Вид на акта
искане
Дата
20-01-2010 г.
Към дело
3/2010

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ КОЗЛОДУЙ
ул. "Христо Ботев" № 13 тел. 0973/85 804; факс 80 183
e-mail: [email protected]

ДО
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Гр. СОФИЯ

ИСКАНЕ
От ОБЩИНСКИ СЪВЕТ КОЗЛОДУЙ представляван от МАЯ ЗАНЕВА - ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОбС Козлодуй

За
Образуване конституционно дело с цел произнасяне по въпроса касаещ компетентността за образуване на нови “обособени територии” по смисъла на Закона за водите и правомощията на местната власт - общински съвети в тази насока.

Правно основание: чл. 149, ал. 1, т. 3 и чл. 150, ал. 1 от КРБ и чл. 12, ал. 1, т. 3 и чл. 17, ал. 3 от ЗКС.

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

По силата на измененията на Закона за водите /д.в бр. 47/23.06.2009 г./, в частност чл. 198а от закона, в правомощията на Общинските съвети е предоставено решаването на въпроса за “присъединяването” или “отпадането” на общини от “обособените територии” по смисъла на § 34 ПЗР от закона.
За целите на закона и с оглед цитирания § 34 от ПЗР на закона, “обособена територия” е територията на действащите до влизане на закона в сила регионални или общински В и К оператори".
В конкретния случай за Община Козлодуй така описаната „обособена територия" е територията на ОБЛАСТ ВРАЦА, предвид на което и Община Козлодуй попада в същата след издаването на съответна заповед от Министъра на Регионалното Развитие и Благоустройството.
Съобразявайки тези обстоятелства ОбС Козлодуй обсъди изменението на Закона за водите и възможността да бъде формирана „обособена територия" включваща В и К системата собственост само на Община Козлодуй /аргумент от чл. 198б, т. 3 ЗВ/,след което бе взето решение № 350 по Протокол № 27 от 28.10.2009 г., с което се реши формиране „обособена територия" обхващаща само Община Козлодуй.
Така взетото решение бе оспорено от Областен управител на област Враца със заповед № 533/11.11.2009 г. и бе върнато за ново разглеждане от ОбС Козлодуй.
Върнатото решение бе потвърдено отново от ОбС Козлодуй с решение № 366 по Протокол № 28 от 1.12.2009 г., след което последва Заповед №570/14.12.2009г.на Областен управител гр. Враца, с която решението бе отнесено пред Административен Съд Враца.
Така описаната хронология, намирам че доказва изпълнението на изискванията по чл. 17 ал.3 от ЗКС, тъй като за взетото решение от ОбС Козлодуй е уведомен и Министъра на Регионалното развитие и благоустройството с писмо № 04 16-35/3.11.2009 г. на което обаче и понастоящем не е даден отговор.
Предвид на тези факти, намираме че е налице хипотеза на спор за компетентност между орган на местна и централна власт , което изисква и произнасяне от КС на РБ по въпроса за конституционосъобразност на нормите на Закона за водите след изменението му обнародвано в д.в бр. 47/23.06.2009 г. и в частност тези от тях касаещи правомощията по образуване на „обособени територии" по смисъла на закона.
Изложено е разбиране от Областен управител на област Враца, в качеството му на представител на Държавата осигуряващ провеждане на нейната политика по места - арг. от чл. 142 и чл. 143 ал.3 КРБ, по прилагането на ЗВ, което намираме че няма законова опора.
Становището му, че ОбС Козлодуй няма право преди формиране на „асоциация" по смисъла на ЗВ, в която следва да стане член, а след формирането й изобщо да взема решение са образуване на нови „обособени територии", а само може да се присъединява към други вече „заварени" такива при приемане на изменение на ЗВ, води до ограничаване правото на местно самоуправление до степен на неговото отпадане.
Още по абсурдно е подобно разбиране като се съобрази обстоятелството, че в конкретната хипотеза Община Козлодуй изобщо не е съдружник в съществуващото понастоящем дружество „В и К" ООД седалище гр. Враца, в границите на чиято „обособена територия" попада по смисъла на § 34 ПЗР ЗИДЗВ, дори нещо повече част от територията на Община Козлодуй не се обслужва от „В и К" ООД гр. Враца.
При подобно тълкуване и правоприлагане, намираме че няма отговор и въпроса: Какво би се случило ако Общините от „обособената територия" не постигнат съгласие и не успеят да формират „асоциация по ЗВ", тъй като това все пак е тяхно правомощие, а не задължение наложено им от централната изпълнителна власт, която ако желае пряко регулиране на тези отношения би могла да одържави сектора и да го ръководи както прецени за удачно.
Подобно разбиране е пряко нарушение на нормите на чл. 3 от Европейската харта за местно самоуправление, чл. 1 от Допълнителен протокол към Конвенция за защита правата на човека и основните свободи чл. 17, чл. 19, чл. 137 и чл. 140 от КРБ, чл. 2 и чл. 8 от ЗОбщ.Собственост, чл. 9 ал. 1, чл. 17 ал. 1 т. 1, 3 и 6, чл. 21 ал. 1 т. 8, т. 12, т. 15 от ЗМСМА.
Това ни разбиране, намираме че се подкрепя и от мотивите изложени от КС на РБ в решения: Решение № 12/2003 г. по к.д № 3/2003 г., в което четем: „Разпореждането с чуждо имущество, както и ползването му без правно основание против волята на собственика...противоречи на чл. 17 от КРБ. Не съществува правова държава в света, чието конституционно или гражданско право да позволяват разпореждането с чужда собственост или ползването й без правно основание против волята на собственика."; Решение № 19/1995 г. по к.д № 17/1995 г. прогласяващ пълна, безусловна и еднаква защита на различните видове собственост; Решение № 2/2000 г. по к.д № 2/2000 г. прогласяващ равнопоставеност на всички субекти на собственост, в т.ч Държавата и Общините по отношение материалното право на собственост и процесуалните гаранции за неговата защита; Решение № 6 от 29.09.2009 г. по к.д № 7/2009 г., установяващ правото на Общините да решават въпроси от местно значение като изпълнителната власт се въздържа от намеса или изземване на тези им правомощия.
Водени от тези разбирания Ви молим да установите противоконституционността на § 34 /1/ от ПЗР ЗИД на ЗВ д.в бр. 47/23.06.2009 г. в частта му определящи за „обособени територии" САМО ДЕЙСТВАЩИТЕ КЪМ МОМЕНТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ЗАКОНА ТАКИВА, като приемете че Общинските съвети имат правомощия по формиране на нови „обособени територии" по смисъла на ЗВ по аргумент на правомощията съдържащи се в цитираните по-горе нормативни актове и дори по силата на правата им по чл.198а ал.3 и ал.4 и чл. 198б т.3 от Закона за водите.