Определение

при участие на секретар-протоколчика Стойка Белова разгледа в закрито заседание конституционно дело № 17 от 1991 г., докладвано от г-н Пенчо Пенев.

С определение от 19 ноември 1991 г. Конституционният съд даде ход на дело № 17 от 1991 г. на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд относно допустимостта на отправеното към съда искане на група народни представители за произнасяне по въпроса за конституционносъобразността на решението на Народното събрание за "освобождаване от длъжност председателя на Комитета за телевизия г-н Огнян Сапарев". Със същото определение бяха посочени заинтересованите лица, като им бе дадена възможност да представят свои писмени становища.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗКС Конституционният съд в закрито заседание се занима само относно допустимостта на искането на групата депутати, без да обсъжда съображения по съществото на делото относно конституционносъобразността на взетото решение. И в двете представени становища от заинтересованите страни: това на Народното събрание в лицето на неговия председател г-н Стефан Савов и това на г-н Огнян Сапарев се правят възражения по съществото на делото, като се излагат съображения за, съответно против конституционносъобраз- ността на решението, поради което съдът ще вземе отношение по тях при гледане на делото по същество.

В настоящата фаза на процеса за произнасяне допустимостта на искането пред Конституционния съд се постави на обсъждане един основен въпрос - подлежи ли на конституционен контрол, т. е. оправомощен ли е Конституционният съд да се произнася по принцип по решението, взето от Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията във връзка с § 6 от преходните и заключителни разпоредби на същата. За да отговори на този въпрос съдът подложи на тълкуване разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от Конституцията, съгласно която "Конституционният съд се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и другите актове на Народното събрание". Така както е редактиран текстът, би могло да се приеме, че тук спадат всички "други" актове на Народното събрание, а те съгласно чл. 86, ал. 1 от Конституцията са приетите от него решения, декларации и обръщения.

Имайки предвид, че в конкретния случай се касае до решение на Народното събрание съдът ограничи тълкуването на текста само относно решенията, които Народното събрание е компетентно да взема и по-специално решението, което е оправомощено да взема на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията, така както е посочено основанието в самото решение на Народното събрание публикувано в бр. 94/1991 г. на "Държавен вестник".

След състоялата се дискусия в закрито заседание съдът прие, че решението на Народното събрание, взето на основание чл. 84, т. 8 във връзка с § 6 от Конституцията подлежи на контрол за конституционносъобразност от Конституционния съд.

Съображенията на съда за това, вън от буквалното тълкуване на чл. 149, ал. 1 от Конституцията са следните:

Съгласно чл. 86, ал. 2 от Конституцията решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организации и граждани. С тази разпоредба Конституцията определя нормативните граници и правната сила на решенията, като актове пораждащи общозадължителни правни последици. Такива последици възникват и когато Народното събрание упражни правомощието си по чл. 84, т. 8, независимо че директният адресат на това правомощия е физическо лице. В случая самата Конституция е предвидила, че назначаването или освобождаването от длъжност е от такава важност, че решението трябва да се вземе от Народното събрание. Решението не се ограничава само с възникване на правни последици от трудовоправно или гражданскоправно естество, т. е. не се ограничава до последици, които да касаят единствено гражданскоправната сфера на едно лице. Става дума за осъществяване на публичноправни функции във връзка с ръководството на една държавна институция, чиято важност предварително е преценена - в случая Българска телевизия. Ръководството на всяка държавна институция предполага осъществяване на общозадължителни правомощия от публичноправен порядък. В своето решение Народното събрание посочва като основание за вземането му именно чл. 84, т. 8 във връзка с § 6 от Конституцията, т. е. вмества го в хипотезата на тази правна норма. С решението си за освобождаване от длъжност на председателя на Българска телевизия Народното събрание е осъществило една своя общозадължителна публично-правна функция, макар решението да се отнася до освобождаването на конкретно физическо лице. Съдът счита, че съществува принципна допустимост за конституционен контрол на решенията на Народното събрание, които по своята същност предизвикват общозадължителни публично-правни последици. В заседанието се постави и въпросът дали, когато решението на Народното събрание има само гражданско-правни последици и касае макар един само правен субект, не ще може също да подлежи на конституционен контрол, още повече като се има предвид акцентът, който Конституцията поставя върху гражданските права и изграждането на гражданското общество в Република България. По този принципен въпрос бяха разменени мнения, но решение не бе взето, тъй като той се отклонява от конкретния предмет на делото.

Водим от горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема за разглеждане по същество като допустимо на правеното искане от групата депутати срещу решението на Народното събрание от 6 ноември 1991 г. за освобождаване от длъжност председателя на Комитета за телевизия, публикувано в "Държавен вестник" бр. 94 от 1991 г.

Препис от настоящето определение да се изпрати на заинтересованите страни, на които съдът в 7-дневен срок дава възможност в писмена форма да изложат съображенията си във връзка с решаване на делото.

Делото ще бъде насрочено в закрито заседание за разглеждане по същество след изтичане на указания по-горе срок.

Председател: Асен Манов