Определение
София, 12 юни 2008 г.
Конституционният съд в състав:
Председател:
Румен Янков
Членове:
Васил Гоцев
Димитър Токушев
Людмил Нейков
Благовест Пунев
Емилия Друмева
Пламен Киров
Владислав Славов
Красен Стойчев
Евгени Танчев
Снежана Начева
и при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 12 юни 2008 г. конституционно дело № 3/2008 г., докладвано от съдията Благовест Пунев.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Делото е образувано на 30.5.2008 г. по искане на президента на Република България за установяване противоконституционността на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет на 15 май 2008 г., с който се изменя чл. 84, т. 1 от същия кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г.).
В искането се твърди, че разпоредбата на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс (ЗИДГПК) (обн., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) противоречи на чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 17, ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 117, ал. 3 и чл. 121, ал. 1 от Конституцията. Според вносителя на искането с тази разпоредба се възстановява привилегията на държавата и държавните учреждения да не заплащат държавни такси за водените от тях дела по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - държавна собственост, която беше отменена с чл. 84, т. 1 от действащия ГПК. Тя противоречи на принципа на равнопоставеност на субектите на частна собственост в условията на пазарна икономика, който изключва привилегированата защита на частните права на държавата. Този принцип визира както материалното съдържание на правото на собственост, така и процесуалните гаранции за неговата защита, която не може да бъде подчинена на различен режим при частните държавни вземания в сравнение с този, приложим към другите участници в гражданския оборот. В искането се привеждат и аргументи, че оспорената разпоредба противоречи и на принципа за самостоятелност на съдебния бюджет като гаранция за независимостта на съдебната власт.
Конституционният съд намира, че искането е допустимо. То е направено от оправомощен субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от Конституцията да възбуди пред Конституционния съд производство за установяване противоконституционността на закон, в случая на § 1 от ЗИДГПК - чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Поради това то трябва да бъде допуснато до разглеждане по същество.Като заинтересовани страни по делото с оглед неговия предмет следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, министърът на правосъдието, министърът на регионалното развитие и благоустройство и Висшият съдебен съвет.По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционността на разпоредбата на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.; изм. ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г.).Конституира като заинтересовани страни по делото Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, министърът на правосъдието, министърът на регионалното развитие и благоустройство и Висшият съдебен съвет.Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането и заинтересованите страни, за да вземат становище по искането в петнадесетдневен срок.
Председател: Румен Янков