Вид на акта
становище по определение за допустимост
Дата
28-07-1994 г.
Към дело
Становище на съдията Нено Неновски
В определението е конституирано като заинтересувана страна "Председателството на Народното събрание". Напоследък това се очертава като трайна практика на Конституционния съд (вж. к.д. № 7/1994 г., № 8/1994 г., № 9/1994 г., № 10/1994 г. и др.).
Такъв орган на Народното събрание, който да почива върху юридическа основа, няма. При председателя на Народното събрание има съвещателен орган - Председателски съвет, съставът и функциите на който са определени в Правилника за дейността на Народното събрание (чл. 9). Според Закона за Конституционния съд и Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд заинтересувани страни могат да бъдат институции и лица (вж. чл. 21, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 28 ПОДКС), т. е. правни субекти. "Председателството на Народното събрание" не е нито институция, нито лице в правния смисъл на думата. Възможно е, разбира се, такъв орган да съществува фактически и дори да е полезен, но това не означава, че той трябва да фигурира в актовете на Конституционния съд и така да се утвърждава като участник (страна) в конституционното съдопроизводство. Това би поддържало илюзия в общественото мнение, че "Председателството" е орган на Народното събрание, изразява неговата воля и го представлява.
Обстоятелството, че някой от Народното събрание (председател или заместник-председател) е изказал мнение като страна да се конституира "Председателството на Народното събрание", не означава че подобен съвет трябва да бъде следван от Конституционния съд. Още повече, че група народни представители вече отправи възражение пред съда срещу тази негова практика (вж. к.д. № 1/94 г.).
Първоначално, въпреки някои колебания, съдът конституираше като страна по конституционни дела Народното събрание. Становище обаче изпращаше председателят на Народното събрание. В актовете на съда се отбелязваше, че като страна е конституирано Народното събрание, но становище е получено от председателя на Народното събрание. И тъкмо за да се придаде на тези становища формата на документ, изразяващ волята на колективен орган, се премина (по внушения, идващи от ръководството на парламента) към конституиране на "Председателството" като страна.
"Председателството" не може и не трябва да бъде страна в конституционното съдопроизводство. Същевременно е наложително Конституционният съд да си изясни възможността Народното събрание като институция да участва като страна в него (специално по дела, в които съдът упражнява компетентността си по чл. 149, ал. 1, т. 2, предложение първо от Конституцията).
Такъв орган на Народното събрание, който да почива върху юридическа основа, няма. При председателя на Народното събрание има съвещателен орган - Председателски съвет, съставът и функциите на който са определени в Правилника за дейността на Народното събрание (чл. 9). Според Закона за Конституционния съд и Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд заинтересувани страни могат да бъдат институции и лица (вж. чл. 21, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 28 ПОДКС), т. е. правни субекти. "Председателството на Народното събрание" не е нито институция, нито лице в правния смисъл на думата. Възможно е, разбира се, такъв орган да съществува фактически и дори да е полезен, но това не означава, че той трябва да фигурира в актовете на Конституционния съд и така да се утвърждава като участник (страна) в конституционното съдопроизводство. Това би поддържало илюзия в общественото мнение, че "Председателството" е орган на Народното събрание, изразява неговата воля и го представлява.
Обстоятелството, че някой от Народното събрание (председател или заместник-председател) е изказал мнение като страна да се конституира "Председателството на Народното събрание", не означава че подобен съвет трябва да бъде следван от Конституционния съд. Още повече, че група народни представители вече отправи възражение пред съда срещу тази негова практика (вж. к.д. № 1/94 г.).
Първоначално, въпреки някои колебания, съдът конституираше като страна по конституционни дела Народното събрание. Становище обаче изпращаше председателят на Народното събрание. В актовете на съда се отбелязваше, че като страна е конституирано Народното събрание, но становище е получено от председателя на Народното събрание. И тъкмо за да се придаде на тези становища формата на документ, изразяващ волята на колективен орган, се премина (по внушения, идващи от ръководството на парламента) към конституиране на "Председателството" като страна.
"Председателството" не може и не трябва да бъде страна в конституционното съдопроизводство. Същевременно е наложително Конституционният съд да си изясни възможността Народното събрание като институция да участва като страна в него (специално по дела, в които съдът упражнява компетентността си по чл. 149, ал. 1, т. 2, предложение първо от Конституцията).