Решение № 5 от 12 март 1998 г.
Решение № 5
от 12 март 1998 г. по к.д. № 2/98 г.
относно искане за установяване на противоконституционност
на § 1, 2, 5, 9, 14, 19 и 20 от Закона за изменение и допълнение
на Закона за нотариусите и нотариалната дейност
(Обн., ДВ, бр.30 от 17 март 1998 г.)
С ъ с т а в: Живко Сталев – председател, Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов, Димитър Гочев, Стефанка Стоянова, Тодор Тодоров, Георги Марков - докладчик, Маргарита Златарева
Делото е образувано на 15.01.1998 г. по искане на 50 народни представители от ХХХVIII народно събрание на Република България за установяване на противоконституционността на следните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за нотариусите (ЗИДЗН) - ДВ, бр.123/1997 г.:
- § 1, § 2, § 5, ;§ 9 и § 14;
- § 19 в частта, с която са създадени нови ал.4 и 5 в § 5 от преходните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД);
- § 20 в частта относно изменението на § 6 от преходните разпоредби на ЗННД.
С определение от 22 януари 1998 г. искането на групата народни представители е допуснато за разглеждане по същество. Със същото определение като заинтересувани страни по делото са конституирани Народното събрание, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, главният прокурор, Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет и Съветът на нотариусите.
В изпълнение на предоставената им възможност писмено становище по искането са изразили Народното събрание, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, главният прокурор, Висшият адвокатски съвет и Съветът на нотариусите.
В становищата на Народното събрание, министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, главния прокурор и Висшия адвокатски съвет се пледира за отхвърляне на искането като неоснователно. Сочи се, че атакуваните разпоредби от ЗИДЗН са приети в съответствие с чл.6, чл.88, ал.1 и останалите разпоредби на Конституцията.
Съветът на нотариусите подкрепя искането относно § 19 и § 20 ЗИДЗН и поддържа, че са нарушени принципите на правовата държава - чл.4, ал.1 от Конституцията, тъй като с обратна дата са отнети придобита професионална правоспособност и граждански права, които са неотменими - чл.57, ал.1 от основния закон, във връзка с чл.48, ал.3 от същия.
Конституционният съд след преценка на доводите, изтъкнати в искането и становищата на заинтересуваните страни, и представените по делото писмени доказателства, приема следното:
По § 1, § 2, § 5, § 9 и § 14 ЗИДЗН
Искателите твърдят, че атакуваните разпоредби са предложени и приети след гласуване на законопроекта на първо четене и са в противоречие с философията, идеите и принципите му. Приемането им по този начин нарушава Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), а оттам и чл.73 от Конституцията.
Преценката за конституционосъобразност на въпросните текстове от ЗИДЗН съгласно чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията може да бъде дадена единствено с оглед на това, дали са нарушени конституционни разпоредби, а не други нормативни актове, въвеждащи допълнителни изисквания и процедури (Решение № 3/1991 г. по к.д. № 17/91 г.).
ЗИДЗН е приет с две гласувания, извършени на две отделни заседания, което е в пълно съответствие с изискванията на чл.88, ал.1, изр.първо от Конституцията. Евентуалното нарушаване на процедурни правила, непредвидени в Конституцията, а в ПОДНС, не водят до нейното нарушаване. Обстоятелството, че самият ПОДНС подлежи на контрол за конституционосъобразност, показва, че неспазването му не може да бъде приравнено с нарушаване на Конституцията (Определение № 2 от 2 юли 1992 г. по к.д. № 13/92 г.; Решение № 4/95 г. по к.д. № 2/95 г.).
С оглед на изложеното § 1, § 2, § 5, § 9 и § 14 ЗИДЗН не са противоконституционни.
По § 19 ЗИДЗН, в частта, с която са създадени нови ал.4 и 5 в § 5 от Преходните разпоредби на ЗННД
С въпросната разпоредба се създават нови ал.4 и 5 в § 5 от преходните разпоредби на ЗННД. Те предвиждат въз основа на резултатите на първия конкурс да се проведе общо събрание на Нотариалната камара и избор на нейните органи, което се свиква от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Според искателите така се отменя състоялото се на 07.04.1997 г. общо събрание на нотариусите, конституирането на Нотариалната камара, изборът на ръководни органи, уставът, който е приет, и въобще всички действия, които са извършени в изпълнение на ЗННД. Това според тях е в противоречие с принципите на правовата държава и правото на гражданите свободно да се сдружават - чл.44, ал.2 от Конституцията.
Следва да се има предвид, че органите на Нотариалната камара, избрани по реда на неотменения § 5, ал.2, т.2 от преходните разпоредби на ЗННД, изпълняват функциите си до провеждането на общото събрание съгласно новата ал.5 на същата разпоредба. Това следва изрично от новосъздадената ал.6 в § 5 от преходните разпоредби на ЗННД, която не е атакувана пред Конституционния съд. Ето защо е невярно твърдението, че се отменят състоялото се вече първо общо събрание на нотариусите, приетият устав на Нотариалната камара, изборът на Съвета на нотариусите и пр. Следователно няма нарушение на чл.4, ал.1 и чл.44, ал.2 от Конституцията. Първото общо събрание на Нотариалната камара по § 5, ал.5 от преходните разпоредби на ЗННД всъщност ще е "първо" след провеждането на първия конкурс за нотариуси. Дотогава избраните органи на Нотариалната камара остават лигитимни и изпълняват функциите си.
С оглед на изложеното § 19 ЗИДЗН в частта, с която са създадени нови ал.4 и 5 в § 5 от преходните разпоредби на ЗННД, не е противоконституционен.
По § 20 ЗИДЗН в частта относно изменението на § 6 от преходните разпоредби на ЗННД
С § 20 ЗИДЗН практически се отменя първоначалната редакция на § 6 от преходните разпоредби на ЗННД. Според нея лицата по § 3, които до влизане в сила на закона са изпълнявали нотариални функции в продължение на една година и отговарят на изискванията на чл.8, ал.1, т.1, 2, 4 ,5, 6 и 7, могат да придобият правоспособност на нотариус без конкурс в района, в който са изпълнявали нотариални функции, ако в едномесечен срок от влизането на закона в сила подадат заявление и документи по чл.11. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция издава заповед за вписване, като тя се обявява на видно място в сградата на министерството и се вписва в регистъра на Нотариалната камара, след което кандидатът полага клетва пред Съвета на нотариусите.
Независимо от обстоятелството, че министърът на правосъдието, респ. министърът на правосъдието и правната евроинтеграция е издал 110 заповеди въз основа на посочената отменена разпоредба, подалите за това заявление лица не са станали нотариуси по смисъла на чл.2 ЗННД. Това е така, тъй като тези заповеди не са вписани в регистъра на Нотариалната камара - чл.14 ЗННД, а адресатите им не са положили клетва пред Съвета на нотариусите - чл.15 ЗННД. Така фактическият състав за придобиване на правоспособност на нотариус, предвиден в глава втора, раздел I ЗННД, не е завършен и затова няма реално придобита функция на нотариус по смисъла на този закон. Вписването в регистъра на Нотариалната камара има конститутивно действие и е задължително изискване за придобиване на правоспособност на нотариус съгласно изричната разпоредба на чл.8, ал.1, т.8 ЗННД.
Наред с това според § 3 от преходните разпоредби на ЗННД отпреди изменението (ДВ, бр.123/97 г.) упражняването на функции на нотариус по ЗННД следва да стане една година след влизане на закона в сила. (След изменението срокът е 01.03.1998 г.) Преди настъпване на срока за реално упражняване на въпросната правоспособност законодателят е преуредил начина за получаването й. В рамките на своята компетентност законодателният орган е решил да се проведе конкурс, в който да участват и лицата, които са заварени от ЗННД и са изпълнявали нотариални функции към този момент. Това законодателно решение е в съответствие с принципите на правовата държава, равенството на гражданите и свободен избор на професия - чл.4, ал.1, чл.6 и чл.48, ал.3 от Конституцията.
Ето защо § 20 в частта относно изменението на § 6 от преходните разпоредби на ЗННД не е противоконституционен.
Конституционният съд констатира, че преди да се произнесе с решение по съществото на делото е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ДВ, бр.24/98 г.), с който са извършени изменения в § 5, ал.5 и в § 6 от преходните разпоредби на същия. Тези изменения не променят същността и съдържанието на въпросните разпоредби в редакцията им, създадена с § 19 и § 20 ЗИДЗН (ДВ, бр.123/97 г.). С оглед на това настоящото конституционно дело не е загубило своя предмет и съдът следва да се произнесе с решение по същество.
По изложените съображения на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията на Република България Конституционният съд
Р Е Ш И:
Отхвърля искането на 50 народни представители от ХХХVIII Народно събрание за обявяване противоконституционността на следните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за нотариусите (ДВ, бр.123/97 г.): § 1, § 2, § 5, § 9, § 14, § 19 в частта, с която се създават нови ал.4 и 5 в § 5 от преходните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност и § 20 в частта, относно изменението на § 6 от Преходните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.