искане

Вид на акта
искане
Дата
19-12-2009 г.
Към дело
17/2009
Сваляне в
PDF
Разпечатване
Print

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

  ДО
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИСКАНЕ
ОТ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ НА ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ НА ВКС ПО ЧЛ. 150, АЛ. 2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЛ. 12, АЛ. 1, Т. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА ПАР. 143 ПЗР НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО С ОГЛЕД РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 17, АЛ. 3 И АЛ. 5 от КОНСТИТУЦИЯТА НА РБЪЛГАРИЯ

ГОСПОДА КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
С определение от 2.12.2009 год. по т.д. № 657/2009 г. на ВКС, Търговска колегия /ТК/, тричленен състав на ТК, II-ро т. отд. е спрял производството по делото и е постановил сезиране на Конституционния съд за установяване противоконституционност на пар. 143 ПЗР на КЗ с оглед разпоредбите на чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията на РБ.
Мотивите на тричленния състав на ВКС-ТК са следните:
1. Според действалото към момента на застрахователното събитие обективно материално право делинквента и застрахователят по договор за “гражданска отговорност” са длъжни да възстановят на увредения застрахователно обезщетение. Пределите на тяхната гражданска отговорност е до пълния обем на изплатеното застрахователно обезщетение, като в чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./, чл. 405 ТЗ /отм./ във вр. с чл. 399, ал. 1 ТЗ /отм./ се предвижда неистинска пасивна солидарност на делинквента и застрахователят по договор за “гражданска отговорност” спрямо суброгиралия се в правата на увредения застраховател. Всеки един от солидарните длъжници разполага с възражение, основано на общите правопораждащи факти: по възникването и съдържанието на правото по чл. 399, ал. 1 ТЗ /отм./, по фактите и обстоятелствата пораждащи отговорността на застрахователя, както и по това дали е бил осъществен способ за изплащане на застрахователното обезщетение.
2. Със ЗИДКЗ, обн. в ДВ, бр. 97/23.11.07 год. е изменена разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ. С новелата на чл. 213, ал. 1, изр. 4-то КЗ се урежда по нов начин регресното право на застрахователя по договор за застраховка “каско”. То включва освен правото да се иска изплатеното обезщетение, но и обичайните разноски за неговото определяне. Правото на регресно вземане на застрахователя по договор за застраховка “каско” срещу делинквента вече е субсидиарно-платилият застраховател по договор за застраховка “каско” първо следва да поиска плащане от застрахователя по договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност” и едва при отказ от последния на основанията, изчерпателно предвидени в чл. 268, т. 1 - т. 11 КЗ може да предяви регресен иск срещу делинквента. Освен това регресното вземане срещу делинквента е частично - само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка “гражданска отговорност”. Граматическото и логическо тълкуване на чл. 213, ал. 1 изр. 4-то КЗ налага извода, че делинквента вече разполага с възражение за поредност /“exceptio ordinis”/ срещу предявения срещу него регресен иск от застрахователя по договор за застраховка “каско”, изразяващо се в липса на пасивна материално правна легитимация. Пасивно легитимиран по този иск следва да бъде застрахователя по договора за задължителна застраховка “гражданска отговорност”.
3. Съгласно пар. 143 ПЗР на КЗ новата разпоредба на чл. 213, ал. 1, изр. 4-то КЗ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане от делинквента към деня на обнародване на ЗИДКЗ, обн. в ДВ, бр. 97/07 год. - 23.11.07 год. Налице е законово преуреждане с обратна сила на висящи правоотношения, което води до сериозно накърняване правата на встъпилия в правото на увредения кредитор-застрахователя по договор за застраховка “каско”. Той изгубва съществувалото до влизане в сила на цит. пар. 143 ПЗР на КЗ лично обезпечение, изразяващо се в солидарната отговорност на делинквента и застрахователя по договор за “гражданска отговорност” спрямо суброгиралия се в правата на увредения застраховател. Нещо повече, правото на регресно вземане на каско-застрахователя, съществувало към 23.11.07 г. става трудно за реализиране, а в редица случаи и невъзможно при положение че редица застрахователни дружества по договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност” в периода 2003-2007 година са били обявени в несъстоятелност, а някои от тях понастоящем са и заличени от търговския регистър. С редица свои решения Конституционният съд на РБ е разпрострял защитата на собствеността и върху вземанията - Решение № 22/10.12.1996 г. по к.д. № 24/1996 г. на КС на РБ и Решение № 17/16.12.1999 г. по к.д.№ 14/99 г. на КС на РБ. В случая настоящия състав на ВКС-ТК намира, че разпоредбата на пар. 143 ПЗР на КЗ противоречи на възведения в чл. 17, ал. 3 от Конституцията принцип на неприкосновеност на частната собственост. С посочената разпоредба правото на регресно вземане на каско-застрахователя, съществувало към 23.11.07 г. става "ех tunc" субсидиарно и частично, което е в пряко противоречие и с разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията, изрично предвиждаща предпоставките при които може да става принудително отчуждаване на частна собственост за държавни и общински нужди, които в случая не са налице - в този смисъл и приетото в Решение № 17/16.12.1999 г. по к.д. № 14/99 г. на КС на РБ.
4. Настоящия състав на ВКС-ТК предвид посочените несъответствия на пар. 143 ПЗР на КЗ с чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията намира, че в конкретния случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Това е особена хипотеза на конституционен контрол "а posteriori" на приложим по конкретно дело закон, чието действие е erga omnes. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията утвърждава принципа на оспорване "par voix exception" /средство за изключване/ на приложимия по делото закон.
Ето защо настоящия състав на ВКС-ТК намира, че следва да бъде отправено искане до Конституционният съд на РБ за произнасяне по въпроса: Има ли несъответствие между пар. 143 ПЗР на КЗ и чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията.

