Вид на акта
особено мнение по решение
Дата
10-07-2008 г.
Към дело
Особено мнение
на съдията Румен Янков по к.д. № 2 от 2008 г.
А. Мотивите към предложението на народните представители за допълнението на Конституцията през 2006 г. с нова ал. 3 на чл. 150 са съвсем кратки. От тях не може да се направи извод за обема на правомощията на омбудсмана. Налага се за съдържанието и смисъла на алинеята извод да направи Конституционният съд.
1. Вярно е, че разпоредбите, касаещи правата на гражданите, трябва да се тълкуват разширително - “правата на човека са меко право”. Но тук проблемът е от друг характер. Разширителното тълкуване ще включи омбудсмана в категорията държавни органи и институции, посочени в чл. 150, ал.1 от Конституцията. Ако идеята е тази, в изброяването щеше да бъде включен и той, а не да му бъде отредено място в новата алинея трета на разпоредбата. Тогава може да се поддържа, че правомощията му не се ограничават само до защита на права и свободи на граждани.
Работата е там, че омбудсманът включва в понятието “граждани” и фармацевтите. Това е вярно от гледище на обема на понятията - наистина всички фармацевти са граждани. Но тук трябва да се има предвид видовата им отлика - не всички граждани са фармацевти. Така се поставя въпросът - допустимо ли е омбудсманът да защитава всички граждани в професионалното им качество, когато държавата в редица области преценява, че са нужни специални знания за упражняване на определени професии.
Човешките права никнат като гъби. Вече се говори за трето тяхно поколение - синтетични или изкуствени права: на мир, на здравословна околна среда, на развитие. Но те са продукт на опитите на учените от обществените науки и философите да ги формулират и нямат нормативен характер, тъй като не са записани в Конституцията.
Затова считам, че при определяне на правомощията на омбудсмана трябва да се търси нормативна база, като се имат предвид стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, които се покриват с тези на Конституцията - право на живот; забрана за изтезания; робство и принудителен труд; право на свобода и сигурност; право на справедлив процес; неналагане на наказание без закон; зачитане на личния и семеен живот; свобода на съвестта и религията и на изразяване на мнение; свобода на сдружаването; право на ефективна защита; забрана за дискриминация; забрана за злоупотреба с права; защита на собствеността (в смисъл да бъдеш лишен от притежание); право на образование и свободни избори и обхват на допустимите ограничения, които властта си позволява да наложи.
Но има нещо значително по-важно от казаното. Мисля, че трябва да се прави разграничение между класическите права и свободи, от една страна, и социалните и икономическите права, от друга, които също се предмет както на Конституцията, така и на Европейската социална харта. Правата вън от класическите, като социалните и икономическите, предполагат непредвидени разходи за държавата, които по принцип тя не може да задоволи. Те не са универсални, защото се отнасят за отделни социални групи - жени майки, деца, останали без грижа от близките си, специални права на увредените и пр. Не са право, което можеш да реализираш чрез съд, т.е. става дума за държавна политика. Това последно обстоятелство, че става дума за политика, а не методологични и теоретични съображения, са причината опитът на Парламентарната асамблея да включи част от социалните и икономическите права в ЕКПЧОС да бъде безуспешен. Затова в тази сфера Конституцията не предвижда намеса на омбудсмана, като изключим правото на притежание.
Б. Съществува и второ основание искането да не бъде допуснато до разглеждане - не може да се прави повторно искане, когато второто се покрива по съдържание с друго по закон, който е отменен.
1. С решение по к.д. № 9 от 1998 г. Конституционният съд е отхвърлил искането на главния прокурор за обявяване на противоконституционна разпоредбата на чл. 68 на отменения ЗЛСАХМ (ДВ, бр. 36 от 1995 г.). Спорът, дали само лице с образователно-квалификационна степен магистър по фармация може да открива и да бъде собственик на аптека, е вече разгледан от съда. Без значение при това положение е правно-организационната форма, под която търговците магистър-фармацевти могат да извършват дейността си като аптеки - през 1998 г. да бъдат събирателни и командитни дружества, собственост на фармацевти и кооперации на фармацевти, или както е понастоящем, това право да имат магистър-фармацевтите, регистрирани като еднолични търговци или еднолични дружества с ограничена отговорност.
Трябва ли първото и второто искане буквално да съвпадат, за да се приеме, че са идентични - според мен, разбира се, че не. Наново ad absurdum - ако новият ГПК възпроизвежда промените в касационното обжалване през 2002 г. по отменения ГПК по отношение на правомощията на касационния съд и Конституционният съд се е произнесъл по този въпрос с решение от 2003 г. ще образува ли ново дело на същото основание? Ще може ли, ако бъде приет нов закон със забрана, превозвачи да ползват за обществен превоз автомобили, произведени преди повече от пет години, след като има решение от 2006 г.? (по тези въпроси к.д. № 23 от 2002 г. и к.д. № 4 от 2006 г.).
2. Без значение е, че през 1998 г. искането е отхвърлено с равенството на гласовете. Разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от Конституцията омбудсманът тълкува, като изхожда от угоден за него ангажимент. Позовава се на езиковото, а не на логическото съдържание на нормата.
Според чл. 147, ал. 1 от Конституцията дванадесетте съдии се избират и назначават на квотен принцип - президент, Народно събрание и част от съдебната система. Тя е фундаментална норма. Хипотезата на равенство на гласовете при четен брой на съдиите не е изключена - напротив, често срещана хипотеза.
Не може при това положение да се приеме, че при равенство на гласовете акт, подписан от 12 души съдии, носещ название “решение”, не поражда последици. И при равенство на гласовете има решение, с което определено искане не се уважава. Решение не може да има само в случаите, при които в заседанието не са участвали необходимият брой съдии.
Омбудсманът не взима предвид контекста на ситуацията. Тезата му води до крайно неприемливи ситуации - никаква предвидимост и установеност на съдебната практика. В крайна сметка съдът се третира като торба с късмети, което усилие упорито се приповтаря не само по юридически път, но и чрез медиите.
Конституционен съдия: Р. Янков