Определение № 5 от 17 септември 1996 г. по к.д. № 16/96 г.
Забрана за повторно разглеждане на искания от страна на Конституционния съд се отнася не само за случаите, когато той се е произнесъл с решение по искане със същия предмет, но и тогава, когато то е било отклонено като недопустимо с определение, без разлика кой от оправомощените субекти по чл.150, ал.1 от Конституцията е направил искането
Състав: Асен Манов - председател, Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Николай Павлов, Димитър Гочев - докладчик, Иван Григоров, Тодор Тодоров, Александър Арабаджиев, Георги Марков
Производството е образувано по искането на 50 народни представители от 37-ото народно събрание.
Иска се обявяването за противоконституционен чл.24, ал.1 от Закона за ловното стопанство (ЗЛС) - ДВ, бр.91 от 1982 г.
Конституционният съд намира, че искането е недопустимо.
Съгласно чл.21, ал.5 от Закона за Конституционния съд "когато Конституционният съд се е произнесъл с решение или с определение за недопустимост на направеното искане, по същия предмет не могат да се правят нови искания".
Конституционно дело № 17 от 1992 г. е образувано по искане на 51 народни представители от 36-ото народно събрание за установяване противоконституционност на същия този текст - чл.24, ал.1 от Закона за ловното стопанство.
С Определение № 7 от 21 юли 1992 г. Конституционният съд е отклонил искането като недопустимо и е прекратил производството. Приел е, че в този случай намира приложение § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията.
Настоящото производство е образувано по искане със същия предмет - установяване на противоконституционност на чл.24, ал.1 ЗЛС.
Забраната за повторно разглеждане на искания от страна на Конституционния съд се отнася не само за случаите, когато Конституционният съд се е произнесъл с решение по искане със същия предмет, но и тогава, когато то е било отклонено като недопустимо с определение, без разлика кой от оправомощените субекти по чл.150, ал.1 от Конституцията е направил искането. Съдът не може да пререшава решен от него самия конституционен спор и в случаите, когато е решил, че искането е недопустимо.
Промяната на практиката на съда с Определение № 1 по конституционно дело № 31 от 1995 г. не може да се отнася до случаи, по които Конституционният съд се е произнесъл.
Затова на основание чл.21, ал.5 от Закона за Конституционния съд
О П Р Е Д Е Л И:
Отклонява искането на 50 народни представители от 37 народно събрание за обявяване противоконституционна разпоредбата на чл.24, ал.1 от Закона за ловното стопанство (ДВ, бр. 91 от 1982 г.) като недопустимо.
Прекратява производството по конституционно дело № 16 от 1996 г.
Връща искането на подателите му с това определение.