Определение
София, 06 юли 1993 г.
Конституционният съд в състав:
Председател:
Асен Манов
Членове:
при участието на секретар-протоколчика Стойка Белова разгледа в закрито заседание на 29 юни 1995 г. конституционно дело № 11/1993 г., докладвано от съдията Теодор Чипев.
Делото е образувано на 10 май 1993 г. по искане на група от 57 народни представители от 36-о Народно събрание.
Искането се състои от две части. В неговия първи раздел народните представители искат от Конституционния съд да даде задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 17, ал. 2, чл. 19, ал. 2 и 4 и чл. 106 от Конституцията. По чл. 106 от Конституцията тълкуването е поискано във връзка с предвиденото в нормата правомощие на Министерския съвет да организира стопанисването на държавното имущество.
Във втория раздел на искането, които съдържа три точки, народните представители изразяват съмнение за съответствие на нормативни текстове с Конституцията и искат от Конституционния съд да внесе яснота по повдигнатите въпроси с решение.
С определение от 1 юни 1993 г. Конституционният съд е приел, че искането по раздел втори има недостатъци и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 18, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е дал указания на подателите да отстранят тези недостатъци. Със същото определение Конституционният съд е конституирал като заинтересувани страни Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на Финансите, Министерството на промишлеността, Министерството на търговията и Министерството на правосъдието, като им е дал възможност да вземат становище по искането. Становища са постъпили от Министерския съвет и Министерството на правосъдието. В тях се изтъква, че с решения 242/19.06.1992 г., 336/27.08.1992 г., 337/27.08.1992 г. и 584/28.12.1992 г. Министерският съвет е внесъл за разглеждане в Народното събрание законопроекти за Закон за имуществата, собствеността и сервитутите, Закон за общинските имоти, Закон за държавните имоти и Закон за концесиите, чието съдържание е във връзка с исканото тълкуване на съответните конституционни текстове.
В изпълнение на определението на Конституционния съд от 1 юни 1993 г. подателите на искането са представили на 10 юни 1993 г. чрез народния представител Соня Младенова уточнение на искането си по раздел втори. В петте точки на това уточнение пред Конституционния съд са поставени въпроси дали противоречат на Конституцията глава IX от Търговския закон, § 6, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 5, ал. 4, § 1 от допълнителните и § 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, § 2, т. 2 и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Указ № 56 за стопанската дейност /ДВ, бр. 60 от 1992 г./ и § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и кредитното дело. Преписи от това уточнение на искането са изпратени на заинтересуваните страни.
Конституционният съд намира, че с оглед на различните възможни схващания за смисъла на конституционните норми, които са отбелязани от подателите, искането за тълкуване на посочените разпоредби от Конституцията е допустимо. Същевременно при разглеждане на искането по същество народните представители трябва да изложат разбирането си за смисъла на тези норми от Конституцията. Същата възможност трябва да бъде предоставена и на заинтересуваните страни. Конституционният съд счита, че при разглеждането на тълкувателното искане ще е целесъобразно да се изискат от Законодателната комисия посочените по-горе решения на Министерския съвет и внесените с тях законопроекти, заедно с мотивите.
Що се отнася до раздел втори от искането, Конституционният съд е на мнение, че направеното уточнение не отстранява недостатъците на искането в тази му част, а ги повтаря. Указанията, които съдът е дал на подателите с определението си от 1 юни 1993 г., не са изпълнени. Поставените в уточнението въпроси към съда не изразяват воля за оспорване на конституционосъобразността на цитираните законови текстове, затова съдът не може да приеме за разглеждане искането по раздел втори.
По тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 и 2 от Конституцията и чл. 18, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд Конституционният съд
ОПРЕДЕЛИ:
1. Допуска за разглеждане искането на група от 57 народни представители от 36-о Народно събрание за тълкуване на чл. 17, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 и 4 от Конституцията, както и на чл. 106 от Конституцията относно правомощията на Министерския съвет да организира стопанисването на държавното имущество.
Преписи от определението да се връчат на подателите на искането и на заинтересуваните страни, които могат да вземат становище в 14-дневен срок от получаване на определението.
Да се изискат от Законодателната комисия на Народното събрание решения № 242/19.06.1992 г. 336/27.08.1992 г., 337/27.08.1992 г. и 584/28.12.1992 г. на Министерския съвет и внесените с тях законопроекти с мотивите им.
2. Отклонява искането по раздел втори поради неотстраняване на неговата нередовност.
Прекратява производството по конституционно дело № 11/1993 г. по този раздел от искането.
Председател: Асен Манов