Решение № 20 от 17 октомври 1995 г.
Решение № 20
от 17 октомври 1995 г. по к.д. № 24/95 г.
относно искане за установяване на противоконституционност на
Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти
(Обн., ДВ, бр.94 от 24 октомври 1995 г. )
С ъ с т а в: Асен Манов - председател, Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Николай Павлов, Димитър Гочев - докладчик, Иван Григоров, Пенчо Пенев, Тодор Тодоров, Александър Арабаджиев, Георги Марков
Делото е образувано по искане на 50 народни представители от 37-ото народно събрание за установяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти (ЗИДЗВСОНИ) - ДВ, бр. 87 от 1995 г.
В искането се изтъква, че с параграф 1 на закона срокът на наемните отношения между заварените наематели на недвижимите имоти, чиято собственост е възстановена, и собствениците се продължава за неопределено време. Изпълнението на решенията на съдилищата за прекратяване на тези наемни отношения се поставя в зависимост от това, дали общинската администрация е предоставила жилища на наемателите.
Твърди се, че с новите разпоредби се нарушава чл.17, ал. 3 от Конституцията, като при това подателите на искането се позовават на решение № 9 от 1995 г. на Конституционния съд по к.д. № 4/95 г. Новите разпоредби в още по-голяма степен нарушавали текста на Конституцията.
По отношение на § 2 се твърди, че с отмяната на чл.7 от Закона за възстановяване на собствеността на одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) се посяга върху възстановената съгласно чл.1 от закона с влизането му в сила собственост, нещо, което е недопустимо от гледна точка на Конституцията.
Противоконституционна е и разпоредбата на § 3, с която се създава нов § 2 от преходните и заключителните разпоредби, съгласно който произволно и в нарушение на конституционни права се прекратяват висящите съдебни производства.
Противоконституционен е и новият § 3 от тези разпоредби, съгласно който влезлите в сила решения по чл.7 се изпълняват след като на купувачите се възстанови платената от тях цена. С поставянето на това условие също се нарушава правото на собственост и се повтарял вече обявеният за противоконституционен текст с Решение № 9 от 1995 г. на Конституционния съд.
С определение от 10 октомври 1995 г. Конституционният съд допусна искането.
Със същото определение като заинтересувани страни по делото бяха конституирани Народното събрание и Националното движение "Защита на засегнатите от Закона за реституцията" - София, като им даде срок за взимане на становище.
Не е постъпило становище от Народното събрание в определения срок.
В допълнителното си становище народните представители, податели на искането, отново се позовават на аргументите на Конституционния съд в Решение № 9 по конституционни дела 4 и 10 от 1995 г.
В становището си от 16 октомври 1995 г. Националният комитет на Националното движение "Защита на засегнатите от Закона за реституцията" твърди, че членове 6 и 7 ЗВСОНИ са противоконституционни и дискриминационни разпоредби сами по себе си и нарушават основни човешки, граждански и социални права, като приканва Конституционния съд да се занимае с противоконституционността на тези текстове, както и с противоречието им с международни договори, по които България е страна.
Твърди се, че макар и атакуваният ЗИДЗВСОНИ да не е противоконституционен, той не решавал проблемите както на заварените наематели, така и на собствениците.
Конституционният съд прецени направеното искане и съображението на страните и за да се произнесе съобрази:
Атакуваният закон внася изменения и допълнения на текстовете на чл.чл. 6 и 7 ЗВСОНИ, които са в духа на обявените за противоконституционни текстове на ЗИДЗВСОНИ (ДВ, бр.20 от 1995 г.) и ЗИДЗВСОНИ (ДВ, бр.40 от 1995 г.) с Решение № 9 от 1995 г. по к.д. № 4 от 1995 г., без да са били съобразени изложените от Конституционния съд съображения. При преценката, която сега се прави, Конституционният съд смята, че няма основание да промени становището си, изразено в Решение № 9 от 1995 г. Принципните постановки на това решение с пълна сила важат и по отношение на сега атакуваните текстове. (Съдиите, подписали решението с особено мнение, запазват становището си по него, като приемат че предметът на настоящето дело е различен.)
По съществото на делото съдът приема следното:
1. По параграф 1 ЗИДЗВСОНИ
а) С изменението на чл.6, ал.2 след изтичането на тригодишния срок на наемните отношения между заварените наематели, настанени по административен ред и собствениците, с което тези наемни отношения се прекратяват, се създават нови наемни правоотношения при условията на Закона за наемните отношения (ЗНО). При това, без процедурата по този закон - чрез настаняване, което по силата на чл.1 ЗНО не е допустимо в частни жилищни помещения. Наемната цена е нормирана, годишно осъвременена с индекса на инфлацията.
Разпоредбата е в противоречие с чл.17, ал.3 от Конституцията. Създаване на наемни отношения между заварените наематели и собствениците по ЗНО особено след изтичането на срока по чл.6, ал.2 ЗВСОНИ представлява недопустимо от гледна точка на този конституционен текст ограничаване на правото на ползване като съставка на правото на собственост.
Правото на собственост е основно човешко право, защитено от Конституцията. То е обект на защита и от Европейската конвенция за защита на правата на човека - Първи допълнителен протокол. То не може да бъде ограничавано в полза на заварените наематели.
Правата на заварените наематели не могат да бъдат конституционноправен критерий, съпоставени с конституционно и международноправно защитеното право на собственост. Тези права са по едно създадено по административен ред правоотношение с държавата, респективно общината. Изпълнението на задълженията им към тях не може да стане за сметка на правата на собствениците.
Както това е посочено вече в Решение № 9 от 1995 г., правата на тези заварени наематели, породени от административен акт на държавен или общински орган, са признати в § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗВСОНИ и се свързват със задължението на държавата или общината да им уредят с предимство жилищния въпрос.
Правата на наемателите са права спрямо държавата и общините. Последните са длъжни да изпълнят задължението си за жилищното настаняване на наемателите, които се подреждат в първа група нуждаещи се от жилища.
б) Създадената алинея 3 на чл.6 поставя изпълнението на съдебните решения за прекратяване на наемните отношения в зависимост от предоставянето на жилища на наемателите от общинската администрация. Това противоречи на чл.17, ал.1 от Конституцията. Упражняване на правото на собственост, защитено от съдебното решение, не може да се поставя в зависимост от волята на общинската администрация.
в) От противоконституционността на ал.3 следва и противоконституционността на текста на ал.4.
2. По параграф 2 ЗИДЗВСОНИ
За да се прецени доколко отмяната на чл.7 противоречи на Конституцията, е необходимо да се установи смисъла на текста.
Сделките по чл.7 ЗВСОНИ са нищожни. Те не са породили желаните правни последици и купувачите не са станали собственици на имотите.
Нищожността е от момента на сключването на покупко-продажбата. Затова собствениците на такива имоти са възстановили собствеността си от момента на влизането в сила на закона.
С отмяната на чл.7 отпадат основанията за нищожност, които при основателен иск са били налице при сключването на договора. Това налага извода, че с отменителната разпоредба се стига до отнемане на възможността да се защити правото на собственост.
Затова разпоредбата противоречи на Конституцията.
3. По параграф 3 ЗИДЗВСОНИ
С него се създават нови параграфи 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗВСОНИ.
а) С § 2 от преходните и заключителните разпоредби се разпорежда прекратяването на висящите производства по чл.7 ЗВСОНИ.
Тази разпоредба противоречи на чл.56 и чл.117 от Конституцията.
Основно човешко и конституционно право е правото на защита, когато са нарушени или застрашени негови права и законни интереси. Правото на съдебна защита се реализира чрез съдебните органи. Всеки има право за потърси защита от съда на твърдяното от него право.
С разпоредбата за прекратяване на висящите дела по чл.7 ЗВСОНИ се накърнява правото на защита не само на ищците, но и на ответниците по тях. При основателност на иска ищецът ще получи съдебна защита на правото си чрез силата на присъдено нещо на съдебното решение. Обратно - тогава, когато искът бъде отхвърлен, тази съдебна защита ще бъде дадена на ответника пак чрез тази сила на съдебното решение.
б) Създаденият § 3 възпроизвежда обявената за противоконституционна с Решение № 9 от 1995 г.на Конституционния съд разпоредба на § 2 ЗИДЗВСОНИ (ДВ, бр.40 от 1995 г.) - алинея 3 на чл.7.
Нарушение на чл.17, ал.1 е поставянето на изискване решението по уважен иск за собственост да не се изпълнява, докато не се изплатят суми от трети лица. При това те не са дори изрично посочени. Липсва и финансова гаранция.
Атакуван е Законът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. В случаите, когато се обявява за противоконституционен закон, с който се изменя и отменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди изменението от влизането в сила на решението на Конституционния съд.
Такива са правните последици на решението.
По изложените съображения Конституционният съд на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Обявява за противоконституционен Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ДВ, бр.87 от 1995 г.).