решение

С ъ с т а в: Христо Данов – председател, Георги Марков , Димитър Гочев, Тодор Тодоров, Неделчо Беронов - докладчик, Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Румен Янков, Живан Белчев, Пенка Томчева

Делото е образувано на 20 април 2001 г. по искане на 51 народни представители от ХХХVІІІ Народно събрание. В искането се поддържа, че разпоредбата на чл.52, ал.6 от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП), обнародван в ДВ, бр. 37 от 13 април 2001 г., противоречи на забраната по чл.65, ал.2 от основния закон, създава неравнопоставеност между членовете на правителството и другите кандидати за народни представители, с което се нарушават чл.10 и чл.6, ал.2 от Конституцията.

С определение от 24 април 2001 г. искането е допуснато за разглеждане по същество и са конституирани като заинтересувани страни президентът, Министерският съвет, Българският Хелзинкски комитет, Българското сдружение за честни избори и сдружение Гражданска инициатива за свободни и демократични избори.

По делото е постъпило становище само от Министерския съвет, в което са посочени съображенията, поради които се счита за неоснователно искането на групата народни представители.

Конституционният съд, като обсъди доводите и съображенията, развити в искането и в представеното становище, приема следното:

Според първата алинея на чл.52 ЗИНП кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си. Оспорената алинея 6 от същия чл.52 ЗИНП предвижда, че разпоредбите на ал.1 не се отнасят до министрите и министър-председателя, че техните правомощия продължават и след регистрирането им като кандидати за народни представители.

Конституционният съд неколкократно е имал повод да обсъжда понятието “държавна служба”, като го е свързвал с дейност по осъществяване на функциите на държавата (Решение № 16 от 1997 г. по к.д. № 8 от 1997 г., ДВ, бр.106/1997 г.). Наред с това обаче съдът изрично е посочил, че липсва легално определение на държавната служба, поради което смисълът и съдържанието на понятието в отделните случаи трябва да се разкриват в съгласие с конкретните цели на разпоредбите и институтите, с които то се свързва (Решение № 5 от 1993 г. по к.д. № 6 от 1993 г., ДВ, бр.31/1983 г.). Това изисква да се прецени не само характерът на извършваната дейност, но и конституционният статус на Министерския съвет и неговите членове.

Решение на Великото народно събрание (ВНС) от 13 септември 1991 г. за правното положение на членовете на Министерския съвет, регистрирали се като кандидати на парламентарни избори, макар и по повод на действалия тогава избирателен закон, третира негова разпоредба, която в първата си част възпроизвежда текстуално чл.65, ал.2 от Конституцията. Същата редакция има и началото на първата алинея на чл.52 ЗИНП. Решението е на създателя на Конституцията, изразява неговата воля и разбиране. Великото народно събрание в същото свое решение изрично посочва, че за членовете на Министерския съвет не се отнася изискването да прекъснат изпълнението на функциите си, след като се регистрират като кандидати за народни представители. Съображенията на ВНС, изложени в решението му, изцяло обосновават защо членовете на кабинета не трябва да прекъснат изпълнението на задълженията си. Това позволява съображенията на ВНС да се възприемат и по настоящото дело. Конституционният съд вече е имал случаи да постъпи така в свое Решение № 2/1991 г. по к.д. № 24/1991 г., ДВ, бр.106/1991 г., в мотивите на което е посочено, че “Народното събрание с решение от 13 септември 1991 г. основателно прие, че чл.49 ЗИНПОСК не се прилага по отношение на членовете на Министерския съвет, ако те участвуват в изборите, тъй като с оглед на функциите и отговорностите на неговите членове страната не може да остане без действуващо правителство”.

Както е пояснено в решението на ВНС членовете на Министерския съвет не могат да прехвърлят правомощията си на други лица, включително и на заместник-министрите, които ги подпомагат, но не могат да бъдат носители на тяхната отговорност.

От особения статус на Министерския съвет като висш конституционен орган на изпълнителната власт следва, че правомощията на неговите членове продължават да се упражняват до избирането от Народното събрание на ново правителство.

Същото становище Конституционният съд изрази и в Решение № 9 от 8 май 2001 г. по к.д. № 9/2001 г., с което даде задължително тълкуване на чл.65, ал.2 от Конституцията, а именно, че тази конституционна разпоредба не се отнася за министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите. Те са политически фигури и органи на управление, които осъществяват вътрешната и външната политика на Република България. Съгласно чл.105-108 от Конституцията правителството осъществява вътрешната и външната политика, осигурява обществения ред и националната сигурност, осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили, ръководи изпълнението на държавния бюджет, организира стопанисването на държавното имущество, сключва, утвърждава и денонсира предвидените в закона международни договори. Посочените дейности се осъществяват под общото ръководство на министър-председателя, на когото Конституцията с чл.108, ал.2 директно възлага да координира общата политика на правителството, за която той носи отговорност. Подобни задължения и отговорности за действията им тежат и на министрите за ръководените от тях министерства (чл.108, ал.3 от Конституцията). За да не остане страната без легитимно правителство, те могат да изпълняват функциите си и в случаите на регистрирането им за кандидати за народни представители. Оспорената алинея 6 на чл.52 ЗИНП е изцяло съобразена с даденото от Конституционния съд задължително тълкуване на чл.65, ал.2 от основния закон, поради което не е противоконституционна.

Съдът няма основание да се отклони от тези свои решения.

Идеята, че страната не може да остане без правителство, е намерила израз и в няколко разпоредби на Конституцията. През периода след прекратяване пълномощията на предишното до конституиране на ново Народно събрание и избирането от него на нов Министерски съвет правителството изпълнява функциите си (чл.111, ал.2 и 3 от Конституцията). През този период действа Министерският съвет, избран от предишното Народно събрание. Същата идея е заложена и в § 8 от преходните и заключителните разпоредби на основния закон.

Правомощията на Министерския съвет, съответно и на неговите членове, се прекратяват в случаите, посочени изчерпателно в чл.111, ал.1 от Конституцията. Регистрацията за участие в парламентарни избори не е включена в изброяването.

Равенството на кандидатите в избирателната кампания се осигурява чрез други средства, но не и с прекратяване на правомощията на членовете на Министерския съвет. В този смисъл е Решение № 2/1991 г. по к.д. № 24/1991 г. ,в което, макар и по повод положението на друг конституционен орган (президента), Конституционният съд е посочил, че равнопоставеността на кандидати в предизборната кампания трябва да се търси на друга плоскост, а не в това, че държавен орган от най-висш ранг ще продължи да изпълнява конституционно възложените му правомощия.

По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията на Република България Конституционният съд

Р Е Ш И:

Отхвърля искането на 51 народни представители от ХХХVІІІ Народно събрание за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.52, ал.6 от Закона за избиране на народни представители (ДВ, бр.37 от 13 април 2001 г.).