Състав
Конституционният съд се състои от 12 съдии. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Така определените съдии избират помежду си председател на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран. За членове на Конституционния съд се избират, респ. назначават български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл. 147, ал. З от Конституцията - да са юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Мандатът им не е ограничен с възрастова граница и e 9-годишен. Те не могат да бъдат избирани повторно. Съставът на съда се обновява през три години от всяка квота. През първия мандат, след изтичане на третата и след това на шестата година съставът се обновява чрез жребий. При всяко обновяване съда напускат 4 съдии и постъпват също толкова новоизбрани и новоназначени.
Предсрочно прекратяване на мандата настъпва при: подаване на оставка пред съда, влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, фактическа невъзможност за изпълняване на задълженията повече от 1 година, несъвместимост с длъжности и дейности, посочени в чл. 147, ал. 5 от Конституцията, и смърт. Разпоредбата за несъвместимост с други длъжности и дейности е стриктна - положението на член на съда е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняване на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
Членовете на Конституционния съд встъпват в длъжност от момента на полагане на клетва в присъствие на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Съдиите от Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители и имат статут на председателя на Народното събрание. Срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване преди да е снет имунитетът им, което може да стане само при наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, представени пред съда от главния прокурор.
IV Мандат, II състав (2021)
Родена на 12 февруари 1967 г. в гр. Грамада, област Видин. Завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1992). Прокурор в Софийската районна прокуратура (1992-1994), съдия в Софийския районен съд (1994-1998), съдия в Софийския градски съд (1998-2001), съдия в Софийския апелативен съд (2001-2007), съдия във Върховния касационен съд, наказателна колегия (2007-2018), заместник-председател на Върховния касационен съд и ръководител на наказателната колегия (2013-2018). Доктор по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2004), магистър по право на Европейския съюз (2007), хоноруван асистент по право в Катедрата по наказателноправни науки на СУ „Св. Климент Охридски“ (1996-2000). Преподавател в Националния институт на правосъдието (2000), лектор към Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ (2008). Специализирала е в „Т.М.С. Ассер Институт“ в Хага. Преминала е специализиран курс на обучение по право на Европейския съюз в Германия и в Европейския институт за публична администрация в Люксембург. Има специализации в Дания, Полша и Франция. Национален представител на България в Съвместния общонадзорен орган на Евроджъст. От началото на 2009 г. е съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Автор е на множество статии, съавтор е в сборници и монографии. Учредител и член на Управителния съвет на Българската асоциация по европейско право и член на Съюза на учените в България. Избрана за съдия в Конституционния съд на Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2018).
виж още
Роден на 21 март 1952 г в София. Завършил Юридически факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1976).
Следдипломна специализация по защита на конкуренцията във Франция (1991).Стажант- съдия в Софийския окръжен съд (1977 - 1978). Младши съдия в Софийския градски съд (1979 - 1981). Председател на Свогенския районен съд (1981 - 1984). Специалист в отдел “Договорен и правен” при Министерството на външните работи (1984 - 1986). Съдия в Софийския окръжен съд (1986 - 1989). Зам.-председател на Софийския окръжен съд (1989 - 1994). Адвокат към Софийската адвокатска колегия (1994 - 2004). Народен представител в 39-отo Народно събрание (2000 - 2004). Председател на Върховния административен съд (2004 - 2010). Омбудсман на Република България (2010 - 2015). Избран за съдия в Конституционния съд от 43-то Народно събрание (2015).
виж още
Родена на 21 септември 1949г. в Бургас. Завършила e Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, специалност „Държавноправни науки” и „Правораздаване” (1971). Стажант адвокат (1972-1973). След защита на докторска дисертация, редовен асистент, старши асистент, главен асистент по конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ (1979-1996); от 1996г.- доц. по Конституционно право; от 2009г. – професор по Конституционно право. Лекционни курсове по : Конституционно право на Република България в Юридически факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски” - специалност „Право ” и специалност „Международни отношения” , във Философски факултет - специалност „Публична администрация” , в НБУ- департамент „Национална и международна сигурност” и програма „Право”; Конституционно правосъдие – в Юридически факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски” – специалност „Право” , Философски факултет - специалност „Европеистика”, в БСУ – специалност „Право”; Европейски конституционализъм – специалност „Европеистика” – Философски факултет; Институции и процес на взимане на решения в Европейския съюз - Философски факултет - специалност „Публична администрация”. Специализации в университетите в Прага, Москва, Лайден, Маастрихт, Филаделфия, Флоренция, Фрибург. Автор на монографии, студии, статии в материята на конституционно правосъдие и публичноправни аспекти на Европейския съюз. Ръководител на катедрата по конституционноправни науки в Юридически факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски” (2003-2013). Член на Факултетния съвет на ЮФ 2005- 2014 г. и на Общото събрание на Софийски университет за този период. Член на специализирания съвет по правни науки при ВАК ( 2005-2012).
Назначена за съдия в Конституционния съд от президента на Републиката 2015г.
виж още
Родена на 29 януари 1959 г. в Бургас. Завършила е Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (1983). Стажант-съдия в Софийския окръжен съд (1983-1984). Младши съдия в Софийския окръжен съд (1984-1986). Районен съдия в Районен съд - Елин Пелин (1986-1989). Арбитър в Градския държавен арбитраж (1989-1991). Съдия (1991-1995) и заместник- председател на Софийския окръжен съд (1995-2000). Съдия, председател на отделение, заместник-председател на Върховния административен съд (2000-2018). Лектор в семинари на административно-правни теми (2010-2015). Избрана за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2018).
виж още
Родена на 15 декември 1956 г. в град Велико Търново. Завършила Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” (1978). Стажант съдия в Окръжния съд на В. Търново (май 1979 – май 1980). Юрисконсулт в гр. В. Търново (юли 1980 до юни 1981). Младши съдия в Окръжния съд на В. Търново (юни 1981 до декември 1985); съдия в Софийския районен съд (януари 1987 до февруари 1993); съдия в Софийския градски съд (февруари 1993 г. до ноември 1998); съдия – ръководител фирмено отделение в Софийския градски съд (ноември 1998 – юни 2001). Съдия Върховен касационен съд (ВКС) (юни 2001 до юни 2005). Съдия ВКС – Председател І т. о. (юни 2005 до март 2012); и. ф. зам. председател и ръководител на търговска колегия при ВКС (март 2012 до май 2012); зам. председател и ръководител на търговска колегия при ВКС (май 2012 до ноември 2014); и. ф. Председател на ВКС (ноември 2014 до февруари 2015); зам. председател и ръководител на търговска колегия при ВКС (февруари 2015 до ноември 2015). Специализации по конкурентно право на ЕС; по правата на човека и право на ЕС. Участие в множество проекти: „Цялостен преглед на системите на административното и търговското правосъдие в България”; „Сближаване на българското дружествено право с достиженията на ЕС”; „Модернизация на търговския регистър в България”;„Публичност и ефективност на производството по несъстоятелност” и др. Участия в работните конференции на „Форума на европейските върховни търговски съдии”, в международната конференция на Председателите на върховни съдилища от Централна и Източна Европа /въпроси на независимостта на съдебната власт и осигуряването на върховенството на закона/; в различни работни групи по изготвяне на законопроекти, свързани с търговското право. Преподавател в НИП по търговска несъстоятелност, дългогодишен хоноруван асистент в „СУ „Св. Климент Охридски” по граждански процес и търговско право. Съавтор на сборник съдебна практика по несъстоятелност. Член на Съюза на юристите в България. Избрана за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2015).
виж още
Роден на 31 март 1955 г. в София. Завършил е право в СУ "Климент Охридски" (1977). Специализирал е в Уудроу Уилсон Център (2003). Доктор по политическите науки на НБУ (2010). Адвокат в продължение на 20 години (с прекъсвани между 1979 и 2015). Учредител и секретар на Български адвокатски съюз (1989 - 1990). Преподавател в Американски Университет Благоевград (2002 - 2008), Университет на Торонто, Канада (2007), Университет Кристофър Нюпорт, Вирджиния, САЩ (2008-2009), НБУ София (2015). Депутат в 36-то и 37-то НС и зам. Председател на 40-то НС. Посланик на България в ООН (1997 - 1998) и САЩ (1998 - 2002) и на Европейския съюз в Грузия (2010 - 2014). Премиер на България (1991 -1992). Доктор хонорис кауза на „Университета на Грузия“, Тбилиси (2014). Автор на политически и политико-правни студии и исторически романи. Назначен за съдия в Конституционния съд от президента на Републиката (2015).
виж още
Компетенции
1. Само Конституцията определя правомощията на Конституционния съд.
Тя забранява да се дават и отнемат правомощия на съда със закон.
В чл. 149, ал. 1 от Конституцията в 8 точки са изброени основните правомощия на съда.
Други разпоредби на Конституцията допълват компетентността му.
Член 149, ал. 1, т. 1 възлага на съда едно правомощие, с което малко конституционни съдилища са овластени, а именно да тълкуване на Конституцията. Между това правомощие и конкретното тълкуване при упражняване на другите правомощия на съда има разлика. Задължителното тълкуване е свързано с извличане на точния смисъл на тълкуваните разпоредби на Конституцията, без да има за предмет решаването на конкретен конституционен спор.
Второто и съществено правомощие на съда е контролът за конституционност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Този контрол на практика е основната компетентност на съда и по този повод са образувани и решени най-много дела. Касае се за последващ контрол за конституционност, тъй като чрез него се контролират вече обнародвани в „Държавен вестник" правни актове.
Само в един случай според българската Конституция упражняваният от съда контрол за конституционност е предварителен - когато се произнася за съответствието с Конституцията на сключени от Република България международни договори преди тяхната ратификация.
Наред с това съдът се произнася и за съответствието на законите с общоприетите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна. В правомощията му е включено и решаването на спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи.
Конституционният съд е овластен да се произнася и по спорове за конституционност на политическите партии, по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент, както и по спорове за законността на избори за народни представители. Той се произнася и по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента за държавна измяна и нарушение на Конституцията.
Подадената от президента и вицепрезидента, както и от конституционен съдия оставка също е основание да се произнесе с решение.
2. Наред с всички тези компетентности Конституцията овластява съда и с редица правомощия за установяване на факти с конституционноправно значение: подаване на оставка от президента или вицепрезидента или установяване на трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване; установяване на неизбираемост и несъвместимост на народни представители; подаване на оставка от конституционните съдии, установяване на фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от една година, установяване на несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5 от Конституцията. Установяването на тези факти води до предсрочно прекратяване на мандата на президента, вицепрезидента, на народните представители и на конституционните съдии.
Конституцията му възлага и още едно правомощие, което излиза от кръга на чисто установителните - снема имунитета на конституционните съдии. При тази своя дейност съдът не само установява факти, но и ги оценява и с оглед на тази преценка постановява решението си.
История

Създаването на Конституционен съд стана възможно след приемането на 12 юли 1991 г. от Великото народно събрание на Конституция на Република България. В Глава осма тя предвижда създаването на Конституционен съд. Само месец след влизането й в сила – на 16.08.1991 г. е приет Законът за Конституционния съд, а на 3 октомври 1991 г. е определен съставът на съда. На 26 декември 1991 г. е приет Правилник за организацията на дейността му и до края на същата година са постановени първите две решения - факт, който сам по себе си говори за необходимостта от Конституционен съд в държава, която си е поставила за цел да бъде демократична и правова. Подобно на другите европейски конституционни съдилища и българският Конституционен съд е независим орган. Той е призован като тях да обезпечи върховенството на Конституцията спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на Републиката. Неговите решения са окончателни и задължителни за всички, включително за съдилищата. Всички са обвързани от тълкуването на Конституцията, дадено от Конституционния съд. Контролът обхваща не само издадените след Конституцията закони, но и тези, издадени преди нея – т.нар. “заварено право”. Той обаче не може да упражнява контрол по отношение решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията.
Предишни състави
Първи Мандат
Първи състав 1991/1994
г.
Асен Манов
- председател
Александър Арабаджиев
Иван Първанов
Любен Корнезов
Милена Жабинска
Милчо Костов
Младен Данаилов
Нено Неновски
Николай Павлов
Пенчо Пенев
Станислав Димитров
Теодор Чипев
Цанко Хаджистойчев
Втори състав 1994/1997
г.
Асен Манов
- председател
Александър Арабаджиев
Георги Марков
Димитър Гочев
Иван Григоров
Милчо Костов
Младен Данаилов
Николай Павлов
Пенчо Пенев
Станислав Димитров
Тодор Тодоров
Цанко Хаджистойчев
Трети състав 1997/2000
г.
Живко Сталев
- председател
Александър Арабаджиев
Асен Манов
Георги Марков
Димитър Гочев
Иван Григоров
Маргарита Златарева
Неделчо Беронов
Станислав Димитров
Стефанка Стоянова
Тодор Тодоров
Цанко Хаджистойчев
Втори Мандат
Първи състав 2000/2003
г.
Христо Данов
- председател
Васил Гоцев
Георги Марков
Димитър Гочев
Живан Белчев
Лазар Груев
Людмил Нейков
Маргарита Златарева
Неделчо Беронов
Пенка Томчева
Румен Янков
Стефанка Стоянова
Тодор Тодоров
Втори състав 2003/2006
г.
Неделчо Беронов
- председател
Васил Гоцев
Владислав Славов
Евгени Танчев
Емилия Друмева
Живан Белчев
Лазар Груев
Людмил Нейков
Маргарита Златарева
Мария Павлова
Румен Янков
Стефанка Стоянова
Трети състав 2006/2009
г.
Румен Янков
- председател
Благовест Пунев
Васил Гоцев
Владислав Славов
Георги Петканов
Димитър Токушев
Евгени Танчев
Емилия Друмева
Красен Стойчев
Людмил Нейков
Пламен Киров
Снежана Начева
Трети Мандат
Първи състав 2009/2012
г.
Евгени Танчев
- председател
Благовест Пунев
Ванюшка Ангушева
Владислав Славов
Георги Петканов
Димитър Токушев
Емилия Друмева
Красен Стойчев
Пламен Киров
Румен Ненков
Стефка Стоева
Цанка Цанкова
Втори състав 2012/2015
г.
Димитър Токушев
- председател
Анастас Анастасов
Благовест Пунев
Борис Велчев
Георги Ангелов
Гроздан Илиев
Кети Маркова
Красен Стойчев
Пламен Киров
Румен Ненков
Стефка Стоева
Цанка Цанкова
Трети състав 2015/2018
г.
Борис Велчев
- председател
Анастас Анастасов
Георги Ангелов
Гроздан Илиев
Кети Маркова
Константин Пенчев
Мариана Карагьозова-Финкова
Румен Ненков
Стефка Стоева
Таня Райковска
Филип Димитров
Цанка Цанкова
Четвърти Мандат
Първи състав 2018/2021
г.
Борис Велчев
- председател
Анастас Анастасов
Атанас Семов
Георги Ангелов
Гроздан Илиев
Константин Пенчев
Красимир Влахов
Мариана Карагьозова-Финкова
Надежда Джелепова
Павлина Панова
Таня Райковска
Филип Димитров