kато се отчете фактът, че Народното събрание е приело законодателно разрешение за дистанционно електронно гласуване, се налага изводът, че поставянето на същия въпрос, като предложение за предмет на нов референдум, нарушава принципите на правната сигурност и правната предвидимост, разглеждани като иманентно присъщи на правовата държава. Решенията на Народното събрание освен с Конституцията, трябва да бъдат съобразени и с издаваните от него закони, защото правова държава означава упражняване на държавна власт на основата на Конституцията и в рамките на закони, които материално и формално ѝ съответстват. По искането за установяване на противоконституционност на т. 6 от Решението за произвеждане на национален референдум: Големият въпрос тук е, ако директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се избират пряко - с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, ще промени ли това конституционния модел на изпълнителната власт. Конституционният съд приема, че отговорът е положителен. Немислима е каквато и да било съвместимост между съблюдаването на конституционните изисквания на чл. 105, ал. 1 и 2 и чл. 108 към Министерския съвет и министъра на вътрешните работи за осигуряване на обществения ред и националната сигурност, и отпадането на отговорността им за подбора на кадрите, чрез които се осъществява държавната политика в тази област. Възможността включването на пряко избран директор на областна дирекция в строго йерархичната структура на МВР, с присъщата ѝ субординация, отчетност и контрол, поражда риск той да провежда собствена политика, според личните си виждания за дейността на дирекцията, като пренебрегва политиката на Министерския съвет в областта на вътрешните работи и сигурността, за която правителството носи политическа отговорност. Конституцията не допуска възможността лица, избрани пряко от народа, да бъдат част от структурата на изпълнителната власт. Единственото изключение е това по чл. 139, ал. 1 от Конституцията по отношение на кмета на община, който е орган на изпълнителната власт в общината, избира се пряко, но в своята дейност се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Ако конституционният законодател допускаше възможността за подобен подход и в друга сфера на изпълнителната власт, той би я уредил изрично. Става дума за изключение, което не може да се тълкува разширително. Прекият избор предполага провеждането на предизборна кампания. Това допуска прякото или непряко участие на политически сили, икономически образувания и други организации в този процес, което не изключва поемането на ангажименти, отклоняващи се от провежданата от Министерския съвет политика. Това обаче е несъвместимо с конституционното изискване на чл. 116, ал. 1 държавните служители, като изпълнители на волята и интересите на нацията, да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки