Особено мнение на съдиите Мария Павлова и Емилия Друмева
Особеното мнение засяга само т. 2 от диспозитива на посоченото определение в частта ѝ, с която съдът отклонява по недопустимост искането за обявяване противоконституционност на част от алинея 1 на чл. 207 от НПК.
Съдът се е мотивирал със съображението, че искане “с идентичен предмет” вече е било разглеждано от Конституционния съд (к.д. № 1/1999 г.) и той се е произнесъл по него с Решение № 14/1999 г., поради което въпросното оспорване попадало в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от ЗКС и по него не следва да се допуска разглеждане по същество.
Констатираме обаче, че предметът на новото оспорване на чл. 207, ал. 1 не е идентичен с този на предишното дело. Както се отбелязва и в самото определение, сегашната редакция на въпросната разпоредба на чл. 207, ал. 1 от НПК се различава от редакцията й при предишното оспорване. Определението оставя без внимание факта, че замяната на “предварително следствие” с “предварително производство” не е само терминология, нито само друго “наименование на съответната фаза на процеса”, а е промяна, осъществена в рамките на дълбоката концептуална реформа на наказателното производство в сила от 1.01.2000 г. (ДВ, бр. 79/1999 г.), която реформа създаде нова, променена правна среда.
И още нещо. Определението не отчита факта, че с първата поправка на Конституцията (ДВ, бр. 85/2003 г.) правната фигура “повдигане на обвинението” има вече конституционна уредба – чл. 132, ал. 2 от Конституцията експлицитно я съдържа в рамките на института на магистратския имунитет. Тази нова конституционна уредба без съмнение свидетелства за нова правна обстановка, в която Конституционният съд, чието предназначение и основна функция е да бди за конституционосъобразността на законите, трябваше да допусне разглеждането по същество на чл. 207, ал. 1 от НПК.