решение

Решение № 19
от 2 юли 1998 г. по к.д. № 19/98 г.
относно искане за установяване на противоконституционността на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност (ДВ, бр.51/1997 г.) и от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената
стойност (ДВ, бр.111/1997 г.)
(Обн., ДВ, бр.79 от 10 юли 1998 г.)

С ъ с т а в: Живко Сталев – председател, Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов, Димитър Гочев, Стефанка Стоянова, Иван Григоров, Георги Марков – докладчик, Маргарита Златарева

Делото е образувано на 22.05.1998 г. по искане на главния прокурор за установяване противоконституционността на някои разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗИДЗДДС) - ДВ, бр.51/1997 г., и от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС) - ДВ, бр.111/1997 г., а именно:

- от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр.51/1997 г.): § 2, т.1 в частта относно добавката в края на чл.14, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС): § 3, т.1, § 3, т.2 относно отмяната на чл.16, ал.3 ЗДДС, § 16, § 17, § 18 и § 19 от преходните и заключителните разпоредби;

- от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр.111/1997 г.): § 13, § 15, т.2, § 15, т.3 в частта, с която се създава нова ал.5 в чл.16 ЗДДС и § 52 от преходните и заключителните разпоредби.

С определение от 9.06.1998 г. искането е допуснато за разглеждане по същество. Със същото определение като заинтересувани страни по делото са конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и Съюзът за стопанска инициатива на гражданите.

В изпълнение на предоставената им възможност писмено становище по искането са изразили Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата. Допълнително становище е постъпило и от главния прокурор.

В становищата на Народното събрание, на Министерския съвет и на министъра на финансите се поддържа, че искането е неоснователно, тъй като въпросните законодателни изменения не са неконституционни. Сочи се, че е нецелесъобразно доброволното регистриране по ЗДДС, тъй като при тази възможност голям брой лица са ползвали данъчен кредит, без да начисляват съответния данък.

Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата намират искането за основателно, тъй като е нарушен чл.19, ал.2 от основния закон и атакуваните законодателни текстове създават сериозни препятствия пред малкия и среден бизнес.

Конституционният съд, след преценка на доводите, изтъкнати в искането и становищата на заинтересуваните страни и представените по делото писмени доказателства, приема следното:

С § 2, т.1 ЗИДЗДДС (ДВ, бр.51/1997 г.) и § 13 ЗИДЗДДС (ДВ, бр.111/1997 г.) се създава нова редакция на чл.14, т.1 ЗДДС. Според същата по ЗДДС може да се регистрира и лицето, чийто облагаем оборот е до 75 млн. лева, но само ако за последните 12 месеца преди текущия е извършило сделки за износ, които не са освободени, на стойност повече от 50 млн. лева.

Според искателя с тази нова редакция на въпросната разпоредба се отнема правото на лицата, чийто облагаем оборот е под съответния праг на регистрацията, да се регистрират по ЗДДС по свой избор, както е било преди атакуваните законодателни изменения и допълнения. Сочи се, че по този начин те нямат право на данъчен кредит по чл.24 ЗДДС, ще се окажат в положението на крайните потребители – реални платци на този косвен данък, а това ще изтласка от оборота на стоки и услуги дребните и средните производители и търговци. Оттук е нарушено и изискването на чл.19, ал.2 от Конституцията, според което законът трябва да създава и гарантира на всички граждани еднакви правни условия за стопанска дейност.

В редица свои решения Конституционният съд е приел, че от изключителната компетентност на Народното събрание е да въвежда данъци като бюджетни приходи, да определя техния размер и субектите на данъчното облагане – Решение № 12 по к.д. № 12/1994 г., Решение № 9 по к.д. № 2/1997 г. В рамките на законодателната целесъобразност и своята данъчна политика Парламентът е властен да преценява тежестта на данъците, да въвежда данъчни облекчения и утежнения, стига това да става по законодателен ред – чл.60, ал.2 от Конституцията.

Право на Народното събрание е да реши определена категория лица при определени условия да не се регистрират по глава трета ЗДДС. С това законодателно решение не се нарушават конституционни принципи, вкл. и разпоредбата на чл.19, ал.2 от основния закон. Създаването на еднакви правни условия за стопанска дейност не означава еднакъв данъчен режим за всички, които извършват стопанска дейност, сделки и услуги, предвид чл.60, ал.2 от Конституцията. В зависимост от характера и предмета на сделката и услугата и достигането на определен размер на оборота на парични средства от съответната стопанска дейност законодателят е в правото си да определи субектите, подлежащи на данъчна регистрация по ЗДДС. Дали да се приеме правото на доброволна регистрация по ЗДДС или не, е въпрос, който суверенно се решава от законодателния орган.

В случая, видно от мотивите към законопроектите за изменение и допълнение на ЗДДС, Парламентът е приел, че възможността за регистрация по този закон по желание на лицата с оборот под съответния праг следва да отпадне, защото затруднява данъчната администрация и намалява ефективността от данъчните постъпления. Тази преценка е от компетентност единствено на Народното събрание.

Ето защо разпоредбите на § 2, т.1 ЗИДЗДДС (ДВ, бр.51/97 г.) и § 13 ЗИДЗДДС (ДВ, бр.111/97 г.) може да са стопански целесъобразни или не, но не са противоконституционни.

На същото основание не са противоконституционни и останалите атакувани разпоредби, за които главният прокурор поддържа, че са пряко свързани с посочените две и това ги прави противоречащи на Конституцията.

По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията на Република България Конституционният съд

Р Е Ш И :

Отхвърля искането на главния прокурор за установяване на противоконституционността на следните разпоредби:

- от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр.51/1997 г.): § 2, т.1 в частта относно добавката в края на чл.14, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност: § 3, т.1, § 3, т.2 относно отмяната на чл.16, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност, § 16, § 17, § 18 и § 19 от преходните и заключителните разпоредби.

- от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр.111/1997 г.): § 13, § 15, т.2, § 15, т.3 в частта, с която се създава нова ал.5 в чл.16 от Закона за данък върху добавената стойност и § 52 от преходните и заключителните разпоредби.