ГОСПОДА КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
МОЛИМ на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на РБългария да се произнесете по настоящето искане за установяване противоконституционност на пар. 143 ПЗР на КЗ с оглед разпоредбите на чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията на РБ.
Заинтересовани страни са:
1. Народно събрание
2. Министерски съвет
3. Министерство на финансите
4. Върховен административен съд
5. Върховна касационна прокуратура
б. Гаранционен фонд
7. Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
ПРИЛОЖЕНИЕ: определение от 2.12.2009 год. по т.д. № 657/2009 г. на ВКС, Търговска колегия /ТК/, тричленен състав на ТК, II-ро т.отд.

  СЪДЕБЕН СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
               МАРИЯ СЛАВЧЕВА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София 2 декември 2009 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и девета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
               МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 657-2009 година.
 
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Боян Петров Петров от г.Елхово срещу въззивното решение от 9.03.09 г. по г.д.№ 2382/08 год. на СГС, IV-то “Д” г.отд., с което е отменено първоинстанционното решение от 20.05.08 год. по г.д. № 24440/07 г. на СРС, ГК, 53 с-в и вместо него е постановено друго, с което се осъжда Боян Петров Петров от г.Елхово да заплати на ЗД “Бул Инс” АД - г.София на основание чл. 402 ТЗ/сега отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 2508.44 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.12.07 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Развиват се съображения, че въззивната инстанция е постановила своето решение в противоречие на закона /чл. 213 ал. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/ във вр. с пар. 143 ПЗР на КЗ/, тъй като е приела в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, че в конкретния случай придаденото на чл. 213 ал. 1 изр. 4-то КЗ обратно действие с цит. пар. 143 ПЗР на КЗ не може да породи целените правни последици.
Касаторът в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК обосновава допустимост на касационното обжалване с противоречие с практиката на ВКС и съдилищата на атакуваното въззивно решение като сочи такава в касационната жалба, както и това, че същественият материалноправен въпрос, който е разрешен неправилно е този относно приложимостта на чл. 213 ал. 1 изр. 4-то КЗ във вр. с пар. 143 ПЗР на КЗ за конкретното застрахователно правоотношение.
Ответникът по касационната жалба ЗД “Бул Инс” АД - г.София поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
Предмет на делото е иск, предявен от ЗД "Бул Инс" АД - г.София срещу Боян Петров Петров от г.Елхово на основание чл. 402 ТЗ /отм./ за сумата 2508.44лв., ведно с лихви и разноски.
Безспорно е установено от данните по делото, че на 8.09.04 год. при управление на л.а.ВАЗ с рег. № У8219А, управляван от Боян Петров Петров той като делинквент е причинил ПТП по непредпазливост. От него са произтекли вреди за л.а.„Ровер 214" с рег. № РВ9191ХМ, застрахован по договор за имуществено застраховане „каско" при ЗД "Бул Инс" АД - г.София. Последният в качеството си на каско-застраховател е изплатил на 8.11.04 г. застрахователно обезщетение на собственика на увредения л.а.„Ровер 214", обстоятелство породило правото му да встъпи в правата на застрахования по договора за застраховка „каско", както и правния му интерес да предяви регресен иск на основание чл. 402 ал. 1 ТЗ /отм./ срещу делинквента Боян Петров Петров, причинил процесното ПТП по непредпазливост за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение на собственика на увредения л.а.„Ровер 214", ведно със законните лихви и разноски.
