Особено мнение
на съдиите Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков и Благовест Пунев по к.д. № 8 от 2007 г.
Съдиите Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков и Благовест Пунев са на особено мнение, тъй като считат отхвърлянето на искането на народните представители по к.д. № 8 от 2007 г. нагледно представя как съдът отказва да приложи основно юридическо правило “давам ти фактите, дай ми правото”. Без значение при това положение е обстоятелството, че вносителите на искането твърдят, че е нарушен чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като този негов текст е перифраза на чл. 88, ал. 1 от Конституцията, т.е. те се позовават на нарушение на основния закон. При това положение задължително е искането да бъде допуснато до разглеждане, тъй като в него се твърди, че промяната на “датата на влизането на закона в сила е съществена спрямо приетия закон на първо гласуване”.
В искането народните представители твърдят и че закона противоречи на чл. 21 от Конституцията. Съображенията за това са ясни. Отлага се влизането в сила на определени разпоредби, които ограничават възможността за увреждане на земята и засилват нейната защита. Така считат вносителите на искането и дали това е така, съдът не трябва да отклонява искането, а трябва да постанови решение по същество.
И друго нещо много важно в определението се застава на позиция, че Конституционният съд не може да се произнася по целесъобразността на закона. Очевидно това не е така, тъй като се пресича възможността съдът да взима становище по закони, чиито цели противоречат на конституционни принципи и норми.
В този случай неминуемо проверката на съда трябва да включи на първо място дали е нарушена процедурата по приемането на закона - посоченият чл. 88, ал. 1 и след това да преценява дали чрез закона се посяга на земята като национално богатство? Къде при това положение остава чл. 22, ал. 1 от Закона за Конституционния съд?
Преходната разпоредба на § 11 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие представлява христоматиен пример за това какво значение има времето за правото. В случая един закон, чието непосредствено влизане в сила е от изключително значение – да бъдат преустановени строителните безчинства по Черноморието е дерогиран на второ четене фактически с едно гласуване. Последиците - с притворната промяна осъществилите се определени ситуации (строежи непосредствено до морето, недопустима височина на застрояването, неспазването на защитни зони и пр.) до 1.01.2008 г няма да могат да бъдат оспорвани, а определени права ще станат придобити.
В крайна сметка разпоредбата на § 11 от преходните разпоредби е прието на едно четене. Ставало е дума, че кратката по съдържание разпоредба на чл. 88, ал. 1 от Конституцията като говори, че законите се обсъждат и приемат с две гласувания в отделни заседания, цели да осигури възможност за дебат, осмисляне на внесеното предложение, отстраняване на опущения и грешки, но не и същностна промяна, във вече гласуван закон. Нещо повече, когато при нужда се съкращава законодателният процес в едно заседание гласуванията също трябва да бъдат две – чл. 88, ал. 2, изр. второ от Конституцията. Такава преценка не може да се извърши от изненаданите и несъгласни с диаметрално новото, обесмислящо приетият на първо четене закон народни представители.
Всеизвестно е, че същината на демокрацията не се състои във волята на болшинството, а в дебата. Представители на обществото не са само политиците победили на изборите. Липсата на дебат има за последица, че част от обществото вместо демокрация (дебат) остава само с представители.
Вярно е, че болшинството от народните представители биха могли да отложат влизането в сила на закона, но чрез ново законодателно предложение направено по правилата. Тогава за обществото ще е ясно кой е вносителят и какви са неговите мотиви.
Определението на съда да не се разгледа искането на народните представители го направи съратник на разразилата се строителна вакханлия по Черноморието и както е казал вносителят министерски съвет до “неговата деградация”, която е трябвало да приключи на 1.06.2007 г., а ще продължи до 1.01.2008 г.
Съдии Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков и Благовест Пунев
