решение

Решение № 11
от 9 юли 1996 г. по к.д. № 10/96 г.
относно искане за установяване противоконституционността на § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, създаден с § 2, т.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собственността върху одържавени недвижими имоти
(Обн., ДВ, бр.61 от 19 юли 1996 г.)

С ъ с т а в: Асен Манов - председател, Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Николай Павлов - докладчик, Димитър Гочев, Иван Григоров, Пенчо Пенев, Тодор тодоров, Александър Арабаджиев, Георги Марков

Делото е образувано на 14 юни 1996 г. по искане на 49 народни представители от 37-ото народно събрание за обявяване противоконституционността на § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, създаден с § 2, т.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собственността върху одържавени недвижими имоти (ЗИДЗВСОНИ - ДВ, бр.51 от 1996 г.).

В искането се поддържа, че с тази разпоредба, която е изменение на чл.7, се нарушава грубо чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията на Република България. Като се позовава на решенията на Конституционния съд по к.д. № 4/95 г., к.д. № 24/95 г. и к.д. № 29/95 г., се подчертава, че § 4 е приет, без да бъде съобразен с цитираните решения. Изтъква се, че срокът по чл.7 е преклузивен и исковете са вече предявени или поради пропускане на срока са вече преклудирани, т.е. че не може след изтичането му да се въвеждат нови изисквания. Твърди се, че този подход на законодателя противоречи на принципите на правовата държава, залегнали в преамбюла на конституцията, както и на чл.17, ал.1 и 3 от нея. По-нататък се отбелязва, че с новата редакция на чл.7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), направена с § 4, наново се посяга на закона и конституционосъобразно възстановената собственост на гражданите.

С определение от 20 юни 1996 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане искането и е конституирал като заинтересувани страни по делото Народното събрание и Националното движение "Защита на засегнатите от закона за реституцията - ЗВСОНИ".

Със становище от 25 юни 1996 г. от името на вносителите на искането са изразени допълнителни съображения в подкрепа на искането. Твърди се, че с влизането в сила на ЗВСОНИ (25.II.1992 г.) собствеността на правоимащите е възстановена по право при условията, поставени тогава с чл.7 от закона. Постановяването след това на допълнителни условия лишава собствениците от вече придобити права на собственост в нарушение на чл.17, ал.3 и 5 от Конституцията.

В становището на Народното събрание се поддържа, че чл.7 ЗВСОНИ, изменен с § 4, не е пряко следствие от конституционните разпоредби и е приет по съображения за целесъобразност. По-нататък се отбелязва, че позоваването на чл.26 ЗЗД е неправилно, щом е разпоредба на обикновен закон, а не на Конституцията и следователно би могла да бъде изцяло или частично дерогирана с последваща законова разпоредба.

Националното движение "Защита на засегнатите от закона за реституцията - ЗВСОНИ" в своето становище застъпва тезата, че атакуваният с искането § 4 от допълнителните разпоредби на ЗВСОНИ, не е противоконституционен.

За да се произнесе по искането, Конституционният съд взе предвид следното:

С чл.7 ЗВСОНИ е въведен едногодишен срок, в който собствениците на имотите по чл.1 и 2 от цитирания закон могат да предявят искове за възстановяване на собствеността върху имотите си при определени условия. Налице са вече влезли в сила решения на съда, основани на въпросния текст. От конституционноправна гледна точка е недопустимо собствениците да бъдат поставени в различно положение по отношение на материалноправните основания за разглеждане на иска, като тези, чиито искове все още не са решени поради различни причини, ще са в по-тежко положение за защита на собствеността. Срокът по чл.7 е преклузивен. Исковете са вече предявени или поради пропускане на срока са преклудирани. Не може след изтичането му да се променят основанията за предявяването им. Това противоречи на принципите на правовата и демократична държава, залегнали в преамбюла на Конституцията, както и в чл.17, ал.1 и 3 от нея. С § 4 от допълнителните разпоредби на ЗВСОНИ се променят основанията за предявяване на исковете, което е само по себе си противоконституционен подход и води до отнемане на възможността да се защити правото на собственост. В този смисъл Конституционният съд се е произнесъл с решения по к.д. № 4/95 г., к.д. № 24/95 г. и к.д. № 29/95 г.

По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 Конституционният съд

Р Е Ш И:

Обявява за противоконституционен § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, създаден с § 2, т.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собственността върху одържавени недвижими имоти (ЗИДЗВСОНИ - ДВ, бр.51 от 1996 г.).

Решение № 16
от 26 септември 1996 г.
за поправка на очевидна фактическа грешка
в решение № 11 от 9 юли 1996 г. по к.д. № 10/96 г.
(Обн., ДВ, бр.87 от 15 октомври 1996 г.)

Конституционният съд в състав: Асен Манов - председател, и членове: Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Николай Павлов, Иван Григоров, Пенчо Пенев, Тодор Тодоров, Александър Арабаджиев, Георги Марков, в закрито заседание на 26 септември 1996 година констатира, че в Решение № 11 от 9 юли 1996 година по к.д. № 10/96 г. (ДВ, бр. 61 от 19 юли 1996 г.) е допусната очевидна фактическа грешка. Тя се състои в това, че е обявен за противоконституционен § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗИДЗВСОНИ - ДВ, бр. 51 от 1996 г.), вместо § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени и недвижими имоти, създаден с § 2, т.2 ЗИДЗВСОНИ (ДВ, бр. 51 от 1996 г.).

Съдът прие, че допуснатата очевидна фактическа грешка трябва да бъде отстранена с решение.

Ето защо Конституционният съд

Р Е Ш И:

Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 11 от 9 юли 1996 година по к.д. № 10/96 година (ДВ, бр.61 от 1996 г.), като изразът "§ 4 от ЗИДЗВСОНИ (ДВ, бр. 51/96 г.)" навсякъде в решението да се чете: "§ 4 от допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, създаден с § 2, т.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собственността върху одържавени недвижими имоти (ДВ, бр. 51/96 г.)".