искане

Вид на акта
искане
Дата
01-01-1970 г.
Към дело
/
Сваляне в
PDF
Разпечатване
Print

Особено мнение
на съдията Александър Арабаджиев по к.д. № 17 от 1991 г.

Решението на Тридесет и шестото народно събрание от 6 ноември 1991 г. (ДВ, бр. 94 от 15 ноември 1991 г.), с което е освободен от длъжност ръководителят на Българската национална телевизия (в решението е посочено неправилно наименованието на длъжността), е противоконституционно. Ето защо Конституционният съд е оправомощен да установи неговата противоконституционност (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, респ. чл. 12, т. 2 ЗКС), от което (установяване) и съгласно чл. 22, ал. 2 ЗКС би произтекла неприложимостта му.
Доколкото в решението на Конституционния съд решаващо е съображението, според което преценката за конституционносъобразност се прави единствено на плоскостта на това, дали са нарушени разпоредби от Конституцията, а именно нарушение на конституционна норма липсва, следва да се има предвид, че разглежданото решение на Народното събрание е основано, както изрично е отбелязано в него, на две конституционни норми. Те определят правомощия на Народното събрание в различен контекст и в случая и двете се явяват нарушени.
Според едната - чл. 84, т. 8 от Конституцията, Народното събрание избира и освобождава "...ръководителите...на други институции, определени от закона". Закон, според който Народното събрание избира и освобождава ръководителя на Българската телевизия, все още не е приет. Следователно от чл. 84, т. 8 от Конституцията не произтича правомощие на Народното събрание да освободи председателя на Българската национална телевизия и ако в тази разпоредба Народното събрание е намерило основание, за да постанови решението си от 6 ноември 1991 г., то е упражнило правомощие, което няма.
Разбира се, именно Народното събрание е компетентно да освободи - ако намира това за правилно - действащия председател на Българската телевизия, както и да избере нов. Това му правомощие обаче произтича от § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията, на която решението от 6 ноември 1991 г. също се позовава. Това е норма, определено конституционна, от която се черпи правомощието и която определя условията за неговото упражняване. Без тук да се възпроизвежда, от съдържанието й е видно, че до създаването на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия Народното събрание осъществява по отношение на тази национална институция правомощията, които е имало спрямо нея Великото народно събрание. Самите правомощия на Великото народно събрание, а оттам и на Тридесет и шестото народно събрание са установени в Основните положения за временния статут на Българската телевизия и Българското радио (ОП). Основните положения, приети с решение на Великото народно събрание от 22 декември 1990 г. (ДВ, бр. 3 от 11 януари 1991 г.), предоставят на Великото народно събрание, а по силата на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията и на Народното събрание, компетентността да наблюдава пряко дейността на Българската телевизия в качеството й на общонационален, автономен информационен и културен институт. Касае се за функция, която не попада пряко нито в законодателната власт на Народното събрание, нито в упражнявания от него парламентарен контрол (срв. чл. 62 от Конституцията). Без да се обсъждат съображенията, поради които Великото народно събрание я е поело, но очевидно свързани с разбираемата значимост на институтите, за които се отнася, действащото Народно събрание също я притежава и упражнява. Щом е така, изпълнението й трябва да бъде в рамките на Конституцията, която е единствено неин източник. Конкретната норма, която я предвижда, е споменатият § 6. Следвана по този начин, логиката на тълкуване на конституционната норма я конструира така: "Народното събрание избира и освобождава ръководителя на Българската национална телевизия при спазване на Основните положения на временния статут на Българската телевизия и Българското радио." А според ОП председателят на Българската телевизия се избира и освобождава от (Великото) Народното събрание по предложение на Постоянната комисия за радио и телевизия. Известно е, че тази процедура не е спазена в случая. Неспазването й води до противоконституционност на решението за освобождаване на ръководителя на Българската телевизия, защото не е осъществен един от елементите на фактическия състав по постановяване на такова решение, към който самата Конституция препраща. От това, че препращането е към акт, който съставлява решение на Народното събрание, не следва, че нарушено се явява правило, което не се ползва с конституционна степен на юридическа сила. Към въпросното изискване препраща конституционна норма и в този смисъл не става дума за различни, неравностойни елементи на фактическия състав. Изводът се потвърждава и от мястото на Постоянната комисия за радио и телевизия съгласно ОП. Чрез нея Народното събрание "наблюдава пряко" двата института, на нея е възложено да подготвя и внася в Народното събрание законопроекти и решения, свързани с работата им и ръководството им. Мястото, което й е отдадено в ОП, и функциите, определени й с тях, я отличават от останалите постоянни комисии, предназначени да подпомагат дейността на Народното събрание или да упражняват от негово име парламентарен контрол (чл. 79, ал. 2 от Конституцията), защото до създаването на нова законодателна уредба на Българската национална телевизия Народното събрание осъществява спрямо нея правомощия, които се включват в съдържанието на израза "наблюдава пряко", а не на обикновен парламентарен контрол. Това още веднъж очертава същинското съдържание на конституционната норма (§ 6) и подчертава значимостта на предвидената процедура за вземане на решение за избиране или освобождаване на ръководителя на Българската телевизия.
На последно място, изискването за конституционност на законите и другите актове на Народното събрание е по-широко от буквалното съответствие с разпоредбите на Конституцията, така че и преценката за конституционносъобразност не може да се прави само на основата на това, дали директно са нарушени определени конституционни разпоредби (респ. процедури). В основата на конституционния текст са поставени известни ценности на обществото в осъществявания от него преход от едно състояние в друго. Част от тях са очертани в преамбюла на Конституцията и са конкретизирани в Основните й начала (глава първа), както и в Основните права и задължения на гражданите (глава втора). Във върховен конституционен принцип са въздигнати правата на личността, нейното достойнство и сигурност, а това, че Република България е правова държава, съставлява основно начало на Конституцията. Разглежданите принципи и основни начала са и изрично декларирани, те са и основа за създаването на останалите конституционни текстове, и критерий при приложението на Конституцията и при преценката за нейното спазване. В техния дух, т.е. в духа на Конституцията, е точното спазване на предвидените процедури, включително и при вземането на решение за освобождаването на ръководителя на Българската телевизия.

Съдия Александър Арабаджиев