Състав
Конституционният съд се състои от 12 съдии. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Така определените съдии избират помежду си председател на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран. За членове на Конституционния съд се избират, респ. назначават български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл. 147, ал. З от Конституцията - да са юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Мандатът им не е ограничен с възрастова граница и e 9-годишен. Те не могат да бъдат избирани повторно. Съставът на съда се обновява през три години от всяка квота. През първия мандат, след изтичане на третата и след това на шестата година съставът се обновява чрез жребий. При всяко обновяване съда напускат 4 съдии и постъпват също толкова новоизбрани и новоназначени.
 
Предсрочно прекратяване на мандата настъпва при: подаване на оставка пред съда, влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, фактическа невъзможност за изпълняване на задълженията повече от 1 година, несъвместимост с длъжности и дейности, посочени в чл. 147, ал. 5 от Конституцията, и смърт. Разпоредбата за несъвместимост с други длъжности и дейности е стриктна - положението на член на съда е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняване на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
Членовете на Конституционния съд встъпват в длъжност от момента на полагане на клетва в присъствие на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
 
Съдиите от Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители и имат статут на председателя на Народното събрание. Срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване преди да е снет имунитетът им, което може да стане само при наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, представени пред съда от главния прокурор.
III мандат, III състав (2015)
Image not found.

Борис Велчев -
председател


Роден на 26 април 1962 г. в гр. София. Завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” с отличен успех.
От 1988 г. е хоноруван, а от 1990 г. – редовен асистент по наказателно право в Софийския университет. Преминал през всички етапи на академичното развитие, от 2002 г. е доцент, а от 2012 г. – професор по наказателно право. Доктор по право от 1997 г. От 2015 г. е доктор на юридическите науки.
Преподава наказателно право и международно наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски” и във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, където до 2012 г. е и ръководител на катедрата по наказателноправни науки.
Има множество публикации по проблеми на наказателното и международното наказателно право.
Бил е член на Съвета по законодателството при НС, член и председател на Правния съвет на президента на Република България.
През 2006 г. е избран за главен прокурор на Република България. Бил е член на Висшия съдебен съвет и на УС на Националния институт за правосъдие.
Назначен за съдия в Конституционния съд от президента на Републиката (2012).

виж още

Image not found.

Анастас Анастасов -
съдия


Роден на 10 октомври 1965 г. в гр. Ямбол. Завършил ВИ на МВР (1990). Младши прокурор и прокурор в Районна прокуратура – Ямбол (1991 – 1996), съдия в Районен съд – Ямбол (1996-2009). Председател на Районен съд – Ямбол (2000-2009). Народен представител в XLI Народно събрание, председател на Постоянната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред (2009-2012), Заместник-председател на XLI Народно събрание (2010-2012). Курсове по европейско право, наказателно право и права на човека. Избран за съдия в Конституционния съд от XLI Народно събрание (2012).

виж още

Image not found.

Георги Ангелов -
съдия


Роден на 18 февруари 1959 г. в гр. София. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1982). Стажант-съдия в Софийския градски съд (1982 – 1983). Младши съдия във Врачанския окръжен съд (1984) и районен съдия в Белослатинския районен съд (1985 – 1986). Районен съдия (1986 – 1989) и председател (1989 – 1991)в Свогенския районен съд . Главен експерт в Министерството на правосъдието (1991). Съдия (1991 – 1995) и заместник- председател (1995 – 1998) в Софийския окръжен съд. Съдия в Софийския апелативен съд ( 1998 – 1999). Съдия във Върховния административен съд (1999 – 2012). Хоноруван асистент по вещно право в Софийския университет (1994 – 1995) и в Нов български университет (2001). Лектор по граждански и административен процес и по благоустройствено право в Правна инициатива за обучение и развитие (1994 – 1999) и в Националния институт на правосъдието (1999 – 2012). Участвал в изработването на Административнопроцесуалния кодекс. Автор на част от “Административнопроцесуален кодекс. Коментар”, на статии по граждански и по административен процес. Избран за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2012).

виж още

Image not found.

Гроздан Илиев -
съдия


Роден на 1 септември 1948 г. в Елин Пелин, Софийска област. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1972). Районен прокурор в районна прокуратура гр. Елин Пелин (от м. февруари 1974 г. до м. май 1979 г.). Окръжен прокурор в Софийска окръжна прокуратура (от м. юни 1979 г. до м. май 1983 г.). Съдия в Софийски военен съд (от м. май 1983 г. до м. май 1989 г.). Съдия във Военната колегия на Върховния съд (от м. май 1989 г. до м. януари 1997 г.). Съдия във Върховния касационен съд от м. януари 1997 г. до м. април 2009 г. и от 29 април 2009 г. до 28 февруари 2013 г. Зам. на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) на Република България и председател на наказателната колегия на ВКС. Има публикации по наказателно, материално и процесуално право в периодични издания.Избран за съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание, с решение от 22 февруари 2013 г. на XLI Народно събрание.

виж още

Image not found.

Кети Маркова -
съдия


Родена на 21 септември 1963 г. в гр. Монтана. Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” (1986). Стажант-съдия в Софийски градски съд (1986-1987). Младши съдия в Софийски градски съд (1987-1989). Районен съдия, заместник-председател и председател на Втори районен съд – София (1989-1993). Съдия в Софийски градски съд (1993-1998). Съдия в Софийски апелативен съд (1998-2005). Съдия във Върховния касационен съд, наказателна колегия, трето наказателно отделение (2005-2012). Специализации в Белгия и Холандия. Преподавател по наказателно право и процес в Националния институт на правосъдието. Член на Съюза на юристите в България. Назначена за съдия в Конституционния съд от президента на Републиката (2012).

виж още

Image not found.

Румен Ненков -
съдия


Роден на 5 август 1953 г. в София. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” (1978). Младши съдия в Софийския районен съд (1980-1983), съдия-изпълнител към Софийския районен съд (1983-1984), съдия в Софийския районен съд (1984-1990), главен секретар на Министерството на правосъдието (1990- 1991), съдия в Софийския градски съд (1991-1992), съдия във Върховния съд (1992-1996), съдия във Върховния касационен съд (1996-2009). Председател на районен съд (1988-1990), заместник-председател на Софийския градски съд (1991-1992), председател на наказателно отделение на Върховния касационен съд (1997-2002) и заместник-председател на Върховния касационен съд (2002-2009). Специализации и курсове по наказателно право, права на човека и устройство на съдебната власт във Великобритания, Австрия, САЩ, Германия и др. Член на Висшия съдебен съвет (1997-1998; 2003-2007). Член на съюза на учените с публикации в областта на наказателното право и правата на човека. Член на Централната избирателна комисия – заместник-председател (1997), председател (2001). Избран за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2009).

виж още

Компетенции
1. Само Конституцията определя правомощията на Конституционния съд.
Тя забранява да се дават и отнемат правомощия на съда със закон.
В чл. 149, ал. 1 от Конституцията в 8 точки са изброени основните правомощия на съда.
Други разпоредби на Конституцията допълват компетентността му.
Член 149, ал. 1, т. 1 възлага на съда едно правомощие, с което малко конституционни съдилища са овластени, а именно да тълкуване на Конституцията. Между това правомощие и конкретното тълкуване при упражняване на другите правомощия на съда има разлика. Задължителното тълкуване е свързано с извличане на точния смисъл на тълкуваните разпоредби на Конституцията, без да има за предмет решаването на конкретен конституционен спор.
Второто и съществено правомощие на съда е контролът за конституционност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Този контрол на практика е основната компетентност на съда и по този повод са образувани и решени най-много дела. Касае се за последващ контрол за конституционност, тъй като чрез него се контролират вече обнародвани в „Държавен вестник" правни актове.
 
Само в един случай според българската Конституция упражняваният от съда контрол за конституционност е предварителен - когато се произнася за съответствието с Конституцията на сключени от Република България международни договори преди тяхната ратификация.
Наред с това съдът се произнася и за съответствието на законите с общоприетите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна. В правомощията му е включено и решаването на спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи.
Конституционният съд е овластен да се произнася и по спорове за конституционност на политическите партии, по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент, както и по спорове за законността на избори за народни представители. Той се произнася и по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента за държавна измяна и нарушение на Конституцията.
Подадената от президента и вицепрезидента, както и от конституционен съдия оставка също е основание да се произнесе с решение.                     
 
2. Наред с всички тези компетентности Конституцията овластява съда и с редица правомощия за установяване на факти с конституционноправно значение: подаване на оставка от президента или вицепрезидента или установяване на трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване; установяване на неизбираемост и несъвместимост на народни представители; подаване на оставка от конституционните съдии, установяване на фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от една година, установяване на несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5 от Конституцията. Установяването на тези факти води до предсрочно прекратяване на мандата на президента, вицепрезидента, на народните представители и на конституционните съдии.
Конституцията му възлага и още едно правомощие, което излиза от кръга на чисто установителните - снема имунитета на конституционните съдии. При тази своя дейност съдът не само установява факти, но и ги оценява и с оглед на тази преценка постановява решението си.
История
Създаването на Конституционен съд стана възможно след приемането на 12 юли 1991 г. от Великото народно събрание на Конституция на Република България. В Глава осма тя предвижда създаването на Конституционен съд. Само месец след влизането й в сила – на 16.08.1991 г. е приет Законът за Конституционния съд, а на 3 октомври 1991 г. е определен съставът на съда. На 26 декември 1991 г. е приет Правилник за организацията на дейността му и до края на същата година са постановени първите две решения - факт, който сам по себе си говори за необходимостта от Конституционен съд в държава, която си е поставила за цел да бъде демократична и правова. Подобно на другите европейски конституционни съдилища и българският Конституционен съд е независим орган. Той е призован като тях да обезпечи върховенството на Конституцията спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на Републиката. Неговите решения са окончателни и задължителни за всички, включително за съдилищата. Всички са обвързани от тълкуването на Конституцията, дадено от Конституционния съд. Контролът обхваща не само издадените след Конституцията закони, но и тези, издадени преди нея – т.нар. “заварено право”. Той обаче не може да упражнява контрол по отношение решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията.
Предишни състави



Първи мандат


Първи състав 1991/1994 г.

Асен Манов - председател
Александър Арабаджиев
Иван Първанов
Любен Корнезов
Милена Жабинска
Милчо Костов
Младен Данаилов
Нено Неновски
Николай Павлов
Пенчо Пенев
Станислав Димитров
Теодор Чипев
Цанко Хаджистойчев


Втори състав 1994/1997 г.

Асен Манов - председател
Александър Арабаджиев
Георги Марков
Димитър Гочев
Иван Григоров
Милчо Костов
Младен Данаилов
Николай Павлов
Пенчо Пенев
Станислав Димитров
Тодор Тодоров
Цанко Хаджистойчев


Трети състав 1997/2000 г.

Живко Сталев - председател
Александър Арабаджиев
Асен Манов
Георги Марков
Димитър Гочев
Иван Григоров
Маргарита Златарева
Неделчо Беронов
Станислав Димитров
Стефанка Стоянова
Тодор Тодоров
Цанко Хаджистойчев



Втори мандат


Първи състав 2000/2003 г.

Румен Янков - председател
Васил Гоцев
Георги Марков
Димитър Гочев
Живан Белчев
Лазар Груев
Людмил Нейков
Маргарита Златарева
Неделчо Беронов
Пенка Томчева
Стефанка Стоянова
Тодор Тодоров
Христо Данов


Втори състав 2003/2006 г.

Неделчо Беронов - председател
Васил Гоцев
Владислав Славов
Евгени Танчев
Емилия Друмева
Живан Белчев
Лазар Груев
Людмил Нейков
Маргарита Златарева
Мария Павлова
Румен Янков
Стефанка Стоянова


Трети състав 2006/2009 г.

Румен Янков - председател
Благовест Пунев
Васил Гоцев
Владислав Славов
Георги Петканов
Димитър Токушев
Евгени Танчев
Емилия Друмева
Красен Стойчев
Людмил Нейков
Пламен Киров
Снежана Начева



Трети мандат


Първи състав 2009/2012 г.

Евгени Танчев - председател
Благовест Пунев
Ванюшка Ангушева
Владислав Славов
Георги Петканов
Димитър Токушев
Емилия Друмева
Красен Стойчев
Пламен Киров
Румен Ненков
Стефка Стоева
Цанка Цанкова


Втори състав 2012/2015 г.

Димитър Токушев - председател
Анастас Анастасов
Благовест Пунев
Борис Велчев
Георги Ангелов
Гроздан Илиев
Кети Маркова
Красен Стойчев
Пламен Киров
Румен Ненков
Стефка Стоева
Цанка Цанкова




Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки