Искане за обявяване на недействителност на решение на Конституционния съд, което е обявено, обнародвано в Държавен вестник и влязло в сила, е недопустимо. Съдът не може да отменя, изменя или обявява за недействителни собствените си решения
Състав: Асен Манов - председател, Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров - докладчик, Николай Павлов, Димитър Гочев, Иван Григоров, Пенчо Пенев, Тодор Тодоров, Александър Арабаджиев, Георги Марков
Делото е образувано на 10 април 1996 г. по искане на 49 народни представители от 37-ото народно събрание. От Конституционния съд се иска, след като констатира, че влязлото в сила Решение № 2 от 6.02.1996 г. по к. д. № 26/95 г. (ДВ, бр.16 от 23 февруари 1996 г.) е недействително и не е породило правни последици в частта му, за която са гласували само пет съдии (има се предвид т.3 на решението без чл.23, ал.2, т.3 от Закона за концесиите), да допусне ново разглеждане на делото и да уважи искането за установяване противоконституционността на чл.4, ал.1, т.6 в края "и гражданските летища", чл.4, ал.1, т.8 и 12 и чл.5, т.3 от Закона за концесиите (ДВ, бр.92 от 17 октомври 1995 г.).
В обстоятелствената част на искането си групата народни представители поддържат, че посоченото решение на Конституционния съд в отхвърлителната част (без чл.23, ал.2, т.3) е недействително, тъй като е взето без да е формирано изискуемото мнозинство съобразно разпоредбата на чл.151, ал.1 от Конституцията. Решението като недействително не поражда никакви правни последици и няма пречки искането за установяване противоконституционността на норми от Закона за концесиите да бъде повторно разгледано.
Искането е недопустимо. То е направено от повече от 1/5 от народните представители съобразно изискването на чл.150, ал.1 от Конституцията, но Конституционният съд е сезиран с искане извън неговата компетентност. Конституционното решение, предмет на искането, е обявено, обнародвано в "Държавен вестник" и влязло в сила. Актовете на Конституционния съд са окончателни (чл.14, ал.5 ЗКС). Решенията му са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл.14, ал.6 ЗКС), включително и за Конституционния съд. Съдът не може да отменя, изменя или да обявява за недействителни собствените си решения. Такива правомощия Констицуционният съд няма и не може наново да поставя на разглеждане и да пререшава по същество решени дела. Никой не може да се позовава на недействителност на влезли в сила решения на Конституционния съд.
Искането трябва да бъде отклонено като недопустимо, а делото - прекратено.
По изложените съображения и на основание чл.19 ЗКС и чл.26, ал.1 ПОДКС Конституционният съд
О П Р Е Д Е Л И:
Отклонява като недопустимо искането на 49 народни представители от 37-ото народно събрание за констатиране на недействителност на постановеното от Конституционния съд Решение № 2 от 6.02.1996 г. по конституционно дело № 26/95 г. (ДВ, бр.16 от 23.02.1996 г.), както и за ново разглеждане на същото дело и за установяване на противоконституционност на чл.4, ал.1 т.6 в края "и гражданските летища", чл.4, ал.1, т.8 и 12 и чл.5, т.3 от Закона за концесиите (ДВ, бр.92 от 19.10.1995 г.).
Прекратява производството по конституционно дело № 6/96 г.
Връща искането на подателите му.