СТАНОВИЩЕ
на съдията Нено Неновски към решението по к.д. № 6/1993 г.
Към т. I-III:
Правилно се приема, че двете забрани по чл. 68, ал. 1 от Конституцията имат ясно разграничени приложни полета - сферата на държавата и сферата извън държавата. Интересно е да се направи в това отношение сравнение с други конституционни разпоредби, които също уреждат несъвместимост.
Подобна на чл. 68, ал. 1 е разпоредбата на чл. 113, ал.1. Тя съдържа забрана за членовете на Министерския съвет "да заемат длъжности и да извършват дейности", които са несъвместими с положението на народен представител. Нормата се различава от чл. 68, ал.1 само по адресатите си. С останалото си съдържание тя е идентична с нормата (нормите) на чл. 68, ал. 1. Макар и да не се сочи чл. 68, ал. 1, логически препращането е към него. Дори се следва езиковата структура на чл. 68, ал. 1:а) длъжност, б) дейност. При това положение тълкуването на забраните по чл. 68, ал. 1, дадено в решението, ще важи и по отношение и на чл. 113, ал. 1. Пречка за това не трябва да бъде редакционното различие между чл. 113, ал. 1 и чл. 68, ал. 1. Думата "длъжност" (а не "длъжностно лице"!) в чл. 113, ал. 1 трябва да се приеме като синоним на "служба" в чл. 68, ал. 1.
Другояче стоят нещата при несъвместимостта по чл. 95, ал. 2 и чл. 147, ал. 5. В тези разпоредби се посочват повече - и твърде различни - функции (на президента и вицепрезидента, на конституционния съдия), следователно се формулира и сложна забрана, която може да се разложи не на две, а на няколко забрани. За изясняването им е нужен допълнителен анализ. Това е различие с разпоредбата по чл. 68, ал. 1 (и чл. 113, ал. 1).
Докато сферата на първата забрана по чл. 68, ал. 1 в решението е определена точно (това е сферата на държавата), сферата на втората забрана е определена с общия израз "сферата извън държавата". Смятам, че тази сфера може да се изрази с нейния адекватен конституционен термин (всъщност конституционно понятие) - гражданско общество (чл. 4, ал. 2). Боязънта да се използува понятието " гражданско общество" в случая е неоправдана. Не е вярно, че понятието не било юридическо, че имало смътно съдържание, че било употребено случайно в основния закон. Конституционният съд не само може да си служи с него, но и нещо повече - длъжен е да разкрие с практиката си неговото конституционно съдържание.
Към т. IV:
а) Беше правилно да се каже точно, че вторият вид дейност, до която се отнася искането, е свързана с едноличните търговски дружества с държавно имущество. Само при тях държавата (изпълнителната власт) с оглед на сегашните уредби проявява ясно изразени административни функции и правомощия спрямо органите им за управление, което дава основание за прилагане на първата забрана по чл. 68, ал.1.
б) Що се отнася до банките (без БНБ), трябваше да се каже точно, че става дума за търговските банки (независимо от процента на държавния капитал в тях), които не са еднолични акционерни дружества. Формата на организацията им, начинът на управлението им и други ги поставят вън от приложното поле на първата забрана по чл. 68, ал. 1. Към тях не е приложима и втората забрана. Не е налице необходим юридически факт, който се предвижда от хипотезата на тази втора забрана (забранителна норма по същество) - съществуване на закон, който да определя като несъвместима с положението на народен представител дейността по управлението на този вид банки.
Общо към текста на решението:
В решението на много места се използва терминът ( и понятието) "функция", респ. "публична функция". Възразява се, че това не било конституционно понятие, поради което използването му не е уместно.
Възражението просто не държи сметка за текста на Конституцията. В нея се говори на много места за "функции" - чл. 103, ал. 1; чл. 162, ал.2; § 1, ал. 2; § 7, ал. 3; § 8. Практиката на Конституционния съд трябва да изясни това конституционно понятие. Очевидно е, че по съдържанието си то е по-широко от понятия като "правомощие" и др. С него се изразяват не само правни, но и фактически елементи. С него се означава дейността най-общо (съвкупност, система от действия), която е натоварен по Конституция да извършва даден орган. Това е специфичната, присъщата на органа дейност като съчетание на фактически и правни елементи. Всеки държавен орган и държавен служител имат свои функции - резултат от разделението на труда в държавния апарат. Функцията обхваща дейността (в главните й характеристики и насоки) и правните форми на дейността (те самите изразявани с нормативни понятия, като "правомощия", "актове", "закони","решения" и др.). Ако говорим например за функции на народния представител, най-общо те се състоят в два вида дейности: дейност по осъществяване на законодателната власт; дейност по упражняването на парламентарен контрол (срв. чл. 62 от Конституцията).
Разбира се, думата е за функция като понятие на Конституцията, а не, да кажем, на социологията. Затова функцията на съответния орган (парламент, президент, правителство и др.) не е просто дейност или действия (действуване), а дейност, действие и пр. неотделими от правните им форми (правомощия, юридически актове и др.), посочени в Конституцията. В понятието "функция" ("публична функция") акцентът се поставя не върху правната форма сама за себе си (това става при съответните понятия), а върху дейността като нещо интегрално - фактическо плюс юридическо.
Понятието "функция" и по-специално "публична функция" се използва отдавна в науката за публичното право.