становище по решение

 

Становище
на съдията Благовест Пунев по к.д. № 1 от 2007 г.

 

Като споделям крайния извод за противоконституционност на израза „както и упражняване на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус”, представляващ част от разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) (ДВ бр. 63 от 2006 г.), намирам че този извод следва да се аргументира с различни съображения от изложените в мотивите на решението по горното дело.Фактите, относно проведения законодателен процес по прилагане на оспорената част от разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС са безспорни. Спорна е тяхната интерпретация, на която се основава извода за противоконституционност.Установено е, че ЗДДС е внесен и приет на първо гласуване на 27 април 2006 г., а на второ гласуване, проведено на 22 юни 2006 г. по предложение на народен представител в оспорения текст на чл. 3, ал. 2, изр. 1 след думата „нотариус” е добавено „с изключение на процесуалното представителство”. На 19 юли 2006 г. председателят на Комисията по бюджет и финанси обаче е предложил прегласуване на чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС с оглед първоначалната редакция на текста без добавката, приета на второ гласуване. След настоятелното повторно искане за прегласуване, същото е прието, но самото прегласуване не е извършено. Въпреки това обнародването на текста на чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС в ДВ, бр. 63 от 2006 г. не включва добавката ”с изключение на процесуалното представителство”.С оглед изложеното аргументацията за противоконституционност, която се обосновава с нарушение на чл. 88, ал. 1 от Конституцията е неотносима към случая. Законодателният процес е приключил с две гласувания на оспорения текст, проведени съобразно с изискванията на посочената конституционна разпоредба при положение, че реално текста на чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС не е прегласуван и на практика не е извършено трето гласуване на същия без добавката. Приключването на законодателния процес с оглед приложимостта на тази конституционна разпоредба има отношение обаче към автентичността на приетия законов текст, който подлежи на обнародване т.е. второто гласуване определя съдържателно неговата редакция, която трябва да бъде възпроизведена при обнародването чрез публикация в ДВ. Последващите процедури, свързани с неговото обнародване не засягат закона в съдържателен план и затова не се отнасят към законодателния процес. Целта на последния е създаване на закона като правен акт, който от момента на второто гласуване е налице в завършен вид т.е. в този момент приключва процеса на неговото създаване.Поради това с гласуваната добавка на чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС без извършване на трето гласуване не е нарушен чл. 88, ал. 1 от Конституцията, но обнародването на различен текст от редакцията, с която той е станал закон, е в противоречие с чл. 5, ал. 5 и чл. 88, ал. 3 от Конституцията. Тези текстове (вторият от тях визира обнародването на законите, приети от Народното събрание като израз на формулираната в първия обща идея за публикуване на нормативните актове) изискват обявяването на тези актове на държавата с оглед узнаването на съдържанието им от техните адресати. Това е задължително условие за влизането им в действие след изтичане на срока, необходим за запознаване с тяхното съдържание за да се обезпечи законосъобразно поведение на правните субекти, до които те са адресирани.Когато поради погрешност в публикацията в резултат на неточно удостоверяване на оригиналния текст на приетата законова разпоредба от председателя на Народното събрание в изпълнение на правомощието му по чл. 77, ал. 1, т. 4 от Конституцията, обнародваният закон по съдържание се различава от приетия, поведението на неговите адресати следва да се съобрази с публикувания текст, макар че това не е автентичния, от който трябва да се извлече правилото за това поведение.Създадената опасна привидност за действащ закон, който може да обвърже адресатите си с неблагоприятни за тях правни последици следва да се преодолее чрез констатиране на неговата невалидност с обявяването му за противоконституционен поради нарушаване на чл. 5, ал. 5 и чл. 88, ал. 3 от Конституцията, които изискват обнародване на автентичния текст на приетия закон.Изтъкнатото процедурно основание за противоконституционност изключва необходимостта от изследване съдържателното (материално) съответствие на оспорената част от разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС с Конституцията.

Съдия Благовест Пунев