Особено мнение
на съдиите Васил Гоцев и Владислав Славов по к.д. № 12 от 2006 г.
Подписахме решението при особено мнение по следните съображения:
Съгласно атакуваните с искането чл. 4 и чл. 5 ЗБНЗОК всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, Националната здравносигурителна каса определя броя на здравно осигурителните плащания специализирана извънболнична медицинска помощ, като определя годишната стойност на разходите за това. Касата определя и годишната стойност по разходите по болничната медицинска помощ разпределена по месеци.
Практическият резултат от тази разпоредба означава, че не всички нуждаещи се граждани, които са здравно осигурени ще могат да се ползват от касата. При определеният от НЗОК всяко тримесечие брой на специализираната извънболнична медицинска помощ и разпределената по месеци обща годишна стойност на болничната медицинска помощ, достъп до тези здравни услуги могат да имат не всички здравно осигурени лица, както повелява чл. 52, ал. 1 от Конституцията. Медицинска помощ чрез касата ще могат да получат само тези, които първи са я потърсили. Общо практикуващият лекар ще бъде в невъзможност да даде направление за извънболнична или болнична помощ, ако за съответното време е изчерпал дадения по НЗОК лимит. Вярно е, че чл. 52, ал. 1 от Конституцията установява правилото, че правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване става при условия и по ред, определени със закон. Това обаче означава, че от една страна законът в нарушение на Конституцията не може да лиши някои граждани от правото на здравно осигуряване гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване и от друга, че законът не може при установен от него обхват и размер на здравни услуги, които се заплащат от касата да ги ограничи, като каже че това не се отнася до всички здравно осигурени лица. Всяко от тях трябва да може винаги да получи определена помощ. Недопустимо е да се поставят условия, при които едни нуждаещи се лица да могат да получат съответната помощ, а други да не я получат. Недопустимо е това да се определи от условието, кой по-рано е имал нуждата. Такова условие нарушава най-напред чл. 52, ал. 1 от Конституцията, който дава право на здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване на всички лица. Тези условия обаче трябва да са еднакви за всички.
Нарушен е и чл. 6, ал. 1 от Конституцията, който прогласява равенството на гражданите пред закона. Разпоредбите не са в съответствие и с преамбюла на Конституцията, който определя Република България като социална държава, в която гражданите имат равни права.
Заедно с това атакуваните разпоредби откриват и възможност за корупционна практика. Общо практикуващите лекари могат за своя изгода да избират пациентите, на които да дават съответните направления, за които имат лимит.
Съдии Васил Гоцев и Владислав Славов
