Особено мнение на съдията Николай Павлов

Даденото тълкуване с решението на Конституционния съд по направеното искане на депутати от 36- от о Народно събрание за това възможно ли е, при отхвърляне на искани от министър-председателя структурни промени в Министерския съвет, той да не подаде оставка, не изчерпва цялата проблематика, породена от обстоятелството, че действуващата Конституция не предвижда изрично съществуването на т. нар. "инцидентен блам".

С понятието "инцидентен блам" конституционноправната доктрина борави при случаите, когато, без да е поискан вот на доверие от страна на правителството (чл. 112 от Конституцията) или вот на недоверие от страна на парламента (чл. 89 от Конституцията), при направени предложения от министър-председателя върху цялостната политика, по програмата на правителството или по конкретен повод, той не получи одобрението на парламента. Така оттегленото доверие на Народното събрание води до неуспех да се създаде правителство с поисканата промяна в състава му. Няма спор, че съобразно действуващата Конституция правителството съществува "ан блок". Следователно оттегленото доверие води до неуспех в исканата персонална промяна на състава на кабинета и до невъзможност той да осъществява в бъдеще както цялостната си политика, така и конкретна програма. Тази криза в доверието е свидетелство за изчерпване на парламентарната воля за подкрепа на кабинета и води до подаване на оставка от същия. Друг е въпросът дали тази оставка ще бъде приета. Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1, т. 2 от Конституцията, правомощията на Министерския съвет се прекратяват с приемането на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя. Различията в хипотезите на чл. 111, ал. 1, т. 1 и чл. 89, ал. 2 са повече от очевидни. Докато в случаите на чл. 111, ал. 1, т. 1 и чл. 89, ал. 2 оставката се счита приета със самия факт на гласуване, в хипотезата на алинея 2 на чл. 111 трябва да е налице още едно условие, без което не може: оставката да бъде приета. Това условие е косвена гаранция за стабилността на Министерския съвет срещу едно гласуване, което не е целяло бламирането на кабинета, а е било само средство за упражняване на натиск от страна на парламентарното мнозинство. Следователно, едва след изричния вот на народните представители за приемане на оставката, ще се стигне до прекратяване правомощията на Министерския съвет.

Изложените съображения не са залегнали в решението на Конституционния съд и това само по себе си е съображение в полза на поддържаното тук, че отговорът на поставения въпрос не е еднозначен.



Contacts | Site map | Links