СТАНОВИЩЕ
на съдиите Теодор Чипев, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев
към решението по конституционно дело № 4/1993 г.
Вместо да постановява решение по съществото на това дело, Конституционният съд трябваше да отклони искането като недопустимо. По предмета на това искане съдът вече се е произнесъл с решението си по конституционно дело № 30/1991 г. По това предходно дело група от народни представители беше оспорила конституционосъобразността на Закона за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет (ЗИДЗВСС). Поради неяснотата на искането Конституционният съд даде указания на народните представители да уточнят дали оспорват целия закон като противоконституционен или само изрично посочените от тях разпоредби. С писмо до Конституционния съд от 3 януари 1992 г. народните представители заявиха, че оспорват ЗИДЗВСС като противоконституционен в неговата цялост, а в случай че Конституционния съд не сподели това схващане, те поискаха от съда да обяви за противоконституционни отделни разпоредби от закона, посочени от тях. По въпроса за допустимостта Конституционният съд се произнесе с определение от 30 януари 1992 г., което гласи: „Допуска искането на 52-мата народни представители от 36-о Народно събрание за установяване противоконституционността на ЗИДЗВСС“. С решението си по конституционно дело № 30/1991 г. Конституционният съд обяви отделни разпоредби на ЗИДЗВСС за противоконституционни, като същевременно постанови и диспозитив за частично отхвърляне на искането със следната редакция: „Отхвърля искането за обявяване на противоконституционност на (изброяват се отделни текстове от закона) и за обявяване противоконституционност изцяло на ЗИДЗВСС“.
Това развитие на конституционно дело № 30/1991 г. показва, че народните представители са сезирали Конституционния съд с оспорване на целия закон, макар че конкретни доводи за противоконституционност са изтъкнати само по отделни текстове от закона. В съответствие с този обем на искането е и постановеното определение за неговата допустимост от 30 януари 1992 г. От определението недвусмислено личи, че Конституционният съд се счита сезиран с цялостното оспорване на закона и приема да разгледа искането в този обсег. В съответствие с обема на искането и очертания с определението за допустимост обсег на производството е и постановеният от Конституционния съд диспозитив на решението по конституционно дело № 30/1991 г. По това дело е безспорно, че обсегът на производството не е стесняван с последващо определение, защото такова не е постановено от съда. За да разгледа по същество искането за оспорване на конституционосъобразността на § 14, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗВСС, което е предмет на конституционно дело № 4/1991 г., Конституционният съд поддържа схващането, че диспозитивът за отхвърляне на искането по конституционно дело № 30/1991 г. е с ограничен обсег и не съдържа произнасяне по цитирания текст от ЗИДЗВСС.
Това становище не е приемливо. Редакцията на диспозитива с думите "отхвърля искането....и за обявяване противоконституционност изцяло на ЗИДЗВСС" показва, че по своя обсег искането на народните представители, определението за допустимост и постановеният от съда диспозитив се покриват. Съдът с решението си е отговорил на искането изцяло, така както и с определението си е приел да го разгледа изцяло. При тази редакция на диспозитива е без значение, че между разпоредбите, за които искането се отхвърля, съдът сочи изрично тези, за които народните представители са изтъкнали конкретни оплаквания. Защото искането се отхвърля и за всички останали разпоредби на закона, за които то не се уважава, т. е. вкл. и за § 14, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗВСС. При този диспозитив е без значение, дали при постановяването на решението съдът е счел тази норма за съобразена с Конституцията или е пропуснал да се занимае с нея. Решаващо е обстоятелството, че той се е произнесъл и по нея. Затова решението по конституционно дело № 30/1991 г. беше пречка за разглеждането на конституционно дело № 4/1993 г. по същество. Това второ дело трябваше да бъде прекратено поради недопустимост на искането в съответствие с чл. 21, ал. 5 от Закона за Конституционния съд.