ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 24 януари 2008 г.
по конституционно дело № 10 от 2007 г.,
докладчик съдията Владислав Славов
Конституционният съд в състав: Председател: Румен Янков, и членове: Васил Гоцев, Димитър Токушев, Людмил Нейков, Благовест Пунев, Емилия Друмева, Пламен Киров, Владислав Славов, Красен Стойчев, Евгени Танчев, при участието на секретар-протоколиста Милка Бонева разгледа в закрито заседание на 22 януари 2008 конституционно дело № 10 от 2007 г., докладвано от съдията Владислав Славов.
Делото е образувано по искане на 53 народни представители от XL Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България за установяване противоконституционност на чл. 3, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 108 от 2007 г.), в частта му относно израза „както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус”.
В искането се твърди, че оспорената разпоредба, в сила от 19.12.2007 г., противоречи на Преамбюла, на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 56 и чл. 134 от Конституцията. Искателите изразяват становище, че атакуваният израз от чл. 3, ал. 2 от ЗДДС противоречи на Конституцията и на основни принципи на правото, нарушава основни начала на пропорционалност и равнопоставеност трайно установени в acquis communautaire и застрашава успешното провеждане на реформата на съдебното изпълнение в България. В искането основно са развити съображения по отношение на професията частни съдебни изпълнители. В тази насока на първо място са изложени аргументи, че дейността по изпълнението на съдебните решения не може да бъде „независима, икономическа дейност” по смисъла на ЗДДС. При упражняването на възложените им от държавата функции частните съдебни изпълнители действат вместо държавата, като държавен орган и следва да се третират като такъв. На второ място е посочено, че е недопустимо при една и съща дейност упражнявана от държавата и от овластени от нея лица, за едно и също нещо българските граждани да заплащат различни такси и данъци и то без да са се съгласили за това, доколкото въпросът дали дадено вземане да бъде възложено за събиране на частен или на държавен съдебен изпълнител се решава от кредиторите и длъжниците ще са поставени в неравностойно положение извън и въпреки волята си. На трето място с въвеждането на ДДС върху таксите при частните съдебни изпълнители се нарушава принципа за равно третиране и равни условия между тях и държавните изпълнители. Създава се нелоялна конкуренция между двете форми на принудително изпълнение. Независимо, че с изискванията на acquis communautaire режима на ДДС се разпростира и върху свободните професии следва да се отчита уникалността на България с паралелно функциониращи държавни и частни съдебни изпълнители, а също и обстоятелството, че има държави в ЕС, в които не се начислява ДДС върху дейността на съдебните изпълнители. И на последно място, че с атакувания текст значителна част от българските граждани, в нарушение на чл. 6 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, няма да могат да си позволят да заплащат увеличените такси при частните съдебни изпълнители, поради което ще са лишени от бързо и качествено съдебно изпълнение.
Доколкото в искането са развити съображения само по отношение на професията частни съдебни изпълнители Конституционният съд с определение от 21.12.2007 г. по к.д. № 10 от 2007 г. даде указания на 53-та народни представители да изложат обстоятелствата върху които се основава искането по отношение на думите “свободна професия” и “нотариуси”, употребени в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. В изпълнение на определението до съда е постъпило допълнение към искането от 04.01.2008 г. (вх. № 21/10.01.2008 г.), подписано от първия от подписалите искането народни представители. С развитите в него съображения се поддържа, че въвеждането на ДДС върху дейността на адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители, противоречи на Преамбюла и цитираните в искането текстове от Конституцията на Република България.
Производството по делото е във фазата по допустимостта на искането.
Съдът констатира, че е сезиран от субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от Конституцията за установяване на противоконституционност на закон, което е в правомощията на съда по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Водим от горното и като съобрази, че изискванията на Конституцията, Закона за Конституционния съд (ЗКС) и Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд са спазени, Конституционният съд приема, че искането е допустимо.
С оглед предмета и основанията на направеното искане съдът намира, че като заинтересовани страни по делото следва да бъдат конституирани: Народното събрание, Министерският съвет, Върховният административен съд, министърът на правосъдието, министърът на финансите, омбудсманът на Република България, Националната агенция по приходите, Висшият адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюзът на юристите в България, Дружеството „Български адвокати за правата на човека” и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от ЗКС Конституционният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА за разглеждане по същество искането на 53 народни представители от XL Народно събрание за установяване противоконституционност на чл. 3, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2007 г.) в частта му „както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус”.
КОНСТИТУИРА като заинтересовани страни по делото: Народното събрание, Министерския съвет, Върховния административен съд, министъра на правосъдието, министъра на финансите, омбудсмана на Република България, Националната агенция по приходите, Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюза на юристите в България, Дружеството „Български адвокати за правата на човека” и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, на които да се изпратят копия от искането и определението, като им се дава възможност в 20 дневен срок да представят писмени становища.
Препис от настоящото определение да се изпрати и на първия от подписалите го народни представители, които могат в същия срок да изложат допълнителни съображения.
Съдията Благовест Пунев е подписал с особено мнение определението по допустимостта на искането в частта “както и упражняване на свободна професия”.
