Решение № 3 от 9 февруари 1996 г.
Решение № 3
от 9 февруари 1996 г. по к.д. № 2/96 г.
относно искане за установяване на противоконституционност на
чл.13, ал.2 от Закона за местните данъци и такси
(Обн., ДВ, бр.14 от 16 февруари 1996 г.)
С ъ с т а в: Асен Манов - председател, Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Димитър Гочев, Иван Григоров, Пенчо Пенев, Тодор Тодоров, Александър Арабаджиев, Георги Марков - докладчик
Делото е образувано на 17 януари 1996 г. по искане на 54 народни представители от 37-ото народно събрание. С искането се оспорва конституционността на чл.13, ал.2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), (Изв., бр.104 от 1951 г.; изм., ДВ, бр.33 от 1988 г.). Твърди се, че атакуваната законова разпоредба дава възможност на правителството да определя данъчната оценка на сгради, дворни места и парцели, въз основа на която практически се определя размерът на данък сгради, който собствениците им следва да заплащат. Поддържа се, че е налице нарушение на чл.84, т.3 и чл.60, ал.2 от Конституцията, според които данъците и техният размер могат да се установят само със закон, но не и с подзаконов акт. Като пример се сочи издаденото въз основа на чл.13, ал.2 ЗМДТ Постановление на МС № 254 от 22 декември 1995 г. (ДВ, бр.114 от 1995 г.), с което практически изпълнителната, а не законодателната власт е увеличила между 5 и 25 пъти размера на данък сгради, който собствениците следва да заплащат.
С определение от 23 януари 1996 г. искането е прието за разглеждане. Със същото определение като заинтересувани страни по делото са конституирани: Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите и Сметната палата. В изпълнение на предоставената им възможност становище по искането са изразили Министерският съвет, министърът на финансите и Сметната палата. В тях се поддържа, че атакуваната разпоредба е съобразена с Конституцията, тъй като правителството определя само размера на данъчната оценка, а не самия данък. Сочи се, че след 1991 г. ЗМДТ е многократно променян, но Народното събрание не е счело за необходимо да коригира чл.13, ал.2. Сметната палата поддържа, че ЗМДТ е приет преди новата Конституция и не подлежи на контрол от съда.
Конституционният съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.84, т.3 от Конституцията установяването на данъците и определянето на техния размер е изключително правомощие на Народното събрание, което не може да се делегира на изпълнителната власт. Според чл.60 от Конституцията гражданите са длъжни да плащат данъците, установени само със закон, а данъчните облекчения и утежнения могат да се установяват само със законодателен акт на Народното събрание. (Във всички досегашни български конституции уреждането на данъчната материя е предоставено изрично, единствено и неизменно на законодателната власт.) Няма съмнение, че данъкът е публичноправно вземане на държавата, респ. общината, което се установява едностранно от нея, но само със закон, за да се гарантират и правата на данъкоплатците.
С атакуваната разпоредба на чл.13, ал.2 ЗМДТ се оторизира Министерският съвет да определя нормите за данъчна оценка на имотите, по които става определянето на данъка върху сградите. По същество това означава, че не Народното събрание, а правителството със свой акт участва в определянето на размера на данък сгради, който гражданите и юридическите лица следва да заплащат. Такъв е и случаят с издаденото въз основа на чл.13, ал.2 ЗМДТ ПМС № 254/1995 г.
Съгласно с цитираните по-горе конституционни разпоредби данъкът може да съществува само когато е установен и размерът му е определен със закон. Този конституционен принцип се отнася до всички елементи, определящи размера на данъка - данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр. Създадените не със закон данъчни уредби са противоконституционни.
Тъй като според чл.84, т.3 от Конституцията установяването на данъците и техния размер се установява и определя единствено със закон от Народното събрание, което не може да делегира това свое изключително право на изпълнителната власт, разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗМДТ е противоконституционна.
По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията, Конституционният съд
Р Е Ш И:
Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.13, ал.2 от Закона за местните данъци и такси.