при участието на секретар-протоколчика Стойка Белова, в закрито заседание на 18 март 1993 г., разгледа докладваното от съдията Станислав Димитров к. д. № 2/1993 г. и за да се произнесе взе предвид:
По делото е постъпило искане от 11 март 1993 г. за приемане на представените с него и за служебно събиране на доказателства, подписано от народната представителка Мариана Христова от името на групата народни представители, по чието искане е образувано настоящото дело за обявяване на противоконституционност на решението на Народното събрание от 19 януари 1993 г. за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Александър Василев Лилов.
С искането се представят, с молба да бъдат приети като доказателства: 1. декларация от народния представител Кирил Желев от 10 март 1993 г., 2. писмо от г-жа Нели Желева до народната представителка Мариана Христова с дата 19 януари 1993 г., 3. справка за времето на гласуване на решенията на Народното събрание по имунитета на Александър Лилов и справка за времето на излъчване на „Отзвук" (раздел I от искането).
В раздел II на искането се отправя молба до Конституционния съд да събере служебно следните документи: 1. Справка от КПП—Аерогара София, за пътуванията на народния представител Георги Марков през месец януари 1993 г., и 2. Справка от Народното събрание за присъствието на г-жа Нели Желева като наблюдател на пленарното заседание на 19 януари 1993 г.
В раздел III на искането се предлага Конституционният съд по своя преценка да направи следните проверки: 1. Вземане на допълнителни обяснения от подписалите декларации лица по твърдяните от тях факти, и 2. Да се направи констатация по задграничния паспорт (дипломатически) на народния представител Георги Марков за пътуванията му в чужбина.
Конституционният съд, след като обсъди искането на групата народни представители за допускане на доказателствата и тяхното значение за делото, прие следното:
1. Представените с искането частни документи—декларация от народния представител Кирил Желев и писмо от г-жа Нели Желева до народната представителка Мариана Христова, представляват свидетелски показания в писмена форма, които не могат да бъдат проверени чрез разпита им като свидетели, тъй като свидетелски показания в производството пред Конституционния съд са недопустими. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд, която допуска само писмени доказателства, с изключение на случаите по чл. 23 от Закона за Конституционния съд. По тези съображения не може да бъде уважено искането за приемане на писмото и декларацията като доказателства по делото (раздел I от искането).
2. По същите съображения не може да бъде уважено искането в раздел II , т. 1 за вземане на допълнителни обяснения от подписалите декларацията и писмото лица по твърдяните от тях факти, както и искането в раздел II , т. 2 – справка от Народното събрание на 19 януари 1993 г., която справка би била без значение, щом като лицето не може да бъде разпитано в качеството си на свидетел.
3. Иска се и приемането като доказателства на приложената „справка за времето, в което са проведени трите гласувания по имунитета на Ал. Лилов", и „справка за времето на излъчване на „Отзвук". В справките не е отразено от кого и кога са издадени, не са посочени и дати относно гласуванията и предаването „Отзвук". Във вида, в който са представени, „справките" не могат да се ползват като доказателства по делото (раздел I , т. 3).
4. Не следва да се уважава и искането в раздел II , т, 1 и раздел III , т. 2 за служебно събиране и приемане на посочените доказателства.
Първото искане е Конституционният съд служебно да изиска справка от КПП – Аерогара София, за пътуванията на народния представител Георги Марков през януари 1993 г., а второто – да направи констатация по паспорта на същия народен представител за същото обстоятелство, за да се установи фактът, дали народният представител Георги Марков на 19 януари 1993 г., с чиято карта било гласувано, се е намирал в залата на Народното събрание или не.
Конституционният съд намира, че установяването на този факт няма да има значение за делото, поради което исканите доказателства са недопустими. С тях се цели опровергаване съдържанието на един официален документ на Народното събрание, какъвто е стенографският протокол за заседанията му, имащ пълна доказателствена сила за отразените в него обстоятелства и констатации, вкл. относно кворум, необходимо мнозинство при гласуванията и пр. Редът за съставяне на стенографските протоколи за заседанията на Народното събрание, за поправки на допуснати грешки в тях, за начина на гласуване и за оспорване на процедурата по гласуването и резултата от него са уредени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС).Неспазването на процедурни правила и нарушаването на разпоредби на ПОДНС не са нарушения на конституционни норми и Конституционният съд не може да обсъжда такива нарушения.
По изложените съображения Конституционният съд
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането от 11 март 1993 г., подписано от народната представителка Мариана Христова от името на групата народни представители, за приемане на представените документи като доказателство по делото, както и за събиране на исканите доказателства.
Председател: Асен Манов