Вид на акта
становище по решение
Дата
10-07-2008 г.
Към дело
СТАНОВИЩЕ
по конституционно дело № 2 от 2008 г. на съдия Васил Гоцев
1. Споделям мотивите на решението само относно противоречието на чл. 222, ал. 1 ЗЛПХМ с чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията.
2. Поначало не приемам тезата, че “правото да се извършва търговия на дребно с лекарствени продукти”, като се открие аптека, е различно от това да си собственик на откритата аптека. В случая аргументацията с етимологията и същността на понятията не може да бъде основание, за да се приеме, че законът има предвид, че само изброените от него могат да открият аптеки, като не се ограничава други лица да са собственици на аптеките, без те да са ги открили. Очевидно законът забранява да бъдат собственици на аптеки лица извън посочените от него. Не бих могъл да намеря нито един пример, при който при наличието на атакуваната разпоредба някой да може да има собствеността на аптека, без да я е открил и без да отговаря на изискванията на чл. 222, ал. 1 ЗЛПХМ.
3. Смятам, че чл. 222, ал. 1 ЗЛПХМ е в противоречие и с чл. 19, ал. 3 от Конституцията, тъй като забранява на чуждестранни лица и институции, които нямат качествата, посочени от атакувания закон, да отрият аптека и с това да направят инвестиция. В “широк” или “тесен” смисъл на думата инвестиция е всяко влагане на средства в недвижими и движими вещи или в стопанска дейност в страната.
4. Не виждам с какво чл. 222, ал. 1 ЗЛПХМ противоречи на чл. 52, ал. 5 от Конституцията. Никъде в разглеждания закон не се съдържат правила, които пречат на държавата да осъществява контрола, предвиден в чл. 52, ал. 5 от Конституцията. Друг е въпросът, че ограниченията на чл. 222, ал. 1 от закона не са необходими, за да се осъществява този контрол. Но сама по себе си разпоредбата не пречи на контрола.
5. Като изхождам от това, че с ограничаването по чл. 222, ал. 1 от закона кои лица само могат да открият аптека, по същество означава, че и само те могат да бъдат собственици на такова търговско предприятие, както и че § 16, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗЛПХМ задължава всички аптеки да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона в едногодишен срок, става ясно, че този собственик на аптека, който не отговаря на условията, трябва по някакъв начин да я ликвидира. С това се посяга върху неговото право на собственост. Няма никакво значение, че § 16 от преходните и заключителните разпоредби на закона не е предмет на искането на омбудсмана, защото несъмнено той е в иманентна връзка и пряка последица от чл. 222, ал. 1. С това се нарушава чл. 17, ал. 3 от Конституцията.
Конституционен съдия: В. Гоцев