Ответникът по така предявения иск Боян Петров Петров от г.Елхово не е оспорил фактите и обстоятелствата, установяващи настъпилото ПТП и произтеклите от него имуществени вреди, но е възразил, че към датата на ПТП /деликта/ 8.09.04 год. е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност" със ЗК "Юпитер", сега „Хилдън" АД /в несъст./, което е юридическото лице пасивно легитимирано да отговаря по така предявения иск, а не делинквента. Първоинстанционният съд е приел това възражение за основателно и е отхвърлил изцяло иска, позовавайки се на нормата на чл. 213 ал. 1 изр. 4-то КЗ във вр. с пар. 143 ПЗР на КЗ, която е приел за приложима за конкретното правоотношение между страните по делото. Точно обратното е постановил въззивният съд, приемайки неприложимост на цит. чл. 213 ал. 1 изр. 4-то КЗ във вр. с пар. 143 ПЗР на КЗ, който в противоречие с Конституцията преурежда с обратна сила заварени правоотношения, вкл. породени регресни права, възникнали при действието на отменена правна уредба - чл. 399 ТЗ /отм./, чл. 402 ТЗ /отм./, чл. 405 /отм./ и чл. 407 ТЗ/отм/.
Основополагащ материално правен въпрос, от който зависи изхода на спора е този има ли несъответствие между разпоредбата на пар. 143 ПЗР на КЗ и Конституцията. Правилния отговор на този въпрос ще обуслови и наличието на основание за допускане на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК
ВКС-ТК намира, че е налице несъответствие между разпоредбата на пар. 143 ПЗР на КЗ и Конституцията поради следното:
1. Според действалото към момента на застрахователното събитие обективно материално право делинквента и застрахователят по договор за “гражданска отговорност” са длъжни да възстановят на увредения застрахователно обезщетение. Пределите на тяхната гражданска отговорност е до пълния обем на изплатеното застрахователно обезщетение, като в чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./, чл. 405 ТЗ /отм./ във вр. с чл. 399, ал. 1 ТЗ /отм./ се предвижда неистинска пасивна солидарност на делинквента и застрахователят по договор за “гражданска отговорност” спрямо суброгиралия се в правата на увредения застраховател. Всеки един от солидарните длъжници разполага с възражение, основано на общите правопораждащи факти: по възникването и съдържанието на правото по чл. 399, ал. 1 ТЗ /отм./, по фактите и обстоятелствата пораждащи отговорността на застрахователя, както и по това дали е бил осъществен способ за изплащане на застрахователното обезщетение.
2. Със ЗИДКЗ, обн. в ДВ, бр. 97/23.11.07 год. е изменена разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ. С новелата на чл. 213, ал. 1, изр. 4-то КЗ се урежда по нов начин регресното право на застрахователя по договор за застраховка “каско”. То включва освен правото да се иска изплатеното обезщетение, но и обичайните разноски за неговото определяне. Правото на регресно вземане на застрахователя по договор за застраховка “каско” срещу делинквента вече е субсидиарно-платилият застраховател по договор за застраховка “каско” първо следва да поиска плащане от застрахователя по договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност” и едва при отказ от последния на основанията, изчерпателно предвидени в чл. 268, т. 1 - т. 11 КЗ може да предяви регресен иск срещу делинквента. Освен това регресното вземане срещу делинквента е частично - само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка “гражданска отговорност”. Граматическото и логическо тълкуване на чл. 213, ал. 1 изр. 4-то КЗ налага извода, че делинквента вече разполага с възражение за поредност/“exceptio ordinis”/ срещу предявения срещу него регресен иск от застрахователя по договор за застраховка “каско”, изразяващо се в липса на пасивна материално правна легитимация. Пасивно легитимиран по този иск следва да бъде застрахователя по договора за задължителна застраховка “гражданска отговорност”.
3. Съгласно пар. 143 ПЗР на КЗ новата разпоредба на чл. 213, ал. 1, изр. 4-то КЗ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане от делинквента към деня на обнародване на ЗИДКЗ, обн. в ДВ, бр. 97/07 год. - 23.11.07 год. Налице е законово преуреждане с обратна сила на висящи правоотношения, което води до сериозно накърняване правата на встъпилия в правото на увредения кредитор-застрахователя по договор за застраховка “каско”. Той изгубва съществувалото до влизане в сила на цит. пар. 143 ПЗР на КЗ лично обезпечение, изразяващо се в солидарната отговорност на делинквента и застрахователя по договор за “гражданска отговорност” спрямо суброгиралия се в правата на увредения застраховател. Нещо повече, правото на регресно вземане на каско-застрахователя, съществувало към 23.11.07 г. става трудно за реализиране, а в редица случаи и невъзможно при положение че редица застрахователни дружества по договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност” в периода 2003-2007 година са били обявени в несъстоятелност, а някои от тях понастоящем са и заличени от търговския регистър. С редица свои решения Конституционният съд на РБ е разпрострял защитата на собствеността и върху вземанията - Решение № 22/10.12.1996 г. по к.д. № 24/1996 г. на КС на РБ и Решение № 17/16.12.1999 г. по к.д.№ 14/99 г. на КС на РБ. В случая настоящия състав на ВКС-ТК намира, че разпоредбата на пар. 143 ПЗР на КЗ противоречи на възведения в чл. 17, ал. 3 от Конституцията принцип на неприкосновеност на частната собственост. С посочената разпоредба правото на регресно вземане на каско-застрахователя, съществувало към 23.11.07 г. става "ех tunc" субсидиарно и частично, което е в пряко противоречие и с разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията, изрично предвиждаща предпоставките при които може да става принудително отчуждаване на частна собственост за държавни и общински нужди, които в случая не са налице - в този смисъл и приетото в Решение № 17/16.12.1999 г. по к.д. № 14/99 г. на КС на РБ.
4. Настоящия състав на ВКС-ТК предвид посочените несъответствия на пар. 143 ПЗР на КЗ с чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията намира, че в конкретния случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Това е особена хипотеза на конституционен контрол "а posteriori" на приложим по конкретно дело закон, чието действие е erga omnes. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията утвърждава принципа на оспорване "par voix exception" /средство за изключване/ на приложимия по делото закон. Ето защо производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК и следва да бъде отправено искане до Конституционният съд на РБ за произнасяне по въпроса: Има ли несъответствие между пар. 143 ПЗР на КЗ и чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията.

Водим от горното настоящия състав на ВКС-ТК на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК и чл. 150, ал. 2 от Конституцията

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т.д. № 657/2009 год. на ВКС-ТК, II-ро т. отд.
ВНАСЯ искане до Конституционният съд на РБ за произнасяне по въпроса: Има ли несъответствие между пар. 143 ПЗР на КЗ и чл. 17, ал .3 и ал. 5 от Конституцията.
Копие от настоящето определение да се изпрати на Конституционният съд на РБ.