Особено мнение на съдиите
Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров и Николай Павлов
По т.1.
Подписахме определението в посочената част с особено мнение, като имахме предвид следните съображения:
Правомощието на Конституционния съд (КС) по чл.149, ал.1, т.4 от Конституцията да се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им (предварителен контрол) не е единствено възможната и изключителна форма за конституционен контрол на тези договори.
Няма конституционна пречка КС да упражнява и последващ контрол за конституционност на международните договори по реда на чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията. Между двата вида контрол, макар и да имат различен предмет, няма съществена разлика. И в двата случая се преценява съобразността с принципите и нормите на Конституцията. Международният договор е част от закона за ратификацията му (при последващ контрол) или от проекта на ратификационния закон (при предварителен контрол, ако в тази фаза е сезиран КС). Съществуващата неразривна връзка между закона за ратификация и международния договор при контрола по реда на чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията не дава възможност да се допусне искането само по отношение на закона и да се отклони по отношение на договора. Самостоятелната преценка на ратификационния закон за конституционосъобразност без такава преценка на ратифицирания с него международен договор е невъзможна.
Международният договор има ефекта на част от вътрешното право на страната и то с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, ако е ратифициран по надлежния ред, обнародван и влязъл в сила за Република България (чл.5, ал.4 от Конституцията). Възможно е в такъв договор да се съдържат клаузи, противоречащи на Конституцията, които ще имат предимство пред всички норми на българското законодателство, включително и Конституцията. За да се избегне противоречието на международния договор с основния закон, чл.85, ал.3 от Конституцията разпорежда, че "Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения". Смисълът на предварителния контрол е именно това - при констатирано от КС несъответствие между договора и Конституцията да се прибегне до изменение на съответните клаузи от договора или разпоредби на Конституцията поне преди ратификацията. Възможно е обаче КС да не е бил сезиран по реда на чл.149, ал.1, т.4 от Конституцията, въпреки съществуващи противоречия между договора и основния закон. След ратификацията на международния договор той ще има предимство и пред Конституцията на Република България. Очевидно това положение би било нетърпимо. В мотивите на Решение № 7/10.VII.1992 г. по к.д. № 6/92 г. КС е приел, че нормите на инкорпорираните международни договори не трябва да противоречат на Конституцията. Тези противоречия трябва да се отстранят по някакъв начин, но преди това те трябва да бъдат надлежно констатирани. Това може да направи КС по реда на чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията (последващ контрол). Ако бъдат констатирани противоречия между договора и Конституцията, Народното събрание трябва да прецени какви действия да предприеме с оглед на твърде деликатните, създадени с договора междудържавни отношения, съобразно с обстоятелствата - денонсиране или изменение на договора (чл.85, ал.3 от Конституцията) или изменение на Конституцията (чл.153 и сл.).
Ето защо считаме, че КС е компетентен да се произнася за съобразността на международните договори с Конституцията и след ратификацията им, като упражни правомощието си по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията.