Детайли



Дело № 2/ 2021 г.
Статус - ИСКАНЕТО ОТКЛОНЕНО


Докладчик - Таня Райковска
Подател на искането - Висш адвокатски съвет


Предмет на искането - Искане за установяване на противоконституционност на чл. 4, т, 15, чл. 101, ал. 4, изр. второ, чл. 103, ал. 8 и чл. 73, ал. 3, изр. второ от Закона за мерките срещу изпиране на пари (Обн, ДВ. бр. 27 от 27 март 2018 г., изм. ДВ. бр. 94 от 13 ноември 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 17 от 26 февруари 2019 г., изм. ДВ. бр. 34 от 23 април 2019 г., изм. ДВ. бр. 37 от 7 май 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 42 от 28 май 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 29 ноември 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 18 от 28 февруари 2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 69 от 4 август 2020 г.).




Дейността на адвокатурата и свързаните с нея задължения на адвокатите по ЗМИП не е обект на непосредствена защита по реда на чл. 150, ал. 4 от Конституцията. На Висшия адвокатски съвет не е предоставено правомощие да оспорва закони по съображения, че те засягат дейността (стопанската) на адвокатурата като професионална общност, каквото засягане всъщност се релевира в настоящето искане. Тъй като конституционният законодател е определил компетентността на Висшия адвокатски съвет по чл. 150, ал. 4 от Конституцията в съответствие с ролята на адвокатурата в защита на правата на гражданите, същата компетентност не би могла да бъде разширена по тълкувателен път до защитата на интереси, за които този орган не е призван да се застъпва. Обратното би довело до приравняването му със субектите с универсална сезираща компетентност по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Закона за мерките срещу изпиране на пари създава благоприятна нормативна среда за постигане на справедлив от конституционноправна гледна точка резултат, свързан с изискването за справедливост чрез превенция на едно явление, което представлява сериозна опасност за демократичното общество. Превенцията, насочена към постигане на изискването за справедливост, е рамката, в която се вписва и атакуваната уредба, възлагаща на професионалната общност на адвокатите определени задължения в разписани в закона хипотези. Обявяването на оспорения комплекс от норми за противоконституционен, в какъвто смисъл е изразената в искането воля, ще има за последица отпадане на адвокатите от каталога със задължени лица по чл. 4 ЗМИП, което ще отнеме значителна част от ефективността на превантивния механизъм по ЗМИП, доколкото поради естеството на адвокатската професия, включваща предоставяне на съвети или друг вид правна помощ и съдействие, е вероятно адвокатите да се натъкнат в практиката си на дейности по изпиране на пари. След като сезиращото правомощие на Висшия адвокатски съвет е в рамката на конституционно установената роля на адвокатурата, представляваща съдържателно възпроизвеждане и конкретизация на справедливостта като основополагаща ценност, конституционно неприемливо е упражняването на правомощието по чл. 150, ал. 4 от Конституцията да позволи постигането на такъв несъвместим с нея от конституционноправна гледна точка резултат.

Особени мнения и становища към решение
Филип Димитров
Георги Ангелов
Атанас Семов



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки