Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е 

София, 10.02.2025 г.

Павлина Панова – председател на Конституционния съд на Република България, при изпълнение на правомощията си по чл. 18, ал. 1 от Закона за Конституционен съд, констатирах следното:

В Конституционния съд е получено искане с вх. № 92/07.02.2025 г., подписано от 48 народни представители от 51-то Народно събрание за „тълкуване на времетраенето на мандата на държавен орган, който е отстранен от длъжност с решение, обявено за противоконституционно, в светлината на разпоредбите на чл. 4, КРБ, чл. 8 КРБ и чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България.“

В мотивите на искането вносителите посочват, че „от обнародване на Решението на 49-то Народно събрание за прекратяване на мандата на управителя на НЗОК от 19.04.2024 г. до датата на обнародване на решение № 15 от 24.09.2024 г.  по конституционно дело №18 от 2024 г. на 01.10.2024 г. с продължителност от пет месеца и 11 дни управителят на НЗОК не е изпълнявал правомощията си. Мандатът на управителя на НЗОК е уреден в чл. 19, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване за срок от пет години. В специалния закон  или в Конституцията няма хипотеза на уредба на прекъсване на срока на мандат на държавен орган при противоконституционно предсрочно освобождаване, което е установено с акт на Конституционен съд.“

Вносителите цитират редица решения от практиката на Конституционния съд (Решение №13 от 2010 по к.д.№12/2010 г.; Решение №1 от 2024 г. по к.д.№17/2023 г.; Решение№12 от 2022 по к.д.№7/2022 г.; Решение №17 от 1997 по к.д.№10/1997 г.) и излагат съображения за значението на чл. 4, чл. 8 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията за мандатността. Петитумът на искането гласи „Намалява ли се времето на упражняване на правомощията на държавен орган спрямо определения в закон мандат в случай на отстраняването му от длъжност с акт, обявен за противоконституционен, в светлината на разпоредбите на чл. 4, чл. 8 КРБ и чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България“

При така изложените мотиви в искането липсва яснота относно неговия предмет доколкото не може да бъде установено по несъмнен начин задължително тълкуване на коя конституционна разпоредба се иска от Съда.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България Конституционният съд дава задължителни тълкувания на Конституцията. Съдът тълкува само конституционни разпоредби, защото като обект на задължително тълкуване е посочена само Конституцията. В искането липсва посочена отделна разпоредба или група разпоредби на Конституцията, на които вносителите искат тълкуване с цел да се установи техния обхват и смисъл, а се иска отговор на конкретно поставен въпрос.

При тези обстоятелства приемам, че искането не отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС).

На сезиращия субект следва да се даде възможност в 14-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността на искането, съобразно мотивите на настоящото разпореждане.

Предвид изложеното намирам, че искане с вх. № 92/07.02.2025 г. от регистъра за входяща и изходяща кореспонденция на Конституционния съд, следва да се върне на вносителите - 48 народни представители от 51-то Народно събрание.

По изложените съображения и на основание чл. 17, ал. 1 ЗКС, чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 4 ПОДКС

                 РАЗПОРЕЖДАМ:

Давам 14-дневен срок на вносителите да отстранят нередовността на искането, съобразно мотивите на настоящото разпореждане, считано от съобщението.

Връщам искане с вх. № № 92/07.02.2025 г. в регистъра за входяща и изходяща кореспонденция на Конституционния съд на вносителите.

Разпореждането да се съобщи на Кирил Петков Петков, представител на вносителите съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ПОДКС, като му се връчи препис.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА