ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Асен Манов, Милена Жабинска, Станислав Димитров, Николай Павлов по к.д. № 4/1993 г.
С параграф 14, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет (ЗИДЗВСС) – ДВ, бр. 106 от 20 декември 1991 г., се изменя чл. 6 на Указ 1138 за създаване на единен следствен апарат при Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 57 от 1979 г., изм. и доп., бр. 26 и 91 от 1988 г. и бр. 46 от 1991 г.) така: "Чл. 6. Директорът на националната следствена служба се назначава и освобождава от длъжност от президента на републиката".
По повод подаденото искане от група народни представители за обявяване противоконституционност на тази разпоредба Конституционният съд с Решение № 6 от 22 април 1993 г. по горепосоченото дело е отхвърлил искането.
Изложените в мотивите към решението съображения и крайният извод, че разпоредбата на параграф 14, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗВСС не е противоконституционна, не споделяме.
1. В глава шеста на Конституцията се уреждат основните положения на статута, правомощията, структурата и организацията на една от трите независими власти - съдебната (съдилища, прокуратура и следствени органи). Съгласно параграф 9 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията, тя влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, т.е. от 13 юли 1991 г. (ДВ, бр. 56 от 1991 г.). Оттогава всички нейни разпоредби имат действие и задължително се прилагат, включително и глава шеста. Разпоредбата на параграф 4 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията има предвид само организацията на съдебната власт, която влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони. Това не означава обаче, че всички основни конституционни принципи, като независимост на съдебната власт, несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите, имунитетът им, правото на защита на гражданите и юридическите лица, принадлежността на следствените органи към съдебната власт и пр., нямат действие преди приемане на тези закони. След влизане в сила на Закона за Висшия съдебен съвет се прилагат и имат пълно действие и онези разпоредби на глава шеста от Конституцията, които са свързани с неговата дейност, включително и чл. 129 за реда, по който се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават съдиите, прокурорите и следователите. Това става съгласно с чл. 129, ал. 1 от Конституцията от Висшия съдебен съвет. Като изключение от този общ ред ал. 2 на същия член разпорежда, че само председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор (и никой друг висш съдебен служител!) се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за определен срок (седем години), без право на повторно избиране. Решаващо е предложението на Висшия съдебен съвет, защото чл. 129, ал. 2, изр. 2 постулира, че президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
При тези ясни и категорични конституционни разпоредби всеки законов текст, който им противоречи и урежда по различен начин назначаването и освобождаването на висшите съдебни служители, в случая параграф 14, т.1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗВСС, е противоконституционен. Противоречието на този текст с разпоредбите на чл. 129 от Конституцията е фрапантно: 1. В конституционния текст (чл.129, ал.2) са изброени изчерпателно длъжностите на висши съдебни служители, които се назначават и освобождават от президента, без да е включена длъжността директор на Националната следствена служба; 2. Назначаването и освобождаването от длъжност става от президента, но по предложение на Висшия съдебен съвет. В параграф 14, т.1 от преходните и заключителните правила на ЗИДЗВСС не се предвижда предложение на Висшия съдебен съвет; 3. В чл. 129, ал. 2 от Конституцията е определен срок от седем години за назначението, без право на повторно избиране. В параграф 14, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗВСС няма такива ограничения; 4. Преценката на президента при назначаването и освобождаването на директора на Националната следствена служба е суверенна за разлика от назначаването и освобождаването на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, чието назначаване и освобождаване президентът не може да откаже при повторно направено предложение от Висшия съдебен съвет.
2. Разпоредбата на параграф 14, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗВСС нарушава принципа за разделение на властите (чл.8 от Конституцията) и за независимостта на съдебната власт (чл.117, ал.2 от Конституцията), защото създава изключителни правомощия на президента да назначава и освобождава от длъжност висш съдебен служител по своя преценка за неопределен срок, без предложение на върховния орган на съдебната власт - Висшият съдебен съвет. Такава възможност за президента при назначаване и освобождаване на другите висши съдебни служители чл.129, ал.2 от Конституцията не допуска.
3. Конституционосъобразността на параграф 14, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗВСС не може да се обоснове с разпоредбата на чл. 98, т. 7 от Конституцията. Действително този конституционен текст дава възможност със закон да бъдат определени "и други държавни служители", които президентът назначава и освобождава от длъжност, но това е общата разпоредба, която се изключва от специалната разпоредба на чл. 129 от Конституцията за назначаването и освобождаването от длъжност на висшите съдебни служители. Член 98, т.7 от Конституцията има предвид всякакви други държавни служители, но не и магистрати, за назначаването и освобождаването на които има установен друг ред със специалната разпоредба на чл.129 от Конституцията. Единствено Висшият съдебен съвет може да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите (чл. 129, ал. 1), независимо от това, че последните административно са все още към Министерството на вътрешните работи. Следствените органи са част от съдебната власт - чл. 128 от Конституцията. Само Висшият съдебен съвет може да прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор (чл. 129, ал. 2). Директорът на Националната следствена служба се назначава и освобождава от Висшия съдебен съвет, съгласно чл. 129, ал. 1 от Конституцията, както всички останали следователи. Директорът на националната следствена служба, макар и ръководител, е също следовател. И председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд са съдии и главният прокурор е прокурор, но чл. 129, ал. 2 от Конституцията е установил специален ред за тяхното назначаване и освобождаване от длъжност, различен от този, по който се назначават останалите съдии, прокурори и всички следователи, вкл. и директора на Националната следствена служба. Изменение на тази конституционна разпоредба може да стане само по реда на чл. 153 и сл. от Конституцията.