Особено мнение
на съдиите Васил Гоцев и Владислав Славов по к.д. № 1 от 2006 г.
Подписахме решението с особено мнение по следните съображения:
Правилото относно съдебното обжалване на административните актове съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията е, че всички, които засягат гражданите и юридическите лица могат да бъдат обжалвани. Изключение е предвидено само за тези, които са изрично посочени със закон. В поредица свои решения Конституционният съд приема, че “съдебният контрол върху административните актове е конститутивен елемент на правовата държава” (Решение № 13 от 1993 г. по к.д. № 13 от 1993 г., - ДВ, бр. 65 от 1993 г.) и достъпът до него трябва да бъде открит. В Решение № 8 от 1999 г. по к.д. № 4 от 1999 г. (ДВ, бр. 47 от 1999 г.) е посочено, че с изключването на някои административни актове от възможността за съдебен контрол на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията не трябва да се злоупотребява. В Решение № 7 от 1995 г. по к.д. № 9 от 1995 г. изрично е посочено, че този текст трябва да се тълкува ограничително. Според Конституционния съд изключението е предвидено само когато “друга по-важна, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена”. Като пример се дава националната сигурност. В чл. 128, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс са посочени като необжалваеми по съдебен ред административни актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната. Изключването на съдебния контрол върху заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството, въведено с алинея 9 на чл. 127 ЗУТ несъмнено засяга гражданите и юридическите лица, чиито имоти са включени в общият устройствен план на селищно образувание с национално значение. Макар и общия устройствен план да не поражда преки правни последици относно отделните имоти, той предопределя решенията на последващите подробни устройствени планове, които вече пряко засягат имотите. Съгласно чл. 103, ал. 2 ЗУТ общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начина на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Чрез тях се определя общата структура на територията - жилищни, складови територии, паркове и градини, територии за спорт и забавления, за курортно-туристическо и вилно строителство, земеделски, горски имоти и т.н. (чл. 107, т. 1 ЗУТ). Общият устройствен план не третира отделните поземлени имоти, което става с подробните устройствени планове. Но съгласно чл. 103 ал. 4 ЗУТ подробните планове са длъжни да се съобразят с общия устройствен план. От тук следва, че засягането на един имот с подробния план, когато това е във връзка с дадени решения на общия план се дължи в последна сметка на разпоредбите на общия устройствен план. С използуването от засегнатия на законовата възможност да обжалва подробния план не може да се получи никакъв резултат, тъй като съгласно чл. 103, ал. 4 подробният устройствен план трябва да се съобрази с общия, който като необжалваем е влязъл в сила и е задължителен за него (чл. 104, ал. 1 ЗУТ). По този начин засегнатият е лишен от практическа възможност да получи съдебна защита относно законосъобразността на акта, от който е засегнат. Нещо повече, при обжалване на подробните устройствени планове не може да се релевират закононарушения засягащи влезлия в сила общ устройствен план. Член 127, ал. 1 ЗУТ предвижда задължително обществено обсъждане на общите устройствени планове преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията. Алинеи 2, 3, 4 и 5 на чл. 127 ЗУТ предвижда определена процедура по съставяне на общия устройствен план. Невъзможността той да се обжалва по съдебен ред е пречка да се атакува издадената от министъра заповед за приемането му без да е спазена тази процедура. Същото важи и при несъгласуване на общ устройствен план с общинския съвет (чл. 129, ал. 9 ЗУТ) или при неспазване изискванията на чл. 136, ал. 2 и чл. 140 от Конституцията. Вярно е, че чл. 127, ал. 6 ЗТСУ, която се отнася до общите устройствени планове на общините извън селищните образувания с национално значение също така изключва съдебното обжалване на плана, който се одобрява от общинския съвет. Съществуването на разпоредби изключващи съдебния контрол – чл. 122, ал. 4 и чл. 127, ал. 6 ЗУТ, които не са атакувани пред Конституционния съд, защото съдебния състав на Върховния административен съд е ограничен от приложимия текст по конкретното административно дело, не е аргумент в полза на съществуването на ограничението по чл. 127, ал. 9, а точно обратното: необжалваемостта на устройствените схеми и общите устройствени планове задълбочава възможността за тяхната незаконосъобразност и за злоупотреба с власт. Възможността, която предвижда чл. 134, ал. 3 ЗУТ за изменение на действуващ общ устройствен план, когато изменението на подробния устройствен план го налага не може да послужи за защита интересите на засегнатия от подробния план, защото липсва нормативна процедура за това, от която той да може да се възползува. Изключването на съдебното обжалване в конкретния случай е в противоречие с чл. 17, чл. 56, чл. 136, ал. 2, чл. 140 и чл. 145 от Конституцията и не може да се оправдае с необходимостта от защита на други по-висши конституционни ценности. Не би могло да се каже, че отстраняването на едно закононарушение, допуснато от общия устройствен план ще наруши осигуряване на ценностите, поменати в чл. 15 от Конституцията или ще попречи да се създадат условия за благоприятно развитие на отделните райони на страната (чл. 20 от Конституцията). Не трябва да забравяме, че съдебния контрол върху административните актове е контрол за законност на актове и действия на административните органи и не накърнява независимостта на изпълнителната власт, осъществява се в интерес на държавата и нейните органи и ограничава възможната злоупотреба с власт от страна на държавните органи – явление срещано и в държави с развита конституционна демокрация (Решение № 13 от 1993 г. по к.д. № 13 от 1993 г. и Решение № 21 от 1995 г. по к.д. № 18 от 1995 г.).
Съдии Васил Гоцев и Владислав Славов
